Р Е Ш Е Н И Е № 41
Гр.Разград, 29. 11. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският окръжен съд в публично
заседание на двадесети ноември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Анелия Йорданова
при секретаря Н. Реджебова, като
разгледа докладваното от съдия Ан.
Йорданова гр. д. № 174 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 49
във вр. с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от
К.Р.Б., И.Г.К. и В.Г.К., действащи чрез пълномощник против „Социалинвест” ЕАД. Ищците
твърдят, че първата ищца Кристива Б. е била
фактическа съжителница на Динко Веселинов К., който на
06. 08. 2012 г. е претърпял трудова злополука, вследствие на която на 02. 09. 2012 г. е настъпила неговата смърт, а другите двама ищци са негови
родители. Към датата на злополуката Динко К. е работел по трудов договор към „Омикс Плюс” ЕООД на длъжност „Шофьор на тежкотоварен
автомобил 12 и повече тона”. Динко К. управлявал товарен автомобил –влекач ДАФ
с рег. № С 8777 НА, собственост на „Омикс Плюс” ЕООД,
като изпълнявал курсове от метан-станцията в гр. Разград до с. Драгоево, обл. Шумен. На 06. 08. 2012 г. изпълнявал поредния курс за
доставка на КПГ и с управлявания от него влекач пристигнал в района на газозарядна станция на
„Социалинвест” ЕАД, където имал среща със свой
колега. По време на престоя му там, избухнал взрив и възникнал пожар. От пожара
пострадали няколко лица, измежду които и Динко К., който получил изгаряния І-ІІ
степен по цялото тяло и на 02. 09. 2012 г. починал. С влязла в сила присъда по нохд № 104/ 2014 г. по описа на РОС Боян Георгиев
Бонев-служител на „Социалинвест” ЕАД е бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 123, ал. 3, пр. 2 във вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 и по чл. 134, ал. 1, пр. 2, т. 2 от
НК. Ищците молят съда
ответникът
да бъде осъден
на осн. чл. 49 ЗЗД да им заплати сумата 50 000 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
Динко К., причинени виновно от Боян Георгиев Бонев, като ръководител на обект и
като водач на автоцистерна – газовоз, поради незнание
и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 02. 09. 2012 г.
В производството по чл. 131 и сл. ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Твърди, че исковете са неоснователни. Съображенията му за това са,
че ищците не са активно
легитимирани да претендират обезщетение, тъй като наследник
по закон на пострадалия е неговият син В.К., който изключва майката и бащата от кръга на
наследниците. В.К. е получил
обезщетение от ответника. Ищците и пострадалия не са живели
заедно и не са имали връзка
помежду си , поради което ищците
не са претърпели
неимуществени вреди. Позовава се на
изтекъл давностен срок на осн.
чл. 111, б. „в“ ЗЗД за претенциите за лихви. В случай, че се приеме,
че е налице основание ищците да получат обезщетение,
същото следва да се намали
по размер, тъй като пострадалият
е допринесъл за настъпване на вреденосния
резултат, тъй като е стоял на
място, на което е знаел, че не трябва
да бъде по
време на разтоварване на опасен товар. Бил
обучен и е притежавал сертификат за това
по ADR. Бил е обучен за
безопасна работа с опасни товари и е бил длъжен при
разтоварване на процесния газ да
се отстрани от газстанцията. Не е бил командирован
от работодателя си на местопроизшествието,
поради което към него момент
не е извършвал дейност по трудово
правоотношение и не е имал право да
присъства при разтоварване цистерната.
Съдът, като прецени твърденията и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С влязла в
сила Присъда № 79/ 05. 12. 2014 г. по нохд № 104/ 14
г. по описа на РОС, /изменена с Решение № 122/ 26. 06. 15 г. по внохд № 40/ 15 г. по описа на ВнАС
и Решение № 472/ 17. 02. 16 г. по к. д. № 1313/ 15 г. на ВКС в частта на
наложеното наказание/ Боян Георгиев Бонев е бил признат за виновен в това, че на
06.08.2012г. в гр.
Разград, като ръководител на Обект „Газстанция", находяща се в Източна
промишлена зона със собственик и ползвател „Социалинвест" ЕАД
и като водач на автоцистерна - газовоз „Мерцедес Бенц
Боян Георгиев Бонев към момента
на деянието е бил служител на ответника „Социалинвест” ЕАД гр. Разград, което се установява от
приложения Трудов договор № 52/ 07. 11.
2011 г. в досъдебното производство, а от
01. 03. 2012 г. и ръководител на обект „Газстанция” при същото търговско
дружество, за което страните не спорят. Видно от мотивите на присъдата, на 06.
08. 12 г. в обекта „Газстанция” , собственост на „Социалинвест” ЕАД Б. Бонев решил да извърши „прехвърляне”
на газ „пропан-бутан”
от новозакупения газовоз
към стационарна цистерна. На обекта в
това време били
48-годишния Румен Петков Стойков - шофьор в процесното
дружество с ADR
– правоспособност, 38-годишния Динко Веселинов К. ***, който случайно
пребивавал в района, познат на Стойков, на Боян Бонев и на Кр.Асенов. Бонев ги повикал да му помогнат да
разтоварят цистерна с газ в съответното хранилище и започнал да обяснява на
Румен Стойков и Динко К. как се работи с новия газовоз,
защото Стойков щял да го управлява да работи с него, а на Кр.
Асенов наредил да отключи преградната
решетка към стационарната цистерна. Като работници в обекта, Кр.
Асенов и Р.Стойков били снабдени с необходимото утвърдено предпазно облекло и
обувки. Денят обаче, бил много горещ и поради горещината, били облечени с лични
летни дрехи - блузи с къси ръкави, с къси панталони и чехли. Б.Бонев
присъединил шланга за разтоварване на автоцистерната, като завил кран - „пистолета"
към ново монтираното на стационарната цистерна флангово-присъединително
приспособление. Включил двигателя на автоцистерната и отворил дънния клапан, за
да подаде налягане към гъвкавия шланг. Чрез визуален оглед преценил, че газ от
маркуча не изтича. След това отишъл при стационарната цистерна, като минал зад
предпазната решетка. Отворил вътрешния кран на цистерната. Единствена пречка за
осъществяване на свободна връзка между автоцистерната и стационарната цистерна
останал външният кран на последната. С отварянето му се осъществявало началото
на прехвърляне на доставения газ „пропан -
бутан". Кр.
Асенов изпълнил искането на Бонев да го отвори и леко завъртял дръжката на
крана на дясно. Мигновено избухнал пламък
около мястото на връзката между кран - „пистолета" и фланцово-присъединителното приспособление и огънят се
разпространил бързо към автоцистерната. Пламъците обгорили тежко
стоящите наблизо Румен Стойков и Динко К.. Пострадалите били откарани и
настанени в болничното заведение за лечение. Въпреки проведеното активно
специализирано лечение, Стойков починал на 17.08.2012г., а К. - на 02.09.2012 г.
Наказателният съд е приел наличие на пряка причинна връзка между възникването
на пожара и неправомерното поведение на подс.Бонев по вземане на решение за изработване на нова
технологична пълначна връзка на стационарната система за приемане на газ „пропан-бутан” от автоцистерна, относно вида и детайлите на
същата, начина, мястото и материалите за изработване на тези детайли и начина
на свързването и монтирането им, както и използването на новата подвръзка без първоначално изпитване, така и по
осъществяване на процедурата по прехвърляне на газ „пропан-бутан”
в стационарната цистерна от мобилната такава, без предварително заземяване на
последната и без предварително да се отстранят всички външни лица нямащи
отношение и участие в тази процедура.
Наличието на такава връзка е ангажирало наказателната отговорност на Бонев за
вредоносните последици от пожара, респ. за смъртта на пострадалите Р.Стойков и
Д. К. и за телесното увреждане на пострадалия Кр. Асенов.
Към момента на злополуката Динко К. е работел в „Омикс
плюс” ЕООД на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил”. На 06. 08. 12 г. е
изпълнявал поредни курсове за доставка на КПГ от метан станцията в гр. Разград
до с. Драгоево. Към 16. 30 ч. преди злополуката пристигнал с управлявания от
него влекач в района на газстанцията, собственост на
ответника „Социалинвест” ЕАД, тъй като имал среща с
Румен Стойков-служител на ответника да подменят предните светлини на
автомобила, управляван от К..
По молба на ответника е
назначена съдебно - техническа експертиза. Вещото лице дава заключение, че
пострадалият Динко К. е бил облечен с личните си дрехи, а не с подходящо работно
облекло – горнище с дълги ръкави и дълъг панталон от естествени материали,
несъздаващи електростатични заряди. Не
са използвани от К. и препоръчителните
за подобен вид работа лични предпазни средства – специализиран тип обувки,
съгласно изискванията по ADR /Европейска спогодба за
международен превоз на опасни товари по шосе. Според вещото лице, евентуално би
могло да бъде намалена степента на изгарянията, ако пострадалият К. е бил
облечен с дрехи с дълъг ръкав и дълъг панталон и специални работни обувки. При
външна температура от 40-42 градуса, каквато е била температурата през този
ден, е било още по необходимо ползването на препоръчително работно облекло. На
останалите поставени въпроси отговаря, че за обучените по ADR се подразбира, че при разтоварване
на опасен товар достъпът на лица, които не са членове на екипажа на МПС,
превозващи опасни товари е ограничен. Хора и техника, които не са ангажирани
пряко в работните процеси не трябва да бъдат на оперативната работна площадка,
а на безопасно разстояние.
По делото са разпитани като
свидетели В.В., Павлина Василева – близки на ищците и
Енчо Недев – посочен от ответника.
И двамата свидетели – В. и
Василева твърдят, че ищцата К.Б. и пострадалия Динко К. са живели от 2000 г. заедно като семейство до
момента на злополуката. През 2001 г. се родило
детето им В.К.. Преди смъртта на
Динко, си купили апартамент и започнали да му правят ремонт. Смъртта на Динко К. се отразила много зле на всички ищци. Били
съсипани и до сега не можели да преживеят загубата му. Съжителницата
му К. получила нервен срив, пристъпи на паника. Станала много нервна, затворила
се в себе си и плачела постоянно. Посещавала психиатър и й било предписано
лечение. Непосредствено след смъртта на Динко К., поради психическото си
състояние не била работоспособна, ползвала често отпуск по болест и се наложило
да напусне работа.Чувствала се много зле, защото й било трудно сама да отглежда
детето. Майката и бащата на Динко К.
също много тежко преживели загубата му. Тъгували много, състарили се, започнали
да вдигат кръвно. Затворили се в себе си, избягвали контакти с други хора, почти
не излизали навън.
Били много близки със своя син, който много им помагал. И до този момент ищците
не са се възстановили психически, все още не могат да преодолеят загубата му.
Св. Недев е разпитан по молба на ответника. Същият работи в „Социалинвест
” ЕАД гр. Разград от 2010 г. до сега. Местоработата му е на обекта „Газстанция”,
където е станало произшествието. Свидетелят дава показания, че на вратите на
входа и изхода на газстанцията, на оградата има големи
табели „Взривоопасно”, които се забелязват отдалече. По време на произшествието
не бил на работа, но след като пожарникарите си свършили работата, свидетелят
бил извикан да се яви на работа вечерта. Видял сутринта, че в двора на газстанцията има камион с регистрационен номер от Стара
Загора. По камиона имало леки поражения от високата температура, пластмасовите
му части били деформирани. Свидетелят заявява, че когато се извършва
прехвърляне на газ, не се допускат други превозни средства. В двора влиза
автомобила, който зарежда. След като приключи пълненето на газ и излезе камиона,
тогава пускат други клиенти за пълнене на битова газ. В двора на газстанцията клиентите влизат само с бутилките.
От „Омикс плюс” ЕООД,
работодател на Динко К. е представено Уведомление изх. № 2783/ 04. 09. 2017 г. ,
че за 06. 08. 2012 г. не е имало издадена заповед за командироване на К..
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Безспорно
се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция
доказателства, че
смъртта на 38-годишния Динко К. е причинена от Боян Георгиев Бонев – служител
на ответника „Социалинвест” ЕАД, поради незнание и немърливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушавайки задълженията си, за което е
признат за виновен с влязла в сила Присъда № 79/ 05. 12. 2014 г. по нохд № 104/ 14 г. по описа на РОС. Според чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Правната квалификация на предявения от ищеца иск за
непозволено увреждане се съдържа в чл.49 във вр. с
чл.45 ЗЗД. За да е осъществен фактическият състав на деликта,
следва да са налице: деяние, което да е противоправно,
виновно поведение на изпълнителя на работата (в случая е без значение формата
на вината - умисъл или небрежност), причинена вреда и причинно-следствена
връзка между деянието и причинената вреда. От друга страна, при установяването
на деликт, се ангажира гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя на работата, при изпълнението на която е причинена
вредата, т.е. възложителят отговаря както за чуждите вредоносни деяния, така и
за чуждата вина - тази на изпълнителя на работата. По делото не се спори между
страните, че Боян Георгиев Бонев е бил в трудово правоотношение с ответника „Социалинвест” ЕАД, което обуславя извода за възлагане на
работата. Налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Ищцата К.Б. е живяла на
фактически съпружески начала с пострадалия Динко К., а другите двама ищци са
негови родители. В задължителната практика на съдилищата, обективирана
в ППВС 4/1961 г., ППВС 5/1969 г. и ППВС 2/84 г. кръгът
на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите,
съпруг, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия
при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. Предвид изложеното, е
неоснователно възражението на ответника, че ищците не са активно легитимирани
да претендират обезщетение за неимуществени вреди, тъй като синът на
пострадалия, получил обезщетение, ги изключва от кръга на наследниците.
При
претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето
и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. От
събраните по делото гласни доказателства
се установява, че ищцата К.Б.
е живяла с пострадалия Динко К. и тяхното дете на фактически съпружески
начала в продължение на 12 години към момента на злополуката. Били много привързани
един към друг, имали силна емоционална връзка. Тъй като смъртта на Динко К. – на 38–годишна
възраст, е настъпила неочаквано и внезапно, ищците, както Б., така и неговите
родители, преживели много силен психологически стрес. Затворили се в себе си, изолирали се от
социалното си обкръжение. Загубата му им се отразила негативно, както на
физическото им здравословно състояние, така и психически. Отразила им се толкова
тежко, че не могат да я преодолеят и към настоящия момент. Въпреки, че ищците И.Г.К.
и В.Г.К. не са живели заедно със сина си, са били много привързани един към
друг, оказвали си взаимопомощ и между тях е имало силна емоционална връзка.
Тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните св. В. и Василева, които са последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с другите събрани доказателства, поради което
съдът ги кредитира изцяло.
Съобразявайки интензитетът на търпените болки
и страдания от тежката и непрежалима загуба, предвид изложените обстоятелства,
съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани в пълния им
предявен размер. Справедливото
по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди за всеки от ищците
възлиза на 50 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото
понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съдът приема, че направеното
възражение от ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалrия Динко К. е
неоснователно. Твърди се, че К. е допринесъл за престъпния резултат, отивайки и
стоейки на място, на което знае, че не трябва да бъде по време на разтоварване
на опасен товар, тъй като е бил обучен и е притежавал сертификат по АДР. Релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало
да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса в практиката на
съдилищата. Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или
бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди - в случая с настъпилата смърт. Видно от въпросите,
регламентирани с Европейска
спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе – ADR, не е регламентиран въпросът при разтоварване
на опасен товар имат ли право да присъстват лица, които не са членове на
екипажа на МПС, превозващи опасни товари. Заключението на вещото лице по
назначената СТЕ е, че за обучените по ADR се подразбира, че при
разтоварване на опасен товар достъпът на лица, които не са членове на екипажа
на МПС, превозващи опасни товари е ограничен, от което също следва извода, че
поставения въпрос не е регламентиран в ADR. С оглед на това, е без
значение обстоятелството, че пострадалият Динко К. е притежавал сертификат по ADR. Въпросите, които поставя
ответника са уредени в Производствено-технологичната
инструкция за безопасна експлоатация на Газозарядната
станция на „Социалинвест" ЕАД -гр. Разград,
изработена въз основа на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗТИП и чл.136 от НУБЕТНГСИВВГ -
чл. 1.5, изискващ на територията на Газозарядната
станция да не се допускат лица, нямащи отношение към обслужването ѝ, чл.
1.11, изискващ персоналът, обслужващ Газозарядната
станция, да се допуска на работа само с облекло и обувки от антистатични
материали, съгласно действащите правила за защита от статично електричество,
според материалите, събрани в хода на наказателното производство. Безспорно
пострадалият К. не е бил служител на ответника и не е бил запознат с
инструкциите му за безопасна експлоатация на станцията. Задължението да спазва
същата инструкция е имал ръководителя на газстанцията
Б. Бонев, който е нарушил задълженията си. Не се установява от събраните по
делото доказателства пострадалият Динко К. да е извършил нарушение, което да е
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, т. е. с поведението си да е
създал предпоставки за увреждането, доколкото приложението на правилото на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД изисква това.
Предвид изложеното, исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъдат уважени изцяло, както и акцесорните
претенции за заплащане обезщетение за забава в размер на законната лихва. Основателно
е възражението на ответника
за изтекъл давностен срок на осн.
чл. 111, б. „в“ ЗЗД за претенциите за лихви от датата на увреждането. Налице е последователна и задължителна
съдебна практика, обективирана в Решение № 67 от 24.06.2011 г.
на ВКС по т. д. № 323/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 96 от 18.07.2011 г. на
ВКС по т. д. № 610/2010 г., I т. о., ТК, Определение № 481 от 2.06.2016 г. на
ВКС по т. д. № 53/2016 г., I т. о., ТК и др.
,че лихвата
върху обезщетение за неимуществени вреди, се погасява с изтичане на тригодишна
давност по чл. 111 б. "в" ЗЗД. Въз основа на
изложеното е неоснователна претенцията на ищците за заплащане на законна лихва
върху присъдените им обезщетения за периода от датата на увреждането - 02. 09.
2012 г. до три години преди завеждане на иска - а именно до 12.07.2014 г.,
поради погасяването й по давност.
На осн. чл. 78 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на Разградския окръжен съд държавна такса върху
уважения размер на исковете в размер на 6000 лв. и на ищците разноски по делото
за адвокатско възнаграждение, според представените договори за правна защита и
списък по чл. 80 ГПК на всеки един от тях в размер на 2 030 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „СОЦИАЛИНВЕСТ” ЕАД, ЕИК 116043189 гр. Разград, обл. Разградска, бул. „Априлско въстание” № 23,
представлявано от управител Тихомир Д. Халаджов ДА
ЗАПЛАТИ на К.Р.Б., ЕГН ********** ***, на И.Г.К., ЕГН **********
и на В.Г.К., ЕГН ***********, двамата от гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“ №
95, вх. А, ет. 1, ап. 51 на осн. чл. 49 и чл. 86 от
ЗЗД сумата 50 000 /петдесет хиляди/ лева на всеки един от тях поотделно,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление на 06.
08. 2012 г. , за което е осъден с влязла в сила Присъда №79/ 05. 12. 2014 г. по
нохд № 104/ 14 г. по описа на РОС, /изменена с
Решение № 122/ 26. 06. 15 г. по внохд № 40/ 15 г. по
описа на ВнАС и Решение № 472/ 17. 02. 16 г. по к. д.
№ 1313/ 15 г. на ВКС в частта на наложеното наказание/ Боян Георгиев Бонев, служител
на „Социалинвест” ЕАД гр. Разград, ведно със законната
лихва върху главницата от 50 000 лв., считано от 12.07.2014 г. до окончателно
изплащане на сумите, както и сумата 2 030 лева разноски по делото на всеки
един от ищците поотделно.
ОТХВЪРЛЯ искането
на К.Р.Б., И.Г.К. и В.Г.К. за заплащане на законна лихва върху присъдените им
обезщетения за неимуществени вреди за периода 02. 09. 2012 г. - 12.07.2014 г., като
неоснователно, поради погасяването по давност.
ОСЪЖДА „СОЦИАЛИНВЕСТ” ЕАД, ЕИК
116043189 гр. Разград, обл. Разградска, бул.
„Априлско въстание” № 23, представлявано от управител Тихомир Д. Халаджов ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ОС Разград сумата 6000 /шест
хиляди / лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ: