Р Е Ш Е Н И Е   

№13

гр. Разград, 03.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Н. P., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 183 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Д.В.Й. ***, чрез адв. Александър Атанасов-АК-Варна, съдебен адрес ***, п.1 против Прокуратурата на Република България, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да му заплати  сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие на повдигнато обвинение на 11.03.2011г. в извършване на престъпление по чл.212, ал.4, вр.ал.2, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, преквалифицирано по чл.212, ал.5, вр.ал.2, пр.1, вр.,ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, за което лицето е оправдано с влязло в сила на 26.01.2017г. присъда, ведно със законната лихва върху сумата, начиная датата на влизане в сила на оправдателната присъда 26.01.2017г. до окончателното плащане, както и сумата от 4500 лв. – претърпени имуществени вреди – заплатени разноски по проведеното досъдебно производство и за съдебното наказателно производство на две инстанции, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.07.2017 г. до окончателното й изплащане. Твърди се в исковата молба, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП№ЗМ-В327/2009г. по описа на ОДМВР Разград за извършено престъпление по чл.212, ал.4, вр.ал.2, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, впоследствие обвинението е било изменено по чл.212, ал.4, вр.ал.2, пр.1, вр.,ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК по сл.д.№39/2013г. на ОСл.С-Разград, за което е бил предаден на съд и обвинението в хода на съдебното следствие отново изменено по чл.212, ал.5, вр.ал.2, пр.1, вр.,ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Ищецът бил  оправдан от ОС-Разград с присъда от 30.05.2016г. по НОХД№73/2014г. Посочва се, че ОП-Разград е протестирала оправдателната присъда пред АС-Варна, но представителят на държавното обвинение не е поддържал протеста спрямо него по образуваното ВНОХД№373/2016г. на АС-Варна, както и, че наказателното производство е приключило спрямо него на 26.01.2017г. с влязла в сила оправдателна присъда. Твърди, че към момента на повдигане на обвинение е бил с чисто съдебно минало, като продължилите дълго време досъдебно и съдебни производства са станали достояние на близките му, роднини, съседи, жители на малкото населено място, в което живее, на бизнес партньори, с които работи. Навежда доводи, че е бил едноличен собственик на капитала, представляващ и управител  на „Соф-Ремонтстрой“ ЕООД. Ищецът поддържа, че вследствие на обвинението изпитвал силно вътрешно безпокойство, получил смущения на съня, престанал да се храни, отслабнал значително, спрял да управлява автомобил, зачестили случаите на повишено кръвно налягане и кръвна захар и му се отключило заболяване „хипертония“, за което понастоящем е трайно диспансеризиран Изнася данни, че на 14.03.2012г. по искане на КУИППД е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ по  ч.гр.д.№780/2012г. на ВОС спрямо ищеца и свързани с него лица – съпруга, две деца и дружества, на които ищецът е едноличен собственик, като е била наложена възбрана на притежаваните от тях имоти и запор върху банковите им сметки. На 14.06.2012г. по искане на КУИППД е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ по  ч.гр.д.№1730/2012г. на ВОС спрямо ищеца и неговата сестра, като е наложена възбрана на недвижими имоти. Допуснатите обезпечителни мерки са били отменени с влезли в сила определения на 16.08.2016г. по гр.д.№780/2012г. на ВОС и на 14.08.2016г. по ч.гр.д.№1730/2012г. на ВОС.  Поради това предявява претенции за претърпените от него вреди, чието обезщетяване търси в настоящото производство. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответната прокуратура е подала отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който изразява становище за недопустимост на предявените искове, като възразява, че присъдата не е влязла в сила и наказателното дело е висящо пред ВКС. По същество оспорва исковете по основание и размер, като счита искът за неимуществени вреди за силно завишен по размер. Възразява за ангажиране отговорността на прокуратурата за действията на КУИППД. Предявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на досъдебното и наказателното производство, което с оглед фактическата и правната сложност на делото следва да бъде редуцирано  до размера по Наредбата №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 1500лв.

           Възражението на ответната прокуратура за недопустимост на производството РОС счете за неоснователно. За допустимостта на производството съдът следи служебно, като изхожда от твърденията в исковата молба. Доколкото ищецът е посочил в исковата молба, че оправдателната присъда е влязла в сила, предявените искове са допустими. Въпрос по същество на делото и на основателност на предявените искове е дали това твърдение е доказано. По изложените съображения възражението е неоснователно и следва да се остави без уважение.

           РОС е сезиран с искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ.

В с.з. пред РОС ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

Представителят на Прокуратурата на Република България оспорва основателността на предявените искове. Счита, че твърденията за претърпените неимуществени вреди са недоказани.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено постановление за привличане на обвиняем от 11.03.2011г. на разследващ полицай при ОДМВР – Разград, съгласно което ищецът Д.В.Й. е привлечен за обвиняем в извършване на престъпление от общ характер по ДП№ЗМ-В327/2009г. по описа на ОДМВР Разград, за това, че на 10.09.2009г. в гр. Лозница, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание-протокол от 10.09.2009г. за установяване на завършването и заплащане на видовете СМР за обект джамия в с. Каменар и протокол  от 10.09.2009г. за установяване на завършването и заплащане на видовете СМР за обект джамия в с. Студенец, съзнателно е дал възможност на юридическото лице „Соф-Ремонтстрой“ ЕООД-гр. София да получи без правно основание чуждо движимо имущество-пари, предоставени от Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към МС, отпуснати от община Лозница за ремонт и възстановяване на обекти на територията на община Лозница в общ размер на 31 548,89 лева, като документната измама е в големи размери-престъпление по чл. 212, ал.4, пр.1 вр. ал.2, вр. ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, като на досъдебното производство му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът отново е бил привлечен за същото престъпление и му е взета мярка за неотклонение „подписка“ с постановление от 25.11.2013г. на следовател по сл.д.№39/2013г. на ОСС-Разград.

По повод на внесен в ОС-Разград обвинителен акт е било образувано приложеното след влизането му в сила към настоящото производство НОХД № 73/2014 г. по описа на РОС. Обвинението по посоченото наказателно дело, в хода на съдебното следствие спрямо ищеца е било изменено от прокуратурата по чл.212, ал.5, вр.ал.2, пр.1, вр.,ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК - документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, в условията на продължавано престъпление. Наказателното производство е приключило с постановена по това дело оправдателна присъда№29 от 30.05.2016г. спрямо Д.В.Й., потвърдена в тази й част с присъда от 26.01.2017г. по ВНОХД№373/2016г. на АС-Варна. Ищецът е бил окончателно оправдан по повдигнатото му обвинение с влизане в сила на присъдата на АС-Варна на 26.01.2017г. спрямо него. По  НОХД № 73/2014 г. по описа на РОС са били проведени 20 броя съдебни заседания в периода 14.05.20104г.-30.05.2016г., а по ВНОХД№373/2016г. на АС-Варна две съдебни заседания в периода 18.11.2016г.-26.01.2017г.

С определение от 14.03.2012г. на ВОС по ч.гр.д.№780/2012г. по искане на КУИППД е оставено без уважение искането за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ спрямо Д.Й. лично и в качеството на ЕТ „Изоекспрес-Д.В.“ и свързани с него лица –  Й.С.Й., В.Д.Й. и М.Д.Й., чрез налагане на възбрана на притежаваните от тях имоти и запор върху банковите им сметки. По делото липсва спор между страните, че посоченото определение е било отменено от АС-Варна по в.ч.гр.д.№220/2012г. по жалба на КУИППД  и исканите обезпечителни мерки от молителя са били допуснати. На 14.06.2012г. по искане на КУИППД е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ по  ч.гр.д.№1730/2012г. на ВОС спрямо ищеца и свързаното с него лице Г. П., като е наложена възбрана на недвижими имоти и запор върху лек автомобил. Съгласно представените определения на 16.08.2016г. по гр.д.№780/2012г. на ВОС и на 14.08.2016г. по ч.гр.д.№1730/2012г. на ВОС са отменени  допуснати обезпечителни мерки на бъдещи искове по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./.

По делото са представени договори за правна защита и съдействие по НОХД№73/2014г. по описа на РОС и по ВНОХД№737/2016г. по описа на Апелативен съд-Варна, сключени между ищеца и адвокат Атанасов от АК-Варна, както и разписки за заплащане от ищеца на защитника сумата от 2000 лева-адвокатско възнаграждение по НОХД№73/2014г. на РОС и сумата от 2500 лева – адвокатско възнаграждение по ВНОХД№737/2016г. на Апелативен съд-Варна, които не са оспорени от ответника.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетелят В. П., който установява, че от 6-7 години ищецът се затворил в себе си, социалните му контакти били ограничени, не разговарял с никого, станал притеснителен. Преди това почти всички хора от селото са работели при него, имал успешен строителен бизнес с много обекти и се ползвал с голямо уважение. Ставали му на крака когато влиза в заведение, но сега хората се правели, че не го познават. Посочва, че в момента Д.Й. е болен, с високо кръвно налягане и повишени нива на кръвна захар, бизнесът му е напълно западнал, финансово затруднен е, има проблеми в семейството си поради безпаричие, като е отишъл да си търси работа в чужбина.

Свидетелката Е. Й. в депозираните показания пред настоящата съдебна инстанция поддържа, че наказателното производството се е отразило много негативно на бизнеса и здравето на ищеца. Хората започнали да го отбягват и той се свил в себе си, репутацията му сериозно пострадала, като не можел вече да участва с фирмата си в строителния бизнес, да печели и да работи. Свидетелства, че ищецът спрял да излиза, да комуникира с близки и с роднини, имал проблеми в семейството и със сестра си. От седем-осем месеца Д.Й. изпитвал силни болки в корема, не можел да спи и да се храни, като се наложило да замине за чужбина, за да си търси работа.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които са детайлни и последователни и не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.

По делото е изслушано заключението на вещото лице К. по назначената съдебно-психиатрична експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от настоящата съдебна инстанция като обстойно обосновано. Видно от заключението за период от около шест години, след предявеното обвинение и последвалите съдебни дела ищецът е имал оплаквания от напрегнатост, потиснатост, тревожност, нарушения на съня, напрежение и дискомфорт в коремната област, повишени стойности на кръвно налягане и кръвна захар, чувство на задух, главоболие, световъртеж, ограничени контакти, понижение на апетита, песимистични нагласи, малоценностни изживявания, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията и планиране на бъдещето, които са били с различни интензивност. При проведения преглед вещото лице е установило анамнезни данни за преживяно смесено тревожно-депресивно разстройство, водещо до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което се приравнява на лека телесна повреда.

При така събраните доказателства от правна страна съдът намира следното:      

 Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая безспорно се установи, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление–документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, в условията на продължавано престъпление, за което престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години, като същият е бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение с влязла в сила присъда. Предвид на това съдът намира, че в случая е налице хипотезата на незаконно повдигнато и поддържано обвинение против ищеца, осъществено с действията на органите на прокуратурата, поради което са налице условията за ангажиране отговорността на държавата за репариране на вредите от предприетите от прокуратурата незаконосъобразни действия.

Несъмнено заплатените от ищеца разноски по водените съдебни  наказателни производства пред РОС и АС-Варна са претърпени имуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Разписките за заплащане на адвокатско възнаграждение съставляват писмено доказателствено средство за изпълнението на парично задължение от страна на ищеца. Искът за имуществени вреди е доказан по своето основание. По отношение на неговия размер съдът счете за неоснователно възражението на ответната прокуратура за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. По въпроса допустимо ли е да бъде намалено от гражданския съд поради прекомерност заплатеното адвокатското възнаграждение по наказателно дело по иск с правно основание  чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е образувано тълкувателно дело  и предстои постановяване на тълкувателно решение, като настоящият съдебен състав споделя практиката на касационната инстанция в Решение №442/2015/08.04.2016 по дело №1643/2015 на ВКС, ГК, IV г.о, съгласно която не следва да се извършва преценка относно заплатения в наказателното производство адвокатски хонорар с оглед неговата прекомерност, съобразно действителна правна и фактическа сложност на делото. Независимо от това, с оглед вида и обема на извършената процесуална защита по НОХД № 73/2014 г. по описа на РОС и по ВНОХД№373/2016г. на АС-Варна, съдът прецени размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение за обоснован и справедлив по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

При горните мотиви предявеният иск за имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен. 

По иска за неимуществени вреди

 Основателно е възражението на ответната прокуратура, че не следва да отговаря за действията на КУИППД. Този държавен орган е действал при условията на оперативна самостоятелност, а не по нареждане на прокуратурата и при обвързана компетентност при внасяне на исканията в съда за налагане на обезпечителни мерки. Както е посочено в т.10 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, в тези случаи органите на прокуратурата и на следствието не носят самостоятелна отговорност за действията на другите държавни органи.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира изцяло, предвид липсата на доказателства, които да ги опровергаят, както и от приетото заключение на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза,  безспорно се установи, че в резултат на незаконното обвинение ищецът изпитал притеснения, изживял силен психически стрес, били накърнени доброто му име и неговото достойнство в обществото, ограничени социалните контакти и влошени отношенията в семейството, получил смесено тревожно-депресивно разстройство, водещо до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, придружено с повишено кръвно налягане и нива на кръвна захар, като засегната значително по негативен начин е била и професионалната му дейност. С оглед на това, съдът намира за доказана по основание предявената претенция за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди.

Що се касае до размера на предявения иск за неимуществени вреди съдът съобрази, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по  чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Според установената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика (решения на Върховния касационен съд по гр. д. № 820/2012 г., IV г. о. и по гр. д. № 2829/2015 г., IV г. о. , както и Решение № 214 от 11.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 171/2017 г., IV г. о., ГК), когато обвинението е било повдигнато за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на неоснователно обвиненото лице, следва да се прецени как то се е отразило върху възможностите му за професионални изяви и развитие, авторитета и името му на професионалист. В тези случаи справедливостта изисква определяне на обезщетение за търпените неимуществени вреди в по-голям размер.

Като съобрази изброените по-горе комплексни критерии, а именно тежестта на повдигнато обвинение – документна измама в особено големи размери и в особено тежък случай, продължителността на наказателното преследване /около шест години/, обстоятелството, че спрямо обвиняемия е имало взета мярка на процесуална принуда „подписка“, както и конкретното отражение на незаконното обвинение върху емоциите, психиката, здравето и професионалното развитие на ищеца, РОС счете, че обезщетение в размер на 30 000 лева, би репарирало в пълна степен причинените му неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане.

При горните мотиви съдът счете искът за неимуществени вреди за основателен до размера от 30 000 лева, до който следва да бъде уважен. За горницата над този размер до  размера от 90 000 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва върху неимуществените вреди такава се дължи, считано от момента на влизане в сила на оправдателната присъда 26.01.2017г . до окончателното изплащане на главницата.

При този изход на делото и съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 956,51 лв., представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски, съответна на уважената част от исковете. За горницата над посочения размер искането до претендирания размер искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от гореизложеното, Разградският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д.В.Й., ЕГН ********** ***, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение на 11.03.2011г. в извършване на престъпление по чл.212, ал.4, вр.ал.2, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, преквалифицирано по чл.212, ал.5, вр.ал.2, пр.1, вр.,ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, за което е оправдан с присъда№29 от 30.05.2016г. спрямо Д.В.Й., потвърдена в тази й част с присъда от 26.01.2017г. по ВНОХД№373/2016г. на АС-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, начиная датата на влизане в сила на оправдателната присъда 26.01.2017г. до окончателното плащане, както и сумата от 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева – претърпени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.07.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 956,51 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, като за горницата над уважения до предявения размер от 90 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: