Р
Е Ш Е
Н И Е
N
гр. Разград, 30.11.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на шести ноември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
ДИЛЯНА Н.
при секретаря Н.Р., като разгледа докладваното от
съдия Н. в. гр. дело N 195по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
С решение №1 от 09.06.2017г. по гр.д.№370 по
описа на РС-Разград за 2017г. е допусната до делба сграда с идентификатор 61710.502.6099.1 по кадастраната
карта и кадастралните регистри на град Разград, общ. Разград, обл. Разград,
одобрени със Заповед № РД – 18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес: гр. Разград, п.к. 7200, общ. Разград, обл. Разград, ул. Янтра №
16-а, със застроена плащ 105 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, включваща жилищна част, гараж и магазин, ведно с правото
на строеж върху поземления имот, в който е изградена, при съседи на сградата: от север- поземлен
имот с идентификатор 61710.502.410, от запад – имот с идентификатор
61710.502.7132 /улица Янтра/, и от изток и юг – незастроена част от поземлен
имот с идентификатор 61710.502.6099, разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.502.6099, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Разград, общ. Разград, обл. Разград, одобрени със Заповед № РД –
18-37/10.03.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, стар идентификатор няма,
номер по предходен план: квартал 181, парцел ХХVІ – 2997, ХVІІ – 2998, с площ
532 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниска застрояване /до 10 м./, при съседи: 61710.502.418,
61710.502.418, 61710.502.417, 61710.502.414, 61710.502.412, 61710.502.411,
61710.502.410 и 61710.502.7132, между следните страни при права 1/2 идеална част за П.Р.Н., ЕГН **********,
с адрес *** и 1/2 идеална част за В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***. Със
същото решение е отхвърлен иска за делба на гореописания имот, предявен от главно
встъпилото лице А.Н.К., ЕГН **********,*** срещу П.Р.Н., ЕГН **********, с
адрес *** и В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, като неоснователен и
недоказан.
В срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК решението, в неговата цялост е обжалвано от А.Н.К. и В.Н.Н. като
незаконосъобразно и необосновано. Навеждат доводи, че пред
първоинстанционния съд не е доказано участието на ищцата в построяването на
сградата, която черпи права от обстоятелството, че се е намирала в брак с
ответника и, че на нейно име са издадени разрешенията за строеж. Поддържа се,
че неправилно районният съд не е приел, че в строежа са участвали бащата на
ответника, извършил строителството и неговият брат, участвал с лични средства и
труд в построяването на сградата. Считат, че РРС не е оценил събрания пред него
доказателствен материал – разпитаните свидетели – съседи, доведени от
ответника, от чийто показания се установява, че преди започването на строежа е
решено сградата да бъде построена за двамата братя, като първият етаж е
предвиден за ответника, а вторият етаж за главно встъпилото лице.
В срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата.
Пред РОС нови доказателства не са ангажирани от страните.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. При служебна проверка
на обжалваното решение РОС не констатира, пороци водещи до неговата нищожност и
недопустимост.
Производството пред
РРС е образувано по предявен иск от П.Р.Н. срещу В.Н.Н., за делба на сграда с идентификатор
61710.502.6099.1 по кадастраната карта и кадастралните регистри на град Разград,
при
права по ½ идеална част
за всяка от страните. В исковата молба се твърди, че страните са построили и придобили правото на собственост
върху имота по време на брака им, който е бил прекратен с Решение № 21 от
26.03.2012г. по бр.д. № 143/2011г. по описа на РС Разград.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба от ответника В.Н.Н., с който е изразил
становище за частична основателност на иска. Възразил е, че участието им с ищцата
като семейство в построяването на сградата е до размера на общо ½
ид.част, като е посочил, че сградата е била построена от баща му изцяло от
основите до покрива, като е бил предвиден първия етаж за ищцата и ответника и
втория етаж за брата на ответника А.Н.К.. Не оспорва, че строежът на описания в
исковата молба недвижим имот е изпълнен по време на брака на ищцата и ответника
след получаването на съответните книжа и строителни разрешения от компетентните
органи. С оглед на това моли делбата да се допусне при квоти по ¼ ид.ч.
за ищцата и за ответника и ½ ид.ч. за А.Н.К..
С протоколно определение от
27.04.2017г. РРС е допуснал главно встъпване на осн. чл.225, ал.1 от ГПК на А.Н.К.,
който поддържа, че е съсобственик на ½ ид.ч. от делбения имот въз основа
на наследствено правоприемство от баща си Никола К.Н. и в лично качество, тъй
като е участвал със собствени пари и труд в построяването на сградата. Моли
делбата да се допусне при квоти по ¼ ид.ч. за ищцата и за ответника и
½ ид.ч. за главно встъпилото лице.
При така очертания
предмет на спора, Разградският окръжен съд, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения, както и на доказателствата по делото и
съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е установено
по делото и липсва спор между страните, че въззивникът В.Н.Н. и въззиваемата П.Р.Н.
са сключили граждански брак на 27.05.1984г., който е прекратен с развод по
исков ред с влязло в сила на 04.05.2012г. решение на РРС от 26.03.2012г. по
гр.д.№143/2011г.
С нотариален акт за
покупко-продажба№119 по нот. дело №2577/1994г. на нотариус при РРС въззиваемата
П.Н. по време на брака с въззивника В.Н. е придобила правото на собственост
върху 260/498 ид.части от поземлен имот, целият с площ от 498кв.м. и съставляващ УПИ пл.№412-а в кв.3 по прана на гр. Разград, заедно с част от жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня, сервизни и
складови помещения и входно антре, построени в западната част на двора, която
част има самостоятелен вход и представлява самостоятелен жилищен обект, ведно с
построените в имота гараж и баня. По делото липсва спор между
страните, че по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри
на гр.Разград, горепосоченият поземлен имот е идентичен с имот с
идентификатор 61710.502.6099, при номер по предходен план: парцел XXVI-2997, XVIІ-2998, квартал 181, с адрес: град
Разград, улица „Янтра" № 16.
Съгласно представения нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит по регулация №67 по нот. дело №266 от
2002г. на нотариус с район на действие РРС, П.Р.Н. и Невин Вели Идриз са
признати за собственици на следния недвижим имот, придаден към регулация към
собствения им имот №XVIІ-2997, 2998 , в кв.181 – маломерен
поземлен имот с площ от 35 кв.м.
По делото е представено заявление с нотариална заверка на подписа по чл.56
от ЗТСУ /отм./ от 14.09.1995г. до Община Разград, с
което В. М.Й., ЕГН **********,
на осн. чл. 56 ЗСТУ /отм./ в качеството си на собственик на
останалите идеални части от терена е дал съгласие П.Н. да построи в съсобствения им парцел XVII – 2997, 2998 в кв. 181
жилищна сграда на два етажа с гаражи в партера, съгласно одобрения
застроителен план с лице 10 м.
Категорично е доказано по делото, че
по време на брака на П.Н. и В.Н. така учреденото право на строеж е било
реализирано до степен груб строеж към 22.05.2000г, както и, че изградените два етажа с гаражи в партера са в обема на уреденото суперфициарно право. Носителят на правото на строеж става собственик на изграденото в чужда земя със самия факт
на построяването му,
независимо от ползваните средства и труд за построяването на сградата. В тази връзка РРС правилно е изяснил фактическата обстановка и обстойно е
анализирал събрания доказателствен материал, като РОС препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Съгласно трайната съдебна практика към момента на
изграждане на съответния обект при минималните признаци на самостоятелност, т.е.
към момента на изграждане на сградата до степен груб строеж, следва да бъде
направен извод дали суперфициарният собственик придобива правото като лична или като съпружеска
имуществена общност. По силата на чл. 19 , ал.1 от СК / 1985г./ вещите и правата върху вещите, придобити от
съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Реализираното по време на брака право на
строеж от суперфициара има за последица придобиването на сградата от двамата
съпрузи в режим на СИО. Правото
на собственост върху сграда, построена въз основа на надлежно учредено право на
строеж, се придобива по реда на чл.
63, ал. 1 ЗС от момента на завършването й в груб строеж и след като
това е станало през време на брака, сградата е в режим на съпружеска
имуществена общност. Въпросът дали даден недвижим имот, движима вещ или право
върху вещ са придобити през брака съгласно ППВС № 5/72 г. следва да се решава с оглед на момента, в
който юридически става придобиването правото на собственост, съобразно общите
правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ.
В случая по делото е установено, че бракът между П.Н. и В.Н. е сключен на
27.05.1984г и е
прекратен с
развод по исков ред през 2012г. Следователно, независимо от това, че
договорът за отстъпване право на строеж е бил сключен само на името на единия
съпруг, тъй като бракът е съществувал при влизане в сила на СК от 1985 г.,
построената сграда е станала съпружеска имуществена общност на основание чл.19, ал.1 от СК от
1985 г.(отм.). При прекратяване на съпружеската имуществена общност с развод при
действието на СК от 1985 г.
П.Н. и В.Н. са придобили
по 1/2 ид.част от имота в обикновена съсобственост.
Доколкото главно встъпилото лице няма учредено право на строеж върху терена,
нито неговият баща, то не би могло да придобие право на собственост върху
сградата. Независимо, че доведените от въззивниците свидетели са установили в
производството пред първата инстанция, че въззивникът А.К. и бащата на двамата
въззивници Н. Н. са вложили средства и труд в построяването на делбения имот,
това не би могло да доведе до придобиване на вещни права върху процесната
сграда от главно встъпилото лице, а единствено до облигационни отношения между него
и собствениците на сградата.
Според чл. 63 от ЗС собственикът може да отстъпи на друго лице
правото да построи сграда върху неговата земя и да стане собственик на
построеното. Онзи, който твърди, че построеното е негова собственост е длъжен
да докаже наличността на някое от законните основания за придобиване на право
на собственост върху сградата. Собствеността на постройка върху чужда земя може
да се придобие по някой от способите, предвидени в чл. 55 ЗС- учредяване с правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона.
Участието на други лица в изграждането на сградата, за която има учредено право
на строеж, извън суперфициара и неговия съпруг по време на брака, само по себе
си не прави тези лица собственици. Посочените от въззивниците действия по
влагане на пари и труд от трети лица, който нямат право на собственост или
учредени ограничени вещни права върху терена, представляват подобрение на чужд
имот и създават в полза на строителя само правната възможност да търси парично
възмездяване, а не и някакво вещно право.
По изложените съображения обжалваното решение, в което
РРС е достигнал до същия правен извод и
е допуснал имота до делба при квоти по ½ ид.ч. между въззивника В.Н. и
въззиваемата П.Н., отричайки правата на въззивника - главно встъпило лице А.К.
в делбената общност, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Пред РОС разноски не са претендирани от страните.
Така мотивиран, Разградският
окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1 от
09.06.2017година по гр.д.№370 по описа
на РС-Разград за 2017година.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 от
ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
2.
ДГ