Р Е
Ш Е
Н И Е
№48 Разград
16.VІІ.2018 Разградски
окръжен
година Град
2017
съд
25.VІ. публично
На Година
АНЕЛИЯ
ЙОРДАНОВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ
ЙОНЧЕВА ИРИНА ГАНЕВА
Членове:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
в. гр. 2017 №199
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №161/20.VІ.2017г. по
гр.д.№2374/2016 по описа на РРС,
по предявения на осн.чл.135 ЗЗД иск, по отношение
на ищцата Г.К.И. е признато за установено, че договорът за продажба на
недвижими имот, индивидуализиран
като - дворно място от 884кв.м. с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, за което в кв.26 по
плана на с.***, Разградска обл., е отреден
парцел VІ-367. между ответниците Ц.К.Б. и
С.М.Б. к с нот.акт
№74/4. ІІ.2016г. по нот.д.№31/2016г. по описа на нотариус Н.С., с рег.№291 и
р-н на действие при РРС е относително
недействителен.
Недоволни, ответниците
Ц.К.Б. и С.М.Б.
обжалват
решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно . На посочените основания, молят за неговата
отмяна и за постановяване
на ново такова, с което съдът по същество да ОТХВЪРЛИ предявеният срещу всеки
от тях иск.
При
редовност в призоваването , въззивниците не се явяват насроченото о същество на
жалбата с.з. Чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.П., позовавайки се на извършено в хода на делото погасяване на кредиторовото вземане
чрез плащгане, пледират за недопустим на иска и за прекратяване на образуваното
срещу тях съдопроизводство. Претендират присъждане на доказано направени в хода
на делото разноски.
В законоустановения и предоставен й за това
срок, насрещната по жалбите страна-
Г.К.И. депозира писмен отговор, с който оспорва
основателността им моли за потвърждаване на обжалваното решене като правилно,
обоснован и законосъобразно постановен съдебен акт.
При редовност в призоваването, въззиваемата не се явява в с.з. Чрез
процесуално представляващата я по пълномощие адв. Събева, въззиваемата поддържа
становище за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Счита, че извършеното
в хода н делото плащане по вземането й, не е основание за прекратяване на производството. Моли за
решение по същество и за присъждане на д9оказано направени пред тази инстанция
разноски.
Въззивните
жалби са подадени в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от
упълномощен представител на лица, които имат правен интерес да го обжалват. При
установеното им съответствие с изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, същите са допустими. и
е допустими.
Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК
съдът констатира, че атакуваното решение е валидно и допустимо постановено по същество на
предявената по реда на чл.135ЗЗД защита.
Както при разглеждане на делото, така и при
постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл.
ГПК и не е нарушил процесуалните
правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска
защита е разпределил доказателствената
тежест, като в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е
възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е
напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства,
които поотделно и в съвкупността си сочат
на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода
на делото факти. Пред тази инстанция не
се навеждат обстоятелства, внасящи
различие в установената от РРС фактическа обстановка.
Разгледани по същество
жалбите са неоснователни.
В съвкупността си,
доказателствата по делото обосновават законосъобразността на прогласената с
атакуваното решение относителна недействителност на сключената между
въззивниците сделка на разпореждане с недвижим имот.
Въззиваемата твърди и доказва качеството си
на кредитор по отношение на продавача по сделката и то към дата,
предхождаща сключването й между
въззивниците. На 18.І.2016г. същата депозира в регистратура на РОС молба вх.№200/18.І.29016г.,
с подаване на която сезира РОС с предявени в условията на обективното им кумулативно
съединяване искове по: 1/чл.34 ЗЗД - за връщане на сумата, заплатена от нея за
закупуване на процесния имот по договор, сключен с въззивника Ц Б.
на 28.ХІІ.2012г. и обявен за недействителен с вл. в сила на 27.VІ.2015г.
съдебен акт;
2/за дължимо й се на осн. чл.74 ЗС обезщетение за сторени в имота
подобрения, до размера на които, ползвайки се от същите, въззивникът
Б. се е обогатил неоснователно за нейна сметка.
По така предявените искове срещу
Бунждев е било образувано грд №17/2016 по опис на РОС. В хода на същото, по
искане на въззиваемата е било допуснато обезпечаване на предявените от нея
искове с наложена върху процесния имот възбрана- вж.Определение №86/18.І.2016
по грд №17/2016 на РОС.
При дължимата в хода на грд №17/2016 по опис
на РОС размяна на книжа, препис от искова молба вх.№200/18.І.2016г, ведно с
приложения към същата, са връчени на въззивника Б. на
21.І.2016г.( вж. съобщение за връчване на книжа на л.46 от грд№17/2016). Това е
датата, на която, в този си състав съдът намира за безспорно установено, че въззивникът Б. е узнал за предявеното срещу него
кредиторово качество от страна на въззиваемата И..
На 4.ІІ.2016г., с нот.акт №74/4.ІІ.2016
по нот.д.№31/2-16 по опис на нотариус Н.С., рег.№291 НК и р-н на действие при
РРС жалбоподателите Б. и Б. сключват договор за покупко-продажба на процесния
имот. Т.е., атакуваната по реда на чл.135 ЗЗД сделка се явява сключена между
въззивниците, последващо на заявеното от въззиваемата
към въззивника Б. качество на кредитор по
вземания за подобрения в имота, индивидуализиран като предмет на сделката и за
връщане на даденото по обявената за недействителна сделка от 28.ХІІ.2012г.
По грд №17/2016 , при участие на въззивницата
Б. като трето лице, подпомагащо въззивника Б.-ответник
в това производство, Б. лице, е било постановено Решение №15/22.ІV.2016г. По подадени срещу същото жалби, на
производство пред ВнАпС е било
образувано грд №625 по описа му за 2016.
С постановеното по това дело и влязло в сила на 26.ІV.2018г. Решение
№62/28.ІV.2017г. , решението на
първоинстанционния РОС е
обезсилено и върнато за ново
разглеждане в частта, с която Б. е бил осъден да заплати на И. сумата от
2 000,00лв., до размера на която ,
в резултат на извършени от нея подобрения - изграждане на отоплителна
инсталация от камина с водна риза последната е претендирала в обезщетение
увеличената стойност на ж.сграда; В останалата му част, решението на РОС е
отменено поради погрешно дадената от първоинстанционния съд квалификация на
заявената с иска защита и вместо това е постановено
ново такова, с което: искът на И. за
дължимо й се на осн.чл.34 ЗЗД връщане на даденото по недействителната сделка е
отхвърлен; Искът й за сторените по имота
разходи е уважен частично, като на осн.чл.74 ЗС въззивникът Б. е осъден да й заплати обезщетение в размера
на 35 293,53лв.; Искът й по чл.59
ЗЗД е уважен частично като Б. е осъден
да й заплати 47,45лв. за заплатените
от нея данъци за имота; На осн.чл.78 ГПК Б. е осъден със заплащане и на следващите се
в полза на Георгиева съдебни разноски за две инстанции-съответно в размер на
2 840,92лв. за първа инстанция и 2 090,11лв. за втора инстанция.
Върху Решение №62/28.ІV.2017г. е отбелязано, че на 30.V.2017г. Георгиева се е
снабдила с изп. лист за присъдените й по главниците вземания. Въз основа на
издадените й изпълнителни листи, Георгиева е инициирала образуваното срещу Б.
изп. дело №128/2017 по опис на СИС при РРС.
С приложено пред тази инстанция съобщение изх.№2704/3.V.2018г., въззивникът Б. удостоверява, че воденото срещу него
из.д.№128/2017 е прекратено поради изпълнение на задълженията по цитираните по
горе изп. листи. Позовано на този факт, който не се оспорва от въззиваемата, Б. твърди недопустимост на производството и
прави искане за неговото прекратяване.
Въз основа на така установената по делото фактическа
обстановка, от правна страна идентично на приетото с обжалваното решение, РОС намира заявената по
реда на чл.135 ЗЗД за допустима и доказана по своето основание.
Искът по чл. 135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на
кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго
действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги когато се
извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се
намалява. Под увреждащо кредитора действие, последователната съдебна практика приема всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава
от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Правноирелевантно е дали длъжникът след
разпореждането притежава имущество и на каква стойност.
Иска по чл. 135 ЗЗД е с облигаторен характер. С него не се засяга
обвързващата сила на увреждащата сделка (или друго действие) в отношенията
между страните, които са я сключили (длъжника и третото лице). Последните продължават да бъдат валидно обвързани от нея
и след уважаването на Павловия иск.
За да постанови обжалвания
съдебен акт, с който е уважил иска, РС- Разград е приел, че ищцата о има
качеството на кредитор на ответника Б.,
което е първата от предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД. Вземанията
й са възникнали при хипотеза на неоснователно
обогатяване - извършени за нейна сметка
подобрения в имот, възстановен с обратна сила и по реда на
чл.34 ЗЗД в патримониума на ответника. Към днешна дата вземанията й се явяват
установени и с
влязло в сила решение по гр.д.№ 625/2016 по опис на ВнАпС, за част от които са
били издадени и изпълнителни листи и
образувано изп. производство под №128/2017 по опис на ДСИ при РРС. При иска по чл. 135 ЗЗД не е необходимо да е налице изискуемост на
вземането на кредитора. Достатъчно е то да е възникнало, за да може да се ползва
защитата по Павловия иск.
На второ място първостепенният съд е
установил наличие и на втората
предпоставка от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД, а именно- извършване на
увреждащо кредитора действие-сделка на
разпореждане с имот, по отношение на който, в обезпечение на иска й за установяване на вземането е наложена
възбрана. Със сключването на процесната сделка имуществото на ответника Б. е намалено и по този начин кредиторът- ищец е
увреден. Възраженията на ответниците за липса на обоснован за ищцата интерес
от
обявяване относителната недействителност на процесната сделка, както и за
злоупотреба с правото по чл. 135 ЗЗД , правилно и съответно на доказателствата
първоинстанционният съд е счел за неоснователни. В тази връзка
първоинстанционният съд е изтъкнал, че цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на кредитора, поради което увреждане на последния е винаги
налице, когато се намалява възможността за удовлетворяването му с цялото
имущество на длъжника, без значение дали длъжникът разполага с друго имущество
или не. При успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД ищецът ще има
възможност да удовлетвори вземането си, което обуславя и интереса му от така
предявената защита. Обстоятелството, че при установяване на
фактическата власт върху процесния имот ищцата е била недобросъвестна не
означава, че не и се следват разходите за сторените от нея и следващи имота
подобрения. Недобросъвестността й е отчетена от съда по вгрд №625/2017 на ВнАпС и съобразена при
вземане на решението за основанието и размера, на вземанията й.
На следващо място районният съд е приел, че е
налице и третата предпоставка, от субективен характер, за уважаване иска по чл.
135 ЗЗД- че към момента на извършването на атакуваната сделка длъжникът е знаел
за увреждането. Знаел е че ищцата
предявява на дата, предхождаща сделката, качеството си на негов кредитор. Въпреки това, на 4.ІІ.2016 г. предприел
действия по разпореждане с имуществото. Ответникът Б. е знаел, че разпореждайки се на 4.ІІ.2016г.
с имуществото си затруднява възможността
на ищцата да удовлетвори вземането
си за подобренията в имота му, предявено
по исков път на-18.І.2016 и узнато от
него 21.І.2016г.
При атакувана с иска по чл. 135
ЗЗД възмездна сделка, каквато е процесната, субективният елемент "знание
за увреждането" е необходим и за третото лице, участвало в сделката. Правилно,
относимо на доказателствата, първоинстанционният съд е приел от фактическа и
правна страна, че въззивницата Б., като приобретател
на имота е знаела за увреждащите намерения на прехвърлителя по сделката. Извод,
който се следва от безспорно установените по делото факти, че същата е
встъпила в изпълнителното производство по отстраняването на ищцата от
имота като частен правоприемник на
продавача по сделката и като трето, подпомагащо последния лице в исковото
производство по чл.74 ЗС. Съобразена е пряката й родствена връзка и с
фактическия съжител на ищцата, от чието име последната е извършила измамливите
действия по обявения за недействителен договор за покупко-продажба от
28.ХІІ.2012г.
В заключение, правилно и
обосновано от доказателствата районният
съд е счел, че са налице всички законови изисквания за уважаване на предявения
по чл. 135, ал.1 от ЗЗД иск.
Що
се отнася до въведеното в заседание по същество възражение за недопустимост на
иска поради извършено в хода н делото изпълнение по вземанията за подобренията
в имота, съдът намира същото за неоснователно., тъй като съществуването на
последните не е отречено със сила на пресъдено нещо.
Увреждащата
сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и
само с оглед на това негово качеството. Ако впоследствие това негово качество
бъде отречено (напр. защото сделката има порок) или отпадне (напр. защото е
погасено чрез плащане), непротивопоставимостта губи смисъл. В този смисъл е и
съдебната практика - Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009
г., IV г. о., ГК и др.. Затова в производството по иска по чл. 135 ЗЗД
длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията,
които легитимират ищеца като кредитор, освен ако има вл. в сила решение, което
отрича това му качество. Упражняването на правото по чл. 135 ЗЗД е вид
обезпечение за кредитора, което той може да получи, както и след като разполага
с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него. Тази функция на иска
го поставя сред уредените в действащото гражданско право способи за
обезпечаване на кредиторите, поради което и систематичното му място е в раздел
VII от Общата част на ЗЗД "Обезпечения на вземанията". Погасяването
на вземането (вкл. и чрез плащане) само би довело до това
непротивопоставимостта да загуби смисъл, но не и до отпадане интереса от иска
по чл. 135 от ЗЗД или до прекратяване на висящото по него производство. Тъй
като искът не е съединен с иск относно съществуването на вземането, то дали с
извършените плащания в хода на делото вземането е било погасено, или не, е
извън предмета на разглеждания иск, освен това от представените по делото
доказателства в т.ч. и пред въззивната инстанция не се установи дали е погасено
- изцяло, или частично, именно процесното вземане на ищеца.
Съдът,
който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД, може да вземе предвид единствено влязло
в сила решение, с което се отрича качеството кредитор. Горните разсъждения са
намерили място в редица актове на ВКС - определение № 351/12.ІІІ.2015 на ВКС
по гр. д. № 5981/2014 г., IV г. о., ГК; решение № 18/4.ІІ.2015 на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., ГК;
определение № 57/14.І.2015 на ВКС по гр. д. № 4476/2014 г., III г. о.,
ГК; решение № 407/29.ХІІ.2014 на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК;
решение № 224/30.Х.2014 на ВКС по гр. д.
№ 2310/2014 г., III г. о., ГК; решение №
48/21.ІІ.2014 на ВКС по гр. д. № 4321/2013 г., IV г. о., ГК;
решение № 149/12.ХІ.2013 на ВКС по т. д. № 422/2012 г., I т. о., ТК ;
решение № 320/5.ХІ.2013 на ВКС по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о., ГК;
решение № 477/23.І.2013 на ВКС по гр. д. № 1648/2011 г., IV г. о., ГК
; решение № 79/30.ІІІ.2010 на ВКС
по гр. д. № 3356/2008 г., II г. о., ГК; решение № 137/10.ІІІ.2010 на ВКС по гр. д. № 836/2009 г., III г. о., ГК
и решение № 732/12.Х.2009г на ВКС
по гр. д. № 1785/2008 г., III г. о., ГК.
Като е стигнал до същите изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което е обосновано от
доказателствата по делото и е съобразено с приложимия закон. В обжалвания
съдебен акт са изложени обстойни и подробни мотиви, които се споделят изцяло от
настоящата инстанция и към които въззивният съд препраща на основание чл. 272
ГПК.
При горните мотиви, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, ведно с последиците по закон, в това число и с присъждане
на сторените по делото разноски в полза на въззиваемата.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№161/20.VІ.2017г. по гр.д.№2374/2016 по описа на РРС.
Осъжда Ц.К.Б. и С.М.Б. да
заплатят на Г.К.И. разноски по делото в размер на 1 500,00лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР