РЕШЕНИЕ
№ 99 / 9.11.2017г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На двадесет
и трети октомври, две хиляди и седемнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
ДИЛЯНА НИКОЛОВА
Секретар:
Св.Лазарова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д.
№ 221 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.И.Р. и Ф.И., подадена чрез
пълномощник, против решение № 224 / 17.07.2017г. по гр.д. № 883 / 2016г. по
описа на РС Исперих, с което са допуснати до делба четири земеделски имота,
находящи се в землището на с.Ножарово, между С.И.Р., Ф.И., Р.И.Р.,
М.И. Хасан и З.М.Ч., при
съответно посочените в съдебния акт квоти за всеки от тях и са отхвърлени
установителни искове против З.М.Ч. за признаване на
установено, че сделките, обективирани в НА № 80 /
12.05.2016г. и НА № 79 / 12.05.2016г., не са породили вещноправен ефект и че С.И.Р. е собственик на 1 /3 ид.ч.
от четирите земеделски имота – предмет на делбата. Жалбоподателите излагат
доводи за необоснованост на съдебния акт поради неправилно обсъждане на
доказателствата и незаконосъобразност. Молят съда да отмени решението на ИРС и
вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените установителни
искове и съобразно с тях да ревизира и решението по допускане на делбата, отнасяща
се до квотата на С.И.Р., като бъде прието, че
неговият дял е 5 / 12 ид.ч. от четирите имота. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от въззиваемите Р.И.Р., М.И.Х., З.М.Ч., З.Р.С. и М.З.Ч.. В съдебно заседание явилият се особен представител
на М.Х. и З.С. изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на естеството
на повдигнатия правен спор, събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следното: Производството е във фаза по допускане на делба на четири
земеделски имота, възстановени с две решения №№ 134 / 10.06.1994г. и 134а /
6.06.1994г. на ПК Самуил на наследниците на Р. С.М..
Р. М. е починал на 22.11.1955г.
Негови наследници са съпругата му Д.А.М. и децата З.Р.С., И.Р.С. и Е. Р. Т..
Четвъртото му дете Ф.Р. С. е починала преди него, на
14.11.1949г. Същата няма деца.
Д.А.М. е починала на 26.04.1991г. и
нейни наследници са децата й З.Р.С., И.Р.С. и Е. Р. Т.. Починалата преди нея Ф.
С. е и нейна дъщеря.
И.Р.С. е починал на 19.11.2002г. и е
оставил преживяла го съпруга Х.Ю.С.и деца Ф.И., С.И.Р. и Р.И.Р..
Представен е протокол от
съдебно заседание от 10.07.1956г., проведено по гр.д. № 1304 / 1956г. на РС
Исперих, в който е отразена постигната спогодба между Д.А.М.,
И.Р.С., Е. Р. Т. и З.Р.С.
за делба на земи, останали им в наследство от Р. С.М..
В текста на съдебната спогодба имотите, находящи се в с.Ножарово, са посочени
по вид и площ, без индивидуализация по
плана на селото. Земеделските земи, за които също липсва индивидуализация, са
поделени само по площ и е посочено, че са внесени в ТКЗС с.Ножарово от И.Р., без съгласие на останалите наследници. С решение №
133 / 23.01.1998г. по гр.д. № 145 / 1994г. на РС Исперих е прието за установено
в производство по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ между Е. Т. и И.Р.С., че възстановените в полза на последния земеделски
земи в размер 55,4дка в землището на с.Ножарово, са собственост на общия
наследодател Р. С.М.. В мотивите на решението е
обсъдена представената като доказателство съдебна спогодба по гр.д. № 1304 /
1956г. на ИРС и за да постанови съдебния акт, съдът по гр.д. № 145 / 1994г. е
приел, че земите са внесени от И.Р. без съгласието на
другите наследници.
На 11.10.1999г. е сключен
договор за прехвърляне на собственост върху наследство с нотариална заверка на подписите,
по силата на който З.С. е прехвърлила безвъзмездно на
С.Р. собствеността върху наследството, останало й от
нейната майка Д.М..
На 12.05.2016г., с два договора
за продажба и дарение, обективирани съответно в НА №
80 и 79 от същата дата на нотариус с район на действие РС Исперих, З.С. е продала на З.М.Ч. 4 / 15 ид.ч. от процесните земеделски
земи и е дарила на същия 1 / 15 ид.ч. от имотите.
На 2.11.2015г. ХС. е дарила на
сина си Р.И.Р. 1 / 12 ид.ч.
от наследствените земеделски земи. Договорът за дарение е обективиран
в НА № 139 / 2.11.2015г. на нотариус с район на действие РС Исперих. Въз основа
на издадените решения на ПК Самуил от 6.06.1994г. и 10.06.1994г.Р.И.Р.
се е снабдил с констативен НА № 140 / 2.11.2015г. на нотариус с район на
действие РС Исперих за придобита по наследство от Р. М. 1/12 ид.ч. от процесните имоти.
Съгласно т.2 от ТР № 1 / 1998г.
на ОСГК на ВКС, кръгът на законните
наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в
ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, се
определя към момента на смъртта на наследодателя. Р. М. е починал през 1955г. и
към момента на смъртта му преживяла е била съпругата му Д.М.
и децата му З.С., И.С. и Е.
Т.. Ф. С. е починала преди него, на 14.11.1949г. Съгласно
чл.10 ал.1 ЗН, низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се
заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на
степените. Ф. С. не е оставила свои низходящи
наследници. В този случай приложим е чл.11 ЗН, който преди изменението с ДВ
бр.96 от 1999 г. гласи, че когато няма лица, които могат да наследяват съгласно
предходните членове, наследството се получава от държавата. Това означава, че
след смъртта на Р. М., наследството му се поделя по 1/5 ид.ч.
за съпругата му Д.М., децата му З.С.,
И.С. и Е. Т., както и 1/5 ид.ч.
принадлежи на държавата като правоприемник на Ф. С.. Държавата
не е участвала и не е била представлявана при сключване на съдебната спогодба
по гр.д. № 1304 / 1956г. на ИРС, поради което и на осн.
чл.75 ал.2 ЗН, делбата
без участие на съсобственик е нищожна, а решението по извършването на нищожна
делба няма конститутивно действие и не прекратява собствеността. По-нататък,
земеделските земи не са били в патримониума на
наследодателя при откриването на наследството, поради което е липсвал предмет
на делбата досежно тези земи. Ето защо одобрената през 1956г. съдебна спогодба
не е породила своето действие. Отделно от това, с постановеното решение по гр.д.
№ 1304 / 1956г. на ИРС е прието в производството по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, че
земеделските земи са собственост на общия наследодетал
Р. М. и в резултат са възстановени на всички негови наследници. Субективните
предели на това решение обаче са обвързващи само по отношение на И.С. (респ. неговите наследници Ф.И.,
С.Р. и Р.Р.) и Е. Т.
(съответно приобретателя по договора за дарение от
1.04.2015г. М.Х.). По отношение на тях, както и на останалите
наследници, следва да се приеме, че делбата от 1956г. не е породила действие по
изложените по-горе съображения във връзка с тълкуването на чл.10 ал.1, чл.11 и чл.75
ал.2 ЗН и неучастието на държавата като един от правоприемниците по наследство
на Р. М., както и извършването й в момент, когато земеделските земи не са били
в патримониума на наследодателя при откриването на
наследството.
Поради неучастието на държавата
в настоящото производство на същото правно основание, решението на ИРС следва
да се обезсили и делото да се върне на районния съд за конституирането й чрез
процесуалното представителство на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, по арг. от чл.31 ал.2 ГПК.
Държавата е правоприемник на наследството на Р. М., поради настъпилата по-рано
смърт на неговата дъщеря Ф. С.. В случая нейният
наследствен дял не уголемява дяловете на брат й и сестрите й, както е приел
районния съд. Изводът на първостепенния съд не е съобразен с разпоредбата на
чл.11 ЗН.
На следващо място, със
сключения договор за продажба на наследството на Д.М.,
З.С. е прехвърлила на ищеца С.Р.
само наследствената част, получена от нейната майка, но не и 1/5 ид.ч., получена в наследство от баща й Р. М..
Наследствената част от 1/5, получена от Д.М. след
смъртта й през 1991г., следва да се раздели поравно
между З.С., И.С., Е. Т. и
държавата като правоприемник на Ф. С., починала преди
нейната майка Д.М.. Всички те получават по 1 / 20 ид.ч. в наследство от Д.М.. З.С. е продала на С.Р.
наследството на Д.М., което се равнява на 1 / 20ид.ч.
от процесните земеделски земи, принадлежали на Р. М..
С останалата от Р. М. 1/5ид.ч. З.С. се е разпоредила
в полза на З.Ч. с двата договора за продажба и
дарение, като му е продала 4 / 15ид.ч. и дарила 1/15ид.ч. Очевидно актът на
разпореждане надхвърля притежаваните от нея права, но това обстоятелство следва
да бъде преценено по същество на спора, след връщане на делото на районния съд.
Договорът за покупко-продажба от 12.05.2016г. на идеални части от земеделските
имоти, обективиран в НА № 80 от същата дата на
нотариус с район на действие РС Исперих, е възмезден. Сключен е през време на
брака на З.Ч. сВ.Х.И. Ч., видно от представената във въззивното
производство справка от НБД „Население“. Това означава, че В.Ч.
също се явява собственик на идеални части от процесните
имоти. Съгласно чл.75 ал.2 ЗН, делбата, извършена без нейно участие, не може да
породи действие. Указанията, съдържащи се в ТР № 3 / 2016г. на ОСГК на ВКС, че по предявен от или срещу съпрузите иск за
собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена
общност, съпрузите не са задължителни другари, са неприложими в разглеждания
случай. За делбата важи изричната разпоредба на чл.75 ал.2 ЗН за задължителното
участие на всички съделители в нея, поради коетоВ.Х.И. Ч. се явява
задължителен необходим другар поради качеството си на съделител,
дори и да й се следва общ дял от имотите в СИО с нейния съпруг. Горното се
явява самостоятелно основание за обезсилване на решението на ИРС и връщането му
за конституиране на този съделител в процеса.
Обезсилването на решението на
районния съд и връщането му за ново разглеждане следва от указанията, съдържащи
се в т.6 от ТР № 1 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, след като в съдебния процес не са конституирани като съделители държавата чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството иВ.Х.И. Ч.. При новото разглеждане на делото, производството по
отношение на двамата съделители следва да започне с връчване
на препис от исковата молба, в която същите следва да бъдат вписани като
ответници и даване на срок за отговор по чл.131 ГПК, за да имат възможност
същите да реализират правото си на защита.
Отделно от горното, въззивният съд констатира нередовност на установителните
искове, предявени от С.Р. и Ф.И..
Съгласно чл.124 ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на право или правоотношение. От друга
страна, в производството по делба всеки съделител
разполага и с иск с правно основание чл.76 ал.2 ЗН за обявяване на относителна
недействителност на сделки, извършени от друг сънаследник с наследствените
имоти. В исковата молба липсва обстоятелствена част на предявените искове с петитум да се установи по отношение на З.С.
и З.Ч., че сделките, обективирани
в НА № 79 / 12.05.2016г. и НА № 80 / 12.05.2016г., не са породили вещноправен
ефект. Не е ясно дали така предявени, тези искове са отделни от исковете за
приемане на установено, че ищецът С.Р. е собственик
на 1/3 ид.ч. от процесните
имоти. Поради липса на изложение на обстоятелства във връзка с претенцията, не
може да се разбере волята на ищците и съответно съдът не може да определи
правната квалификация на тези искове. При новото разглеждане на делото съдът трябва да изследва
точната воля на ищците по отношение на тези искове.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Обезсилва решение № 224 /
17.07.2017г. по гр.д. № 883 / 2016г. по описа на РС Исперих, поради неговата
недопустимост;
Връща делото РС Исперих за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.