РЕШЕНИЕ

№ 108 / 1.12.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шести ноември, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 240 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р.К.Д., подадена чрез пълномощник, против решение № 180 / 7.07.2017г. по гр.д. № 54 / 2017г. по описа на РС Разград, в частта, с която е установено задължението му да изпълни решение на ОС на ЕС от 12.08.2014г. за премахване на катинар от вратата на общото таванско помещение умивалник, находящо се на таванския етаж и да осигури ползването му от останалите живущи в блока и да възстанови в първоначалния й вид водопроводната инсталация в общото перално помещение, находящо се на партерния етаж. Жалбоподателят се позовава на недопустимост на предявения иск, като подаден от несъщестуващ правен субект. На следващо място, счита, че помещенията – предмет на атакуваното решение на общото събрание, не са индивидуализирани. Излага доводи за необоснованост на съдебния акт, като счита, че липсват доказателства относно състоянието на водопроводната инсталация в пералното помещение и за факта, че той я е премахнал. Прави оплакване, че районният съд не е разгледал възражението му за изтекла погасителна давност. Моли въззивния съд да отмени решението на РРС в обжалваните части, като постанови ново такова, с което да отхвърли предявените искови претенции. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба.

Депозирана е насрещна въззивна жалба от Н.М. в качеството му на председател на УС на етажната собственост на ЖК „Приста“, гр.Разград, ул.“Г.С.Раковски“ № 36, която по същество представлява писмен отговор на жалбата на насрещната страна в процеса. Излага доводи за неоснователност на въззивната жалба на Р.Д. и моли съда да потвърди решението на РРС. В съдебно заседание поддържа изразеното становище, като прави изрично изявление, че е сезирал съда от името на етажната собственост на ЖК“Приста“.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: видно от протокол от 12.08.2014г. за проведено общо събрание на собствениците на ЖК“Приста“, са взети две решения т.3.1. и т.3.2., с които ответникът Р.К.Д. е задължен в срок до 13.08.2014г. да премахне катинарите от вратата на общото помещение в последния тавански етаж, пригодено и ползвано като тоалетна и санитарно помещение от живущите в таванските стаи и собствениците на още 4 тавански стаи с общ коридор, както и от вратата на общото перално помещение, намиращо се на партерния етаж, като възстанови и водопроводната инсталация в първоначалния й вид. Пълното описание на двете помещения е дадено при докладване и обсъждане на точките от дневния ред. Двете решения са взети с мнозинство от 68,72 на сто от идеалните части от общите части, притежавани от 11 собственици, присъствали на общото събрание.

При поведено последващо общо събрание на собствениците на 21.05.2015г. е установено в т.4 от взетите решения, че решенията на ОС от 12.08.2014г. не са изпълнени от Р.Д..

Неизпълнението на решението, касаещо общото помещение в последния тавански етаж, се установява и при извършен оглед от първостепенния съд: съдът е констатирал, че вратата, служеща за вход на общото санитарно таванско помещение, е заключена. Непосредствено до тази врата е поставена друга, която се заключва от ответника и служи за достъп до таванското му помещение. Единственият пряк и свободен достъп до общото санитарно таванско помещение е от таванското помещение на ответника, в което е изграден отвор, свързващ таванското помещение с общото санитарно помещение. В санитарното помещение в едната част има изграден умивалник, а в другата част тоалетна, като тоалетната чиния е монтирана по начин да може да се използва при подход от страна на тавана на ответника. Присъствалото при огледа вещо лице е дало пояснения, че при строежа на блока са спазени външните размери на санитарното помещение, като вътрешното му разпределение е променено. Променено е и мястото на вратата му, откъм коридора.

По отношение на пералното помещение съдът е установил, че същото е отключено и достъпът до него е свободен.

От изготвеното заключение по назначената в производството пред РРС съдебно-техническа експертиза се установява, че двете помещения – предмет на взетото решение на ОС на собствениците от 12.08.2014г., са общи части в сградата. Твърденията на ответника, че санитарното помещение на таванския етаж е част от неговото таванско помещение, завзето от останалите собственицци в сградата, се опровергава от вещото лице. Експертът е установил, че квадратурата му не е участвала в площообразуването на таванското складово помещение, собственост на ответника. Приложените към заключението скици на таванските помещения илюстрират ясно какъв е бил проектът при изграждането им и какво е действително съществуващото положение в момента. Писмените доказателства и заключението на СТЕ се подкрепят и от събраните гласни такива, които са еднопосочни по отношение на факта, че преди сега съществуващото положение, достъпът до санитарното помещение е осъществяван през обща врата от коридора и до него достъп са имали и други собственици на тавански помещения. Събраният доказателствен материал сочи на извод, че към момента на вземане на решението на общото събрание на собствениците от 12.08.2014г., както и към момента на подаване на заявлението в съда, Р.Д. ползва общото санитарно помещение на таванския етаж, като е заключил вратата към коридора и не осигурява достъп на останалите етажни собственици до него.

По отношение на решението в обжалваната част, отнасящо се до установяване на задължението на ответника да възстанови водопроводната инсталация в общото перално помещение, районният съд е отбелязал в мотивната част на решението, че при огледа водопроводната инсталация липсва. В съдебния протокол за оглед обаче такава констатация не е отбелязана. Не са събрани други доказателства в тази насока.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е частично основателна.

Съдът не споделя възражението на ответника за недопустимост на предявения иск, като предявен от УС на жилищна кооперация „Приста“, който се различава от УС на етажната собственост, както и за несъществуване въобще на етажна собственост, поради невписване в регистъра по чл.44 ал.1 ЗУЕС. За начало на съдебното производство се счита подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. В това заявление, въпреки че за заявител непрецизно е посочен управителният съвет на ЖК“Приста“, в петитум е направено искане за предаване на двете общи помещения и осигуряване на достъп до тях на всички собственици. От горното може да се заключи, че заявлението е подадено именно от етажната собственост на ЖК“Приста“, представлявана от управителя, а не от жилищната кооперация. Дори и да е имало съмнения по този въпрос, явилият се във въззивното съдебно заседание управител, който е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение, изрично е уточнил, че действа от името на етажната собственост.  В допълнение следва да се посочи, че  е налице трайна и безпротиворечива задължителна практика на ВКС /напр. определение № 868 от 15.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2897/2015 г., III г. о., определение № 62/26.01.2012 по г. д. № 713/2011г., III ГО на ВКС, определение № 294/24.06.2011 по г. д. № 209/2011г., I ГО на ВКС, определение № 314/22.07.2009 по г. д. № 287/2009г., II ГО на ВКС/, съгласно която, предвид изричните разпоредби на чл.23 ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС, по искове, предявени от или срещу собствениците в етажната собственост във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части, управителят е законен представител на собствениците в етажната собственост. За да се приеме, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1, т.2 ГПК, е достатъчно да бъдат посочени имената и адресите за призоваване на председателя на управителния съвет, а конституирането на всички етажни собственици не представлява изискване за редовност на исковата молба по смисъла на чл.129 ГПК.            

По отношение на съществуването на етажната собственост следва да се отбележи, че такава възниква от момента, в който етажи или части от етажи в една построена сграда преминат в притежание на различни правни субекти, по арг. от чл.37 ЗС. Този факт несъмнено е настъпил и етажната собственост в сградата е възникнала. Регистрацията по чл.44 ал.1 ЗУЕС, за чиято липса прави възражение жалбоподателят, се отнася до възникване на сдружение на собствениците, което законът свързва с друга цел. По отношение на етажната собственост в чл.46 б ЗУЕС е предвиден уведомителен режим, отнасящ се до избора на управител или председател на управителния съвет на сграда или отделни входове в режим на етажна собственост. Горното изискване е спазено по отношение на управителя Н.М., за избирането на когото е представено уведомление пред Община Разград.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за нередовност на заявлението и исковата молба поради непълно описание на процесните общи помещения. В протокола от 12.08.2014г. двете помещения са описани при докладване и обсъждане на двете точки от дневния ред. С уточнението, направено с молба вх. № 1139 / 1.02.2017г. от управителя на етажната собственост, двете помещения са подробно конкретизирани в обстоятелствената част на исковата молба. Липсват доказателства, опровергаващи идентичността на общите помещения – предмет на взетите от общото събрание на собствениците решения и помещенията – предмет на исковата претенция.

По същество на спора в жалбата се съдържа оплакване, че районният съд не се е произнесъл по направеното в писмения отговор на ответника възражение за изтекла погасителна давност на правото на етажната собственост да търси изпълнение на задължението на ответника. Пропускът на първостепенния съд следва да се поправи от въззивния съд и повдигнатият въпрос следва да бъде обсъден от окръжния съд. Решенията на общото събрание на собствениците са взети на 12.08.2014г. и е поставен срок за доброволно изпълнение до 13.08.2014г. От този момент до датата на внасяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда не е изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок. Възражението на ответника за погасяване на правото на етажната собственост да търси изпълнение на взетите решения е неоснователно.

Другият въпрос, отнасящ се до повдигнатия правен спор по същество, се отнася само до частта от решението на РРС, с което е признато задължението на ответника да възстанови водопроводната инсталация в общото перално помещение. Във въззивната жалба са наведени недопустими доводи, доколкото е недопустимо да се контролира косвено законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната собственост. След като решенията не са оспорени и отменени по надлежния ред в производство по чл. 40 ЗУЕС, те подлежат на изпълнение, включително и по реда на чл.38 ал.2 ЗУЕС.

Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК ищецът по иск с правно основание чл.422 ГПК в.в. с чл.38 ЗУЕС трябва да установи предпоставките за принудително изпълнение на решението на ОС на етажните собственици: взето решение и предоставянето на срок за доброволно изпълнение. Ако ответникът оспорва изискуемостта на задължението, върху него пада тежестта да докаже изгодните за себе си факти.

По отношение на решението на ОС на собствениците за премахване на катинара от вратата на общото таванско помещение и осигуряване на ползването му от останалите собственици, горните предпоставки се установяват безпротиворечиво със събраните по делото доказателства: решението е взето с необходимото по чл.17 ал.3 ЗУЕС мнозинство; даден е срок за изпълнение до 13.08.2014г., в съответствие с чл.38 ал.1 изр.1 ЗУЕС; ответникът не го е изпълнил в дадения му срок, нито към настоящия момент.

По отношение на решението за възстановяване на водопроводната инсталация в общото перално помещение се установява, че решението е взето с необходимото по чл.17 ал.3 ЗУЕС мнозинство и е даден срок за изпълнение до 13.08.2014г., в съответствие с чл.38 ал.1 изр.1 ЗУЕС. Видно от съдебния протокол за оглед, извършен от районния съд, липсва констатация за неизправности по водопроводната инсталация. При това положение, в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за неизпълнение на взетото решение на общото събрание. Такива не са представени (неизпълнение се установява към по-ранен момент - 21.05.2015г., видно от протокол на ОС на собствениците от същата дата, но не и към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Не са налице предпоставките да се приеме за установено това задължение на ответника. В тази част искът е неоснователен и недоказан. Решението на РРС, с което е уважен, следва да бъде отменено, като вместо това бъде постановено ново, с което искът за приемане на установено задължението на Р.Д. да изпълни решение на ОС на собствениците от 12.08.2014г. за възстановяване на водопроводна инсталация в общото перално помещение, находящо се на партерния етаж, следва да бъде отхвърлен. Дължимите разноски в полза на ищеца за направени разходи пред районния съд и в заповедното производство следва да останат така, както са присъдени от районния съд, защото са съобразени с уважаването на исковата претенция за едното от двете взети решения на общото събрание на етажната собственост.

Жалбоподателят претендира присъждане на деловодни разноски във въззивното производство. Същият е внесъл ДТ в размер 25лв. и съобразно изхода от правния спор във въззивното производство, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 12,50лв.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 180 / 7.07.2017г. по гр.д. № 54 / 2017г. по описа на РС Разград, в частта, с която е установено задължението на Р.К.Д. да изпълни решение на общото събрание на етажната собственост на ЖК“Приста“ от 12.08.2014г., като възстанови в първоначалния й вид водопроводната инсталация в общото перално помещение, находящо се на партерния етаж в сградата, като вместо това постановява:

Отхвърля иска на етажната собственост на ЖК“Приста“ гр.Разград, ул.“Г.С.Раковски“ № 36, представлявана от управителя Н.М., за приемане за установено, че Р.К.Д. следва да изпълни решение на общото събрание на етажната собственост на ЖК“Приста“ от 12.08.2014г., като възстанови в първоначалния й вид водопроводната инсталация в общото перално помещение, находящо се на партерния етаж в сградата.

Потвърждава решение № 180 / 7.07.2017г. по гр.д. № 54 / 2017г. по описа на РС Разград, в частта, с която е установено задължението на Р.К.Д. да изпълни решение на общото събрание на етажната собственост на ЖК“Приста“ от 12.08.2014г., като премахне катинар от вратата на общото таванско помещение умивалник, находящо се на таванския етаж и да осигури ползването му от останалите живущи в блока.

Осъжда Р.К.Д. да заплати на етажната собственост на ЖК“Приста“, представлявана от управителя Н.М., сумата 12,50лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР