Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

24.01.2018г.

Разградски окръжен

година Град

2018

съд състав

24. І.

закрито

На Година

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

№ 247

2017

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Въззивно гражданско

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази:

Производство по реда на чл.247, чл.248 и чл.250 ГПК.

С молба вх.4839/8.ХІІ.2017 С молба вх.4839/8.ХІІ.2017 А.Х.Ю. сезира чрез процесуално представляващата я по пълномощие адв.Николова, съда с искане за изменение на постановеното по вгрд № 247/2017 по опис на РОС Решение №102/27.ХІ.2017г. в частта му за разноските, за допълването му с произнасяне с по същество на предявеният от нея иск по чл.224 ГПК и за поправка с произнасяне с отхвърлителен диспозитив досежно разликата между сумите, с които съдът е извършил прихващане на двете на насрещно предявени вземания по чл.220 КТ и чл.262 КТ.

сезира чрез процесуално представляващата я по пълномощие адв.Николова, съда с искане за изменение на постановеното по вгрд № 247/2017 по опис на РОС Решение №102/27.ХІ.2017г. в частта му за разноските, за допълването му с произнасяне с по същество на предявеният от нея иск по чл.224 ГПК и за поправка с произнасяне с отхвърлителен диспозитив досежно разликата между сумите, с които съдът е извършил прихващане на двете на насрещно предявени вземания по чл.220 КТ и чл.262 КТ.

Препис от молбата , ведно с дължимите указания за право на отговор, са връчени на насрещната страна на 8.І.2018г. В законоустановения и предоставен й за това срок същата не се е възползвала от правото си на отговор и не ангажира становище по нейната допустимост и основателност.

Молбата е подадена в срок, от надлежна страна и пред компетентния с разглеждането й по същество съд .

Разгледана по същество, в частта изискваща от съда допълване на въззивното решение с произнасяне по същество на предявеният от нея иск по чл.224 ГПК, молбата е неоснователна поради това, че в тази си част, като необжалвано решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. В предмет на въззивното производство жалбоподателят „Пацони“ЕООД не е въвел спор относно дължимостта, респ. присъденото в полза на молителката обезщетение по чл.224 КТ за неползван в рамките на прекратеното трудово правоотношение платен годишен отпуск.

Като неоснователна по същество съдът преценява молбата и в частта, с която молителката твърди допусната фактическа грешка, изразяваща се в това, че след като е извършил прихващане на двете, насрещно установени по исковете вземания, не е постановил с решението отхвърлителен диспозитив за разликата. Така изнесеното не отговаря на фактите по делото, както и на формираната в диспозитива, и съответна на приетото в мотиви, воля на съда .

Въззивното производство е било образувано по жалба на „ПАЦОНИ“ЕООД срещу решението на КРС в частта, с която е отхвърлен искът му по чл.220 КТ в размер на 1 282,94лв. и в частта, с която е уважен насрещно предявеният срещу него иск по чл.262 КТ за дължимо се на молителката възнаграждение за извънреден труд в размера на 1 334, 40лв. Последната, в срок за отговор по чл.131 ГПК е направила в условия на евентуалност, в случай на уважаване на двете насрещни претенции, искане за прихващане. В частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска й по чл.262КТ, решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

С решението си въззивният съд е приел първоначалния иск за основателен, отменил е решението на първоинстанционния съд в тази му част и е осъдил молителката със заплащане на обезщетението по чл.262КТ.

Произнасянето в диспозитив по всяка от претенциите е било дължимо от първоинстанционния съд, предвид въвеждането им в спор с предявени от страните искове.

След уважаване на предявения срещу нея иск по чл.220 КТ, съответно на направеното в условия на евентуалност възражение за прихващане, въззивният съд е извършил такова до размера на по малката от съдебно признатите за насрещно дължими суми. Съответно на приетото в този смисъл в мотиви на решението, в диспозитив на същото, ползвайки законовия израз на чл.272 ГПК, РОС е „потвърдил“ решението, в частта с която КРС е уважил насрещната й претенция по чл.262 КТ до 51,06лв., отменил го е за разликата над тази сума до 1 334,00лв. и е постановил изричен диспозитив за отхвърляне на иска й по чл.262 КТ за разликата над 51,06лв. до 1 334,00 като погасена поради прихващане. Т.е., постановеното в диспозитив на решението е съответно на приетото в мотивите му и съобразено с въведения в хода на въззивното производство спор между страните.

По така изложените мотиви, съдът намира молбата в тази й част за неоснователна.

Обсъдени във връзка доводите на молителката доказателствата по делото дават основание на съда да приеме, че е недопустимо сезиран с искане за изменение на постановеното по вгрд .№247/2017г. на РОС Решение №102/27.ХІ.2017г., в частта му за разноските. С отговора си по жалбата, в качеството си на въззиваема в производството страна молителката е направила искане за присъждане на разноски в това производство, но не е удостоверила със съответни доказателства реално сторени такива. Факт, който е съобразен изрично от съда в мотиви на решението. По делото не се установи и приложен от същата списък за разноски по чл.80 ГПК.

Съгласно предвиденото в чл.80 ГПК, страната която е поискала разноски, но до приключване на последното пред съответната инстанция с.з. не е представила списъка си за разноските, няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Т.е., в тази си част молбата е подадена от процесуално нелегитимна страна В тази си част същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В този смисъл се следва съобразяване и на т.2 от ТР№6/2013 на ВКС, според която: „ представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото.”.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата А.Х.Ю. за допълване на Решение №102/27.ХІ.2017г. по вгрд № 247/2017 по опис на РОС с произнасяне с по същество на предявеният от нея иск по чл.224 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата А.Х.Ю. за поправка на Решение №102/27.ХІ.2017г. по вгрд № 247/2017 по опис на РОС с произнасяне с отхвърлителен диспозитив досежно разликата между сумите, с които съдът е извършил прихващане на двете, насрещно предявени вземания по чл.220 КТ и чл.262 КТ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата А.Х.Ю. за изменение на Решение №102/27.ХІ.2017г. по вгрд № 247/2017 по опис на РОС в частта му за разноските.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ГО/ЛС