Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 14. 02. 2018
г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и втори януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Диляна Николова
при секретаря М. Найденов разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 251 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Маги - ка“ ООД гр. Разград чрез пълномощник против Решение № 236/ 14. 08. 2017 г. по гр. д. №
867/ 17 г. по описа на РС Разград, с което е осъдено да заплати на Н.Х.П.
на осн. чл. 200 КТ сумите: 13 000 лв., ведно
със законната лихва считано от 14.07.2017г. до окончателното изплащане на
сумата - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания причинени от претърпяна
трудова злополука от 09.09.2016г.,
приета с
Разпореждане № 15 от 19.10.2016г. на ТП на НОИ – Разград, като е отхвърлен иска за разликата до претендирания
размер от 15 000 лв., поради извършено плащане в хода на процеса; сумата 1
287.50 лв., представляваща законна лихва,
върху сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца болки и
страдания причинени от претърпяна
трудова злополука от 09.09.2016г.,
приета с
Разпореждане № 15 от 19.10.2016г. на ТП на НОИ – Разград, която законна лихва е
дължима за периода от 09.09.2016г. до 14.07.2017г.;
сумата 2 022.77 лв., ведно със законната лихва от 14.07.2017г. до
окончателното изплащане, представляваща неизплатен остатък от обезщетение за имуществени вреди – претърпяна
загуба, изразяваща се в направени разноски за лечение в следствие на
трудова злополука от 09.09.2016г.,
приета с
Разпореждане № 15 от 19.10.2016г. на ТП на НОИ – Разград, като е отхвърлен иска за разликата до
2 107.85 лева, поради извършено плащане в хода на процеса;
сумата 42.16 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 2 107.85 лева, представляваща неизплатен остатък от обезщетение за имуществени вреди – претърпяна
загуба, изразяваща се в направени разноски за лечение в следствие на
трудова злополука от 09.09.2016г.,
приета с
Разпореждане № 15 от 19.10.2016г. на ТП на НОИ – Разград, която законна лихва е
дължима за периода от 04.05.2017г. до 14.07.2017г.;
сумата 0.71 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 35.26 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди – пропуснати ползи от разликата между получаваното трудово възнаграждение
и обезщетението поради временна неработоспособност поради настъпила трудова
злополука, за периода 09.09.2016г. до 01.05.2017г., приета с Разпореждане № 15 от 19.10.2016г. на ТП на
НОИ – Разград, за периода 04.05.2017г. – 14.07.2017г.
и сумата 1 073.85 лв. представляваща деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите
претенции и отхвърлените поради извършено плащане в хода на процеса, като е отхвърлено
искането за присъждане на разноски за разликата до пълния размер от 1 100 лв.,
като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Със същото
решение е отхвърлен предявения от Н.Х.П. против "МАГИ
- КА" ООД иск за заплащане на сумата, представляваща разлика над 35.26 лв. до пълния предявен размер от 452.74 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от разликата
между получаваното трудово възнаграждение и обезщетението поради временна
неработоспособност поради настъпила трудова злополука, за периода 09.09.2016г.
до 01.05.2017г., приета с Разпореждане №
15 от 19.10.2016г. на ТП на НОИ – Разград, като неоснователен
и недоказан, като е отхвърлен иска за размера от 35.26
лв., поради извършено плащане в хода на процеса.
В
жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй
като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и противоречат на материалния и процесуалния закон.
Въззиваемата страна
чрез повереника си е депозирала писмен отговор, като оспорва въззивната жалба,
като неоснователна.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след
проверка на обжалвия акт, прие следното:
Безспорно
е установено от събраните по делото писмени доказателства – Протокол № 6/ 13. 10. 2016 г. за резултатите от
извършено разследване на злополуката, гласните доказателства, твърденията и
признанията на страните, че на 09.
09. 2016 г. ищцата П., работеща на длъжност „Окачествител“ взела три окачествени мъжки палта от първия
неподвижен щендер, вървейки назад минала през втория неподвижен щендер, за да
окачи палтата на подвижния щендер. Движейки се назад, долната тръба на
подвижния щендер попаднала между джапанката, с която била обута и крака й, не
успяла да го освободи, загубила равновесие, паднала по гръб под тежестта на
палтата. Десният й крак останал заклещен от джапанката и тръбата на щендера,
получило се осукване и счупване в областта на глезена. С влязло в сила Разпореждане
№ 15/ 19. 10. 2016 г. на ТД на НОИ Разград, злополуката е призната за трудова.
Спорът е дали е налице проява на груба небрежност от страна ищцата по смисъла
на чл. 201, ал. 2 от КТ, водеща до намаляване отговорността на ответника.
В случая следва да се вземе предвид, че по повод
процесната трудова злополука от Д“Инспекция по труда“ Разград е извършена
проверка. Според протокола за извършена проверка и направените препоръки е
установено, че работодателят не е оценил специфичните рисковете на щендерите – стационарни
и подвижни, като работно оборудване в шивашкото предприятие. При стационарна
работа с подвижните щендери, същите не се стабилизирали чрез подходящи средства
за осигуряване на безопасност. Не са осигурени здравословни и безопасни условия
на труд на ищцата, като ответникът е допуснал същата да извършва работа
неподходящо екипирана – обута с гумени джапанки, с работно оборудване,
създаващо специфичен риск от спъване в препятствие - подвижен щендер с долна
метална тръба в близост на пода.
Проверката е приключила с влязло в сила НП № 17-000393/ 11. 11. 2016 г.
за нарушение на чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ за това,
че работодателят не е осигурил на П. работни обувки и по време на злополуката
същата е
работела, обута с гумени джапанки, които не са й осигурени от
работодателя.
Приложена е Инструкция за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд при ръчно обработване на товари, приета от
ответното дружество. В инструкцията липсват правила за работното облекло и цялостна
екипировка на работниците при изпълнение на трудовите си задължения. Няма разработени и приети конкретни правила
какъв брой облекла може да бъдат пренасяни наведнъж, а само е посочено тегло на
товара, което е до 15 кг за жени при пренасяне на разстояние от 2 м. , при
извършване на чести, повторими операции - 5 кг при честота една операция за
минута и 2, 5 кг. при честота две операции за минута. С оглед на това, следва
да се приеме, че след като липсват правила с какво работно облекло и обувки
пострадалата е трябвало да изпълнява възложената й работа, тя не е била
надлежно инструктирана за екипировката,
осигуряваща й безопасност за извършваната работа при преместване на палтата от
неподвижния на подвижния щендер. Липсата на надлежен инструктаж изключва
„грубата небрежност“. От всичко изложено до тук следва извода, че щом
ответникът не е осигурил подходящи обувки на пострадалата за извършване на
работата и е допускал да бъде извършвана при липса на технологични правила,
обута с джапанки, за което е санкциониран и с посоченото по – горе НП№
17-000393/ 11. 11. 2016 г., не може да се приеме наличие на „груба небрежност“
в действията на пострадалата. В този
смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 977 от 14.01.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 298/2009 г., IV г. о., ГК, а именно, щом работодателят
допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа и че
щом не осигурява всичко необходимо за нея в т.ч. съоръжения и инструменти, не
може да се прилага "грубата небрежност" тогава, когато има трудова
злополука. Тогава работниците или служителите действат в интерес на работата и
ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява. Предвид
изложеното, са неоснователни доводите на въззивника, че изпълнявайки работата
си обута с джапанки, ищцата е проявила на „груба небрежност“, която е в
причинна връзка с трудовата злополука. Не е такава проява и факта, че е
пренасяла по три палта наведнъж. В приетата Инструкция
за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при ръчно
обработване на товари е посочена тежестта на товара за пренасяне. Не са ангажирани доказателства от въззивника
за броя палта, които е следвало да пренася ищцата безопасно, отговорящи на
заложената тежест в инструкцията и респ. за нарушението й от ищцата. Но дори и при наличие на такива доказателства
и установяване на нарушение на тези правила, то
не е в причинна връзка с вредоносния резултат.
Размерът на присъденото от районния съд обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. е справедлив и съответства на
тежестта на вредите. Разрешаването на въпроса за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, като последица от телесни увреждания при
трудова злополука е свързан с критерия за справедливост, според чл. 52 от ЗЗД,
постановяващ в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Неимуществените
вреди могат да бъдат доказвани с всякакви относими доказателствени средства. От
събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че въззиваемата е получила
„счупване в областта на десен глезен – закрито двустранно счупване на
глезенните израстъци на големия и малкия пищял на подбедрицата“. Според
заключението на СМЕ, обичайно след проведено лечение се налага гипсова
имобилизация за срок от 2-3 месеца, а работоспособността се възстановява след
3-4 месеца. Видно от писмените доказателства, ищцата е претърпяла две оперативни
интервенции - на 13. 09. 16 г. за
открито наместване с вътрешна фиксация – тибия и фибула с плака и винтове, а на
03. 11. 16 г. за отстраняване на
поставения синдезмалниален винт. Двете оперативни
намеси, вкл. предстоящата , са свързани със силни болки. И към настоящият момент оздравителния процес не е
приключил. От представената пред въззивния съд Епикриза от МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ Разград се установява, че въззиваемата е била на лечение за периода 25.
10. до 28. 10. 2017 г. с диагноза: „Алгодистрофия на дясно стъпало – подостър
стадий“ . Според заключението на назначената в тази инстанция СМЕ, заболяването
може да бъде късна последица от порочно заздравялата фрактура. При тези факти съдът счита, че в конкретния случай, се претендират
неимуществени вреди за обезщетяване на болки и страдания, които се
характеризират с висок и продължителен интензитет на търпене, като и към момента не са приключили. Справедливия
размер на обезщетяване на претърпените от въззиваемата болки и страдания в следствие на получените увреждания е в размер на
15 000 лв. и
в този смисъл районният съд, приспадайки
заплатената сума от 2 000 лв., правилно е определил размерът на
обезщетението от 13 000 лв.
По отношение на претенцията за имуществени вреди:
Въззиваемата е представила писмени доказателства за закупени от нея
медикаменти, медицински консумативи, за плащане на болничен престой, свързани с
лечението й вследствие на трудовата злополука. Според заключението на
изслушаната пред районния съд СМЕ платените медикаменти и други суми по п. 1,
2, 3, 4, 5, , 8, 9, 11, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 21 са относими към
заболяването и проведеното лечение. Таксата в размер на 50 лв. за избор на екип
по принцип не е задължителен, а доброволен
разход. Право на пациента е да избере екип за извършване на хирургична
интервенция и доколкото този разход е в пряка връзка с лечението на
въэзиваемата, подлежи на обезщетение. Представена е фактура № 424/ 20. 02. 17
г. за сумата 379 лв. , издадена от ЕТ „Д-р Анна Вълкова-АСМП-ИП“ за проведена
физиотерапия на въззиваемата. Според СМЕ процедурите биха могли да бъдат
осъществени в лечебно заведение за болнична помощ, сключило договор с НЗОК по
тази КП, без заплащане от пациента. В случая, доказателства, че й е било
предписано процедурите да бъдат осъществявани в такова болнично заведение и
ищцата да е отказала, не са представени. Във връзка с рехабилитационните
процедури са извършените разходи от въззиваемата за транспорт в общ размер на
242, 79 лв. Св. Станчев, осъществяващ таксиметров превоз е превозвал въззиваемата
до лечебното заведение за рехабилитация, поради което и разходите, направени от
нея за таксиметров превоз са в пряка връзка
с лечението й. Заплатените суми представляват имуществени вреди, които
подлежат на обезщетение.
По отношение заплатената сума в размер на 51 лв. по
п. 3 е представен касов бон за закупени „лекарства“, по п. 6 за сумата 1350 лв. е представена
фактура от 19. 09. 16 г. за платени „медицински консумативи“, по п 15 – фактура за сумата 440 лв. за платени
„медицински консумативи“ на 02. 10. 16 г. – двете последни, издадени от ЕТ
„Галени- КА Атанаска Митева“ Разград, по п. 12 е представен касов бон за
заплатени лекарства в размер на 102 лв.
на 25. 09. 16 г. От приложените платежни документи общо за сумата 1943
лв. не става ясно какви лекарства са закупени и дали са във връзка с лечение на
процесното заболяване на въззиваемата, поради което съдът не ги приема като
доказателства за претърпени имуществени вреди.
Предвид изложеното, решението на районния съд в
частта, в която е уважил иска за обезщетение за имуществени вреди над размера
от 79, 77 лева до 2 022, 77 лв. /за разликата от 1943 лв./ следва да бъде
отменено, като необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде постановено
друго, с което иска над този размер от 79, 77 лв. да бъде отхвърлен, като
недоказан.
Съобразно изхода
от спора пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата разноските по делото пред въззивния съд в размер на 942, 71 лв.
, а въззиваемата следва да заплати на въззивника сумата 146, 64 лв. Последният
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РОС разноски по делото в размер
на 120 лв. за възнаграждение на вещото лице по назначената СМЕ.
Воден от изложеното, Разградският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 236/ 14. 08. 2017 г. по гр. д. № 867/ 17 г. по описа на РС Разград В ЧАСТТА, в която „МАГИ-КА“ ООД гр. Разград, ул.
„Вардар“ № 15, ЕИК 11 6557272 е осъдено
да заплати на Н.Х.П. ***, ЕГН ********** сумата над размера от 79, 77 лв. до
2 022, 77 лв. /за разликата от 1943 лв./, представляваща неизплатен остатък от обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за лечение следствие на
трудова злополука и В ЧАСТТА в която „МАГИ-КА“ ООД е осъдено да заплати
държавна такса по сметка на РС Разград над размера от 624, 70 лв. до 730, 91
лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Н.Х.П. ***, ЕГН **********
против „МАГИ-КА“ ООД гр. Разград, ул. „Вардар“ № 15, ЕИК 11 6557272 за
сумата от 1943 лева, представляваща неизплатен остатък от обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за лечение вследствие на
претърпяна трудова злополука на 09. 09. 2016 г., като недоказан.
ОСЪЖДА
„МАГИ-КА“ ООД гр. Разград, ул. „Вардар“ № 15, ЕИК 11 6557272 да заплати на Н.Х.П.
***, ЕГН ********** разноски по делото
пред въззивната инстанция в размер на 942, 71 лева.
ОСЪЖДА Н.Х.П.
***, ЕГН ********** да заплати на
„МАГИ-КА“ ООД гр. Разград, ул. „Вардар“ № 15, ЕИК 11 6557272 разноски по делото
пред въззивната инстанция в размер на 146, 64 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 236/ 14. 08. 2017 г. по гр. д. № 867/
17 г. по описа на РС Разград в останалата
част.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.