Р Е Ш Е Н И Е

№3

Разград

12.ІІ.2018

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

15.І.

ПУБЛИЧНО

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в състав:

Секретар:Н..Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

в. гр.

2017

№264

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение №235/11.VІІІ.2017 по грд №2422 по описа му за 2016г., състав на РРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявеният от Е.А.Х. против З.А.А., С.Ю.Х., Г.Н.Ю., Г.Н.А., М.Н.М., Н.Н.А., А.Ю.Ю. и М.Ю.Ю. иск ЗА ДЕЛБА на наследствен недвижим имот, индивидуализиран като дворно място от 1385кв.м. с построени в него едноетажна паянтова жилищна сграда и паянтов навес, за което в кв.9 по плана с. Градина, Разградска обл, е отреден УПИХV-67.

Недоволна от така постановеното решение, ищцата обжалва същото като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

При редовност в призоваването, въззивницата не се явява в насроченото по същество на жалбата й с.з. В хода на същото поддържа жалбата си, чрез процесуално представляващият я по пълномощие –адв.Ал.М.. На посочените основания, моли за отмяната му и за постановяване на ново такова, с което съдът да уважи иска й за делба на имота, при заявените с исковата молба квоти, както и да отмени издаденият по обстоятелствена проверка констативен нот. акт, с който, позовано на изтекла в нейна полза придобивна давност, ответницата С.Х. легитимира правото си на изключителна собственост върху имота. Развива съображения за незаконосъобразност на възприетата от първоинстанционния съд презумпция по чл. 69 ЗС, твърдейки по отношение на отв. С.Х. качеството на сънаследник по отношение на процесния имот.

Жалбата е подадена в срок, от легитимиращи интерес от обжалването страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Претендира присъждане на доказано направени пред двете инстанции разноски.

В законоустановен и предоставен им за това срок, от правото си на отговор са се възползвА.ответниците С.Х. и Г.А.. С подаване на отговора, оспорват основателността на жалбата и молят за потвърждаване на решението като правилно обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт Претендират разноски. Останалите въззиваеми не са се възползвА.от правото си на отговор и не са ангажирали становище по допустимост и основателност на жалбата.

В с.з., чрез процесуално представляващият ги по пълномощие –адв. Ст.Стоянов, въззиваемите С.Х., Н.А. и Г.А. пледират за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендират разноски.

Като подадена в срок, от надлежно конституирани страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Решението на РРС е валидно и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен иск за делба на недвижим имот , твърдян по иска като придобит от страните в съсобственост по наследство.

Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Не се установиха релевираните с нея основания за отмяна на решението. Същото е постановено от съда в съответствие с установените по делото факти и приложимия, относим на тези факти материален закон. Пред тази инстанция не се правят допустими по см. на чл.266 ГПК доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия състав.

По въведения с жалбата спор относно собствеността върху претендирания до делба недвижим имот, респ. за принадлежността му в наследствена за страните маса, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложения като доказателство нот.акт №83/1.VІІ.1974 по нот.д.№688/1974 на РРС( л. 6 от делото на РРС), позовано на придобивна давност, изтекла към дата на постановяването му в производство по обстоятелствена проверка и по време на брака му с Ана Иванова Асенова , А. Хасанов Ахмедов придобива собственост върху недвижим имот, индивидуализиран като дворно място от 1 385кв.м. с построени в него едноетажна ж.сграда и навес, съставляващ урегулиран парцел ІІІ-172 на кв.13 по действащия към този момент план на с.Градина, Разградска обл.

Бракът на съпрузите АА.и А.А. е прекратен със смъртта на първия на 1.ІХ.1978г. при действието на СК от 1968г./отм./ - въвеждащ института на съпружеската имуществена общност и изключващ правото на преживелия съпруг да наследи дела на починалия в СИО. По аргумент на чл.103СК(отм.) , както правилно е приел в мотивите си и първоинстанционният съд, като придобит по оригинерния способ на изтекла по време на брак придобивна давност, процесният имот попада в режим на СИО, тъй като бракът на АА.и А.А. е бил заварен от вл. в сила през 1968г. СК(отм.).

Преживялата съпруга А.А., известна още като Н. Исмаилова А., е починала на 3.ІV.1986г.

По делото е безспорно установено, че от брака си АА.и А.А. имат четири деца - починал преди тях на 25.ІХ.1975г. син Н. Хасанов и три дъщери- въззивницата Е.Х., въззиваемата З.А. и починалата на 2.ІІ.2012г. Хатче Алиева. След смъртта на последната, по силата на наследствено правоприемство към наследяване на процесния имот са призовани нейните синове- въззиваемите Али Ю. и М.Ю..

Като доказателство е приложено у-ние изх.№5/5.І.2017 на Община Лозница, от което е видно, че по заместване, съгл. предвиденото в чл.10 ЗН, към наследяване на откритото от общите на страните наследодатели наследство, като деца на починалия преди тях син Н. Хасанов са призовани въззиваемите –Г. Исуф, Г.Н. и М.Н..

Видно от приложен като доказателство на л.21 препис от Акт за женитба, Н. Хасанов е бил в брак с въззиваемата С.Х., считано от 6.Х.1963г. Последната, като преживяла го съпруга не е призована към наследяване на процесния имот и не легитимира качество на съсобственик по наследство.

По делото не се спори, а и от доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че въззиваемата С.Х. е заживяла в имота и е в непрекъснато обитание на същия от 1963г. В този дом починал съпругът й, в него отгледала вече пълнолетните си деца, грижила се е за домакинството на наследодателите до смъртта им, извършвала е ремонти, плащала е данъци и разходи по поддръжката на имота. Напускала го е спорадично, само когато е отивала на гости на дъщерите си в чужбина. В показанията си разпитаните и незаинтересовани от изхода на делото свидетели, последователно и независимо един от друг свидетелстват за това, че в селото имотът се знаел като имота на С..

Позовано на обстоятелството, че от 1963г. е владяла имота –непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от десет години, през 2007г. въззиваемата С.Х. се е снабдила с констативен нот. акт №94/10.VІІІ.2007г. по нот.д.№602/2007г по опис на нотариус Б.Костов, с рег.№291 и р-н на действие при РРС, легитимиращ я към дата на предявения срещу нея иск за делба като единствен и изключителен собственик на имота.

Като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 483 ГПК(отм.), респ. –чл.537 от действащия ГПК, притежава обвързваща доказателствена сила за третите на охранителното производство лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. До доказване на обратното, тази доказателствена сила важи спрямо всички. Оборването на доказателствената сила на обсъждания нотариален акт предполага пълно обратно доказване, каквото съдът намира, че в случая не е проведено от въззивницата.

В обобщение съдът намира, че като чужда на останалото след смъртта на АА.и А.А. наследство, в периода от 1986, когато почива и свекърва й, считано до 2007г., когато се е позовала на този факт, въззиваемата е придобила собствеността върху имота по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.

Упражняващият фактическата власт съсобственик се явява владелец на собствените си идеални части и държател на правата на останалите съсобственици само когато имуществената общност е възникнала от наследяване, което следва от факта, че единственото условие за придобиване на наследството като съвкупност от права, задължения и фактическо състояние е приемането му - чл. 48 от ЗН, съответно само когато твърдението за давностно владение се противопоставя на сънаследници или техни правоприемници, владелецът следва да докаже, че е променил намерението, с което е упражнявал фактическата власт и тази промяна е станала достояние на останалите сънаследници. Във всички останали случаи, включително и при обикновена съсобственост важи презумпцията на чл. 69 от ЗС. По смисъла на цитираната разпоредба се предполага, че който упражнява фактическата власт има качеството владелец, докато не се докаже, че държи за другиго. Т. е., в тежест на съответната заинтересувана страна е да установи, че упражняващият фактическата власт е бил държател на правата му.

В случая, обосновано от доказателствата и съответно на приложимия материален закон, първоинстанционният съд е приел за устатновено, че въззиваемата С.Х. няма качеството на сънаследник по отношение на претендирания до делба имот. Считано от 2007г. и относимо към дата на предявения срещу нея иск, тя е доказано изключителен собственик на имота по давност и в тежест на ищцата, респ. на останалите, оспорващите й това право страни, е било оборването на ползващата я по чл.69 ЗС презумпция. В този смисъл РРС се е съобразил и със задължителната, проведена с Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, практика за съдилищата.

Въз основа на изложеното, съдът намира иска за делба на имота за недоказан и неоснователен. Мотивиран от горното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районният съд в атакуваното първоинстанционно решение, на основание чл. 272 от ГПК, РОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №235/11.VІІІ.2017 по грд №2422/2016 по описа на РРС, с което от Е.А.Х. против З.А.А., С.Ю.Х., Г.Н.Ю., Г.Н.А., М.Н.М., Н.Н.А., Али Ю.Ю. и М.Ю.Ю. иск ЗА ДЕЛБА на наследствен недвижим имот, индивидуализиран като дворно място от 1385кв.м. с построени в него едноетажна паянтова жилищна сграда и паянтов навес, за което в кв.9 по плана с. Градина, Разградска обл, е отреден УПИХV-67. е отхвърлен като неоснователен и недоказан .

Осъжда Е.А.Х. да заплати на С.Ю.Х. разноски по делото в размер на 400,00лв.

Решението на РОС може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.