Р Е
Ш Е
Н И Е
№118 Разград
30.І.2018 Разградски
окръжен
година Град
2017
съд
4.ХІІ. публично
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в състав:
Секретар:
Дияна Георгиева ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА ГАНЕВА ДИЛЯНА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
в. гр. 2017 №269
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.
С Решение №…І/12.VІІ.2017 по грд №779
по описа му за 2014г. , състав на РРС е
допуснал делба на следните недвижими имоти, при права и между страни, както
следва:
І
При равни права между съделителите М.Б.Б.
и Д.К.Д. са допуснати до делба:
1.Самостоятелен
обект в сграда, предназначение: за обществено хранене/търговско
заведение-ресторант/ със застроена площ 197,80кв.м./сто деветдесет и седем цяло
и осемдесет стотни/ с идентификатор 61710.502.1632.1.1, при съседи: над
обект-имот №61710.502.1632.1.2, под обекта: няма, с принадлежащи 54,64% ид.ч.
от общите части на сградата. Самостоятелния обект се намира в сграда №1 -
триетажна със смесено предназначение с
идентификатор 61710.502.1632.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.502.1632 по плана гр.Разград;
2.Самостоятелен обект в сграда с предназначение: жилище, апартамент със
застроена площ 50кв.м./петдесет квадратни метра/ с идентификатор
61710.502.1632.1.3 , при съседи на имота
- под обекта: имот с №61710.502.1632.1.2, над обекта: няма. Самостоятелния
обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.502.1632 по плана на гр.Разград;
3. Сграда с идентификатор 61710.502.1632.3 предназначение: хангар, депо,
гараж, със застроена площ от 16кв.м./шестнадесет квадратни метра/ .Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 617.10.502.1632 по плана
на гр.Разград.
ІІ
І При
равни права между съделителите М.Б.Б.
и И.И.Д. е допуснат до делба недвижим имот, индивидуализиран като самостоятелен
обект в сграда, предназначение жилище, апартамент със застроена площ от
197,80кв.м. /сто деветдесет и седем цяло и осемдесет стотни/ с идентификатор
61710.502.1632.1.2 с принадлежащите му избено помещение с площ 6 кв.м./шест
квадратни метра/ при съседи на обекта:
под обекта - имот с №61710.502.1632.1.1, над обекта №61710.52.1632.1.3, с
принадлежащите му 36,65% ид. ч. от общите части на сградата. Самостоятелния
обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.502.1632 по плана на гр.Разград;
С
така постановеното решение РРС е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения
от М. Б.Б. против Д.К.Д. и И.И.Д. иск за делба на УПИ с
№61710.502.1632, целия с площ 309кв.м./триста и девет квадратни метра/ при
съседи: 61710.502.7168, 61710.502.7111, 61710.502.1633, 61710.502.1631;
Като
неоснователен и недоказан е отхвърлен предявеният от от Д.К.Д. против М.Б.Б. иск
за делба на Нощен клуб, завършен на фаза “груб строеж”- нива 1 в схема на обект
в сграда с площ 197,80кв.м., при съседи:
на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта/няма, ведно с 27,32% ид.
части от общите части на сградата.
Недоволни от така постановеното решение са останали и
тримата съделители.
Съделителката
Б., чрез процесуално представляващата я по пълномощие –адв.Николова обжалва същото: 1/ в частта, с която съдът е
отхвърлил искът й за делба на недвижимия
имот, представляващ дворно място с площ 309кв.м , индивидуализиран като на УПИ с
№61710.502.1632, при съседи:
61710.502.7168, 61710.502.7111, 61710.502.1633, 61710.502.1631; 2/в частта, с която
съдът е отхвърлил предявеният от
съделителя Д. иск за делба на обект -
Нощен клуб, завършен на фаза “груб строеж”- нива 1 в схема на обект в
сграда с площ 197,80кв.м., при съседи:
на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта/няма, ведно с 27,32% ид.
части от общите. Твърди, че в тези си части решението е необосновано,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. На посочените основания, моли за отмяната му и за
решаване на спора по същество с допускане
на посочените имоти до делба.
В
с.з. и с депозирани в срок писмени бележки, чрез процесуалният си представител
по пълномощие –адв.Николова, въззивница Б. заявява че поддържа жалбата. Аргументира основателността й по отношение на
дворното място с твърдение за характера му на обща част, обслужваща по
предназначението си изградените в етажна собственост и допуснати до делба
обекти. Относно квотите, до размера на които счита, че се следва допускането му до делба, се
позовава на влязъл в сила съдебен акт, установяващ правата на страните в съсобствеността
му.
Досежно
отхвърления от РРС иск за делба на обект-нощен клуб твърди липса на ясни и
обосноваващи решението мотиви. Счита, че с приложената проектна документация, относимо към
предявяването му до делба, нощният клуб
съществува в груб строеж като самостоятелен и годен обект на собственост. Претендира
присъждане на доказано на правени в производството разноски.
Съделителят Д., чрез процесуалния си представител по
пълномощие –адв.Ч., обжалва решението
относно правата, при които съдът е допуснал до делба придобитите по време на брака му с М.Б. недвижими имоти.
Счита, че при определяне на правата , до които се следа допускането им до
делба, първоинстанционният съд необосновано и незаконосъобразно не е
съобразил трансформацията на вложени при придобиването им 20 000,00лв. -
негови лични и с извънбрачен
произход средства, предпоставяща
допускането на придобитите по време на брака им
обекти - Самостоятелен обект в сграда, предназначение: за
обществено хранене/търговско заведение-ресторант/ със застроена площ
197,80кв.м./сто деветдесет и седем цяло и осемдесет стотни/ с идентификатор
61710.502.1632.1.1, при съседи: над обект-имот №61710.502.1632.1.2, под обекта:
няма, с принадлежащи 54,64% ид.ч. от общите части на сградата ; Самостоятелен
обект в сграда с предназначение: жилище, апартамент със застроена площ
50кв.м./петдесет квадратни метра/ с идентификатор 61710.502.1632.1.3 , при съседи на имота - под обекта: имот с
№61710.502.1632.1.2, над обекта: няма. и
Сграда с идентификатор 61710.502.1632.3 предназначение: хангар,
депо, гараж, със застроена площ от 16кв.м./шестнадесет квадратни метра/ ,
всички намиращи се в сграда №1 разположена в поземлен имот с
идентификатор 61710.502.1632 по плана на гр.Разград . ПРИ ПРАВА 45 000/70 000 ид.ч. за него и 25 000/70000
ид. части за Б..
В
с.з., лично и чрез повереника си, въззивникът Д.Д. заявява, че поддържа
жалбата. На релевираните основания моли за отмяна на решението в тези му части
и за постановяване на решение, с което съдът да допусне делбата на тези обекти,
съобразявайки правата му в съсобствеността с трансформирането при придобиването
им 20 000,00лв. негови лични средства.
Съделителката
Д., чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Ч., обжалва решението в частта, с която съдът е уважил
предявеният срещу нея иск за делба на недвижим имот, индивидуализиран като
самостоятелен обект в сграда, предназначение жилище, апартамент със застроена
площ от 197,80кв.м. /сто деветдесет и седем цяло и осемдесет стотни/ с
идентификатор 61710.502.1632.1.2 с принадлежащите му избено помещение с площ 6
кв.м./шест квадратни метра/ при съседи
на обекта: под обекта - имот с №61710.502.1632.1.1, над обекта №61710.52.1632.1.3,
с принадлежащите му 36,65% ид. ч. от общите части на сградата. Самостоятелния
обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.502.1632 по плана на гр.Разград; В основание за отмяна на решението в
тази му част, твърдейки, че е придобила изключително право на собственост върху
имота и по давност, излага съображения
за допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непроизнасяне по предявеното
срещу съделителката Б. възражение за
обявяване на сключения между тях предварителен договор за
продажба на имота за окончателен.
В с.з.,
лично и чрез повереника си –адв.Ч., въззивницата Д. заявява, че поддържа
жалбата си.
С депозиран в срок отговор, въззивницата
Б. оспорва като неоснователна жалбата на
съделителя Д.. Счита решението относно
правата , при които е допусната делбата на придобитите по време на брака им обекти
за законосъобразно поради недоказана от негова
страна трансформация на лични негови средства в придобиването му. Счита, че в
тази си част решението следва да бъде потвърдено като същевременно, идентично
на позицията си и пред първоинстанционния съд, твърди, че с претенцията си за частична трансформация съделителят Д. е
сезирал делбения съд с недопустимо предявен на осн.чл.23 СК иск.
С
депозиран в срок отговор, въззивницата Б. оспорва като неоснователна
жалбата на съделителката Д.,
претендираща на основание предварителен договор и придобивна давност правото си
на изключителна собственост върху допуснатия до делба недвижим имот, индивидуализиран като
самостоятелен обект в сграда, предназначение жилище, апартамент със застроена
площ от 197,80кв.м. /сто деветдесет и седем цяло и осемдесет стотни/ с
идентификатор 61710.502.1632.1.2 с принадлежащите му избено помещение с площ 6
кв.м./шест квадратни метра/ при съседи
на обекта: под обекта - имот с №61710.502.1632.1.1, над обекта
№61710.52.1632.1.3, с принадлежащите му 36,65% ид. ч. от общите части на сградата.
Позовавайки се на особения характер на производствата по чл.341 и чл.362 ГПК, твърди
недопустимост на предявеното в делбеното производство и с възражение искане за обявяване
на сключения между страните на 17.V.2001г. предварителен договор.
В предоставеният им за това срок, съделителите
Д. и Д. не са се възползвали от правото си на отговор по жалбата на въззивницата
Б.. В с.з., лично и чрез повереника си адв. Ч. съделителите Д. и Д. заявяват принципно съгласие с въведените в
жалбата й твърдения за незаконосъобразност на решението, в частта с която са отхвърлени
исковете за делба на претеднираните до
такава дворно място и нощен клуб. Правят възражение за прекомерност на
предявените им за адвокатско
възнаграждение разноски.
Като
подадени в срок, от надлежно конституирани по делото страни и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, жалбите са
допустими.
Решението на РРС е валидно, а в обжалваните си части и
процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен иск за делба на
придобит в СИО недвижим имот.
Разгледана по същество, жалбата на
съделителката Б. е частично основателна,
Жалбите на съделителите Д.Д. и И.Д., на посочените
във всяка от тях отменителни основания,
са неоснователни.
Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по
см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и
правно релевантни за изхода на делото факти.
Както при разглеждане на делото, така и
при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл.
ГПК и не е нарушил процесуалните правила,
гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска
защита е разпределил доказателствената
тежест и в рамките на дължимото се по
см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на
доказване от нея факти.
Пред тази инстанция не се правят
доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва за
установено нещо различно от установената пред първоинстанционния съд фактическа
обстановка, която като такава се
споделя напълно от настоящия състав. С жалбата си, въззивницата Б. въвежда спор
по констатациите на назначената в първоинстанционното производство СТЕ относно
съществуването на претендирания до делба нощен клуб като самостоятелен обект, но видно от протокола, удостоверяващ изслушването
на експертното заключение, същата е
заявила, че приема същото без възражение. С жалбата си не е въвела пред
въззивния съд твърдение за допуснато при приемане на това заключение процесуално нарушение и не е направила доказателствени искания за отстраняването му(вж.л.-220 от делото на РРС).
Обективираните
в производството процесуални действия на съда дават основание на
страните да твърдят допуснати при разглеждане на спора процесуални нарушения,
които обаче в този си състав съдът не приема за съществени и отразили се на
допустимостта и правилността на крайния съдебен акт. Доколкото същите са въведени в предмет на въззивното
производство, съдът ще де спре на тях
долу в мотивите си.
Следва
да се отбележи, че с предявяване на иска
си за делба , въззивницата е кумулирала в обективното му съединяване и иск по
чл.31, ал.2 ЗС-за осъждането на съделителя Д. с обезщетение за лишаването й от
ползите върху имота, дължимо й се
ежемесечно от дата на иска в размер на
1 000,00лв. Така предявеният иск е докладван на страните от съда в
производството по чл.140 ГПК, възложил е на страните съответната тежест за
доказването му, назначил е по искане на ищцата експертиза, докладвал го е в
мотиви на решението си като подлежащ на решаване по същество спор между
страните, но по същество на същия, както в мотиви, така и в диспозитив на
съдебния акт липсва произнасяне. С подадената срещу решението жалба,
въззивницата Б. не е въвела този си иск в предмет на въззивното производство,
поради което в този си състав съдът не дължи произнасяне.
От
доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че съделителите Д.
и Б. са бивши съпрузи. Гражданският им брак, сключен на 10.ІХ.1980г. е
прекратен с вл. в сила на 27.ХІ.2013г.
Решение №29.Х.2013 по бр.д.|№67/2013 по опис на РРС. По повод сезирането
му с искане за ползване на семейно жилище, решаващият по брачното дело съд е
приел в мотиви, че предявеният до делба имот, индивидуализиран като Сграда с идентификатор 61710.502.1632.3 предназначение:
хангар, депо, гараж, със застроена площ от 16кв.м./шестнадесет квадратни метра/
, разположена в поземлен
имот с идентификатор 617.10.502.1632 по плана на гр.Разград, е семейно
жилище и в диспозитив на същото е п предоставил ползванието му на въззивницата Б..
По делото е безспорно установено, че през 1995г., по време на брака си и
възмездно, чрез договор за покупко –продажба, сключен с приложения като
доказателство на л.5 Нот.акт №111/18.ІХ.1995г. , съделителите М.Б. и Д.Д. са
придобили собствеността върху недвижим
имот, състоящ се от 307кв.м. дворно
място и построените в него къща на маза
със застроена площ от 89,90кв.м., лятна кухня, сайвант, стопанска сграда,
подобрения и трайни насаждения, за който имот, в кв. 24 по действащия към дата
на сделката план на гр.Разград е бил
отреден пл. сн. №ІІІ-1632.В нот. акт, обективиращ сключения договор е посочено
изрично, че за закупения от тях имот, Б. и Д. са заплатили на продавачите цена в размер на 97 043,00лв.
В договора е подчертано изрично, че така договорената за имота цена е заплатена
изцяло и в брой към дата на сделката.
Придобивният момент, като такъв
по време на брака на страните, и доказано възмездния способ на придобиването
му, поставят имота в режим на СИО при презумиран от чл.21, ал.3СК съвместен принос на съпрузите. С
прекратяването на сключения между страните
брак, учредената по време на
брака им имуществена общност от бездялова се трансформира в дялова при
презумирано по см. на чл.28 СК равенство на дяловото им участие в
съсобствеността.
Относимо
към дата на сключване на договора за придобиване собствеността върху имота, никоя
от страните не е въвела спор относно брачния произход на заплатената като цена
по сделката сума.
По делото няма спор, а и от
доказателствата се следва за установено, че така описаният в нот.акт имот е
идентичен с претендирания до делба УПИ.
Съгласно одобрената със Заповед
№№РД-18-37/10.ІІІ.2008г.КККР на гр.Разград , същият е индивидуализиран като УПИ с идентификатор №61710.502.1632, целия с площ
309кв.м ;
Към
дата на предявяване на иска в този УПИ съществуват две сгради:
Сграда , самостоятелно обособен обект с предназначение – „хангар, гараж, депо“ със застроена площ от 16кв.м и идентификатор №61710.502.1632.3
и триетажна жилищна сграда със смесено
предназначение с идентификатор №61710.502.1632.1.
На първия етаж от тази сграда е разположен Самостоятелен обект с предназначение за обществено хранене/търговско заведение-ресторант/
със застроена площ 197,80кв.м./сто деветдесет и седем цяло и осемдесет стотни/
с идентификатор с идентификатор 61710.502.1632.1.1;
на втория етаж -самостоятелен обект в сграда с предназначение - жилище, апартамент
със застроена площ от 197,80кв.м. /сто деветдесет и седем цяло и осемдесет
стотни/ с идентификатор 61710.502.1632.1.2 с принадлежащите му избено помещение
с площ 6 кв.м./шест квадратни метра/ при
съседи на обекта; на трети етаж Самостоятелен обект с предназначение - жилище,
апартамент със застроена площ 50кв.м./петдесет квадратни метра/ с идентификатор
61710.502.1632.1.3;
В
този си вид, съществуващите в имота и предявени до делба сгради са изградени от
страните, въз основа на издадените им строителни разрешения, по време на брака им, последващо на сделката
по закупуване на имота върху, който са изградени и след събаряне до основи на
съществуващата към момента на закупуването му жилищна
сграда.
Видно от строителната документация, съдържаща
се в приложената като доказателство към настоящото дело преписка по грд
№781/2014 по опис на РРС(л.83 и сл.), както и от заключението по назначената ,
и приета от страните и съда първа по реда си СТЕ(л.211 и сл.), изграждането
на тези сгради е предприето от бившите съпрузи М. Б. и Д. Д. по стопански начин в периода от м.VІІІ.1996г., от
когато датира Протокол №57, с който на основание Разрешение за строеж 194/2.VІІІ.1996г. за застрояване на парцел
ІІІ-1632 в кв.24 по плана на Разград с обект „нощен клуб, ресторант и жилище“ ,
е дадена строителна линия и ниво до м.ХІІ.
на 1999г., когато били предприети действия по назначаване на комисия
за държавно приемане на обектите и разрешаване на ползването им, съгл.
изискванията на действащите към този период Н-ба 6/1999г(ДВ, бр.72/1999) . Твърди
се приемане на обектите, включително и заложения по проектна документация нощен
клуб-в груб строеж с Акт обр.16, какъвто по делото не се установи.
В
заключението си, назначеният по делото експерт е посочил, че по проект „нощният
клуб“ е бил предвиден като самостоятелен обект. Относимо към дата на иска и на
изготвената от него експертиза, вещото лице не установява съществуването му
като самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ. Помещенията, предвидени по проектна
документация като обслужващи „нощния клуб“ са
разположени в южна част на сградата на ниво-мазе и с
изграждането на търговския обект-ресторант
са изпълнени като обслужващи ресторанта помещения. Част от тези
помещения не са довършени, а останалите се ползват от ресторанта .
С оглед вмененото му със задачата
събиране на доказателства, в.л. е проверило в съответните служби в Община
Разград и ДНСК, и не установява документация, удостоверяваща приемане и разрешаване на експлоатацията на такъв
обект –„нощен клуб“. По отношение на
гаража установява изграждането му без строителни книжа през 1999г. и на по –късен етап от триетажната сграда.
С
ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че
търговският обект-ресторант е разрешен
за експлоатация и е започнал да работи от края на 1999г.
По
отношение на допуснатите до делба имоти,
при посочените квоти и между съответните съделители , РРС е отговорил на всички, релевиращи изхода
на делото и визирани в разпоредбата на
чл.344 ГПК въпроси като е приложил съответно и относимите
към съсобствеността материално правни
разпоредби на СК и ЗС.
Както бе посочено и по горе, момента на
придобиване собствеността върху процесния УПИ, като такъв на 18.ІХ.1995г., не се оспорва от страните. В срок за отговор,
с възражение ответникът е въвел спор относно правата, при които се следва
допускането на придобитите в СИО обекти и е поискал делът му в съсобствеността
да бъде определен при зачитане на вложени от него лични средства в изграждане
на сградите в имота.
Както бе посочено и по горе, момента на придобиване собствеността върху
процесния УПИ не се оспорва от страните. В срок за отговор, с възражение
ответникът е въвел спор относно правата, при които се следва допускането на
придобитите в СИО обекти и е поискал делът му в съсобствеността да бъде
определен при зачитане на вложени от него лични средства в изграждане на
сградите в имота.
В отговор на оспорената от съделителката Б.
допустимост на така направеното възражение, в този си състав съдът намира, че
първоинстанционният съд правилно е докладвал същото като правозащитно средство
на съделителя по оспорване равенството на дяловете . В кумулативното си единство от
обстоятелствена част и петитум, депозираното с отговора възражение не дава
основание за квалифицирането му като иск за по голям дял, в какъвто смисъл
обосновава твърдението си за недопустимостта му въззивницата Б.. Безспорно е, че претенцията по чл.29 СК се следва само с нарочно предявен
иск, чиято допустимост е обвързана и с
преклузията на чл. 31 СК.. В случая
обаче, такава не е предявена от
съделителя Д., щото за съда да е било налице задължение за оставянето й без
разглеждане с нарочен съдебен акт. В
съответствие с разпоредбата на чл.344 ГПК, при произнасянето си относно това
между кого, какво и при какви права се следва допускането на делбата, съдът е бил длъжен при разрешаване на спора
за делбата с обсъждането на възражението, оспорващо равенството на дяловете.
Правилно и съответно на доказателствата, и
закона, първоинстанционният съд е допуснал
делбата на съсобствените им имоти при равни за бившите съпрузи права,
приемайки в мотивите си, че оспорващото ги възражение на съделителя Д. е неоснователно и недоказано.
В отговор
на подадената от него жалба срещу решението в тази му част, в този си
състав съдът намира за необходимо да посочи, че: на
първо място същият не доказва по безспорен начин размера и извънбрачния
произход на сумите, твърдени като
вложени от него при придобиването на сградите. На следващо място , по
твърдение на самия Д. и на основание
приложените от него писмени , и гласни доказателства, въпросните, твърдени от
него като трансформирани в съсобствеността лични средства са „получени“ в
периода 1996- 1999г., както следва - 200 000 неденом. получени при делба на
наследствени зем. земи от 2.VІІ.1998г.; дарени му от неговата баба 50 000,00
неденом. лв. през 1996г.; дарени му от
неговата майка 19 750,00лв. деноминирани лева, през м.ХІ.1999г. Т.е., във време и на дати последващи обективираната в нот.акт№111/18.ІХ.1995г.
възмездна сделка по придобиването на
имота в СИО. Факт е, че съществуващите и претендираните до делба сгради са
изградени в имота последващо на датата, на която последният
е бил закупен. Изграждането на претендираните до делба сгради е
сторено от страните на основание притежаваната от тях собственост върху терена и пределите
същата. От което и по аргумент на чл.92 ЗС следва извод, че придобиването им в съсобствеността е
настъпило на дата и в режим, съответен на придобитото в СИО дворно място.
Съгласно
чл.92 ЗС и последователно проведената по
приложението му практика на ВКС по
чл.290 ГПК , построената в съсобствено дворно място сграда по силата на приращението следва
съсобствеността на терена. Собственикът на земята е собственик и на постройките
върху нея, освен ако е установено друго. Поради това собствеността на терена се
разпростира и върху намиращите се върху него строежи. Презумпцията е оборима.
Законното положение се счита оборено, когато оспорващата я страна докаже, че сградите са изградени на основание, различно
от способа за придобиване собствеността върху земята. Например: при
учредено или отстъпено право на строеж, било
по силата на адм. акт, било по силата на извършено в този смисъл разпореждане
от собственика на земята. С оглед на чл.
111 ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС и чл. 63 ЗС би могло придобиването на
лична сграда върху собствен парцел да бъде резултат на продължили десет години
владение на сградата и пр. Такива способи, за придобиване собствеността върху
сградите отделно от собствеността на земята, страните
не твърдят и не доказват. Данни и
твърдение за самостоятелно владение към делото няма, а още по-малко - подобно
владение да е продължило десет години.
Презумпцията на чл. 92 ЗС не може да се счете за оборена дори и при
доказаност на твърденията на въззивника, според които строежът е извършен при
трансформация на негови лични средства.
Ако и доколкото един само съсобственик е понесъл разходите по изграждане
на постройката, той има правата по чл. 30, ал. 3 ЗС. Тези права не се
трансформират в право на собственост върху построеното.
С
представените в подкрепа на възражението си доказателства, въззивникът Д. не
оборва, както презумпцията по чл.28СК,
така и презумпцията по чл.92 ЗС.
Като е съобразил горното и е допуснал делбата
на ресторанта , и гаража при равни за съделителите Б. и Д. , първоинстанционният съд е
постановил правилен и обоснован от фактите по делото съдебен акт.
В тази си част решението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено решението и в частта, с която РРС е допуснал недвижимия имот - апартамент със застроена
площ от 197,80кв.м. /сто деветдесет и седем цяло и осемдесет стотни/ с идентификатор
61710.502.1632.1.2 до делба между М.Б. и И.Д. при равни права. В подкрепа на този си извод
първоинстанционният съд е съобразил установените им с влязъл в сила съдебен акт
права в съсобствеността на този имот(вж. Р. №15/19.ІІ.2015 по грд №781/2014 по
опис на РРС, в с. от 17.ІІ2016г). Въззивницата Д. твърди, но не доказва правата
си на изключителна собственост върху този имот. Към делото е приложен
констативен нот.акт №155/13.ІХ.2011г. по нот.д.№663/2011г. по опис на нотариус
Иванова, с рег.№378 и р-н на действие при РРС,
с който същата е била призната за
такъв на основание изтекла в нейна полза десет годишна придобивна давност.,
считано от 17.V.2001г., на която дата е сключила със сина си-въззивникът Д. и
бившата му съпруга - въззивницата Б.,
предварителен договор за покупко-продажба на въпросния имот. По иск на въззивницата Б., предявен след прекратяването
на брака й с Д., при доказано настъпила към този момент разделност на
придобитото в СИО имущество, на осн.чл.537 ГПК издаденият в полза на Д.
констативен акт е отменен с влязъл в сила съдебен акт до размера на притежавания
от Б. дял в съсобствеността. Т.е., въз основа на цитирания нот. акт Д.
удостоверява право на собственост върху ½ ид.ч. от апартамента.
Както правилно е приел в мотивите си и
първоинстанционният съд, предварителният договор няма вещно-транслативен ефект,
а само облигационен – страните поемат задължение в бъдеще да сключат
окончателния договор, който се явява и предмет на предварителния.
По
аргумент на чл.19, ал.3 ГПК обявяването на предварителния договор за
окончателен със съдебен акт е възможно и допустимо само при предявен в този
смисъл иск и то, при дължимо с предявяването му конституиране и на двамата
прехвърлители като страни.
Недопустимо е заявяването му чрез възражение и
то в хода на делбено производство, доколкото обявяването на
предварителния договор за окончателен не
попада в кръга от въпросите, по които и
съгл. чл.343 ГПК съдът може да разгледа като преюдициращи произнасянето му по същество на делбата.
И не на последно място, недопустимостта на
възражението се следва и с оглед
особения характер на двете производства,
по същество , на които сезираният съд дължи постановяването на различни
по характера си последици.
Факт е, че при докладване на делото , с определението си по чл.140 ГПК
първоинстанционният съд не е постановил изричен, преграждащ хода на
въведеното с възражение искане за обявяване на предварителния договор за
окончателен като недопустимо, но в
изложените към него мотиви се е позовал на недопустимостта му по идентични на
изложените по горе съображения , не го е включил в проекта, както и в
окончателния си доклад
като спор, по който се следва събиране на доказателства и произнасянето му по същество . С вл. в сила Определение
№926/26.Х.2017г. по чвгрд №3197 по описа му за 2017г.,у състав на РОС приема, че непроизнасянето на
първоинстанционния съд по възражението с изричен акт, не е основание за
допълване на решението му за делбата в този смисъл и по реда на чл.250 ГПК.
По изложените мотиви, в този си състав съдът
намира, че в това производство не дължи произнасяне с нарочен акт по искането
на Б. за прекратяване на делото по отношение
недопустимо въведеното от Д. възражение за обявяване на предварителния
договор за окончателен. От мотивите на
обжалваното решение и постановеното в диспозитив на същото се следва, че по
същото не е сторено произнасяне по същество, от което да са нарушени правата на
страните и което да опорочава законосъобразността му.
Като правилно и законосъобразно съдът намира,
че следва да бъде потвърдено решението на РРС и в частта, с която е отхвърлил
иска за делба на претендирания до такава „нощен клуб“. По делото се следва за
безспорно установено, че обект с такова предназначение и наименование
съществува единствено в приложената проектно –строителна документация.
Доказателство, че този обект е одобрен и пуснат в експлоатация по делото не се установяват. С приетото по
делото заключение се установява, че в периода от 1999г. до днес такъв самостоятелен
и обособен по предназначението си обект не съществува в процесната триетажна
сграда. Изграждайки сградата и по конкретно, разположеният на първия й етаж
търговски обект, страните са променили
предназначението на помещенията, предвидени в
проектната документация като такива за „нощен клуб“ и намиращи се на
ниво мазе на сградата, в несамостоятелни и обслужващи ресторанта помещения.
Когато предназначението на помещенията е
променено по съгласие и воля на
съсобствениците(чл.185 ЗУТ) в част, обслужваща по предназначението си
друг обект в съсобствеността, тези помещения губят характеристиката си на самостоятелно
обособен обект и съответно не могат да бъдат
обект на прехвърлителни сделки или делба. (Решение № 62 / 30.ІІІ.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 148/2010 г., I г. о., ГК, по чл. 290 ГПК).
В този случай съдът не може да го допуска до
делба между етажните собственици по начина, по който се допуска до делба
самостоятелен обект на правото на собственост, а като припадаща им се идеална част от общите части на сградата или в съвкупността
от помещения, функционално обвързани и прилежащи на допуснатия до делба
ресторант. В какъвто смисъл съдът се е
произнесъл с решението си.
Според даденото му в §5, т. 46 от ДР на ЗУТ определение
-"Груб строеж" е сграда или
постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със
различна степен на изпълнени довършителни работи., като т.39 на §5 е посочено,
че "Обект" е самостоятелен
строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение,
самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за
кадастъра и имотния регистър.
Т. е., обстоятелството, че обектът е
в груб строеж, не изключва доказване на обособеността му като самостоятелен
обект от предявилата го делба страна. Факт е, че
претендираният до делба „нощен клуб –в
груб стоеж“ не е изпълнен като такъв,
както и че няма идентификатор, т.е. не е намерил
отражение в кадастъра като самостоятелен обект. Доколкото
в този смисъл данни се съдържат и в експертното заключение, то възможността за
образуването на тези, доказано обслужващи
ресторанта помещения в самостоятелен
обект може да бъде предмет на делбеното
производство във фазата по извършването на делбата, а не по допускането
й.
Относимо към дата на въвеждането му в предмет на делбата във фаза на
допускането й, страните не доказват обособеността на „нощния клуб – в груб
строеж“ като самостоятелно съществуващ обект и правилно, съответно на доказателствата
и приложимия закон първоинстанционният
съд е отхвърлил иса за делба в тази му част.
По
отношение на претендираното до делба дворно място, в този си състав съдът приема за принципно правилен
и съобразен с
изискванията на чл.38 ЗС изводът на
първоинстанционния съд , че при доказано съществуваща върху него етажна
собственост на сградите , дворното място е негодно за подялба .
Според
установеното от доказателствата по делото, считано от 2011г. процесното дворно
място се явява съсобствено и на тримата съделители при право на 1/2ид.ч., придобита по давност в
собственост на Д. и ½ ид.ч. придобита
възмездно в СИО от останалите двама съделители. След предприетото по исков път от
въззивницата Б. оспорване п правата на Д. и съгласно съдебно установеното,
респ. постановената с влезлия в сила съдебен акт по грд №781/2014г на РРС
отмяна на легитимиращия собствеността на Д. констативен нот. акт, към дата на
иска същата е в право на собственост на ¼ ид.ч. по давност, въззивницата
е с право на ½ ид.ч. в съсобствеността на дворното място, а въззивника Д.-
на останалата ¼ ид.ч.
Относимо
към периода на възникналата между тримата съделители съсобственост върху дворното място, в последното са били изградени и съществуващи двете,
предявени до делба сгради – жилищна и гараж. Като жилищната сграда е в режим на
вертикална етажна собственост, с три самостоятелни обекта, от които ресторанта
и апартамента от 50,кв.м. са в
съсобственост на Б. и Д. при равни за тях права, а апартаментът от 197,80кв.м. е в
съсобственост на Б. и Д. при равни права. Втората от сградите е с нежилищен
характер и е в съсобственост на Б. и Д. при право на ½ ид.ч. за всеки от
тях. Т.е., съсобтвеността върху дворното място е възникнала между страните не
по регулация.
Установеното по делото сочи на това, че освен съсобственици на дворното
място страните са в съсобственост и на изградените в етажна собственост самостоятелни
обекти. Т.е., обектите в сградата не са изключени от
съсобствеността върху земята и не принадлежат на отделни собственици. От което
да следва, че по правилото на чл.38 ЗС дворното място не следва да се допусне до делба
като прилежаща, обслужваща съсобствените
им в етажната собственост имоти. Т.е., не като самостоятелен обект на делбата,
а като прилежащи и обслужващи правата им в съсобствеността на сградата
. В този смисъл се следва съобразяване на неизгубилите значението си на
задължителна за съдилищата практика ПП ВС 4-64 и ПП ВС
Безспорно
е, че процесния УПИ се явява обща част и
съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. Делбата му
обаче би била недопустима , ако в съсобствения на страните парцел има две
или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и
принадлежат на отделни собственици. Т.е., пацелът е общ, а
сградите принадлежат на отделни собственици, които са съсобственици и на
парцела.
С
решение № 279/20.VІ.2011 г. по гр. д. №
915/2010 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е
прието, че когато предмет на делба е отделен или отделни обекти в етажната
собственост, до делба се допуска и припадащата им се идеална част от земята, върху която е
построена сградата, както и и от другите
общи части на сградата; С решение № 309/18.ХІ.2011 г. гр. д. № 215/2011
г., на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е
прието, че законът в чл. 38, ал. 3 ЗС има предвид забрана за делба на общите
части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато
предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост до делба се
допуска и припадащата му се част от земята. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 279 от 20.VІ.211
г. по гр. д. № 915/10 г. на ВКС, I г. о. и
Решение № 241/18.І.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 2440/2016 г., I г. о., ГК
Настоящият
състав споделя разрешението в посочените решения на ВКС, постановени в
производства по чл. 290 ГПК по изложените в тях съображения, че когато предмет
на делба е отделен обект в етажната собственост и дворното място, в което е
построен, представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, при допускане на
делба на отделния обект на собственост, до делба се допуска и припадащата му се
идеална част от дворното място (земята), тъй като тя представлява обща част.
При дадения отговор на правния
въпрос следва извод за основателност на поддържания от въззивницата Б. довод ,
че решението е неправилно в частта, с която като е допуснал до делба отделните
обекти в имота- етажна собственост, първоинстанционният съд не е допуснал до делба и съответните на тези обекти, съсобствени на
съделителите идеални части от дворното
място . В частта , с която е отхвърлил
искът й за делба на дворното място, решението следва да се отмени, а същото да
се допусне до делба като идеални части, съответно прилежащи на допуснатите до
делба обекти в етажната собственост. Въззивният съд намира, че
дворното място представлява обща част само за тази постройка , но не и по отношение на придобитата по приращение през 1999г.
постройка с идентификатор №61710.502.1632.3
(гараж)
и допускането му до делба се следва като
прилежаща на жилищната сграда обща част.
При така постановения изход по делото, в
тежест на ответниците се следва присъждане на направените от въззивницата Б.
разноски. Същите, с прилагане на договор за правна помощ са доказано платени за
адв.. възнаграждение в размер 5 400,00лв. Съдът намира направеното
възражение за прекомерност на така платеното възнаграждение за неоснователно,
доколкото от доказателствата, установяващи цената на претендираните до делба
имоти, обуславят защитимия материален интерес в размер над 100 000,00.
Заплатеното в размер на 5 4000,00лв. възнаграждение, съдът намира за съответно
на предвиденото в чл.7, ал.4 от Н-ба №1/2004г относно защитата по делбени
дела.
Водим от горното , съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №…І/12.VІІ.2017 по грд №779/2014 по
описа на РРС
по допускане
на съдебна делба, В ЧАСТТА, С КОЯТО, като е допуснал до делба, намиращите се сграда №1 - триетажна със смесено предназначение с идентификатор
61710.502.1632.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.502.1632 по
плана гр.Разград, самостоятелни обекти, както следва:
1/
Самостоятелен обект с предназначение: за
обществено хранене/търговско заведение-ресторант/ със застроена площ
197,80кв.м./сто деветдесет и седем цяло и осемдесет стотни/ с идентификатор 61710.502.1632.1.1,
при съседи: над обект-имот №61710.502.1632.1.2, под обекта: няма, с
принадлежащи 54,64% ид.ч. от общите части на сградата при равни права между М.Б.Б.
и Д.К.Д. са допуснати до делба:
2/Самостоятелен
обект с предназначение: жилище, апартамент със
застроена площ 50кв.м./петдесет квадратни метра/ с идентификатор
61710.502.1632.1.3 , при съседи на имота
- под обекта: имот с №61710.502.1632.1.2, над обекта: няма. - при равни права
между М.Б.Б. и Д.К.Д.
и
3/
самостоятелен обект с жилищно предназначение
- апартамент със застроена площ от 197,80кв.м. /сто деветдесет и седем цяло и
осемдесет стотни/ с идентификатор 61710.502.1632.1.2 с принадлежащите му избено
помещение с площ 6 кв.м./шест квадратни метра/
при съседи на обекта: под обекта - имот с №61710.502.1632.1.1, над
обекта №61710.52.1632.1.3, с принадлежащите му 36,65% ид. ч. от общите части на
сградата - при равни права между съделителите М.Б.Б. и И.И.Д..
,
първоинстанционният съд НЕ Е ДОПУСНАЛ ДО ДЕЛБА съответните на тези обекти в етажна собственост идеални части от ДВОРНОТО МЯСТО, находящо се в гр.Разград, съставляващо УПИ с №61710.502.1632, целия с площ 309кв.м./триста и
девет квадратни метра/ при съседи: 61710.502.7168, 61710.502.7111,
61710.502.1633, 61710.502.1631, за което е приел, че представлява обща част и
Вместо това постановява:
ДОПУСКА ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.Разград, съставляващо УПИ с №61710.502.1632, целия с площ
309кв.м./триста и девет квадратни метра/ при съседи: 61710.502.7168,
61710.502.7111, 61710.502.1633, 61710.502.1631 ДО ДЕЛБА между М.Б.Б., Д.К.Д. и И.И.Д., КАТО ПРИНАДЛЕЖАЩИ на допуснатите до делба обекти в построената в
него сграда №1 - триетажна със смесено
предназначение с идентификатор 61710.502.1632.1 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ, съответни на
правата им в съсобствеността, както следва:
- за М.Б.Б. 1/2ид. ч. в принадлежност на съсобствените
й права в допуснати до делба Самостоятелен обект с предназначение: за обществено
хранене/търговско заведение-ресторант/ със застроена площ 197,80кв.м./сто
деветдесет и седем цяло и осемдесет стотни/ с идентификатор
61710.502.1632.1.1; Самостоятелен
обект с предназначение: жилище,
апартамент със застроена площ 50кв.м./петдесет квадратни метра/ с идентификатор
61710.502.1632.1.3 и самостоятелен обект с жилищно предназначение
- апартамент със застроена площ от 197,80кв.м. /сто деветдесет и седем цяло и
осемдесет стотни/ с идентификатор 61710.502.1632.1.2 ;
-
за Д.К.Д. ¼ ид.ч. в принадлежност на съсобствените му
права в допуснати до делба Самостоятелен обект с предназначение: за обществено
хранене/търговско заведение-ресторант/ със застроена площ 197,80кв.м./сто
деветдесет и седем цяло и осемдесет стотни/ с идентификатор 61710.502.1632.1.1
и Самостоятелен
обект с предназначение: жилище,
апартамент със застроена площ 50кв.м./петдесет квадратни метра/ с идентификатор
61710.502.1632.1.3 ;
-
за И.И.Д.¼ ид.ч. в принадлежност
на съсобствените й права в допуснатия до делба самостоятелен обект с жилищно предназначение
- апартамент със застроена площ от 197,80кв.м. /сто деветдесет и седем цяло и
осемдесет стотни/ с идентификатор 61710.502.1632.1.2
ПОТВЪРЖДАВА Решение №…І/12.VІІ.2017 по грд
№779/2014 по описа на РРС в останалите му части.
Оставя без уважение направеното от Д.К.Д. и И.И.Д.
възражение за прекомерност на платеното от М. Б.Б. адвокатско
възнаграждение и
ОСЪЖДА Д.К.Д.
и И.И.Д. да заплатят на М. Б.Б. разноски по делото в размер на
5 400,00лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ДГ