Решение по Гражданско дело 273/2017г.

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл.435ГПК.

Образувано е по жалба вх. №9568/27.1Х.2017г. по описа на ЧСИ, подадена от Ф.К. чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв.Х. против действие на ЧСИ Д. Д., с рег.№762 и район на действие ОС-Разград- издадено на 30.VIII.2017r. Постановление за приемане на дължимите от жалбоподателя, в качеството му на длъжник такси и разноски по образуваното срещу него изп. дело №20177620400407 .

Цитираното изп. дело е образувано на 28.VII.2017r. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.VII.2017r. по НЧХД №231/15г. по описа на РС-Исперих, с който жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Д. .сумата от 840лв., разноски по делото.

С молбата за образуване на изп.дело взискателят е претендирал за събиране като разноски и сумата от 360лв., представляваща заплатено от него адв.възнаграждение на упълномощения с процесуалното му представителство в изп. процес-адв.Ж.Ч. Приложен е договор за правна помощ, удостоверяващ размера и факта на заплатеното от него адв. възнаграждение. В договора е посочено, че в цената на адвокатската услуга, договорена в посочения по горе размер, е включен ДДС

В подадената чрез процесуалния му представител молба за образуването на изп. производство, взискателят е възложил на съдебния изпълнител дължимите по чл.18 ЗЧСИ действия и е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, до секвестируемият му размер като действие за принудително удовлетворяване на вземането му.

Жалбоподателят твърди и доказва предприето от него на 1. VIII.2017r. плащане на задължението по изпълнителния лист. Датата на предприетото от него плащане е последващо датата на образуване на воденото срещу него изп. производство и преди 24.VIII.2017r., когато е удостоверено връчването на адресираната до него покана за доброволно изпълнение.

С нарочна молба от 7.VIII.2017r., чрез процесуалния си представител, взискателят е уведомил ЧСИ, че дължимата му се по изпълнителния лист сума е преведена от длъжника на l.VIH.2017r. по откритата от него банкова см/ка Поради което десезира същия с действията на принудително изпълнение до този размер.

Във връчената на длъжника ПДИ съдебният изпълнител е уточнил , че приетите за събиране в производството суми възлизат в общ размер на 1 423,20лв. и включват: дължимите по изпълнителния лист 840лв.; дължимите на взискателя разноски за адвокат в размер на 360лв. дължимите такси по Тарифа ЗЧСИ и 223,20лв.

С молба от 24.\/Ш.2017г,подадена по пощата на 22.VIII.2017r. чрез процесуалния му представител, длъжникът е сезирал ЧСИ с възражение за прекомерност на приетите и възложени му за плащане разноски за заплатено адв. възнаграждение и е направил искане за неговото редуциране до законоустановения минимум от 350,00лв. С тази си молба е възразил и срещу посочените като дължими в ПДИ такси по Тарифа ЗЧСИ, считайки техният действителен размер за по-нисък.

С постановлението си за разноски от 30.VIII.2017r. ЧСИ е определили дължимите от длъжника такси и разноски по изп.дело, а именно адв.възнаграждение в размер на 360лв. и 238 лв. такси по ТТРЗЧСИ /посочени по пера/ или общо сумата от 598лв. В изпълнителното дело не се установи изрично произнасяне на ЧСИ по направените му възражения за прекомерност. С Определение №698/11.ХИ.2017 по вчгрд №564 по описа му за 2017 , състав на ВнАпС приема, че това си произнасяне ЧСИ е инкорпорирал в обжалваното Постановление за разноски. Дадените в този смисъл указания са задължителни за решаващия съд и следва да бъдат съобразени, въпреки предвиденото в чл.78, ал.5 във вр. с чл.79 ГПК изискване за произнасяне по това искане с нарочен, подлежащ на самостоятелно обжалване акт - съответно при отказ от длъжника, а при уважаването му -от взискателя.

Длъжникът разполага и в случая се е възползвал от процесуалното си право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност. На основание чл. 7, ал. 2 ГПК съдебния изпълнител е дължал постановяване на акт по това искане , при дължимо се съобщаване на същия на страните, /в този см. решение № 393 от 15.V.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5473/2014 г., IV г. о.; определение № 403/1.XII.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО и др./. Липсата на нарочно произнасяне според практиката на ВКС е основание ЧСИ да предприеме действията по чл.248 ГПК.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е оправомощил ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Изготвена е сметка № 7000 1522518507, извършени са справки, кореспонденция, наложен е запор. Разноските по тези действия са посочени по пера, както следва: 72лв. разноски на взискателя за авансово дължими такси (образуване на изп. дело, откриване на сметка, връчване на ПДИ); 12 лева по т. 3 от ТТЗЧСИ (2 бр.справки за имуществото на длъжника); 2, 80 за кореспонденция; такса по Т.4ТТРЗЧСИ от 12,00лв.; 139,20лв. такса по чл.26 ТТРЗЧСИ изчислена пропорционално върху материален интерес от 1 200,00лв., от които 840,00лв. по изп. лист и 360,00лв. за адв.възнаграждение.

Недоволен от постановлението, длъжникът обжалва същото само в частта, с която не е уважено възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли за отмяна на същото в тази му част и за редуциране на дължимите по този пункт разноски до минималния им размер от 350,00лв.=100лв. за подаване на молба за образуване на изп.д.+ 250,00лв. за представителството на взискателя с оглед на материалния интерес. Твърди, че фактически и правно, делото не предпоставя такъв размер на възнаграждението за адвокатска услуга. В тази връзка се позовава и на доброволно предприетото от него изпълнение по изп. лист.

В законоустановения и предоставен му за това срок, чрез процесуалния си представител взискателят оспорва жалбата като недопустима поради просрочие, а по същество като неоснователна. Моли за оставянето й без уважение. Твърди, че цената на предоставената му адвокатската услуга е договорена с включен ДДС.

В мотиви към становището си по чл.436 ГПК съдебният изпълнител твърди недопустимост на жалбата, а по същество-неоснователност. Счита действията си по приемане на подлежащите на изпълнение вземания за законосъобразни.

При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира следното от правна страна:

Като подадена в срок, от легитимиращ интерес от обжалването длъжник в изп.производство и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител, жалбата е допустима. В този смисъл се следва съобразяване и с указанията, дадени на РОС с Определение №698/11.ХП.2017 по вчгрд №564/2017 по опис на ВнАпС.

Разгледана по същество е неоснователна.

Възражението на жалбоподателя, че е платил задължението си преди получаване на ПДИ не релевира основание за изменяване на постановлението за разноските.

В случая защитимия в изпълнителното производство интерес е в размер на 840,00лв. Включеното в приетите за изпълнение суми - възнаграждение за процесуалния представител на взискателя е предявено за плащане своевременно, доказано е с приложения към молбата за откриване на производството договор за правна помощ и е определено в размер, надвишаващ с 10 лв. минималният такъв по Н-ба №1/2004г. Дължимият ДДС е предвиден при формиране цената на договорената адвокатска услуга. Налице са доказателства, че такова възнаграждение е платено. Предвид горното включването на адвокатското възнаграждение в постановлението за разноски се явява законосъобразно. В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията

си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените от взискателя разноски, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие по смисъла на чл. 10 от Наредба № 1 от 09VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Т.е., указания в Наредба № 1/2004 г. минимален размер не е императив, а базата, на която се следва преценката за прекомерност на договореното възнаграждение. Чийто размер , зачитайки свободата на договаряне, законодателят е предоставил на волята на страните.

В този си състав съдът приема, че конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Преценката за това се следва от фактите факти, сочещи обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, извършените процесуални действия . В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезирал частния съдебен изпълнител с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, уведомил го е своевременно за постъпилите по банковата сметка на взискателя суми.

С оглед изложеното, взискателят има право на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 1 и т.2 от Наредба № 1 от 9.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Договореният размер е към минималния такъв за предоставената му адвокатска услуга и не свидетелства за договарянето му във вреда на длъжника. В този смисъл съдът не го намира за прекомерно, т.е. значително надвишаващо минималния размер и несъответно на действително извършеното по делото..

Воден от горното, съдът намира за неоснователно възражението за прекомерността

му и

РЕШИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №95б8/27.1Х.2017г. по описа на ЧСИ, подадена от Ф.К. -длъжник по изпълнително дело изп. дело №20177620400407 чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв.Христова против постановеното на 30.VIII.2017r постановление за разноски по изп.д. №20177620400407 по опис на ЧСИ Д. Д., с рег.№762 и район на действие ОС-Разград, в частта относно присъдени в полза на взискателя Д.Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00лв. и отказа на ЧСИ да ги намали.

Решението не подлежи на обжалване.