РЕШЕНИЕ

№ 112 / 15.12.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и седми ноември, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 274 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В.И.П. против решение № 888 / 5.09.2017г. по гр.д. № 290 / 2015г. по описа на РС Исперих, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.23 ал.2 СК за установяване в нейна полза на по-голям дял от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място от 500кв.м., съставляващо парцел № ХІІІ-2199 в кв.100 по регулационния план на гр.Исперих, заедно с построената жилищна сграда, поради влагане на лични средства при придобиването му в размер 7 000лв.; в частта, с която същият имот е допуснант до делба при равни права от по 1/2ид.ч. за всяка от страните и в частта, с която е допусната делба при равни права между същите страни на обзавеждане за детска стая в синьо-жълта шарка, включващо детско легло с двулицев матрак, секция и гардероб. Жалбоподателят излага доводи за необоснованост на съдебния акт поради неправилно събиране и обсъждане на доказателствата и незаконосъобразност, допуснати нарушения на процесуалните правила от районния съд, изразяващи се в непълнота на доклада по делото и невъзможност за страната да ангажира доказателства. Моли съда да отмени решението на ИРС в обжалваните части, като допусне посочения недвижим имот до делба при квоти: 5 821 / 10242ид.ч. за нея и 4 421 / 10242ид.ч. за ответника, както и да отхвърли иска за делба на изброените по-горе движими вещи. В съдебно заседание поддържа жалбата.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от Х.С.Х.. В съдебно заседание въззиваемият се представлява от упълномощен адвокат, който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните в рамките на въпросите – предмет на въззивно обжалване, констатира следната фактическа обстановка: Страните са сключили граждански брак на 3.07.1993г. Бракът им е прекратен с развод с решение по гр.д. № 6410 / 2007г. на РС Русе, което в частта за развода е влязло в сила на 9.05.2008г.

На 16.09.1996г., през време на брака, страните са придобили недвижим имот, представляващ

дворно място с площ 500 кв.м., съставляващо парцел ХІІІ-2199 в кв.100 по регулационния план на гр.Исперих, заедно с построената в мястото жилищна сграда. По скица имотът съставлява УПИ ХІІІ в кв.141, образуван от имот 1448 по ЗРП на гр.Исперих, с площ от 486 кв. м., отреден за жилищно строителство. Имотът е придобит по силата на две сделки: 1/2 идеална част от него е прехвърлена от М. В. на Х.Х. срещу задължение за гледане и издръжка, а останалата 1/2 идеална част е продадена от С. М. С. и П. М. Х. на Х.Х. за сумата от 25 605лв., получена от продавачите изцяло и в брой. Сделките са сключени с един нотариален акт № 51 / 16.09.1996 г., том ІІ, дело № 474 / 1996 г. на районен съдия при РС Исперих.

Във връзка с твърдението на ищцата, че за покупката на имота е вложила лични средства – дарение от нейните родители в размер 7 000лв., във въззивното производство са разпитани свидетелите Р.М. – нейна майка и П.С. – братовчед на ищцата. Св.М. обяснява, че част от сумата в размер 4 000лв. са от детски спестовен влог на В.П.. За влога имало две книжки – една, представена по делото и друга, издадена след като първата била запълнена. Втората книжка останала у ответника. Свидетелката заявява, че парите ги дала на дъщеря си, а тя е решила за какво ще ги вложи. По делото е приложена спестовна книжка на името на ищцата, от която се установяват направени вноски и натрупани лихви за периода 12.12.1977г. – 26.02.1990г. Последната сума, посочена в книжката и удостоверена с подпис и печат на длъжностно лице, е 2 195,17лв.

За останалата част от сумата в размер 3 000лв. показания дават и двамата свидетели, разпитани от въззивния съд. От техните показания се установява, че бащата на св.С. дал в заем на св.М. и на ищцата горната сума, която фактически била предадена от св.С. на св.М. и на В.П. (според показанията на св.С.). В момента на предаването на парите присъствали В.П. и съпругът й Х.Х. (според показанията на св.М.). Парите им били необходими, за да си купят къщата. Заемът бил върнат на бащата на св.С. от св.М..

Така събраните гласни доказателства ще бъдат обсъдени при излагане на павните съображения във връзка с оборване на презумпцията за съвместен принос, съдържаща се в чл.21 ал.3 СК.

По другия спорен въпрос относно

включването в делбената маса на обзавеждане за детската стая, в синьо-жълта шарка, включващо детско легло с двулицев матрак (лято-зима), секция (рафтове за подреждане) и гардероб, във въззивната жалба няма оплакване по фактите – същите се намират у ищцата и са закупени със средства, дадени от св.М. на двамата съпрузи да обзаведат дома си, както намерят за добре. Тези обстоятелства се установяват от събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства. Оплакването в жалбата е свързано с правното положение на тези вещи, съображения за което следват по-долу.

При така установената

фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е неоснователна.

Недвижимият имот – предмет на въззивно обжалване, е придобит от страните през време на брака, по силата на две възмездни сделки – 1/2 идеална част от него е прехвърлена чрез договор за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка и 1/2 идеална част – посредством договор за покупко-продажба, оформени с НА № 51 / 16.09.1996г. на районен съдия при РС Исперих. Придобиването е в режим на съпружеска имуществена общност.

По отношение на придобиването на имоти в режим на СИО се прилага

презумпцията за съвместен принос на съпрузите, съгласно чл.21 ал.3 СК. Ищцата твърди, че част от продажбената цена е заплатена с лични нейни парични средства в размер 7 000лв., получени като дарение от нейните родители. Оборването на презумпцията следва да бъде извършено от ищцата при пълно и главно доказване на произхода на средствата като нейни лични, което включва доказване, че средствата са дарени на нея и че дарената сума е действително вложена при покупката на делбения имот.

От събраните по делото доказателства не се установява средствата в размер на 7 000лв., представляващи част от цената за закупуването на делбения имот, да са лични такива на ищцата. Самото й процесуално поведение по този въпрос е колебливо. В исковата молба е изложила твърдение, че всичките 7 000лв. са получени от нея като дарение от родителите й. Впоследствие, в становище с вх. № 3305 / 12.09.2015г. е заявила, че е притежавала личен детски спестовен влог, парите от който е изтеглила, а друга част от сумата й е дадена на ръка от родителите й и така е формирана сумата 7 000лв., която е осигурила еднолично при покупката на жилището.

Ангажираните от ищцата доказателства също не са достатъчни, за да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена. Действително, В.П. е разполагала с детски спестовен влог, за който има писмени данни, че към 1990г. е в размер 2 195,17лв. Няма категорични доказателства обаче тези средства да са били налични шест години по-късно, към момента на изповядване на продажбената сделка, както и средствата да са вложени в закупуването на жилището. Ангажираните в тази връзка свидетелски показания на Р.М. са неубедителни и недостатъчни да формират убеждение у съда, че сумата, платена в деня на закупуването, е с произход от детския спестовен влог, собственост на ищцата. Свидетелката заявява твърдение дори за по-голяма сума в размер 4 000лв., налична по спестовния влог, но сумата по влога, удостоверена в представеното писмено доказателство, не кореспондира със свидетелските показания. Ищцата е разполага с възможност да ангажира доказателства за наличните средства по влога към момента на закупуване на жилището, респ. към момента на закриването му, но не се е възползвала от процесуалните средства, с които е разполагала и твърдението й е останало документално необосновано. Показанията на св.М. са недостоверни и в останалата им част. Същата твърди, че тя е предала парите от влога на своята дъщеря. Към момента на продажбата 16.09.1996г. обаче титулярът на влога В.П. е била пълнолетна, поради което само тя е могла да изтегли паричните средства, останали в него. Свидетелката твърди още, че ответникът Х.Х. не е присъствал при сключване на договора за прехвърляне на жилището. Само че от съдържанието на нотариален акт № 51 / 16.09.1996г. се установява, че като страна – приобретател по прехвърлителния договор е участвал именно ответникът Х.Х.. Показанията на св.М. относно предаване на 4 000лв. от детския спестовен влог на ищцата и използването им при покупката на жилището не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и не могат да бъдат кредитирани.

По отношение на сумата 3 000лв. св.М. и С. заявяват, че е взета в заем от бащата на втория свидетел, предадена е на двамата съпрузи (св.М. изрично заявява, че при предаването на сумата е присъствал и Х.Х.) и е върната на заемодателя от св.М.. На първо място, от депозираните гласни доказателства не може да се установи със сигурност в полза на кого е даден заемът – на св.М. или на нея и на ищцата. На следващо място, дори и да се приеме, че заемът е даден на св.М. и тя го е издължила, не се установява, че парите са дадени в дарение само на ищцата. Трайно установена е съдебната практика, в която се приема, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума, следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение. Ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде дарен, респ. само той е изразил воля за приеме дарението, тогава се приема, че средствата придобиват характер на лични такива на дарения съпруг. Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за даряване на семейството, то дарената сума е СИО и не може да бъде основание за приемане на трансформация на лични средства при придобиването на семейното жилище. В случая, от св.показания на Р.М. се установява, че предаването на заетата сума 3 000лв. е станало в присъствието на двамата съпрузи с цел покупка на жилището. При тези данни няма как да бъде прието, че намеренията на свидетелката и ищцата са били дарението да бъде единствено в полза на В.П.. Сумата 3 000лв. е дадена на двамата съпрузи за допълване на продажбената цена за покупката на жилището.

Ищцата не е успяла при условията на пълно и главно доказване да установи личния произход на сумата 7 000лв. При прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приема, че произходът на средствата в размер на 7 000лв., вложени в закупуването на недвижимия имот, не е извънбрачен, а тези средства са били общи на двамата съпрузи.

Първоинстанционният съд е приел, че пред него е предявен иск за частична трансформация с правно основание чл.23 ал. 2 СК и се е произнесъл с нарочен диспозитив по същия. Такъв иск обаче не е предявен. В.П. е направила възражение за частична трансформация с исковата молба, по което не се дължи произнасяне с диспозитив. То следва само да бъде съобразено в мотивите при постановяване на решението в частта за определяне на правата на страните в делбената маса. Затова обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, в която съдът се е произнесъл по иск с правно снование чл.23 ал. 2 СК. В частта, в която недвижимият имот е допуснат до делба при равни права между двете страни, решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В допълнение следва да се обсъди направеното от ответника възражение за изтекла погасителнла давност за заявяване на претенцията по чл.23 ал.2 СК.Възражението е направено несвоевременно – не с писмения отговор, а в проведеното съдебно заседание. Независимо от това, по същество се явява неоснователно. Искане с правно основание чл.23 ал.2 СК, независимо дали е направено във формата на иск или възражение, е с установителен характер и правото на страната да се позове на частична трансформация на лично имущество не може да бъде погасено по давност.

Оплакването във въззивната жалба във връзка с включването в делбената маса на обзавеждане за детска стая в синьо-жълта шарка, включващо детско легло с двулицев матрак, секция и гардероб, е неоснователно. Първоначално, възражението на ищцата в становището с вх. № 3305 / 12.09.2015г. е било, че това имущество е лично нейно, закупено със средства, дарени й от нейната майка. Посочено бе по-горе, че от св.показания, в т.ч. и тези на майката на ищцата, се установява, че средствата са предоставени общо на семейството за закупуване на обзавеждане, каквото намерят за добре. Възражението, което се изтъква във въззивното производство, е че обзавеждането не следва да се допуска до делба, защото е закупено за нуждите на детето на страните, предназначени са да служат за неговото отглеждане и възпитание и се ползват от ненго и до настоящия момент. Изложените твърдения сочат на претенция по чл.29 ал.2 СК, каквато не е направена своевременно от ищцата пред първостепенния съд. Такова твърдение се прави за първи път във въззивната жалба, поради което излиза извън рамките на очертания пред районния съд правен спор. Отделно от това, за реализирането на подобна претенция е необходимо да се установят в условията на кумулативност следните елементи от фактическия състав: вещта да е придобита по време на брака в режим на СИО; да има ненавършило пълнолетие дете; вещта да е предназначена и да се ползва от детето за неговите нужди. Обзавеждането е придобито през време на брака в режим на СИО, но не е налице следващата предпоставка, защото детето на страните вече е навършило пълнолетие, установено от съдържанието на приложеното съдебно решение за развод. При това положение, възражението във въззивната жалба, освен че е недопустимо, като предявено за първи път пред въззивния съд, е и неоснователно, поради липса на една от предпоставките на чл.29 ал.2 СК. Решението на ИРС в частта, с която обзавеждането за детска стая в синьо-жълта шарка, включващо детско легло с двулицев матрак, секция и гардероб, е допуснато до делба при права по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият претендира присъждане на направените във въззивното производство деловодни разноски. Същият е заплатил възнаграждение на адвокат в размер 400лв. и по правилата на чл.78 ал.3 ГПК В.П. следва да бъде осъдена да му заплати горната сума.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Обезсилва решение № 888 / 5.09.2017г. по гр.д. № 290 / 2015г. по описа на РС Исперих, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иск с правно основание чл.23 ал.2 СК за установяване на по-голям дял в полза на В.И.П. от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място от 500 кв.м. с уредени регулационни отношения, съставляващо парцел ХІІІ-2199 в кв.100 по регулационния план на гр.Исперих, заедно с построената в мястото жилищна сграда, а по скица № 779 / 17.12.2014 г. съставляващ УПИ ХІІІ в кв.141, образуван от имот 1448 по ЗРП на гр.Исперих, с площ от 486 кв.м., отреден за жилищно строителство, при съседи: УПИ ХІV от кв.141, УПИ ХХХ от кв.1, УПИ ІХ от кв.0 и УПИ ХІІ от кв.141, поради влагане на лични средства на ищцата в размер 7 000лв. при придобиването му, поради липса на предявен иск.

Потвърждава решение № 888 / 5.09.2017г. по гр.д. № 290 / 2015г. по описа на РС Исперих, в частта, с която са допуснати до делба между В.И.П. и Х.С.Х. при равни права по 1/2 идеална част за всеки от съделителите недвижим имот, представляващ дворно място от 500 кв.м. с уредени регулационни отношения, съставляващо парцел ХІІІ-2199 в кв.100 по регулационния план на гр.Исперих, заедно с построената в мястото жилищна сграда, а по скица № 779 / 17.12.2014 г. съставляващ УПИ ХІІІ в кв.141, образуван от имот 1448 по ЗРП на гр.Исперих, с площ от 486 кв. м., отреден за жилищно строителство, при съседи: УПИ ХІV от кв.141, УПИ ХХХ от кв.1, УПИ ІХ от кв.0 и УПИ ХІІ от кв.141 и обзавеждане за детска стая в синьо-жълта шарка, включващо детско легло с двулицев матрак (лято-зима), секция (рафтове за подреждане) и гардероб.

Осъжда В.И.П. да заплати на Х.С.Х. сумата 400лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР