Р Е Ш Е Н И Е № 124
Гр. Разград, 04. 01. 2018 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Диляна Николова
при секретаря С. Лазарова
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело
№ 281 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.Х.Ф., Г.Г.Х. чрез пълномощник против Решение
№ 209/ 14. 07. 2017 г. по гр.
д. № 593/ 17 г. по описа на РС Разград, с което е прието за установено
по отношение на С.Х.Ф. и Г. Г. Х., че Р. И.Р., Ф.И.Ф. и Д. Й. Г. са собственици по наследство на
¾ /три четвърти/ идеални части, респ. всеки от
тримата на по ¼ /една четвърт/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 664 (шестстотин шестдесет и четири) квадратни метра, находящ с в с. Ясеновец, на ул. „Дунав"
№ 22,с ъставляващ
имот с номер 554 по Кадастралния план, за който
е отреден парцел I, по Регулационния план на с. Ясеновец,
общ. Разград, обл. Разград, одобрен
със Заповед № 344/1976 г., в
квартал 58, при граници: улица, улица, имоти 556 и 553, заедно с построените в него: ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 24 кв. м. , ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ
от 35 кв. м., ВТОРОСТЕПЕННА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 48 кв. м. с избено помещение с площ от 41 кв. м. и таван с площ 48 кв. м. и ВТОРОСТЕПЕННА СТОПАНСКА СГРАДА, със застроена площ
от 15 (петнадесет) кв. м. и ВТОРОСТЕПЕННА СТОПАНСКА СГРАДА със
застроена площ от 40 кв. м. и С.Х.Ф. и Г. Г. Х. са осъдени да предадат
на Р. И.Р., Ф.И.Ф. и Д. Й. Г. владението
върху горепосочените идеални части на
този имот,както и в частта, с което е отменен Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по
наследство и давностно владение № 196, том 1, per. №
898, дело № 166 от
17.05.2016 г., вписан с вх.
per. №
2146 от 18.05.2016 г., Акт
№ 82, том 7, дело №
1318/2016 г. Служба по вписвания при АВ - Разград да размера
на 3/4
идеални части на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
В жалбата се излагат доводи,
че решението е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът не е анализирал
всички доказателства и възраженията на въззивниците, както и че изложените правни изводи не се
подкрепят от събраните по делото
доказателства и противоречат
на материалния и процесуалния закон.
Въззиваемите
чрез повереника са депозирали писмен отговор, в който
оспорват
въззивната жалба, като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната
инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно
е установено от събраните по делото
писмени доказателства, че правото на собственост върху
процесния недвижим имот, находящ се в с. Ясеновец, ул. „Дунав" № 22,
представляващ имот № 554, парцел I с площ от
664 кв. м. с построените в него сгради е придобито от общия наследодател на
страните И.М.Ивъз
основа на договор за доброволна делба от 28. 02. 1958 г. И.М.И/И.М.Р./ починал на 27. 01. 1986 г. и
оставил законни наследници - ищците по
делото, негови деца - Р.И.Р., Ф.И.Ф.,
Д.И.Г., както и М. И.Ф., починал
на 16. 09. 2010 г. и съпруга, починала на 27. 12. 2015 г. Х.И.Р..
Ответниците С.Х.Ф. и Г.Г.Х.
са наследници на М. И.Ф. – първата негова съпруга, а
втората внучка, дъщеря на неговия починал през 2004 г. син Г.
М. Ф.. Няма спор между страните, което се установява и от събраните по делото
гласни доказателства, че къщата е построена приживе на наследодателя на
страните по делото. През 1981 г. ищецът Р.Р. напуснал
имота и заживял в дома на св. Карахасанов, след като
се оженил за дъщеря му. През 1982 г. ищцата Д.Г. се омъжила и напуснала имота. През 1989 г. ищецът Ф.Ф.
заживял в РТурция. Ищцата Д.Г.
също заживяла в Турция. В имота останали да живеят И.М.И/И.М.Р./,
който починал през 1986 г., съпругата му Х. и Д.Г.Ф.
при завръщането си от Турция посещавали имота, за да видят майка си Х., докато
била жива. Отсядали в имота за около 15-20 дни. М. и семейството му се грижели
за поддържането на имота, когато се връщали от Турция ищците също помагали.
Няма спор, че водата и ел. енергията в имота се плащали от М., а след смъртта
му от ответницата С.. На 11.05.1998 г. наследодателят на ответниците М. е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ, като е декларирал целия имот за
свой собствен. На 31.07.2012 г. декларация е подала ответницата С., декларирала право на
собственост върху ¾ идеални части от
имота за себе си и ¼ за ответницата Г.. Ищците са подали декларация
по чл.14 от ЗМДТ на 20.04.2016 г., като са посочили по ¼ идеална част от
правото на собственост за всеки един от
тях и ¼ идеална част за ответницата
Г.. Издаваните приходни квитанции са на
вносител М. И., а от 2013 г. на С.Х.Ф.,
Г.Г.Х. М.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, обосновано районният съд е приел, че предявеният иск по по чл.108 от Закона за собствеността е
основателен и доказан.
Придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението
той да се свои. Когато имотът е съсобствен по пътя на
наследяване, сънаследникът владее своята част, придобита по наследство, а по
отношение на частите на останалите наследници упражнява фактическа власт като
държател. Придобиването по давност на целия имот може да стане, ако се установи
по категоричен начин, че свои и останалите части за себе си и това негово
намерение е противопоставено на другите наследници. Постоянна и трайна е
съдебната практика, че в чл. 69 ЗС
е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, но ако имотът е съсобствен и съсобствеността е възникнала по пътя на
наследяването, за да придобие някой от сънаследниците по давност правото на
собственост върху целия имот, следва да противопостави на останалите
намерението си да владее целия имот за себе си, тъй като всеки един от
наследниците, който упражнява фактическата власт върху наследствените имоти,
владее своята придобита по наследство идеална част от имота, а по отношение на
частите на останалите наследници упражнява фактическата власт като държател. В
този случай установената в чл. 69 ЗС
презумпция не намира приложение и намерението целият имот да се свои, както и
противопоставянето му на останалите сънаследници следва да бъде установено по
категоричен начин от лицето, което се позовава на придобивната давност, за да
се приеме, че се е осъществил фактическият състав на установеното в чл. 79 ЗС придобивно основание. В
периода от 1986 г. , когато е починал И.М.Р. до
смъртта си през 2010 г. М. И.Ф. е упражнявал фактическа власт върху имота като
сънаследник, без да са налице данни за противопоставяне пред останалите
сънаследници на намерение да владее имота като свой. Не са налице
доказателства, че след неговата смърт, ответницата С. Ф. , като негов
наследник е противопоставила подобно намерение за своене.
За ответницата Г.Х. изобщо не са налице
доказателства, че е упражнявала фактическо владение върху имота. Точно тези
признаци на владението не са установени от посочените от ответниците
доказателства. Факта, че ищците не са живели в имота не води до изгубване на
правото им на собственост върху него. Подаването на декларация за имота от съсобственик и
невписването на останалите съсобственици не може да се приеме за действие,
отричащо владението на останалите съсобственици. Въз основа на изложеното, съдът приема, че имота не е изгубил сънаследствения си характер
и следва да бъде отменен на осн. чл.537, ал.2 ГПК
нотариален акт № 196, т. 23, рег.№ 898, дело № 66/2016 г. от 17. 05. 2016 г. на
нотариус с рег. № 282, с който ответниците са се снабдили до размера на
¾ идеални части.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на доказателствата, което според жалбоподателите е довело районния съд
до неправилен извод, че предявените искове са основателни, е необосновано,
поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение.
Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по
делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни
изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 209/ 14. 07. 2017 г. по гр. д. №
593/ 17 г. по описа на РС Разград.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните
с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.