Р Е Ш Е
Н И Е
12.ІV.2018г. Разград
№21
Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 20.ІІ. 2018
съд
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В
публично заседание в състав:
Секретар: Дияна
Георгиева
Председател:
2017 гражданско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
285
дело номер по описа на РОС за година..
съобрази
следното:
Съдът е сезиран с предявени
на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ искове.
С молба, депозирана чрез процесуално
представляващият го по пълномощие адв. Ст.Димитров,
Ц.К.Ц. предявява срещу Прокуратура на Р България искове за дължими
му се на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, претърпени в резултат
на незаконно повдигнато му обвинение. Исковете са предявени в условия на обективно
кумулативно съединяване, както
следва:
1/иск
за 30 000,00лв., дължими му се в
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от
6.VІ.2015г. и
2/ иск за 1 064,00лв., дължими му
се в обезщетение за имуществени вреди-транспортни
разходи за участие в насрочвани по наказателното производство съдебни заседания
и заплатени за защита в нак. производство разноски, ведно със законна лихва от 6.VІ.2015г.
Претендираните до обезщетение вреди се
твърдят от ищеца като резултат от
действията на ответника по привличането му на 4.ХІІ.2009г. към
наказателна отговорност по обвинение за престъпление
по чл.219, ал.4 във вр. с ал.3 и ал.1, във
вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК-особено тежък случай на умишлена безстопанственост,
извършено от него в периода 12.VІ.2009 г.-11.VІІІ.2009 г., в качеството му на
длъжностно лице – финансов контрольор при Областна администрация Разград и като
член на комисия, в
съучастие като съизвършител с още две лица,
в условия на продължавано престъпление и
при настъпили в резултат на това вреди
за държавния бюджет в особено големи размери - 99 537,31лв.
По което
обвинение, по внесен на 2.ХІ.2009г. обвинителен акт и след отвод на съдиите при РОС, на
производство пред ТщОС, срещу него е било образувано НОХД№305/2010г. С постановената по делото на ТщОС Присъда №3 /3.ІІ.2015г. е
бил признат за невиновен и оправдан.
По протест на РОП на производство пред ВнАпС
е било образувано ВНОХД №96/2015г. С
постановена по същото и влязла в сила на 6.VІ.2015г. Присъда №5/21.V.2015,
състав на ВнАпС потвърждава постановената по отношение на Ц. Ц. оправдателна присъда.
В резултат на продължителността и
необосноваността на наказателното
производство, предприето срещу него
непосредствено след приключване на наказателно преследване за друго
престъпление - водено срещу него от
1992г. и приключило с вл. в сила на
11.VІ.2007г. оправдателна присъда, ищецът
твърди причинени му: психически
тормоз и страдания; усещането, че живее
с позорното петно „обвиняем“ ;
страх от непосилни за него и
семейството му финансови затруднения; свързани с публичността на заеманите от него отговорни длъжности неудобства;
подтиснатост и тревожност, усещане за безперспективност, обреченост и безнадеждност; накърняване на доброто му име, с което
се ползвал в обществото поради широката
медийна разгласа на водения срещу него процес;
породило се в обкръжението му и обществото съмнение в личната му и
професионална почтеност; невъзможност да продължи професионалната си кариера на
председател и координатор на КНСБ и преминаване
на друга, неотговаряща на квалификацията му длъжност; дадена му, в причинна
връзка с наказателното преследване,
най-ниска при атестиране оценка; влошаване в степен на постоянно разстройство на здравето - усложняване и лоша
прогноза на диагностицирания му през
2006г. диабет; няколкократно приеман по
спешност след получен алергичен шок с продължителни периоди на лечение; хипертонични кризи; общо отслабване на
имунната му система.
Имуществените вреди се претендират в размер на сторени от него в хода на
наказателното му преследване разноски за защита и транспорт, във връзка с
участието му в насрочените по нак.дело съдебни заседания;
В с.з., лично и чрез процесуалния си
представител по пълномощие заявява, че поддържа исковете на предявеното им
основание и размер. Претендира присъждане на доказано направени в хода на делото разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
За доказване
на обстоятелствата, релевирани в основание на търсената с иска защита ангажира
гласни доказателства, съдебни експертизи и следните писмени доказателства:
8бр., издавани му в периода м.V.2009 – м.VІ.2012г. амбулаторни листи; фиш за
спешна мед. помощ от 12.ХІІ.2009; четири
листа за преглед и лечение в периода от м.VІ.2010 до 24.ІІ.2014г; три епикризи; медицинска бележка; регистрационен талон за л.а.; копия от
публикации в регионални издания; заповеди за назначаването му на 10.ІV.2006г.
и за освобождаването му на 2.ХІІ.2009г. от длъжност финансов контрольор в
Областна администрация-Разград
Разградска окръжна
прокуратура, която участва в процеса
като структурно звено на ответника, с депозиран в срока на чл.131ГПК отговор, оспорва предявените искове по основание и размер; Твърди неоснователност, алтернативно- прекомерност
на претендираното за вредите обезщетение
поради недоказаност на същите като пряко и непосредствено настъпили, и в
причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно преследване; Счита претендираните до обезщетяването им
вреди като настъпили за ищеца преди привличането му към наказателна отговорност
по обвинението за престъпление по чл.219НК и то по вина на трети, неучастващи в
производството лица. Счита за неоснователна вменяваната й в отговорност медийна
и публична разгласа на воденото срещу ищеца наказателно преследване;
Заявява, че Прокуратурата не е разгласявала данни за образуваното
производство и не следва да носи отговорност за действията на трети лица; Оспорва
причинна връзка между заявените по иска вреди и повдигнатото срещу ищеца на
8.ІХ.2010г. обвинение, респ. с воденото срещу него наказателно производство;
оспорва вменяваната му с иска отговорност за продължителност на наказателното
преследване, твърдейки че такова е допуснато в съдебна фаза на производството ;
Оспорва размера на претендираното
обезщетение като завишено и несъответно, както на реалните
вреди, така и на икономическия стандарт
в страната.
Обсъдени в
съвкупност и във връзка с доводите на страните, съответно на очертания с
исковата молба предмет на защита, доказателствата по делото дават основание на
съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът Ц.
е с висше икономическо образование, магистърска степен. Със Заповед
№01/10.ІV.2006г. е бил назначен безсрочно на длъжност „финансов контрольор“
към Областна администрация-Разград. В това му длъжностно качество, със Заповед
№168/12.VІ.2009г. на тогавашния обл.
управител – Н. Анастасов, ищецът бил включен в тричленна комисия за технически и
финансов контрол по изпълнение на
възстановителните СМР на пострадали от природно бедствие молитвени храмове на
територията на област Разград. Проектът по възстановителните работи бил
финансиран с държавни средства в размер на 735 670,00лв.
На 19.VІІІ.2009г. е назначен и встъпил в длъжност новият обл.
управител В. Василев. Същият инициира проверка по изпълнението на проекта, в
това число и на комисията на ищеца, намира допуснати нарушения и сигнализира прокуратурата. Със своя Заповед №5/2.ХІІ.2009г. същият прекратява служебното правоотношение на ищеца. В
заповедта е посочено, че прекратяването
се основава на ниската оценка, която е получил при проведената му за периода
1.ХІІ.2008-30.ХІ.2009г. атестация.
На
4.ХІІ.2009г. ищецът бил привлечен като обвиняем в
образуваното по опис на ОСлО при
ОП-Разград ДП№23/2009г. по обвинение за инкриминирано в периода
12.VІ.2009-11.VІІІ.2009г. престъпление по чл.219,
ал.4 във вр. с ал.3 и ал.2 във вр. с
чл.26, ал.1 НК.- за престъпна безстопанственост, извършена в качеството му
на длъжностно лице, в съучастие като
съизвършител с още две лица и в условия на продължавано престъпление, в особено
големи размери, представляващо особено тежък случай, при настъпили за държавния бюджет и област Разград значителни щети, възлизащи в размер на
99 537,31лв. Досъдебното
производство за инкриминирания период е водено и срещу още седем лица, в
съответното им длъжностно качество.
Досъдебното
производство е приключило с мнение за предаване на съд и по внесен от ОП
Разград обвинителен акт, срещу ищеца е било образувано НОХД №305/2010г. по
описа на ТщОС. Преписката по НОХД №305//2010г. по опис на ТщОС е приложена в
цялост като доказателство по делото . По делото е постановена Присъда № 3/3.ІІ.2015г
., с която състав на ТщОС признава ищеца
за невиновен и го оправдава.
Следва да се отбележи, че към дата на
привличането му към наказателна отговорност, за вменяваното му в отговорност
престъпление по чл.219, ал.4 НК законодателят
е предвиждал наказание лишаване от свобода за срок от една до десет
години, а за престъплението по чл.219, ал.3 - лишаване от свобода до осем години. Т.е., при евентуално постановяване
на осъдителна присъда, по така повдигтнатите обвинения решаващият съд е следвало
да съобрази и приложи като по благоприятен закона, действащ към дата на
инкирминиране на деянието, а не закона в редакцията му към дата на
постановяване на присъдата, на която се позовава повереникът на ищеца.
Предвиденият от законодателя размер на
наказанието, по правилото на чл.93, ал.1, т.7 НК предпоставя дефинирането на
престъплението, за което е бил обвиняван ищеца, като тежко умишлено
общостопанско престъпление, извършено в длъжностното му качество и извършени в сферата на професионалната му
реализация. Доколкото обаче, безстопанствеността е дефинирана и като резултатно
престъпление, то при твърдените от обвинението значителни материални щети за държавата,
оправдано обвиняемото/подсъдимото лице да очаква от него
да бъде потърсена и имуществена отговорност за възстановяването им.
В
преписката по образуваното на производство пред ТщОС НОХД№305/2010г. не
се установиха действия по предявяване на граждански иск срещу ищеца. Такова произнасяне,
твърдяно като факт в обстоятелствена част на исковата му молба, не е направено и с постановената по делото
присъда.
По въззивен протест срещу оправдателна част на
присъдата, на производство пред ВнАпС е било образувано
ВНОХД №96 по описа му за 2015г. Присъдата е била атакувана в съответните й
части и от останалите, привлечени към наказателна отговорност лица.
С постановената по ВНОХД№96/2015 Присъда
№5/21.V.2015г. състав на апелативен съд Варна потвържава присъдата на ТщОС, в
частта с която ищецът е бил признат за невиновен и оправдан за
престъплението по чл.219, ал.4 НК във
вр. с чл.219, ал.3 и с чл.26 , ал.1НК.
като необжалвана, респ. непротестирана, постановената по отношение на ищеца
оправдателна присъда влиза в сила на 6.VІ.2015г.
Тези фактически констатации, касаещи
окончателното оневиняване на ищеца поради необосноваността на поддържаното
спрямо него обвинение, са достатъчни да
ангажират отговорността на ответника по обезщетяване на доказано претърпените от него и в причинна
връзка с наказателното преследване вреди.
В хода
на досъдебното производство и на инстанционно провелото се срещу него съдебно
производство, ищецът е бил представляван и защитаван от адв. Ст.Димитров. Съгласно договор за правна помощ, приложен
като доказателство на л.84 от ВНОХД№96/2015 на ВнАпС, за защитата си пред
въззивната инстанция ищецът е заплатил на защитника си възнаграждение в размер
на 800,00лв.
В първоинстанционното
производство пред ТщОС, за четири години са проведени единадесет открити с.з., а във
въззивното пред ВнАпС-едно открито с.з. при регистрирано във водените съдебни
протоколи лично участие на ищеца и на
неговия защитник. За насрочваните по делото с.з. ищецът се е придвижвал с
личния си автомобил, факт, установим с депозираните по делото показания на св.
Н. Цекова, съпруга на ищеца и
св.Р.Воденичаров, който в хода на нак. процес е осъществявал защитата на друго от
привлечените към нак. отговорност лица.
По делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза. В заключение, съобразявайки броя на с.з. и
явяванията на ищеца, проследявайки движението в цените на горивата за процесния
период, както и отстоянието на съответната съд. инстанция от
местоживеенето на ищеца, вещото лице констатира, че за едно отиване и връщане до
ТщОс , ищецът е разходвал средно 5,34л.,
а за с.з. до ВнАпС-17,21л. Което в левова равностойност сочи разхода му за
гориво в общ размер на 180,45лв.
Като
доказателства по делото са представени заверени преписи от публикации в
областни вестници „Екип 7“ и „Гледища", както и от електронни документи - публикации в интернет
изданията на Дарик и Екип 7, в съдържание
на които е отразявано воденото и срещу ищеца наказателно преследване. Като според пубикациите, образуваното срещу него
наказателно дело добива известност като делото за „мнимата буря, преминала през
църкви и джамии”. В заглавие на цитираните публикации е изведено основно името
на бившия обл. управител Наско Борисов. Името на ищеца се упоменава в
съдържанието им информативно, в изброяване с останалите привлечени към
наказателна отговорност лица и без да се дават оценки, и квалификации във
връзка с процесуалното му качество и поведение на подсъдим. Факт е обаче, че с
публикациите е давана разгласа за хода на делото, за постановяваните срещу
ищеца съдебни актове, за квалификацията на повдигнатото му обвинение с
упоменаване на длъжностното му качество, с което същият е бил известен и разпознаваем в областта. Т.е, от съдържимото се в публикациите се
следва за безспорно установено, че повод за същите е даден с повдигнатото и
поддържано от ответника обвинение.
В подкрепа на твърдението си за влошило се,
в резултат на воденото срещу него наказателно преследване, здравословно състояние,
ищецът представя като доказателства медицинска документация – амбулаторни
листи, фишове за спешна медицинска помощ и листи за преглед/лечение на пациент
в спешно отделение, епикризи, решение на ТЕЛК, рецептурна бланка. Поотделно и в
съвкупността си, така представените доказателства сочат на това, че по повод
диагностицираните му хронични заболявания – неинсулинозависим захарен диабет, артериална хипертония и алергия (идиопатична уртикария) за
процесния период ищецът е регистрирал
прегледи и лечение-медикаментозно и хоспитализирано в болнично заведение..
В
заключение, вещите лица по назначената по делото КСМЕ констатират, че всяко
едно от тези заболявания е с давност, попадаща в периода на предходно воденото
срещу ищеца наказателно преследване. Съответно: диабета датира от 2004г., хипертонията-
от 2008г., идиопатичната уртикария е първично документирана на 21.V.2009г.
Като доказателство по делото е приложена
преписката по грд №79 по опис на РОС за 2010г. По което, с вл. в сила на
16.ІІ.2012г. решаващият съд е приел, че за воденото срещу ищеца нак.
преследване по чл.331, ал.2НК(стар) Прокуратурата на Р България дължи на същия
обезщетение в размер на 60 000,00лв. за неимуществени вреди, изразяващи се,
както в претърпените от незаконното
обвинение душевни страдания, така и в увреда
на физическото му и телесно здраве, провокирана от обективно установените за този период, и в причинна
връзка с това обвинение заболявания-
диабет и алергия.
Назначената по делото СМЕ експертиза
констатира, че от 2004г. ищецът е на
поддържаща терапия. По отношение на заболяванията – диабет и артериалната
хипертония, и двете диагностицирани
преди дата на процесното обвинение, вещите лица констатират, че благодарение и на адекватно
полаганите от самия ищец грижи, е постигнат добър контрол. Приложени са
амбулаторни листи, доказващи извършени на ищеца прегледи във връзка с хипертоничното
заболяване на 12.VІ.2012г. на 1.VІІ.2015(л.27). В хода на воденото срещу ищеца, второ по ред
нак. преследване, не са регистрирани диабетни
и хипертонични кризи. И двете заболявания са с прогресивен и необратим ход,
хронични и соматични(телесно нерепродуктивни) по характер. По отношение на
всяко от тях, вещите лица не изключват стресовите
състояния като възможен, отключващ и обострящ ги фактор. Данни за такива,
преживени от ищеца стресови състояния се съдържат в заключението на назначената
по делото КСППЕ, която съдът ще обсъди по долу в мотивите си.
На
фона на диагностицираните му от 2004г.,
2008 и 2009г хронични заболявания, отчитайки негативния характер на свързаните
с наказателното му преследване преживявания,
СМЕ не изключва възможността
ищецът да е получавал хипертонични
кризи, за удостоверяване на които не е била необходима медицинска документация.
Негативните преживявания и стресовите
ситуации са фактор, провокиращ сърдечните кризи. Същите съпътстват
симптоматиката на описаните по горе тревожно –депресивни състояния и отзвучават
със затихване на симптомите на това състояние.
Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че в периода на първото по
реда си нак. производство, диабетът при ищеца е протекъл с усложнения, довели
до ретинопатия диабетика симплекс, лумбална спондилоза, двустранна гонартроза,
средно-тежка изразена по степен диабетна полиневропатия. За тези телесни увреждания, намиращи се в причинна връзка с
първия по време нак. процес ищецът е бил
обезщетен с вл. в сила на 16.ІІ.2012г. решение по грд №94/2010 по опис
на РОС, но обсъждането им в това
производство съдът намира за необходимо, доколкото на техен терен и при новите, неблагоприятно
стекли се за него събития, ищецът е
получил усложнения в здравословното си състояние. И обратно, доколкото преживените в хода на
второто нак. производство кризи са се
отразили върху вече установените му и
необратими по последиците си здравословни проблеми.
По
отношение на третото, претендирано до
обезвреда алергично заболяване за
процесния период вещите лица установяват цикличност, редуваща периоди на
обостряне и ремисии. При множеството проведени изследвания до момента не е изолиран/установен агентът,
провокиращ това заболяване. Като специалист - алерголог, диагностицирал и
провеждал лечението му, вещото лице д-р Ж.
констатира, че при ищеца това хронично заболяване за процесния период е
регистрирано и в двете си проявни форми: 1/ в по леката степен, квалифицирана
по медицински критерий като идиопатична уртикария – чрез обрив, сърбеж и изразени кожни изменения(вж. на
л.19-,л.20, л.22 фишове от преглед в звената на спешна мед. помощ на дати –11.VІ.2010, 27.VІІ.2010г. и
№5031/23.ІV..); 2/ и по тежката степен на проявление – идиопатична
анафилаксия, протичаща с отоци, оток на
езика, засягане на горните дихателни пътища до степен-изпадането на ищеца в
анафилактичен шок. В този случай се касае за системни, животозастрашаващи
проявления на заболяването, засягащи сърдечно-съдовата и дихателната системи,
водещи до срив на кръвното налягане, което е наложило хоспитализирането на ищеца по спешност в
интензивните отделения на лечебните заведения(вж. фиш от 12.ХІІ.2009г. на л.18,
епикриза от 14.ХІІ.2011г. на л.21, лист
за преглед в СО от 24.ІІ.2014 на л.25, епикриза от 9.І.2015 на л.26, епикриза от 28.ХІІ.2016 на
л.28, рецептурна бланка от 29.VІІ.2017 на л.29). И в двете му проявление,
вещото лице подчертава идеопатичния характер=неизвестния произход на това заболяване.
По
отношение на алергичното заболяване
експертите сочат на настъпило в
хода на наказателното преследване влошаване.
По медицински критерии твърдят липса на причинна връзка между това
заболяване и воденото срещу ищеца наказателно преследване. Същевременно,
доколкото алергията е и автоимунно заболяване, не изключват стресовия
фактор като възможен провокатор на преживените от ищеца в хода на нак. производство алергични кризи,
тъй като е научно доказано, че стресът води до отслабване на имунната система.
Когато стресът е силен и трае продължително време, животът на човека и неговата
стабилност са подложени на риск.
В съчетание, всяко едно от хронично диагностицираните при ищеца
заболявания е възможен провокатор за
усложнения при останалите две. Така напр., предписаният му за преодоляване на алергичните кризи прием на кортикостероиди,
предпоставя и води като страничен ефект до
повишаване на кръвното налягане, а от там до провокиране на хипертонични
кризи, нарушаване на сърдечната дейност
и до ускорено
развитие на заболяването диабет. От друга страна,
редовно провежданото медикаментозно лечение на хипертоничната болест и
диабета може да доведе до страничен и
нежелан ефект от лекарствата, и това да стане причина за алергична
реакция. В заключението си, експертите по КСМЕ сочат,
че в резултат и на грамотно проявеното от ищеца отношение към заболяванията, в
хода на воденото срещу него нак. преследване не са регистрирани критични
стойности. Изхождайки от тази им констатация, съдът намира, че доказано проявената
от ищеца информираност за заболяванията, обуславя
извод за основателността на страховете и
притесненията му относно неблагоприятното отразяване на процеса върху
техния ход.
В
заключение, назначената по делото
комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза установява,
че в резултат на воденото срещу него, второ по реда си нак. производство и на вече утежнения от предходния процес
„преморбиден терен с нисък фрустрационен
праг”, при ищеца се е развила Протрахирана (продължителна) адаптационна
тревожно – депресивна реакция. Последната протича: с високо ниво на тревожност; снижение в прага
на поносимост и издръжливост; депресивитет; страхове, фобийно поведение с
избягване на сигнали, напомнящи на пострадалия за травмата; социално
отдръпване; остри пристъпи на страх; паника; афективни кризи, съпроводени от
вегетативни и соматични симптоми, породени от стимули, възбудили спомен и/или
възпроизвеждане на самата травма или първоначалната реакция към нея(около
поредните съдебни заседания или други процедури, свързани с тях). Това
разстройство принадлежи към граничната психиатрия и не нарушава базисните
психични годности на индивида. Т.е., в тесния смисъл на това понятие -не се
касае за душевно заболяване, влияещо на дееспособността на ищеца, а за един
хронично утвърден психологически статус, намиращ се в зависимост от
индивидуалната му способност да се
справи с настъпилите в живота му стресогенни събития. Изводимо, както от
хроничния стрес, така и от възрастта му, и развилите се соматични страдания, в
заключение вещите лица констатират настъпил
при Ц., продължителен дистрес. Който се възприема от
експертите като фактора, снижаващ
прага му на психична поносимост и издръжливост.
На базата на хроничния стрес и посочената
протрахирана адаптационна тревожно- депресивна реакция, при ищеца се наблюдават
и личностни акценти от вида на
подозрителност, недоверчивост, тревожност, безперспективност и снижен
фрустрационен толеранс Фрустрация е термин от психологията, който обозначава
емоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания и/или лишен от
възможността да постигне силно желана цел. Тези личностни акценти вещите лица
коментират като черти на настъпило след тежко житейско преживяване личностово
разстройство. Т.е., рецидивиралите в живота му неблагоприятни събития са довели
до трайни изменения в поведението и
характера му. От общителен,
деен, активен, адаптивен, уверен в себе си, с много добър социален и
семеен статус, считано от 1991г., в
периода до последното му оневиняване на 6..VІ.2015г. и до днес, ищецът е станал затворен, несигурен в контактите си, мнителен,
неспокоен и напрегнат, измъчван непрекъснато от свързани със създалата се
ситуация страхове и опасения, с усещане
за безперспективност в професионалното
си развитие и за вина пред членовете на семейството си, поради ситуацията, в
която в продължение на години ги поставя статуса му на наказателно преследвано
лице. Експертите не изключват вероятност
за проявяване на тези личностни акценти и в бъдеще, при преживяване на сходни
по значимостта си житейски събития.
По делото е
безспорно установено, че в резултат на
воденото срещу него нак. производство по НОХД №305/2010 на ТщОС ищецът е
получил смесено
– тревожно депресивно разстройство, за което е бил обезщетен с влязлото в сила на 16.ІІ.2012г. решение по грд №79 по опис на РОС. Вещите
лица по КСППЕ са категорични, че констатираната от тях Протрахирана (продължителна) адаптационна
тревожно – депресивна реакция се е развила на терена на вече провокираното от
първото нак.дело психично страдание, датира от 2010г. и е ясно разграничима като последица от преживяното при второто по реда
си нак. производство.
На
зададените им в с.з. въпроси за обусловеността на преживените от ищеца алергичните кризи от стресогенния фактор
на воденото срещу него нак.
преследване вещите лица по КСППЕ
намират, че хипотетично същите биха могли да бъдат обяснени с установената в
експертизата им психосоматична генеза.
Приемайки КСМЕ
като компетентна и относима към останалия доказателствен материал, от
фактическа страна съдът намира за безспорно установено, че на фона на диагностицираните му преди
процесния период заболявания, относимо
към периода на воденото срещу него наказателно преследване, ищецът
е бил предразположен към
хипертонични, диабетни и алергични
кризи, при безспорно доказано проявление на последните в степен на
застрашаващи живота му на дати, относими към датата, на която е бил привлечен като
обвиняемо лице, както и в хода на самото дело.
С
приетата от страните и кредитирана от
съда КСППЕ се
установява, че към момента на изготвянето й не се регистрират данни за отклонение в психиатричния статус на
ищеца. Подадената от последния
информация за състоянието му преди всяко от насрочваните по наказателното
производство заседания(нарушения в съня, възбудимост, тревожност, напрегнатост
и потиснатост, страхове от обостряне на заболяванията му) експертите квалифицират
като Протрахирана (продължителна) адаптационна тревожно – депресивна
реакция с хронични проявления . Това състояние, приравнено към телесна повреда,
по медицински критерии следва да се квалифицира
като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота”.
Съобразявайки конкретиката на спора и
безспорния факт на воденото срещу ищеца наказателно производство, КСППЕ заключава, че последното е от категорията на
неблагоприятните жизнени събития, които провокират психогенно описаните по горе
състояния на напрегнатост, безпокойство, тревожност, паника ,
безперспективност, безнадеждност. В
какъвто смисъл са и депозираните по делото гласни доказателства. За тези
поведенчески и характерови изменения при ищеца свидетелстват в показанията си,
и разпитаните по делото свидетели-Воденичаров, Цекова, Такев.
В
показанията си, разпитаните по делото
свидетели – Воденичаров, Цекова и Такев,
като съграждани и
близки(съпруга) на ищеца,
заявяват, че по време на воденото срещу
него наказателно преследване, същият се променил - затворил се, преустановил контактите си, избягвал излизанията си на
публични места, в реакциите му се долавяла нетипична за него изнервеност и
притеснителност. Изпитвал страх
за бъдещето и издръжката на
семейството си, както и вина за изселването на децата си от града. Този страх, за който свидетелстват
показанията на свидетелите, СПЕ
констатира като нормална психологична реакция, предизвикана от конкретна
причина, а не като патология или резултат на отклонено от нормата
въображение.
Поради отчетена относимост на свидетелските
показания с установеното от назначените по делото експертизи, съдът ги
кредитира изцяло като обективни и
неотчитащи заинтересованост от изхода на делото.
В основание
за претендираните от него неимуществени вреди ищецът е въвел и
обстоятелството, че воденото срещу него наказателно
производство е причина за дадената му ниска атестационна
оценка и прекратяването на служебното му правоотношение с Областна администрация
Разград. В подкрепа на твърдението си за
наличие на причинна връзка между незаконно повдигнатото му обвинение и уволняването му от съответната на
образованието му, и професионалната му квалификация длъжност, ищецът се позовава на приложената като
доказателство преписка по НОХД№305/2010 на ТщОС. От материалите по това дело следва за установено, че ищецът е бил
привлечен към нак. отговорност по
обвинението за престъпна безстопанственост с постановление на РОП от 4.ХІІ.2010
по ДП №23/2009 по опис на ОСлО при ОП Разград. Досъдебното производство е било
образувано по сигнал на назначения на 19.VІІІ.2009г. областен управител
В.Василев(вж.обв. акт по НОХД №319/2010 на РОС) за нарушения по
възстановителните работи на молитвените храмове на територията на Разградска
обл. Служебното правоотношение на ищеца
е прекратено на 2.ХІІ.2009г. със заповед на обл. управител В.Василев. Съдът
намира, че относимо към дата на постановената от него заповед за уволняването
на ищеца, като подал сигнала, областният управител е бил в известност за свързаното с длъжностното
му качество престъпление, към
отговорност на което е бил привлечен на
4.ХІІ.2009г. Отчитайки горното, съдът приема от фактическа страна, че
образуваното срещу ищеца нак. производство има касателство към уволнението му и
се е отразило на дадената му при атестацията ниска оценка, респ. на авторитета
му като професионалист.
По делото
е безспорно установено, че от 1992г. до 2016г. ищецът е непрекъснато в съдебни
процедури и то в качеството си на обвиняемо/подсъдимо лице. Пенсионер е по
болест с издадено от ТЕЛК решение за инвалидизиране при 60% намалена
работоспособност, след диагностицирания му през 2004г. диабет.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
При наличие
на визирания в чл. 2, ал.1,
т.3, пр.първо от ЗОДОВ фактически състав се претендира отговорност на държавата за вредите, причинени на ищеца от действия на прокуратурата като правозащитен орган : ищецът
е бил привлечен в качеството на обвиняем, по отношение на него е внесен и поддържан
обвинителен акт, водено е наказателно производство, което като краен резултат е
приключило с оправдателна присъда. Последно коментираната присъда е
стабилизирана с влязлата в сила на
6.VІ.2015г. Присъда №5 от 21.V.2015 по ВНОХД
№96/2015г. на ВнАпС. Постановената и влязла в сила
оправдателна присъда обуславя незаконосъбразността на воденото срещу ищеца
наказателно преследване, а от там и основателността на иска му за обезвреда на
твърдяните в резултат на това обвинение вреди.
По см.
на чл. 2 ЗОДОВ отговорността на държавата
за вредите, причинени незаконно от дейността на правозащитните органи е обективна. При обективната отговорност се
прилага принципът на риска, а не на вината. При обвинение в извършване на престъпление
рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по
обвинение в наказателния процес. В този смисъл, съдът намира да е налице противоправно поведение от страна на държавен
орган – Прокуратурата на Република България, ангажиращо отговорността й за
репариране на вредите, които ищецът
твърди да е претърпял вследствие
на повдигнатото и поддържано му в
продължение на пет години и шест месеца, обвинение в извършване на умишлено
престъпление от общ характер, дефинирано в разпоредата на чл.93НК като тежко
престъпление. Като процесуален субституент на държавата, ответната прокуратура е процесуално легитимирана да отговаря за
вредите, установени като пряка и непосредствена последица от незаконно
поддържаното срещу ищеца обвинение.
Претендираните
до обезщетяването им вредоносни последици в случая са: 1/ с неимуществен характер - свързани със засягане честта и достойнството на ищеца
в обществото; с притесненията, които твърди да е претърпял, вследствие на необонсновано
воденото наказателно производство; с продължителността на наказателното
производство извън разумния за това срок, с влошаване на здравния му статус, психически
тормоз и страдания; усещането, че живее
с позорното петно „обвиняем“ ;
страх от непосилни за него и
семейството му финансови затруднения; свързани с публичността на заеманите от него отговорни длъжности неудобства; подтиснатост
и тревожност, усещане за безперспективност, обреченост и безнадеждност; накърняване на доброто му име, с което
се ползвал в обществото поради широката
медийна разгласа на водения срещу него процес;
породило се в обкръжението му и обществото съмнение в личната му и
професионална почтеност;
невъзможност да продължи професионалната
си кариера на председател и координатор на КНСБ и преминаване на друга, неотговаряща на квалификацията му
длъжност; дадена му, в причинна връзка с
наказателното преследване, най-ниска при атестиране оценка; влошаване в
степен на постоянно разстройство на
здравето; и
2/
имуществени вреди - направените разноски за правна защита в
наказателния процес и транспортните разходи за участията му в насрочваните с.з.
Основателността
на предявените претенции е предпоставена от установяването на всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно
поведение на държавния орган, който е конституиран като ответник в процеса, настъпването
на конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на обвинението и настъпването на вредоносния резултат. В конкретния случай, съдът намира, че е налице
причинно-следствена връзка между повдигнатото от Прокуратура на Република
България обвинение и претърпените от ищеца по настоящето дело имуществени и неимуществени вреди, свързани с причинения му
основателен страх от наказателна
репресия.
По
всички изложени съображения, искът е доказан по основание и разрешаването на
спора се концентрира върху размера на дължимото обезщетение за претендираните
до обезвреда неблагоприятни за ищеца последици от неимуществен и имуществен
характер.
Горното налага извода, че именно поради повдигнатото обвинение в
извършването на престъпление ищеца е претърпял твърдените притеснения , унижение ,стрес и
критични за здравето му състояния. Същият е имал съзнанието, че е невинен, бил е с чисто съдебно минало и липсващи предходни
противоправни прояви. Повдигането и
поддържането на обвинение в престъпление,
което не е извършил и продължилото значителен период от време наказателно
преследване, безспорно са накърнили достойнството му. Ищецът безспорно е
изпитвал и страх от евентуалното му осъждане,
преживял е стрес, който се е проявил с
тревожност, вътрешно напрежение, безпокойство, чувство за обреченост и
безнадеждност, срам и неудобство. И тези негативни вреди не биха настъпили, ако
беше направена своевременна и точна преценка от органите на Прокуратурата - че
не се касае за извършено престъпление. Нормално е да се
приеме, а и от доказателствата се следва за установено, че ищецът е изпитвал неудобства, притеснение и
несигурност, страх от наказателна репресия и от финансови затруднения по време
на цялото наказателно производство, водено по
обвинение в извършване на тежко престъпление, предпоставящо освен наказателната, но и деликтната му отговорност за обезвреда на имуществени
вреди, по което обвинение впоследствие
е бил изцяло оправдан. Вредоносните
последици без съмнение са свързани с изпитаното притеснение, породено от основателен страх - изтърпяване на
наказание за неизвършено престъпление.
Между страните
няма спор, че наказателното производство е продължило повече от разумния срок и
причината за това е основно в поведението на правозащитните органи, които
законът задължава служебно да вземат мерки за разкриване на обективната истина.
Дори вредите да са причинени с действия или бездействия на различни държавни
органи, отговорно да ги обезщети лице е държавата. Обезщетяват се всички вреди,
без оглед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на
страната на ответника по иска (виж Тълкувателно решение № 5/15.VІ.2015 г.,
ОСГК, ВКС, по тълк. д. № 5/2013 г.). В право и преценка на засегнатото от тези
действия лице е към кой от тези органи да насочи иска си.
От значение за определяне обема на
вредите, освен периода на продължителност на наказателното производство, са и конкретно установените неблагоприятни последици
в пряка причинна връзка с незаконно повдигнатото обвинение.
В тази
връзка, като релевантни за определяне размера на
обезщетението, съдът отчита следните, безспорно установени по делото факти:
- тежестта на обвинението за умишлено
престъпление от общ характер, за което е предвидено наказание до 10 години
лишаване от свобода, множеството извършвани през този период процесуални
действия по предявяване на обвиненията, разпити, единадесет по ред съдебни заседания в първа и едно във въззивна инстанция; продължителността
на наказателното производство /пет години и шест месеца/,
- неблагоприятните последици, както върху физическото, така и душевното здраве на ищеца. Който към дата на привличането му
към наказателна отговорност по обвинение за безстопанственост вече е страдал от множество, доказано намиращи се в
причинна връзка с предходното обвинение, заболявания, включително и от състоянието на смесено
– тревожно депресивно разстройство.. Действително повдигането на процесното обвинение
и преживения в резултат на него стрес не се явяват причина за поява на сочените
заболявания-диабет, хипертония и алергия, диагностицирани или със симптоматика
в предходен момент, но са оказали неблагоприятно отражение върху процеса на
тяхното протичане и за влошаване на здравословното му състояние до степен на
изпадането му в животостращаващи кризи и в пожизнено поддържане на здравето му
с медикаментозно лечение, режим на хранене и начин на живот. Като значим за
този си извод факт, съдът отчете и възрастта на ищеца, както и обстоятелството,
че в резултат и на поредното обвинение,
почти деветнадесет години от живота си,
и то от най-активния му период, когато с натрупания житейски и
професионален опит би могъл да се чувства удовлетворен материално и емоционално
от постигнатото, той е бил подложен на наказателна репресия.
В резултат на второто по реда си наказателно
преследване се е влошило и психичното здраве на ищеца. , Изпаднал в хроничен
дистрес и е развил Протрахирана (продължителна) адаптационна
тревожно – депресивна реакция- състояние, принадлежащо към граничната
психиатрия.
Обстоятелството, че обвинението в умишлена безстопанственост му е било
повдигнато само две години след влизане
в сила на оневиняващата го присъда по
продължилото повече от 14 години наказателно преследване за престъпление по
чл.331 НК(стар), съдът отчита като изключително утежняващо по интензитет
търпените вреди.
Процесуалните
действия, които са били извършени с участието на ищеца в хода на досъдебното производство и в хода на
двуинстанционно развилото се съдебно производство очевидно са засегнали честта и достойнството
му, тъй като неговият социален и професионален статус, както и чистото му
съдебно минало преди започване на наказателното му преследване, са способствали
и са били в основата на самочувствието
му на обществено значима личност, на успял в
собствената си професионална и социална
среда човек.
В
хода на процеса бе доказано твърдението на ищеца, че в резултат на проведеното му
наказателното преследване са били засегнати авторитета и доброто му име в обществото. Правото на добро име е
конституционно установено право, което се свързва с положителното мнение на
членовете на обществото към определена личност и нейните лични, нравствени,
професионални и други качества. Доброто име на определена личност не е
константна величина, а се определя индивидуално и към
конкретен момент. Преди
началото на наказателното производство по повдигнатото срещу него обвинение, той е бил уважаван в региона като
човек и професионалист в областта на публичната
администрация, обществения и политически живот на областта, в която е
професирал. Докато след разпространяване на новината за воденото срещу него наказателно дело от общ характер – почувствал
дистанциране на познати и колеги. Самият той, изпитвайки срам и неудобство от
случващото се с него започнал да страни от приятелите си.
От съвкупността на събраните по
делото доказателства се следва за
безспорно установено, че в периода на преприетото срещу него наказателно
преследване, ищецът е бил с установено местоживеене ***, в който не е трудно да
станеш известен и лесно разпознаваем,
още повече, ако си заемал публични
длъжности и си се изявявал като общественик.
Твърдението му, че губи
доверието на своите колеги и съграждани
- именно поради повдигнатото му и свързано с длъжностното му качество
обвинение, е житейски правдоподобно и доказано от показанията на разпитаните по
делото свидетели.
Съдът намира, че уволняването му от
заеманата длъжност, както и дадената му
ниска оценка при атестирането са факти, които сами по себе си са принизяващи
достойноството и авторитета му на специалист.
Доколкото тези действия на работодателя му са предприети след подадения
от последния сигнал за свързана с професионалните задължения на ищеца престъпна дейност и
доколкото същите са относими към дата на
привличането му към наказателна отговорност за умишлена престъпна
безстопанственост-деяние, функционално обусловено от заеманата до уволняването
му длъжност, съдът приема за установена
причинната връзка между прекратяването на служебното му правоотношение и
незаконосъобразно воденото срещу него нак. производство.
Фактът, че обвинението е за деяние,
извършено в сферата на професионалната му реализация, като прокуратурата
неоснователно е поддържала висящността на наказателното преследване за
престъпление, извършено при осъществяване на длъжностни функции, което е накърнило
невъзвратимо професионалната репутация на ищеца и му е причинило повече
страдания в сравнение с общия случай на неоснователно повдигнато и поддържано
обвинение, сам по себе си обуславя присъждане на
обезщетението в претендирания по иска размер.
Ищецът е бил и е публично разпознаваема личност. В тази
връзка, в преценка за дължимия в обезщетение размер съдът отчита и
обстоятелството на проявения към него, в качеството му на обвиняем и
подсъдим, медиен интерес и дадената
на областно ниво разгласа за вменяваното
му в отговорност престъпление, и информирането на обществеността за хода на всяко едно от насрочените по
наказателното дело заседания до степен - навлизане в личното му пространство. Предприетото срещу ищеца наказателно
преследване е добило публичност и е създало предпоставки за унизяването му
предвид обстоятелството, че е обвинен за извършване на престъплението в
качеството му на длъжностно лице към
обл. администрация.
В резултат на това ищецът е преживял
безпокойство, тревожност и психически срив със засилен интензитет. Освен това
обвинението несъмнено е провокирало негативно отношение към него у някои колеги
и граждани, като накърнената му лична и професионална репутация също не подлежи
на пълно оздравяване, независимо от оневиняването му. В резултат на това
обвинение приятелите и колегите на ищеца се отдръпнали от него. Нарушено било
чувството му за самооценка като честен и достоен гражданин на обществото в
продължителен период от време.
Емоционалното състояние на
ищеца, провокирано от непрекъснат стрес и напрежение в резултат на
наказателното преследване, следва да се
отчете като фактор, който е бил в тежест и на неговото семейство, и близки.
Всички тези обстоятелства обуславят определяне на обезщетение в предявения му размер.
Личните страхове на ищеца, реално обусловени от случващото се с физическото му
и психично здраве по време на нак. преследване, са ангажирали грижата,
вниманието и емоцията на цялото му семейство.
От
гледна точка на споменатите фактори, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението, което ищецът е
легитимиран да получи от ответника за релевираните в основание на иска
неимуществени вреди възлиза в размер на
30 000,00 лева.
За този си, изведен от
съвкупния анализ на фактите извод, съдът
взе предвид и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането. По данни на НСИ, относмо към дата на
окончателното оневиняване на
ищеца-м.VІ.2015г., средният годишен доход на човек за страната е в размера на
4 953,00лв., при среден годишен разход за същия период-в размер на
4 666,00лв. Като за региона на гр.Разград, за периода тези показатели са малко по –високи от
средните за страната, достигайки до 5
167 лв. за дохода.
До предявеният
й размер от 30 000,00лв., съдът намира претенцията за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за доказана и основателна.
Претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, съдът намира за основателна и надлежно
доказана до размера на 980,45лв. Това е така, доколкото ищецът представи убедителни писмени доказателства,
подкрепящи твърденията, че е заплатил 800,00лв.
за защитата си в наказателния процес и е разходвал гориво на
стойност 180,45лв. за явяванията си в насрочените пред ТщОС и ВнАпС съдебни
заседания. За разликата над посочената
сума и до първоначалния му размер, от 1 064лв., искът за обезщетяване на
имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Заедно
с присъденото обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и претендираната по иска законна лихва, изчислена за периода от датата на
влизане в сила на постановената оправдателна присъда – 6 .VІ.2015г. до
окончателното плащане на присъдените обезщетения.
Съдът
намира за неоснователно и недоказано поддържаното от ответника възражение за
съпричиняване на ищеца към търпения от него вредоносен резултат. При законово
презумираната невновност на същия, в
качеството му на привлечено към наказателна отговорност лице и обявената, с
влязла в сила оправдателна присъда, необоснованост и незаконосъбразност на поддържаното срещу него
обвинение, не може да се твърди, че с поведението си ищецът е дал повод за
воденото срещу него наказателно преследване, респ. да е съпричинил с едно
такова свое поведение търпения вредоносен резултат. По тези съображения, при
определяне размера на дължимото му се в обезвреда обезщетение, съдът не
отчете наличие на предпоставки за
прилагане института на чл.5 ЗОДОВ.
С оглед изхода на спора, при условията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него съдебни
разноски, внесената държавна такса, разноски по експертизи и възнаграждение за
адвокат, съгласно представения списък на разноските .
Водим
от така изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ц.К.Ц., с ЕГН********** и адрес
***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ - сумата от 30 000,00 лева (тридесет
хиляди лева) представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - сумата от 980,45лв.(деветстотин
и осемдесет лева и четиридесет и пет стотинки лева), представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди,
вследствие на повдигане на обвинение в
извършване на тежко престъпление от общ характер по 214, ал.4 във вр. ал.3 във вр. с чл.26, ал.1 НК , по което ищецът е бил оправдан и признат за невиновен, заедно
със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от 6.VІ.2015г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за имуществени вреди в частта - за горницата над
присъдената сума от 980,45лв. до 1 064,00лв. като недоказана.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на Ц.К.Ц., с ЕГН********** на основание чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 2 672,00лв. (две хиляди шестстотин седемдесет и два лева ), представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДГ