Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№101

Разград

 


 22. І.2018г.

                                                                                       година                       Град                                           

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

 

 


2017

                                                 съд                                                                                   

 публично

11. ХІІ.

На                                                                                                                                Година

  РАЯ ЙОНЧЕВА

 

В                                  заседание в следния състав:

Секретар: М. Н.                                ПРЕДСЕДАТЕЛ

 ИРИНА ГАНЕВА

 ДИЛЯНА НИКОЛОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                             

  Като разгледа докладваното от съдия ЙОНЧЕВА

  В. търговско

   

2017

    №290

      

                              дело                                           по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

  

         Производство по реда на чл. 258 и сл.  ГПК.

           С Решение № 267/21.ІХ.2017г. по гр.д.№950 по описа му за 2017г. , състав на  РРС  е уважил иска на  Б.Д.Н. като на осн.чл.124 във вр. с чл.439 ГПК е приел за установено, че поради погасяване   по давност същата не дължи на   „***“АД,***, гр.Варна   сумата от 5 250,00лв. като част от вземане по изп. лист, издаден   по реда на чл.417 ГПК чгрд №15763/2011г. по опис на РС-Варна и предмет на образуваното срещу нея изп.д.  №2113/2016г. по опис на ЧСИ Г.С., рег.№912 и р-н на действие при РОС.

             Недоволно от така постановеното решение, ответното дружество обжалва същото като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В с.з., чрез процесуалния си представител –юриск.Тодоров развива подробни съображения относно незаконосъобразността на възприетата от първоинстанционния съд перемпция и относно института на солидарната отговорност. Счита за недоказано твърдението за наличие на фактическия състав на чл.433 ГПК и за законосъобразни действията си, предприети срещу въззиваемата по принудително изпълнение на вземането,  респ. като такива, прекъсващи давността. На посочените основания моли за отмяна на  решението и  за постановяване на ново такова, с което въззивният съд да отхвърли предявеният срещу него отрицателно установителен иск  като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на доказано направени пред тази инстанция разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

  В законоустановения и предоставен  й за това срок, насрещната  по жалбата страна не се е възползвала от правото с на отговор.    В с.з.,    чрез процесуално представляващият я  по пълномощие адв. Ч.,  въз0зиваемата  поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно  и обосновано постановен съдебен акт.  Излага аргументи в подкрепа на твърдението си за погасяване на вземането по давност и за незаконосъобразнасто на предприетите срещу нея действия на принудително изпълнение, поради извършването им при настъпила по чл.433 ГПК перемпция.

  Като  подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима. Съответно на служебно вменените му по чл.29 ГПК правомощия съдът установи, че атакуваното   решение е   валидно    и допустимо постановен съдебен акт.

             Разгледана по същество жалбата е  основателна.Като  несъответно на доказателствата и на приложимия материален закон, решението е неправилно и следва да бъде отменено.

            Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената с предявения иск защита.    Значимите  за изхода на делото факти са  установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и   в съответствие   с проявената  в тази насока  активност на страните. С дадените по реда на чл.140 ГПК указания и в условия на равнопоставеност първоинстанционният съд е осигурил на всяка от страните възможност за събиране на необходимите за доказване на твърденията  й доказателства.   

  Във въззивното производство не    се ангажираха  допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства, внасящи различие в установената пред РРС фактическа обстановка, която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

             В съвкупността си, относимо на поддържаните от страните становища, доказателствата по делото сочат на това, че към дата на предявяване на основания на чл.124  във вр. с чл.439  ГПК отрицателен установителен иск, въззивникът „***“АД,***, гр.Варна   легитимира качеството си на   взискател по изп.д.№2113/2016, образувано и висящо на производство пред ЧСИ Г.С.   против въззиваемата Б.Д. и още две лица, в качеството ми на солидарно съзадължили се по договор за кредит „Еспресо“.

          Първоначално изпълнителното производство е било образувано на 24.ХІ.2011 под №427 по опис на ДСИ при ВнРС,   въз основа на изпълнителен лист от  21.ХІ.2011г., издаден на основание чл. 418 ГПК по ч.гр.дело № 15763/2011г  по описа на ВнРС, Х гр.с-в срещу  ***, *** и въззиваемата Б.Д., за дължими в условията на солидарност: главница от 21 361,72лв.   по търговска сделка-договор за кредит ведно със законова лихва; договорена в обезщетение за забава   лихва от 6 907,52лв. ; 31,75лв. такси по договора и 566,02лв. разноски по заповедното производство.   С молбата си за образуване на изпълнителното производство , въззивникът е сезирал съдебния изпълнител и с искане за предприемане на съответните действия по на дължоимото му се изпълнение с налагане на запори, възбрани и проучване имуществото   на длъжниците. 

         Пред ЧСИ Г.С.  изпълнителното производство е образувано на 8.ІХ.2016г., след изпращането му по компетентност от ВнРС. 

         В обстоятелство, обосноваващо извод за настъпила по отношение на нея перемпция , с предявяване на иска въззиваемата е въвела твърдение за обективирано   от въззивника бездействие в хода на образуваното срещу нея изп.производство, респ. за невалидност на действията на принудително изпълнение,  предприетите срещу имуществото й, последващо   на настъпилата спрямо нея  перемпция.    В изложените към обжалваното решение мотиви първоинстанционният съд е приел, че  на 28.ХІ.2013г. по отношение на въззиваемата е настъпила предвидената в чл.433 ГПК перемпция,  поради непредприети по отношение на нея активни действия от страна на взискателя. Приел е, че съдебният  изпълнител е следвало служебно да съобрази това  и да прекрати воденото срещу въззиваемата изпълнително производство, както и че всички последващи на тази дата действия на принудително изпълнение са невалидни, което е довело до погасяване на претендираното нея вземане   по давност.  Изложените в този смисъл мотиви не се споделят от настоящата инстанция, както от фактическа , така и от правна страна.

           Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 8 от посочената разпоредба, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Срокът, установен с цитираната  норма, е преклузивен, а не давностен и започва от тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не води до погасяване на материалното право и след неговото изтичане може да започне ново изпълнително производство.

             Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия (независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя,  съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запори или възбрани, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещи, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.   

                   В контекста на изложеното РОС приема, че в разглеждания случай не са налице установените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на въззиваемата.  И това е така, тъй като в качеството си на взискател, въззивникът не е бездействал в продължение на 2 години. Извод, който се следва от проследените в хронология действия, които същият е предприемал за  удовлетворяване на вземането си в изпълнителното производство.

                Предмет на принудително изпълнение  в случая са вземания, които се дължат от няколко длъжници при условията на солидарност , като чрез своевременно и постоянно исканите в частност от взискателя различни изпълнителни способи са били осъществявани едни и същи притезания, за които отговарят всички длъжници, в т.ч. и въззиваемата. Тъй като солидарните длъжници дължат едно и също нещо на кредитора /налице е единство в предмета на престацията/, то последният може да иска изпълнение на цялото задължение, от когото и да е от тях - чл. 122, ал. 1 ЗЗД. А, съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД, действието на изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички солидарни длъжници - смисълът на нормата е да се прекрати, колкото е възможно по-скоро състоянието на солидарност, което е обременително за съдлъжниците(т.нар. абсолютно действие на солидарността).

            От материалите по изпълнително дело се установява по безспорен начин, че  чрез осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на всеки от останалите двама солидарни длъжници, в качеството си на взискател въззивникът е получил частично и периодично удовлетворяване на вземането си. Като също от преписката по изп. д. се установява, че   сумите,  получени чрез запори върху трудовите възнаграждения на К.Г. и Б. Ч.,   в периода от м.VІІ.2013 до м.VІІІ.2016г.(вж.т.І от изп.д.№2113/2016 на ЧСИ)  ежемесечно са отразявани   в погашение и на дължимото от въззиваемата.  

              Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на някой от солидарните длъжници има прекратителен ефект по отношение на изпълнението /задълженията/и  на останалите съдлъжници. Поради което настоящият съдебен състав приема, че е ирелевантно обстоятелството  дали и кога принудителното изпълнение е било насочвано и срещу имущество на въззиваемата Н.  - последната  не би могла да противопоставя възражение за разделяне на дълга. Преклузивният срок, установен в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече за солидарните длъжници общо, а не самостоятелно. Т.е. , с оглед общото действие на изпълнението, за разлика от давността по см. на  чл. 125 ЗЗД, преклузията по чл.433ГПК  няма относително действие .  

                  И така, приемайки, че с действията  си  по принудително изпълнение на вземането, предприети  срещу   имуществото на всеки от солидарните длъжници, взискателят е обективирал активност в образуваното и срещу въззиваемата изпълнително производство и е поддържал  висящността на изп.процес като е внасял съответните за тези действия такси и разноски, в този си състав съдът намира, че по отношение на въззиваемата, относимо към приетата от първоинстанционния съд дата - 28.ХІ.2013г. не е настъпил преклузивния ефект на перемпцията . Т.е., всички последващо предприети по отношение на нея действия на принудително изпълнение са валидни, предпоставящи  прекъсване на давността и отпочване на нов давностен срок.     Който, считано от 9.VІІ.2014г., когато по искане на въззивника върху собствен на въззиваемата имот е наложена възбрана, впоследствие извършен опит и предоставен за пазене,  относимо към дата на предявяване на отрицателния установителен иск, не е изтекъл и  дължимото от нея вземане, предявено частично до размера на   5 250,00лв.    не може да се приеме за погасено по давност.                   

            Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.   В изпълнителното производство за събиране на парични вземания са приложими  различни изпълнителни способи . Предприемането на което и  да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/ или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) прекъсва давността. В проведената с ТР №2/2015г. на ВКС задължителна за съдилищата практика се прие, че такива, прекъсващи давността в изпълнителното производство действия са : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От молбата, с която въззивникът е сезирал съдебния изпълнител с удовлетворяване на вземането му по способите на изпълнителния процес е видно, че с подаването й същият го е сезирал  редовно, посочвайки конкретни изпълнителни способи(чл.426ГПК).  

              Не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес.   При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

             Имайки предвид всичко изложено, ОС Разград намира за неоснователен и недоказан искът, предявен от Б.Н.  за установяване недължимост на вземането на въззивника  по изп.д. № 2113/2016  г. по описа на ЧСИ с рег.№912 и р-н на действие при   поради погасяването му по давност.    Постановено в противен смисъл, решението на РРС е неправилно, необосновано,

несъответно на  приложимия материален закон и следва да бъде отменено.                         

                      По така изложените мотиви и при хипотеза на чл.271 ГПК, РОС

 

Р   Е   Ш   И:

 

      ОТМЕНЯ  като неправилно и незаконосъобразно  Решение № 267/21.ІХ.2017г. по гр.д.№950/ 2017г по описа   на  РРС  и вместо това ПОСТАНОВИ:    

      ОТХВЪРЛЯ  ИСКА, предявен на осн.чл.124 във вр. с чл.439 ГПК от  Б.Д.Н. против   „***“АД,***, гр.Варна   за установяване недължимост на сумата от 5 250,00лв. като част от вземане по изп. лист, издаден   по реда на чл.417 ГПК по  чгрд №15763/2011г. по опис на РС-Варна и предмет на образуваното срещу нея изп.д.  №2113/2016г. по опис на ЧСИ Г.С., рег.№912 и р-н на действие при РОС.  поради погасяването му    по давност  КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

      ОСЪЖДА Б.Д.Н., ЕГН********** да заплати на „***“АД,***, гр.Варна   разноски по делото в размер на 305лв., от които 200,00лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                             

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.

MH