Р Е Ш Е Н И Е

№101

Разград

22. І.2018г.

година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

2017

съд

публично

11. ХІІ.

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар: М. Н. ПРЕДСЕДАТЕЛ

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия ЙОНЧЕВА

В. търговско

2017

№290

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 267/21.ІХ.2017г. по гр.д.№950 по описа му за 2017г. , състав на РРС е уважил иска на Б.Д.Н. като на осн.чл.124 във вр. с чл.439 ГПК е приел за установено, че поради погасяване по давност същата не дължи на „***“АД,***, гр.Варна сумата от 5 250,00лв. като част от вземане по изп. лист, издаден по реда на чл.417 ГПК чгрд №15763/2011г. по опис на РС-Варна и предмет на образуваното срещу нея изп.д. №2113/2016г. по опис на ЧСИ Г.С., рег.№912 и р-н на действие при РОС.

Недоволно от така постановеното решение, ответното дружество обжалва същото като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В с.з., чрез процесуалния си представител –юриск.Тодоров развива подробни съображения относно незаконосъобразността на възприетата от първоинстанционния съд перемпция и относно института на солидарната отговорност. Счита за недоказано твърдението за наличие на фактическия състав на чл.433 ГПК и за законосъобразни действията си, предприети срещу въззиваемата по принудително изпълнение на вземането, респ. като такива, прекъсващи давността. На посочените основания моли за отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с което въззивният съд да отхвърли предявеният срещу него отрицателно установителен иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на доказано направени пред тази инстанция разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не се е възползвала от правото с на отговор. В с.з., чрез процесуално представляващият я по пълномощие адв. Ч., въз0зиваемата поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано постановен съдебен акт. Излага аргументи в подкрепа на твърдението си за погасяване на вземането по давност и за незаконосъобразнасто на предприетите срещу нея действия на принудително изпълнение, поради извършването им при настъпила по чл.433 ГПК перемпция.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима. Съответно на служебно вменените му по чл.29 ГПК правомощия съдът установи, че атакуваното решение е валидно и допустимо постановен съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.Като несъответно на доказателствата и на приложимия материален закон, решението е неправилно и следва да бъде отменено.

Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената с предявения иск защита. Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявената в тази насока активност на страните. С дадените по реда на чл.140 ГПК указания и в условия на равнопоставеност първоинстанционният съд е осигурил на всяка от страните възможност за събиране на необходимите за доказване на твърденията й доказателства.

Във въззивното производство не се ангажираха допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства, внасящи различие в установената пред РРС фактическа обстановка, която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

В съвкупността си, относимо на поддържаните от страните становища, доказателствата по делото сочат на това, че към дата на предявяване на основания на чл.124 във вр. с чл.439 ГПК отрицателен установителен иск, въззивникът „***“АД,***, гр.Варна легитимира качеството си на взискател по изп.д.№2113/2016, образувано и висящо на производство пред ЧСИ Г.С. против въззиваемата Б.Д. и още две лица, в качеството ми на солидарно съзадължили се по договор за кредит „Еспресо“.

Първоначално изпълнителното производство е било образувано на 24.ХІ.2011 под №427 по опис на ДСИ при ВнРС, въз основа на изпълнителен лист от 21.ХІ.2011г., издаден на основание чл. 418 ГПК по ч.гр.дело № 15763/2011г по описа на ВнРС, Х гр.с-в срещу ***, *** и въззиваемата Б.Д., за дължими в условията на солидарност: главница от 21 361,72лв. по търговска сделка-договор за кредит ведно със законова лихва; договорена в обезщетение за забава лихва от 6 907,52лв. ; 31,75лв. такси по договора и 566,02лв. разноски по заповедното производство. С молбата си за образуване на изпълнителното производство , въззивникът е сезирал съдебния изпълнител и с искане за предприемане на съответните действия по на дължоимото му се изпълнение с налагане на запори, възбрани и проучване имуществото на длъжниците.

Пред ЧСИ Г.С. изпълнителното производство е образувано на 8.ІХ.2016г., след изпращането му по компетентност от ВнРС.

В обстоятелство, обосноваващо извод за настъпила по отношение на нея перемпция , с предявяване на иска въззиваемата е въвела твърдение за обективирано от въззивника бездействие в хода на образуваното срещу нея изп.производство, респ. за невалидност на действията на принудително изпълнение, предприетите срещу имуществото й, последващо на настъпилата спрямо нея перемпция. В изложените към обжалваното решение мотиви първоинстанционният съд е приел, че на 28.ХІ.2013г. по отношение на въззиваемата е настъпила предвидената в чл.433 ГПК перемпция, поради непредприети по отношение на нея активни действия от страна на взискателя. Приел е, че съдебният изпълнител е следвало служебно да съобрази това и да прекрати воденото срещу въззиваемата изпълнително производство, както и че всички последващи на тази дата действия на принудително изпълнение са невалидни, което е довело до погасяване на претендираното нея вземане по давност. Изложените в този смисъл мотиви не се споделят от настоящата инстанция, както от фактическа , така и от правна страна.

Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 8 от посочената разпоредба, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Срокът, установен с цитираната норма, е преклузивен, а не давностен и започва от тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не води до погасяване на материалното право и след неговото изтичане може да започне ново изпълнително производство.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия (независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запори или възбрани, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещи, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В контекста на изложеното РОС приема, че в разглеждания случай не са налице установените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на въззиваемата. И това е така, тъй като в качеството си на взискател, въззивникът не е бездействал в продължение на 2 години. Извод, който се следва от проследените в хронология действия, които същият е предприемал за удовлетворяване на вземането си в изпълнителното производство.

Предмет на принудително изпълнение в случая са вземания, които се дължат от няколко длъжници при условията на солидарност , като чрез своевременно и постоянно исканите в частност от взискателя различни изпълнителни способи са били осъществявани едни и същи притезания, за които отговарят всички длъжници, в т.ч. и въззиваемата. Тъй като солидарните длъжници дължат едно и също нещо на кредитора /налице е единство в предмета на престацията/, то последният може да иска изпълнение на цялото задължение, от когото и да е от тях - чл. 122, ал. 1 ЗЗД. А, съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД, действието на изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички солидарни длъжници - смисълът на нормата е да се прекрати, колкото е възможно по-скоро състоянието на солидарност, което е обременително за съдлъжниците(т.нар. абсолютно действие на солидарността).

От материалите по изпълнително дело се установява по безспорен начин, че чрез осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на всеки от останалите двама солидарни длъжници, в качеството си на взискател въззивникът е получил частично и периодично удовлетворяване на вземането си. Като също от преписката по изп. д. се установява, че сумите, получени чрез запори върху трудовите възнаграждения на К.Г. и Б. Ч., в периода от м.VІІ.2013 до м.VІІІ.2016г.(вж.т.І от изп.д.№2113/2016 на ЧСИ) ежемесечно са отразявани в погашение и на дължимото от въззиваемата.

Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на някой от солидарните длъжници има прекратителен ефект по отношение на изпълнението /задълженията/и на останалите съдлъжници. Поради което настоящият съдебен състав приема, че е ирелевантно обстоятелството дали и кога принудителното изпълнение е било насочвано и срещу имущество на въззиваемата Н. - последната не би могла да противопоставя възражение за разделяне на дълга. Преклузивният срок, установен в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече за солидарните длъжници общо, а не самостоятелно. Т.е. , с оглед общото действие на изпълнението, за разлика от давността по см. на чл. 125 ЗЗД, преклузията по чл.433ГПК няма относително действие .

И така, приемайки, че с действията си по принудително изпълнение на вземането, предприети срещу имуществото на всеки от солидарните длъжници, взискателят е обективирал активност в образуваното и срещу въззиваемата изпълнително производство и е поддържал висящността на изп.процес като е внасял съответните за тези действия такси и разноски, в този си състав съдът намира, че по отношение на въззиваемата, относимо към приетата от първоинстанционния съд дата - 28.ХІ.2013г. не е настъпил преклузивния ефект на перемпцията . Т.е., всички последващо предприети по отношение на нея действия на принудително изпълнение са валидни, предпоставящи прекъсване на давността и отпочване на нов давностен срок. Който, считано от 9.VІІ.2014г., когато по искане на въззивника върху собствен на въззиваемата имот е наложена възбрана, впоследствие извършен опит и предоставен за пазене, относимо към дата на предявяване на отрицателния установителен иск, не е изтекъл и дължимото от нея вземане, предявено частично до размера на 5 250,00лв. не може да се приеме за погасено по давност.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания са приложими различни изпълнителни способи . Предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/ или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) прекъсва давността. В проведената с ТР №2/2015г. на ВКС задължителна за съдилищата практика се прие, че такива, прекъсващи давността в изпълнителното производство действия са : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От молбата, с която въззивникът е сезирал съдебния изпълнител с удовлетворяване на вземането му по способите на изпълнителния процес е видно, че с подаването й същият го е сезирал редовно, посочвайки конкретни изпълнителни способи(чл.426ГПК).

Не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Имайки предвид всичко изложено, ОС Разград намира за неоснователен и недоказан искът, предявен от Б.Н. за установяване недължимост на вземането на въззивника по изп.д. № 2113/2016 г. по описа на ЧСИ с рег.№912 и р-н на действие при поради погасяването му по давност. Постановено в противен смисъл, решението на РРС е неправилно, необосновано,

несъответно на приложимия материален закон и следва да бъде отменено.

По така изложените мотиви и при хипотеза на чл.271 ГПК, РОС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Решение № 267/21.ІХ.2017г. по гр.д.№950/ 2017г по описа на РРС и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен на осн.чл.124 във вр. с чл.439 ГПК от Б.Д.Н. против „***“АД,***, гр.Варна за установяване недължимост на сумата от 5 250,00лв. като част от вземане по изп. лист, издаден по реда на чл.417 ГПК по чгрд №15763/2011г. по опис на РС-Варна и предмет на образуваното срещу нея изп.д. №2113/2016г. по опис на ЧСИ Г.С., рег.№912 и р-н на действие при РОС. поради погасяването му по давност КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Б.Д.Н., ЕГН********** да заплати на „***“АД,***, гр.Варна разноски по делото в размер на 305лв., от които 200,00лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH