РЕШЕНИЕ

№ ……………. / 12.02.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и втори януари, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 299 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по раде на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В.Н.Д., подадена чрез пълномощник, против решение № 271 / 4.10.2017г. по гр.д. № 480 / 2017г. по описа на РС Разград, с което същият е осъден в условията на солидарност с Община Разград да заплати на В.Д. А. сумата 1 800лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, настъпил на 31.01.2017г. и сумата 5,80лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва от датата на причинените увреждания до окончателното изплащане на сумите. Жалбоподателят излага доводи за необоснованост на съдебния акт поради неправилно обсъждане на доказателствата и неправилно тълкуване на разпоредбите на закона. Счита, че приносът на пострадалата за съпричиняване на уврежданията не е определен правилно. Моли съда да отмени решението на РРС и да постанови ново, с което да отхвърли предявените срещу него искове. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата В.Д. А., подаден чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата поддържа изразеното становище.

Третите лица-помагачи ЗК“Лев инс“АД и „Еф Си Си България“ЕООД не са депозирали писмени отговори.

По реда на чл.265 ал.1 ГПК ответникът Община Разград се е присъединил към подадената въззивна жалба, като е подал писмена молба с твърдения за изключителна вина на пострадалото лице за настъпване на вредите.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: на 31.01.2017г. сутринта около 7ч. в гр.Разград В. *** посока към автобусната спирка. Същият ден улицата и тротоарът, който бил от едната страна на пътното платно, били затрупани със сняг, който не бил почистен, пътят бил заледен. Снежната покривка била около 15см. на пътното платно. Тъй като тротоарът не бил почистен от снега и нямало осигурено място за минаване по него, ищцата се придвижвала по пътното платно, в направените от автомобилите коловози. В същото време, на улицата срещу нея се движел таксиметров лек автомобил „Киа Пиканто“ с рег. № ***, управляван от В.Д., който отивал на адрес, за да вземе клиенти. Автомобилът също се движел в образувалите се коловози, тъй като от натрупания сняг пътното платно било с намалена широчина, което го препятствало да се движи плътно в дясната лента. Когато лекият автомобил и пешеходецът се приближили един към друг, ищцата застанала непосредствено до натрупания сняг, за да изчака преминаването на автомобила, но се подхлъзнала, загубила равновесие и десният й крак попаднал на пътя на движение на л.а. Превозното средство преминало със задната си лява гума през дясното ходило на ищцата, вследствие на което последната загубила равновесие и паднала на земята. Ответникът спрял и предложил помощ, но ищцата отказала. След това се придвижила до автобусната спирка, обадила се на св.Н.Ш. – неин съпруг и го изчакала на спирката. След като ответникът Д. взел клиентите от адреса, минал с автомобила покрай автобусната спирка и спрял до ищцата, като отново предложил помощ. А. отказала, като обяснила, че вече е потърсила помощ и ще дойдат да я вземат. Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните пред районния съд свидетели, както и от твърденията на ищеца и ответника, изложени в обстоятелствената част съответно на исковата молба и на писмения отговор (ответникът пропуска единствено момента, в който ищцата е паднала на земята).

По-късно същата сутрин, В.А. заедно със св.Ш. посетила личния си лекар, както и ортопед. Лекарите констатирали повърхностни травми на десния глезен и ходилото и издали болнични листи за временна неработоспособност от 31.01.2017г. до 19.02.2017г.

По делото не е установен начинът на уведомяване на органите на МВР, но час след настъпване на произшествието, на мястото пристигнал св.С.Н. – мл.автоконтрольор сектор „ПП“ при ОДМВР Разград. Същият констатирал метеорологичната и пътната обстановка на мястото на ПТП по описания по-горе начин и съставил констативен протокол, приложен като доказателство по делото. В същия е вписано обстоятелството, че на заснежен и заледен пътен участък в ЖК“Орел“, при разминаване на пътното платно между МПС и пешеходец, водачът на МПС е преминал със задната лява гума през дясното ходило на пешеходеца. Нарисувана е и схема на ПТП. Образувано е административнонаказателно производство срещу В.Д., приключило с издаване на Наказателно постановление № 17-1075-000081 / 20.02.2017г., с което са му наложени наказания за извършени две административни нарушения: че на заснежен и заледен пътен участък, без взети мерки за разминаване с пешеходец на пътното платно не оставя достатъчно разстояние между пешеходеца и МПС и със задна лява гума преминава през десния крак на пешеходеца В. А.; настъпва ПТП с леко ранен (охлузено дясно ходило) – нарушение на чл.5 ал.2 т.1 ЗДП и че след настъпване на ПТП водачът не е уведомил компетентната служба на МВР – нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ ЗДП.

Във връзка с установяване на механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие е изготвена съдебна автотехническа експертиза. За данни по делото експертът е използвал материалите по делото, но без административнонаказателната преписка по издаване на НП, която е представена в по-късен момент. Вещото лице дава заключение за две причини за настъпване на ПТП: движението на пешеходеца на пътното платно и неосигуряване от страна на водача на автомобила на достатъчна напречна дистанция при разминаването им. Заключението на експертизата относно поведението на водача на МПС се подкрепя от представеното впоследствие наказателно постановление със съдържащите се в него аналогични констатации.

От назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента В. А. е получила контузия на дясна раменна става – спонтанна и палпаторна болка; контузия на гръдния кош в дясна гръдна половина – палпаторна болка; контузия на десния крак – кръвонасядания под средата на капачката на коляното в долната трета на вътрешностранична повърхност на дясната подбедрица и във вътрешната половина на гърба на ходилото на десния крак; спонтанна, палпаторна болка и ограничаване на обема на движение по осите на дясна глезенна става. Травмата в дясната половина на тялото и дясната подбедрица отговаря да е получена при приземяване на терена след падането, а уврежданията по вътрешностранична повърхност на долна трета на подбедрицата и вътрешната половина на гърба на ходилото може да се дължат на притискане от автомобилна гума. Кръвонасяданията търпят пълно обратно развитие за срок до 2 седмици. Възстановяването на функцията на дясната глезенна става – до 3 седмици.

Назначена е и съдебно-психологическа експертиза, от която се установява, че ищцата е преживяла психотравмено събитие на 31.01.2017г. Преживяването е с дълъг период на възстановяване, с много високи стойности на преживян страх, усещане за край, нещо застрашаващо живота и здравето на потърпевшия. Въпреки, че са изминали повече от 6 месеца, има тежка депресия на преживяване на страх към връщане на събитието. Симптомите очертават данни за посттравматично стресово разстройство. Когнитивните процеси са възстановени, а емоционалните индикатори отчитат силно чувство за несигурност и безпомощност, което завишава тревожността, повишена е склонността да се страхува. Неустойчивото и състояние и раздразнителност са в отговор на ситуацията, която нарушава спокойствието й и затруднява контактите й. В тази насока са и показанията на св.Ш. и Б., които описват състоянието на пострадалата след инцидента като силно тревожно, характеризиращо се с неспокойствие при возене в автомобил, уплаха, страх от шофиране.

Съдът не споделя възражението в жалбата на В.Д. за недоказаност на причинната връзка между настъпилото ПТП и получените от ищцата телесни повреди. Жалбоподателят се позовава на издаването на медицинските документи в период, последващ датата на ПТП, при което изразява становище, че травмата може да е причинена впоследствие, а не при настъпване на пътно-транспортното произшествие. С писмения отговор ответникът е признал всички обстоятелства във връзка с инцидента, с изключение на преминаването на задната гума на управлявания от него автомобил върху дясното ходило на ищцата и последващото й падане на земята. Самият ответник твърди, че разминаването между неговия автомобил и ищцата на улицата между бл.4 и бл.5 в ЖК“Орел“ е станало около 7,50ч. в същия ден, както и че след като е взел клиенти от адрес, е минал покрай стоящата на автобусната спирка ищца и й е предложил да я заведе до болницата и до КАТ, но тя му е отказала. Представен е първият амбулаторен лист, издаден за проведен преглед на ищцата от личния й лекар, и от него се установява, че на 31.01.2017г., в 8,35ч. е констатирана травма на стъпалото на ищцата. Това означава, че травмата е констатирана 45 минути след настъпване на ПТП, в което време влиза и разговорът между ищцата и ответника на автобусната спирка. Действително, в амбулаторния лист не е отразено на кое стъпало е получена травмата, но по делото липсват доказателства, от които да се установява, че ищцата е получила впоследствие и травма на другото ходило, които да разколебаят извода, че травмата е на дясното ходило и е вследствие на преминаването на задната лява гума на автомобила на ответника върху него. Всъщност, по делото липсват каквито и да било доказателства за претърпян друг инцидент от А., които да внасят съмнение за наличието на причинната връзка между настъпилото ПТП и телесните увреди на пострадалата. Във връзка с това следва да бъдат взети предвид още показанията на свидетелите Ш. и Б., които са възприели състоянието на ищцата в деня на инцидента, както и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че травмата в дясната половина на тялото и дясната подбедрица отговаря да е получена при приземяване на терена след падането, а уврежданията по вътрешностранична повърхност на долна трета на подбедрицата и вътрешната половина на гърба на ходилото може да се дължат на притискане от автомобилна гума. Преценени в съвкупност, всички събрани доказателства водят до извод за наличие на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и уврежданията на В. А.. В допълнение, като доказателство е приет констативният протокол за ПТП, в който са описани обстоятелствата, кореспондиращи с гореописаните факти на произшествието, и е нарисувана схема. От схемата се установява още, че водачът на МПС се е движел в средата на платното. Обяснението за това се намира в останалите доказателства, от които се установява, че то не е било почистено от сняг и на това място е имало коловози, в които са се придвижвали и хората, и автомобилите. Констативният протокол е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с доказателствена сила. В тежест на ответника е да я обори при условията на пълно обратно доказване, което последният не е сторил. Напротив, събраните доказателства подкрепят описаните в протокола факти.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: исковете за заплащане на имуществени и неимуществени вреди са частично основателни. Разпоредбата на чл.45 ЗЗД предпоставя ангажирането на деликтна отговорност при наличието на противоправно деяние, виновно поведение на деликвента, вреди и причинно-следствена връзка между вредите и деянието.

В разглеждания случай, причините за настъпилото ПТП са две: движението на пешеходеца на пътното платно и неосигуряване от страна на водача на автомобила на достатъчна напречна дистанция при разминаването им. Съдът не приема извода на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза в частта, характеризираща движението на пешеходеца като основна причина, защото това е правен извод, излизащ извън правомощията на експерта по изготвяне на заключението. Поведението на ответника е противоправно, тъй като същият е нарушил правилата за движение по пътищата, изискващи внимание към уязвимите участници в движението и предпазването им, по смисъла на чл.5 ал.2 т.1 ЗДП, както и не се е движил в крайната дясна лента, съгл. чл.15 ал.1 ЗДП, а по образувалите се коловози от движението на другите автомобили. Отговорността на Община Разград по чл.49 ЗЗД също следва да бъде ангажирана поради противоправно поведение на лица, на които същата е възложила дейности по снегопочистване на тротоарите: причината, поради която ищцата е била на пътното платно, е непочистеният от сняг тротоар – дейност, която е възложена на „А.С.А. България“ЕООД (с правоприемник третото лице-помагач „Еф Си Си България“ЕООД). В случая е без значение, дали общината е определила пътния участък за интензивно или екстензивно почистване от фирмата-изпълнител. За решаване на спора по чл.49 ЗЗД от значение е обстоятелството, че почистването на тротоара е отговорност на общината и след като това задължение не е изпълнено, същата носи отговорност за инцидентите, свързани с непочистването му.

Съдът не споделя твърдението на двамата ответници, че изключителна вина за настъпилия инцидент има ищцата, поради нарушаване на правилата за движение от нейна страна, съдържащи се в чл.108 ал.1 и 2 т.1 ЗДП и регламентиращи, че пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно и че когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани, пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства. Посочено бе по-горе, че причината ищцата да се движи по пътното платно е непочистеният от тротоара сняг. Обстоятелството, че същата се е движела не вляво, а отдясно на платното, т.е. не противоположно, а по посоката на движение на автомобилите, не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Разпоредбата, регламентираща движението на пешеходеца плътно в лявата лента е именно с цел той да има поглед върху движението на автомобилите, идващи от обратната на неговата посока и да реагира адекватно на евентуални рискови ситуации. Очевидно в случая и пешеходецът, и водачът на МПС са възприели движението на другия, тъй като са се движели един срещу друг в едни и същи заледени коловози от пътя, а освен това ищцата е спряла и се е отбила встрани, за да пропусне автомобила. Нарушаването на дадено правило не води само по себе си до извод за вина на пострадалото лице – необходимо е нарушението да е в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат, а в случая това не е така. Ответниците сочат и нарушение на чл.166 т.1 ППЗДП, според който на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение. От изложените по-горе съображения следва извод за липсата на нарушение и на това правило – ищцата не е навлязла внезапно на пътното платно, тя се е движела по него, когато водачът на МПС я е забелязал и както самият той твърди в писмения отговор, е спрял, за да се разминат.

Съдът приема при това положение, че е доказано противоправно поведение както на водача на МПС, така и на лицата, натоварени от общината с дейностите по снегопочистване. Вследствие на преминаването на задната лява автомобилна гума на автомобила на В.Д. върху дясното ходило на В. А., последната е получила описаните в СМЕ телесни увреждания, свързани с травма както от минаването на гумата върху ходилото й, така и от загубването на равновесие и падането й на земята. Причинно-следствената връзка между поведението на водача на ПТП, както и на лицата, натоварени от Община Разград с почистване на пътния участък на мястото на ПТП от сняг, е доказано, поради което следва ангажирането на отговорността на първия ответник по реда на чл.45 ЗЗД, а на втория – по чл.49 ЗЗД. Тяхната отговорност е солидарна по смисъла на чл.53 ЗЗД. Касае се за съпричиняване на вредите в резултат на взаимосвързани, но независими едно от друго противоправни действия на различни субекти, независимо, че е ангажирана личната отговорност на единия от тях и гаранционно – обезпечителната отговорност на другия.

Определеният от районния съд размер от 2 000лв. на обезщетението на неимуществените вреди съответства на характера и вида на причинените на ищцата болки и страдания, начинът и обстоятелствата, при които са получени, вредоносните последици, степен на интензитет на същите, възрастта на пострадалата. В резултат на травмата В. А. е търпяла силни болки след инцидента, била е в отпуск поради временна неработоспособност в период от 20 дни, който съвпада и с оздравителния период на физическите увреждания, съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза. Следва да се вземе предвид и настъпилото в резултат на инцидента посттравматично стресово разстройство, довело до несигурност, тревожност и безпомощност и това състояние е продължило повече от 6 месеца.

Приносът на пострадалата за настъпване на вредите е доказан, тъй като се установява, че втората причина за настъпване на ПТП е движението на ищцата по пътното платно при наличието на тротоар. Няма данни по делото, че непочистването на тротоара от сняг го прави напълно неизползваем, установява се само, че придвижването на пешеходците по него е затруднено, видно от показанията на св.Н..

Двамата жалбоподатели навеждат оплакване за несправедливо определяне от районния съд на степента на съпричиняване в съотношение 10% за пострадалата и останалите 90% за двамата ответници. Съдът не споделя направеното възражение. При преценка за приноса на пострадалото лице следва да се съпостави тежестта на нарушенията на деликвента и на увредения. В случая водачът на МПС е допуснал две нарушения на правилата за движение. Общината не е предприела действия за осигуряване на безпрепятствено преминаване на пешеходците по тротоара в пътния участък на настъпилия инцидент, в условия на силен снеговалеж и натрупан сняг. Вменената от закона отговорност на водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо тази на пешеходците. Същият извод се налага и по отношение на отговорността на общината за осигуряване на населението на безопасно ползване на общинската инфраструктура при снеговалеж. Ето защо, определеното от районния съд съотношение в степента на причиняване на вредоносния резултат, е съответно на установените факти и обстоятелства.

Жалбоподателят обжалва и решението в частта, с която на пострадалата са присъдени 5,80лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди. Пред районния съд са събрани доказателства, установяващи извършени разходи от ищцата във връзка с причинените й телесни увреждания. Във въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания против решението в тази част.

Решението на РРС в обжалваните части е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.

Жалбоподателите претендират присъждане на деловодни разноски, но предвид изхода от правния спор такива не им се следват.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 271 / 4.10.2017г. по гр.д. № 480 / 2017г. по описа на РС Разград в частта, с което В.Н.Д. *** са осъдени да заплатят солидарно на В.Д. А. сумата 1 800лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, настъпил на 31.01.2017г. и сумата 5,80лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва от датата на причинените увреждания до окончателното изплащане на сумите.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

MH