Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

13.ІІ.2018

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

22. І.

публично

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в състав:

Секретар:Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

в. гр.

2017

№300

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение №275/25.ІХ.2017г., постановено по гр.д.№955/2017г. по описа на РРС в производство по чл.357 КТ, съдът е уважил предявения от Х.М.Х. против „Български пощи“ЕАД, ЕИК 121396123, гр.Плевен иск, като е отменил наложеното му със Заповед №РД 14-9/27.ІІІ.2017г. наказание „предупреждение за уволнение” като незаконосъобразно.

Недоволен от така постановеното решение, ответникът обжалва същото като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. На релевираните основания, моли за отмяната му и за постановяване на ново такова, с което предявеният срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При редовност в призоваването, не се явява в насроченото по същество на жалбата му с.з. Депозира писмени бележки, в които аргументира доводите си за неправилността на обжалваното решение. Претендира разноски по делото.

В предоставеният й по реда на чл.263 ГПК срок, ответната по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост, и основателност.

В с.з. се явява лично и пледира за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното решение е валидно и допустимо постановено по същество на надлежно предявен по реда на чл.357 КТ иск за установяване незаконосъобразността на наложено от работодател дисциплинарно наказание..

Проведеният анализ на събраните по делото доказателства, сочи на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло. Правните изводи, приети от първоинстанционния съд като мотив за прогласяване незаконосъобразността на наложеното на въззиваемия дисциплинарно наказание, кореспондират с установените по делото факти и сочат на съответно прилагане на материалния закон. Поради което и при хипотеза на чл.272ГПК РОС препраща към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение. В допълнение на които и в отговор на повдигнатия с жалбата спор относно обосноваността на възприетото от първоинстанционния съд относно сроковете, в които въззиваемият е следвало да разнесе данъчните съобщения и рекламните брошури, в този си състав намира следното:

В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя, в доказателствената тежест на работодателя е да установи неговата законосъобразност. В настоящия случай работодателят- въззивник не е ангажирал безспорни и категорични доказателства, установяващи вменените на въззиваемия с процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, визирани в разпоредбата на чл. 187, т.3 КТ. Извод, който се следва и от самото съдържание на заповедта , в която няма конкретика относно броя на неразнесените рекламни материали и данъчни известия. Работодателят не твърди и не доказва нормативи-времеви и количествен, в рамките на които пощальонът е длъжен да разнесе съответен брой брошури и данъчни известия. Такива, относно конкретните пощенски пратки не се установиха и в публично оповестените Общи условия на БП . Приложената в тази връзка „инструкция“ касае т.нар. „универсални пощенски услуги“, които по регл. на чл. 34 от ЗПУ включва следните видове пощенски услуги: приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки; приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски колети - до 20 кг; допълнителни услуги "препоръка" и "обявена стойност".

По см. на чл. 66.32 от Общите условия на БП рекламните материали се дефинират със законовото понятие ПРЯКА ПОЩЕНСКА РЕКЛАМА. Която, съгласно даденото в чл.37 от ЗПУ определение е неуниверсална пощенска услуга. Т.е. не попада в норматива на приложената като доказателство инструкция.

Съвкупният анализ на събрания в процеса доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд, че описаните в процесната заповед действия, респ. бездействия, квалифицирани от работодателя- ответник като извършени от ищеца дисциплинарни нарушения, не могат да бъдат подведени под диспозицията на цитираната нормативна разпоредба. Съответно да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 186 КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо от субективна страна ангажирането на дисциплинарна отговорност на работника съгл. чл. 187 КТ, е не всяко, а само виновното неизпълнение на трудовите задължения.

Съвкупната преценка на събраните в процеса писмени и гласни доказателства не може да обоснове извод на настоящия въззивен състав, че описаното в мотивите на процесната заповед поведение- действия и бездействие на въззиваемия, представляват виновно неизпълнение на трудови задължения, както и че същият действително е имал описаното в заповедта недобросъвестно и непрофесионално поведение. Напротив. Включително и с ангажирани от работодателя гласни доказателства се установява, че за процесния период Пощенска станция Цар Калоян е имала затруднения по разноса на изпращаните й за такъв рекламни брошури. От доказателствата по делото се следва за установено, че въззиваемият е единственият пощальон, обслужващ територията на гр.Цар Калоян и че при релагламентирания четири часов работен ден, за него е било обективно невъзможно да извърши разноса и на посочените в заповедта материали. Обстоятелство, за което той е сезирал работодателя си във време, предхождащо наложеното му с процесната заповед наказание. Налагало се е да бъде подпомаган в разноса и от други служители на пощенската станция. Т.е. , поведението на въззивника не сочи на виновно неизпълнение на възложените му с тр. договор задължения.

Дали извършеното от него сочи на справяне с произтичащите от трудовия договор задължения, не е предпоставка за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

На следващо място, както правилно е приел в мотивите си и първоинстанционният съд , при издаване на оспорената заповед работодателят не се е съобразил с нормата на чл. 189, ал.1 от КТ. С решение № 461/17.VІ.2010 г. по гр. дело № 626/2009 г. на ВКС, решение № 372/1.VІІ.2010 г. по гр. дело № 1040/2009 г. на ВКС и решение № 476/9.VІІ.2010 г. по гр. дело № 269/2009 г., всички постановени по реда на чл. 291 ГПК, е проведена последователна съдебна практика по приложението на чл. 189, ал.1 КТ. Според която, при спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл. 189, ал.1 КТ, като е взел предвид критериите - тежест на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

Процесната заповед не сочи на съобразяване с нито един от тези критерии. Твърдяното нарушение е първо в трудовото досие на въззиваемия, получил е от работодателя си оценка за добро справяне с професионалните задължения и за добита квалификация. Т.е., налице са данни обуславящи извод за несъответствие на наложеното на му дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" с тежестта на извършеното от него деяние , която се определя от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината.

В този си състав съдът приема, че в случая поведението на въззиваемия не съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т.7 от КТ. Не е доказан фактическият състав на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието.

При тези правни аргументи, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на трудовия спор обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва изцяло да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №275/25.ІХ.2017г. по гр.д.№955/2017г. по описа на РРС .

Решението е окончателно и по аргумент на чл.280, ал.3, т.3 ГПК не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ