РЕШЕНИЕ

№ ………….. / 29.01.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и втори януари, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 308 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Б. Х.Р., подадена чрез пълномощник, против решение № 338 / 31.10.2017г. по гр.д. № 915 / 2017г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен искът му за осъждане на Н.Х.И. да му заплати сумата 500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с причинено непозволено увреждане и водено във връзка с това административнонаказателно производство. Жалбоподателят излага твърдение, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, свързано със събиране на доказателствата, което е довело и до незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Моли съда да го отмени, като постанови ново, с което уважи предявената претенция за репариране на имуществените вреди. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от Н.Х.И.. В съдебно заседание въззиваемият изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че с водените съдебни процедури и следващите се от тях разноски размерът на дължимото от него обезщетение е значително надвишен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка, относима към обжалваната част на решението: С решение № 33 / 26.01.2017г., постановено по АНД № 1106 / 2016 г. по описа на Районен съд Разград, ответникът Н.Х.И. е признат за виновен в това, че на 26.05.2016г. в с.Раковски е причинил лека телесна повреда на длъжностно лице Б. Х.Р. – ищец в настоящото производство, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.12 НК, и на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Решението е влязло в сила на 4.04.2017г., видно от направеното върху него отбелязване, след проведено въззивно обжалване.

На 7.11.2016г., в хода на проведеното преди това досъдебно производство № 1873 ЗМ-580 / 2016г. по описа на РУ на МВР Разград, Б. Р. е разпитан като свидетел. Разследващият орган го е запознал с правата му, вкл. и с правото да има повереник като пострадало лице. На 18.11.2016г. Б. Реджеб е депозирал молба, с която е поискал да бъде конституиран в процеса като пострадал и е уведомил разследващия орган, че е упълномощил адвокат Ст.Димитров да го представлява по делото и да защитава интересите му. Направил е искане да бъде уведомен чрез упълномощения от него адвокат дали има повдигнато обвинение и е пожелал материалите по делото да му бъдат предявени чрез адвоката. Към молбата е депозирал пълномощно и договор за правна защита, сключен на 16.11.2016г. От договора се установява, че към датата на сключването му е заплатил на упълномощения от него адвокат 500лв. за защитата му на пострадал в наказателния процес. На 2.12.2016г. разследването е предявено на пострадалия чрез упълномощения от него адвокат, който е заявил становище по хода на наказателното производство от името на своя доверител. Разноските за адвокат не са присъдени на пострадалия в съдебното производство, което се е развило по правилата на глава 28 от НПК.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: съгласно чл.413 ал.2 НПК, влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Ал.3 на същия член регламентира приложимостта на ал.2 и за актовете на районния съд по глава 28 НПК. При това положение и на основание чл.300 ГПК, обстоятелствата относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца следва да се приемат за установени така, както е приел наказателният съд.

Съгласно чл.45 ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму и които са пряка и непосредствена последица от увреждането, по смисъла на чл.51 ал.1 ЗЗД. Направените от пострадалия разноски в производството по разследване на извършеното деяние съставляват имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Съгласно чл.75 ал.1 НПК, в досъдебното производство пострадалият има правото да упълномощи повереник. Възнаграждението за ангажираната адвокатска защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. На това основание вредите се явяват пряка и непосредствена последица от действията на лицето, нанесло вредата. Предвид горното, съдът счита, че имуществената вреда следва да бъде обезщетена, като направените разноски бъдат присъдени в полза на ищеца като обезщетение за претърпени имуществени вреди. По делото има безспорни доказателства, че разноските в размер 500лв. са направени от негова страна и с тази сума се е обеднило имуществото му, поради което претенцията в тази част е основателна и следва да бъде уважена.

По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди следва да се отбележи, че тези вреди са настъпили в по-късен момент, следващ първоначалното увреждане, в причинна връзка от което са те. Вземането за имуществени вреди възниква и става изискуемо от момента, в който пострадалият се е обеднил имуществено – към 16.11.2016г., когато е сключен договора за правна защита и е заплатено адвокатското възнаграждение. От този момент делинквентът изпада в забава, съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД, и дължи акцесорното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното обезщетение за периода на забавата, съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД.

Решението на районния съд в частта, с която искът на Б. Реджеб за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер 500лв. е отхвърлен като недоказан, следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което Н.И. бъде осъден да му заплати сумата 500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2016г. до окончателното й изплащане.

Предвид изхода от спора, Н.И. дължи на Б. Реджеб сумата 400лв. за направени деловодни разноски в първоинстанционното производство. С решението РС е осъдил ответника да заплати на ищеца 328,57лв. Н.И. следва да бъде осъден да заплати на Б. Реджеб още 71,43лв.

Страните претендират присъждане на деловодни разноски във въззивното производство. На основание чл.78 ал.1 ГПК такива се дължат на ищеца, предвид уважаването на иска за имуществени вреди. Б. Реджеб е заплатил възнаграждение на адвокат в размер 300лв. за процесуално представителство пред въззивния съд. Н.И. следва да бъде осъден да му заплати тази сума.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и ДТ по сметка на ОС Разград в размер 25лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 338 / 31.10.2017г. по гр.д. № 915 / 2017г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен искът на Б. Х.Р. за осъждане на Н.Х.И. да му заплати сумата 500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с причинено непозволено увреждане, като вместо това постановява:

Осъжда Н.Х.И. да заплати на Б. Х.Р. сумата 500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с причинено непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2016г. до окончателното й изплащане.

Осъжда Н.Х.И. да заплати на Б. Х.Р. сумата 71,43лв., представляваща деловодни разноски, направени в първоинстанционното производство, и сумата 300лв., представляваща деловодни разноски, направени във въззивното производство.

Осъжда Н.Х.И. да заплати държавна такса в размер 25лв. по сметка на Окръжен съд Разград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР