РЕШЕНИЕ

№ 12 / 19.02.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и девети януари, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: Св.Лазарова

Прокурор: И.Рангелова

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 315 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Н.Х.М., подадена чрез пълномощник, против решение № от 27.10.2017г. по гр.д. № 459 / 2017г. по описа на РС Исперих, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.19 ал.1 ЗГР за промяна на бащиното и фамилното й име от Х.М. на К.Щ.и предявен в условията на евентуалност иск за промяна на фамилното й име от М. на Щ.. Жалбоподателят излага твърдение, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени, като постанови ново, с което уважи предявената главна претенция за промяна на бащиното и фамиррното име, а в условията на евентуалност – само фамилното име.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от Община Исперих.

Представителят на ОП Разград изразява становище за основателност на въззивната жалба и предлага на съда да допусне промяна на имената й.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Н.Х.М. е пълнолетна, на 19 години. Нейни родители са св.А.Щ.и Х. М. Х.. Бракът на св.Щ.е прекратен с развод през 2004г., установено от нейните показания. След развода биологичният баща на молителката продължил контактите си с нея, търсел я по различни поводи. В последните години контактите им били преустановени.

От около десет години майката на молителката заживяла съвместно със св.Красимир Щерев, а на 27.06.2013г. двамата сключили граждански брак. От показанията им се установява, че от брака имат едно общо дете, но по делото не са представени доказателства за неговото име. Отделно от това, свидетелят Щерев има и друго дете, за името на което също липсват данни. Красимир Щерев е бизнесмен, има транспортна фирма, притежава търговски обект и строи обществен комплекс. По твърдения на свидетелите, е познат на обществото в гр.Исперих и във връзка с това молителката също е обществено известна като негова дъщеря. Двамата свидетели посочват, че молителката е студент в Русенския университет и потвърждават желанието на Н.М. да носи имената на св.Кр.Щерев, с което да бъде записана в университетските регистри и навсякъде, където е необходимо.

Представена е грамота от балетна формация „Форте“, с която молителката е удостоена за постигнати високи постижения в областта на танцовото изкуство през годините. В грамотата името й е отбелязано като Н. Щ..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна.

Основателността на молбата с правна квалификация чл.19 ал.1 ЗГР за допускане на промяна на името се обуславя от наличието на поне една от хипотезите на правната норма – името да е осмиващо, опозоряващо (което не се твърди в настоящия случай, респ. не е предмет на доказване), обществено неприемливо или важни обстоятелства да налагат това. Молителката се е позовала на последните две предпоставки – обществена неприемливост и важни обстоятелства. Въззивният съд следва да ограничи обхвата на въззивната проверка до отговор само на поставените въпроси за допускане на исканата промяна на бащиното и фамилно име.

От друга страна, следва да бъде съобразен и начинът на определяне на бащиното и фамилно име, съобразно разпоредбите на чл.13 и чл.14 ЗГР. Според тези разпоредби бащиното и фамилно име на всяко лице е собственото, съответно – бащиното или фамилно име на бащата, с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

Заявените в двете съдебни инстанции обстоятелства не налагат извод за обществена неприемливост на имената на молителката по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР. Н.М. е български гражданин и е лице с установено бащинство. Относно формирането на нейните бащино и фамилно име са приложими цитираните разпоредби на чл.13 и чл.14 ал.1 ЗГР, които в случая са в пълно съответствие със закона.

Законодателството относно имената на гражданите се състои от императивни правни норми, с оглед функциите на името по индивидуализация, идентификация и отличаване на лицата едно от друго. Ето защо законодателят е предвидил, че промяната на името се допуска само при точно определени от закона основания – сключване на брак, развод, осиновяване и наличието на важни обстоятелства. При допускане на исканата промяна на бащиното и фамилно име би се стигнало до необосновано пренебрегване на връзката по произход от бащата, при наличието на известен баща на молителката. Освен това допускането на промяната би довело до неяснота и объркване по отношение нейния произход, тъй като имената й няма да съответстват на тези на биологичния й баща. Въпреки, че от известно време молителката е преустановила контактите си със своя биологичен баща и че след развода отглеждането й е поето изцяло от майка и и св.Щерев, съдът счита, че тези обстоятелства не са основание за промяна на бащиното и фамилното име на жалбоподателката, съобразно установената практика на ВКС (напр. решение № 1221 от 15.12.2008 г. по гр. д. № 3416/2007 г., III г. о.).

Липсват и

важни обстоятелства по смисъла на закона за промяна на имената на молителката. Нейното желание в тази насока да носи друго бащино и фамилно име, различни от установените такива по силата на императивните правни норми, не съставлява важно обстоятелство. По смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР следва да са налице обстоятелства, стоящи извън волята на молителя, които да са обективирани в действителността, а не само субективни желания и съображения на молителката и представянето от самата нея с тези имена сред приятели и в обществото. В хода на процеса не са ангажирани доказателства за наличието на такива обстоятелства, които да са направили обществено неудобно и неподходящо носенето на бащиното име Х. и на фамилното име М..

Важни могат да бъдат единствено обстоятелствата, при наличието на които изискването за стабилитет на правната индивидуализация на физическите лица в обществото следва да отстъпи пред личния интерес. Установените по настоящото дело обстоятелства не обосновават неудобства, объркване и трудности в идентификацията, социалната и образователна реализация на молителката от естество да се отклони от изискването за стабилност на правната индивидуализация. Такова обстоятелство не е отглеждането на Н.М. от нейната майка и св.Красимир Щерев, както и представянето й с имената на свидетеля Щерев в противоречие със закона. Още повече, че бащиното и фамилното й име са образувани законосъобразно, в изпълнение на императивни правни норми, а изключенията са изчерпателно посочени в ЗГР и такива не са налице в настоящия случай.

Субективното желание на молителя би имало значение, ако е свързано със съображения, отнасящи се до правото на лицето на свободно самоопределяне (религия, етнос и др.под.), т.е. в случай, когато желанието почива на обективни обстоятелства със съществено социално значение. Настоящият случай очевидно не попада в тази хипотеза. Законодателят е предоставил решаването на въпроса за допустимостта на промяната на името на преценката на правораздавателен орган, именно с оглед изискванията за стабилност на правната индивидуализация. В противен случай промяната на името би била законово уредена не по съдебен ред, а по силата на обикновена декларация от лицето пред съответните административни власти.

Предвид изложените съображения, молбата относно искането за допускане промяна на бащиното и фамилно име на жалбоподателката, а в условията на евентуалност – само на фамилното име, е неоснователна. Не е доказан значим личен интерес за молителката за промяна на бащиното и фамилното й име, че да бъде допуснато отклонение от изискването за стабилитет на правната индивидуализация на лицата в обществото.

Като е изложил аналогични съображения, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № от 27.10.2017г. по гр.д. № 459 / 2017г. по описа на РС Исперих.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.