Р Е Ш Е Н И Е № 13
Гр. Разград, 16. 02. 2012 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на пети февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2.
Диляна Николова
при
секретаря Д. Г.разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 1 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Р.И.И. чрез пълномощник против Решение № 352/ 08. 11. 2017
г. по гр. д. № 1893/ 2017 г. по описа на РС Разград в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за времето от 25. 10. 17 г. до 07. 01. 2018 г. до първоначално
предявения размер от 6 528 лв., като неоснователен. Твърди се , че
решението е необосновано, тъй като
ищцата продължава да е без работа и й се дължи обезщетение за това в
размер на 6 брутни работни заплати.
Срещу така
подадената въззивна жалба е постъпил писмен отговор от ТП Държавна ловно стопанство „Разград,
„Северноцентрално държавно предприятие“ ДП Габрово, като я оспорва като неоснователна.
Срещу
същото решение е постъпила въззивна жалба от ТП Държавна ловно стопанство
„Разград, „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП Габрово в частта, с която
са уважени предявените от Р.И.И. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от КТ. В жалбата се излагат доводи, че решението е недопустимо,
необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи
противоречат на събраните по делото доказателства и на закона. Жалбоподателят
моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Въззиваемата
страна Р.И.И. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба от ТП Държавна
ловно стопанство „Разград, „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП Габрово,
като излага съображения за нейната неоснователност.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо,
а жалбата депозирана срещу него от Р.И.И., разгледана по същество е основателна, а депозирана от Държавна
ловно стопанство „Разград, „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП Габрово е неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява безспорно, че ищцата е работила в ответното
дружество на длъжност “Лесничей“ по трудово правоотношение от 02.12.2013
г. С допълнително споразумение от
27.06.2017 г. е договорена промяна в длъжността й, считано
от 01. 07. 2017 г. от „Лесничей“ с код по НКП 2132-6014 на „Лесоинженер“ с код 2132-6001, без да се променят останалите
елементи на договора, в т.ч. и трудовото възнаграждение. В поименното щатно
разписание на ответното стопанство е посочено, че лесоинженера и лесничеите са
в категория „специалисти“, като за „лесоинженера“ се предвижда по-високо
минимално и максимално трудово възнаграждение. Индивидуалното трудово
възнаграждение на ищцата също е било по-високо от това на лесничеите. В
трудовото досие на ищцата има длъжностна характеристика единствено за
длъжността „Лесничей“. Основните
функции и задължения за длъжността са: Да организира, участва и отговаря за
мероприятията по страничната дейност в горите, ловно и риболовностопанската
дейност и непромишлените води, участва в маркирането и комплектоването на
лесосечния фонд, в изготвянето на проекто-сметната документация, в ревизиите на
охранителните участъци, в инвентаризацията на горските култури, в
организиарнето и изпълнението на лесокултурните мероприятия, в подготвянето на
документацията за дейностите в горите, контролира работата на горските
стражари, следи за спазването на технологичната дисциплина и правилата за
техническа безопасност, предлага рационални технологии, следи за изготвянето на
първичните документи, за спазването на противопожарните правила, изготвя
първични справки и отчети, участва в лесокултурната дейност, спазва и
контролира технологията по лесоползването, участва в провеждането на
лесопатологични изследвания, следи за изпълнението на противопожарните
мероприятия, следи за нарушения в горите, взема оперативни решения по
проблемите, за които отговаря, изпълнява допълнителни функции, които са
възложени и пази грижливо имуществото, което му е поверено. По отношение на
организационните връзки и взаимоотношения е посочено, че лесничея е пряко
подчинен на зам. директора на „ДГС Разград“ и на директора, има функционални
отношения с тях, както и с всички служители на ДГС в териториалния обхват на
дейността. Професоналните качества, които се изискват е познаване
на организацията на работата, разсадниковото производство, семесъбирането,
залесяването, стопанисването на горите, дивечовъдството и рибовъдството.
В трудовото досие на ищцата се съдържат
доклади и рапорти от служители на ответника, които са се оплакали от дейността
на ищцата. На 29. 05. 17 г. е подаден
доклад от Мехмед Бошнак – горски стражар.
Докладвал за неколегиално и грубо отношение на ищцата. Бил упрекнат от нея, че не си върши работата по
охраняване на териториите около селата
Каменар и Студенец. Разпитан като свидетел в
съдебно заседание, твърди, че в територията, която охранявал имало набези и
няколко отрязани дървета. Бил упрекнат
от ищцата, че не съставил за тези дървета констативен акт. На 02. 06. 17 г. е
подаден доклад от И.А.- пом. лесничей. Докладвал е , че ищцата казала на негов
познат, че състоянието на работата в стопанството не са на нужното ниво. Срещал
трудности при работата си с нея. Направила опит да отклони колегата му ТРО, за
да извършва маркирация под нейно ръководство.
В съдебно заседание, разпитан като свидетел обяснява, че ищцата му
направила забележка, че е ползвал конкретен техен колега ТРО без да я попита и
докладвала за това на директора. Последният му направил забележка. На 31. 05.
17 г. е подаден доклад от Лютфи Сюлейманов – горски стражар. Докладвал,че
ищцата в началото на годината им подавала погрешна иинформация и се държала
грубо, нагло, опитвайки се да ги командва. В съдебно заседание заявява, че
ищцата подала един сигнал за крадени дървета, но на место не установили кражба.
Държала се високомерно, искала да им възлага задачи, а не им била
началник. На 29. 05. 17 г. бил подаден сигнал от Асан Хойров – горски
стражар. Докладвал, че бил упрекнат през 2016 г. при маркирария на лесофонда за
неправилно маркиране. Посочил е, че каквото е преценил, това е маркирал и е
поискал директорът да разпореди на ищцата да не му се меси в работата. В
съдебно заседание заявява, че е бил пряко подчинен на ищцата. Бил упрекнат от ищцата за неправилно
маркиране, но счита, че не е редно тя да се намесва в действията, предприети от
него по маркиране. На 26. 05. 17 г. бил подаден рапорт от М. Г. – пом.
лесничей. Докладва, че ищцата се държи грубо с него и колегите му, защото
изпитвала антипатия към тях. Причина за това било, че са помаци и турци и им
разпределяла за работа терени с тръни. В съдебно заседание твърди, че веднъж ищцата отишла на проверка, когато
свидетелят бил дежурен. Казала му, че не си върши работата. Освен това на
етническа основа разпределяла обектите за работа, като на мюсюлманите давала
най-лоши обекти. Всички оплаквания в посочените рапорти и доклади, постъпили
през периода от 26. 05. до 02. 06. 17 г. били обобщени с рапорт от 06. 06. 17
г. до директора на ответното дружество от
зам. директора С. Славов, като същият е изложил, че действията на
ищцата-подмолни, крайни и изключително некоректни, довели до изостряне на
взаимоотношенията на колегите му с нея.
Същото твърди и в съдебно заседание. Получил оплаквания от служители за
„вмешателство“ на ищцата в работата им, че им правела внезапни проверки,
избирателно разпределяла обектите за работа, явила се в нетрезво състояние на
работа.
На 06. 07. 17 г. било отправено
писмено предизвестие на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение и с
обжалваната заповед от същата дата било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ.
Посочените причини са трайна и обективна липса на качества,
които са необходими за ефективно изпълнение на възложената работа, като
конкретно е посочено, като конкретно е посочено, че й липсват умения за
планиране и организиране на работата, липса на мотивация за работа,
комуникативни умения със служители и контрагенти на стопанството,
организационни способности, добронамереност, отзивчивост, умение за изслушване
на събеседника, като тази липса не позволява на работника да изпълнява
ефективно възложената му работа.
Налице е многобройна и трайна съдебна практика, вкл. и
постановена по реда на чл. 290 ГПК, че липсата
на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената му работа за приложение състава на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ,
се изразява в липса на професионални знания, умения, навици или недостатъчен
опит, проявени като трайно състояние, несвързано с виновно поведение. Липсата на качества за
изпълнение на работата трябва да е довело до
неизпълнение или неефективно изпълнение на възложената работа. В случая, нито от
мотивите на заповедта за уволнение, нито от събраните доказателства става ясно
кои от вменените с длъжностната характеристика трудови задължения на ищцата не
се изпълняват или се изпълняват от нея неефективно, поради липса на
професионални качества. Ответникът не е посочил нито един факт, който, поради
липса на професионални качества да е довел до неуспешно изпълнение на трудовите
задължения на ищцата, не е посочил кои трудови задължения ищцата не е в
състояние да изпълни или пък наличие на пропуски в работата й. Конкретните
доводи на ответника са за получени оплаквания от горските стражари, че ищцата контролирала
работата им, „намесвала“ се в работата им, упреквала ги за несвършена работа и
избирателно на етническа основа разпределяла горските участъци за работа между
тях. Никой от свидетелите не сочи конкретни данни в какво се изразява грубото
отношение на ищцата към тях. Не са
посочени доказателства за твърдените липса
на умения за планиране и
организиране на работата, липса на мотивация за работа на ищцата. По отношение на доводите за избирателно
разпределение на участъците за работа и явяване на работа в нетрезво състояние
не се сочат обективни доказателства, а и тези довод са неотносими към заявеното
основание за прекратяване на трудовия договор, тъй като сочат на дисциплинарно
нарушение, а не на обективна невъзможност за изпълнение на работата.
Следва да се вземе предвид, че за заеманата преди
уволнението длъжност от ищцата „Лесоинженер“ липсва длъжностна характеристика. Следователно, не са налице изискванията, които трябва да се
съдържат в тази длъжностна характеристика, за да може реално да се прецени
наличието на какви качества и какви професионални умения се изискват за
справяне на възложената на ищцата работа, за да е налице възможността, дадена на работодателя да
направи конкретна преценка, за всеки отделен случай за липсата на конкретни
качества за справяне с възложената работа, които съответно да посочи в
заповедта за уволнение. Само по себе си, установеното безспорно по делото
обстоятелство, че за длъжността, която ищцта е заемала липсва съставена и приета по съответния ред длъжностна характеристика,
води до незаконосъобразност на постановеното с атакуваната заповед уволнение,
защото липсват задължителни критерии за изискваните качества, които следва ищцата да притежава, за
да може по пътя на пълното доказване от страна на работодателя-ответното
дружество да се установи тяхната липса, при което сключения трудов договор би
могъл да се прекрати правомерно на посоченото основание от КТ.В този смисъл са мотивите на Решение № 483 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5084/2008 г., II г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК.
Дори и да се приеме, че само наименованието на длъжността
е променено, както ответникът твърди и че длъжностната характеристика на
длъжността „Лесничей“ се отнася и за заемана от ищцата длъжност „Лесоинженер“,
основните функции и задължения на ищцата са били да контролира работата на горските
стражари, ревизиране
на охранителните участъци, организиарането
и изпълнението на лесокултурните мероприятия, да взема
оперативни решения по проблемите, за които отговаря. От гласните доказателства се установява, че
контролирайки работата на горските стражари и помощник – лесничеи, ищцата е
изпълнявала трудовите си задължения да контролира и да организира изпълнението
на работата.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция приема, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните е незаконосъобразна.
Оплакването за неправилна преценка на доказателствата,
което според въззивника е
довело районния съд до неправилен извод, че предявените
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ са основателни,
е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното
решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено в обжалваната от работодателя част.
Районният съд е присъдил обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа от 07. 07. 17 г. до 25. 10. 10 г. в
размер на 1088 лв. , което е трудовото възнаграждение за всеки от месеците, или
общо 3 906, 91 лв. Според чл. 225, ал. 1 КТ, при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Според чл.235, ал. 3 ГПК, съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. От представените
пред въззивната инстанция доказателства от въззиваемата е видно и че към
настоящият момент е без работа. С оглед на това следва да й се присъди
обезщетение за времето през което е останала без работа от 26. 10. 17 г. до 07.
01. 18 г. Размерът на обезщетението е общо в размер на 2571, 60 лв. , от които
по 1088 лв. за м. ноември и декември 2017 г. и още за 8 работни дни по 49, 45
лв. за времето от 26. 10. до 31. 10 17 г. и от 01. до 07. 18 г. Решението на
районният съд в частта, в която е отхвърлен иска до първоначално предявения
размер следва да бъде отменено и да бъде постановено друго в този смисъл
С
оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78 ГПК въззивникът
ТП Държавна ловно стопанство „Разград, „Северноцентрално държавно предприятие“
ДП Габрово следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата И. разноските по
делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв. На РОС следва да заплати сумата 102, 86 лв. държавна такса върху уважения размер на иска
за обезщетение.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 352/ 08. 11. 2017 г. по гр. д.
№ 1893/ 2017 г. по описа на РС Разград в частта,
в която е отхвърлен иска до първоначално предявения размер от Р.И.И. против ТП Държавна ловно стопанство
„Разград, „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП Габрово за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето
от 25. 10. 2017 г. до 07. 01. 2018 г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ТП
Държавна ловно стопанство „Разград, „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП
Габрово, ЕИК
2016168050029 да заплати на Р.И.И., ЕГН ********** *** сумата 2571, 60 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното
уволнение от 26. 10. 2017 г. до 07. 01. 2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 07. 01. 2018 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ТП Държавна ловно
стопанство „Разград, „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП Габрово, ЕИК
2016168050029 да заплати на Р.И.И., ЕГН ********** сумата 1000 лева разноски пред въззивния
съд за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ТП Държавна ловно стопанство
„Разград, „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП Габрово, ЕИК
2016168050029 да заплати по сметка на Разградския окръжен съд за
държавна такса сумата 102,
86 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 352/
08. 11. 2017 г. по гр. д. № 1893/ 2017 г. по описа на РС Разград в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба от датата на
обявяването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ