Решение по Гражданско дело 8/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№14

Разград

2. ІІІ.2018

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

5. ІІ.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в състав:

Секретар:Д.Г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

       в. гр.

2018

    №8

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №…І/27.Х.2017г. по грд №202/2017 по описа на РРС между бившите съпрузи Г.И.Г. и И.Т.Г. е допуснато до делба следното, прието за придобито по време на брака им имущество:

1/ Л.а. „Мазда“ с рег.№РР3405 ВА – при равни за съделителите права;

2/Л.а.“Ауди“ с рег.№ РР 1485 АХ- при непосочени в диспозитив права;

3/ Жилище-апартамент №2, находящ се в гр.Разград,жк „Освобождение“,Бл.45, ет.2, с идентификатор 61710.502.6341.10.2, заедно с прилежащото му избено помещение №2 и съответните му ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж , при право на 3/4ид.ч. за Г.Г. и ¼ ид.ч. за И.Г.;

С цитираното решение като неоснователен е са отхвърлени предявените от Г.И.Г. против И.Т.Г. искове за: 1/ допускането до делба на недвижим имот, находящ се в с.Гецово, Разградска обл., индивидуализиран като дворно място от 1 312кв.м. с идентификатор №18589.501.367 ведно с построените в него ж.сграда с идентификатор №18589.501.367.1 и навес с идентификатор №18589.501.367.2 ; 2/за установяване правото му на изключителна собственост върху ½ ид.ч. от придобитото по време на брака му с И.Т.Г. жилище-апартамент №2, находящ се в гр.Разград,жк „Освобождение“,Бл.45, ет.2, с идентификатор 61710.502.6341.10.2, заедно с прилежащото му избено помещение №2 и съответните му ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж - при твърдяна трансформация на лични средства , е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановеното решение, Г.И.Г. обжалва същото чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв.Джамбазова В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил исковете му за допускането до делба на недвижимия имот в с.Гецово, Разградска обл., индивидуализиран като дворно място от 1 312кв.м. с идентификатор №18589.501.367 ведно с построените в него ж.сграда с идентификатор №18589.501.367.1 и навес с идентификатор №18589.501.367.2, както и В ЧАСТТА, с която, при твърдяна трансформация на лични средства в придобиването му, съдът е отхвърлил искът му за установяване правото му на изключителна собственост върху жилищния имот в гр.Разград и е допуснал същият до делба при съответните квоти.

Иска се отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен искът му за допускане на имота в с.Гецово до делба и постановяване на ново такова, с което съдът да допусне същия до делба при равни за страните права. Претендира обезсилване на решението, в частта, с която съдът е допуснал жилищният имот в гр. Разград до делба и е отхвърлил установителния му иск, като изисква постановяване на решение, с което въззивният съд да приеме за установено, че е негов изключителен собственик.

В с.з., лично и чрез процесуалният си представител по пълномощие, въззивникът заявява, че поддържа жалбата си. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, насрещно претендирано като разноски от въззиваемата страна.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост, и основателност.

В с.з., лично и чрез процесуално представляващата я по пълномощие –адв.Е.Събева, въззиваемата оспорва основателността на жалбата. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части като правилен, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира разноски.

Като подадена в срок, от надлежно конституирана страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Решението на РРС е валидно, а в обжалваните си части и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен иск за делба на движимо и недвижимо имущество, при съответно и насрещно заявени от страните претенции за придобиването му в СИО при съвместен принос, както и за изключване от делбената маса на част от въведеното в спора имущество като придобито в изключителна собственост поради трансформация на негови лични средства, придобити по дарение от неговата майка.

Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти.

Пред тази инстанция не се правят допустими по см. на чл.266 ГПК доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи. Установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия състав.

По същество на спора, съдът съобрази следното:

Гр.дело №202/2017г. е било образувано на производство по описа на РРС по искове, предявени от Г.И.Г. против бившата му съпруга И.Т.Г. в условия на обективното им кумулативно съединяване , както следва: 1/ за допускането до делба на два леки автомобила и на жилищен имот, индивидуализиран като дворно място от 1 312кв.м. с построените в него жилищна сграда и навес, за който по одобрената с вл.в сила заповед КК на с.Гецово, Разградска област е отредени УПИ с идентификатор – за дв.място с №18589.501.367; за ж .сграда № 18589.501.367.1 и за навеса-№18589.501.367.2.

В нарочен петитум, относимо на изложените в обстоятелствена част факти, въззивникът е поискал от съда да приеме за установено, че и изключителен собственик на ½ ид.ч. от жилищен имот-апартамент в гр.Разград, с идентификатор 61710.502.10.2 като позовано на предвиденото в чл.23 СК е претендирал придобиването му при трансформация на негови лични, с извънбрачен произход средства. Според настоящия съдебен състав, с така предявения иск въззивникът е предприел недопустимо съединяване на установителен иск за изключителна собственост върху имот, по отношение на който не е предявил иск за делба.

Съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство. В хода на същото е допустимо и възможно разрешаването по същество на съществуващи между страните спорове с вещно правен ефект, но при условие, че същите имат преюдициално отношение към претендираните до делба имоти- обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права, между които и споровете за собствеността.

В срок за отговор, ответната страна и въззиваема в настоящото производство, е оспорила иска за допускането на жилищния имот в с.Гецово до делба, претендирайки правото си на изключителна собственост върху същия и, оспорвайки предявеният срещу нея установителен иск, е поискала допускането на апартамента до делба. В този си състав съдът приема, че с това си, насрещно предприето в защита процесуално действие, въззиваемата е обусловила интереса и допустимостта на първоначално предявения от ищеца установителен иск и същият е допустимо разгледан от първоинстанционния съд по същество.

Разгледана по същество, жалбата на въззивника Г. е неоснователна. Съдът не установи релевираните с нея основания за недопустимост, респ. за незаконосъобразност на решението в обжалваните му части.

По отношение на претендирания до делба имот в с.Гецово, обосновано от доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна, че същият, като придобит изцяло с лично дарените й от баща й 35 000,00лв. е изключителна собственост на въззиваемата и го е изключил от делбената маса. При анализа на доказателствата, обосновали този му извод, първоинстанционният съд се е съобразил изцяло със задължителната за съдилищата практика, проведена с ТР № 5/ 29.ХІІ.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК. По отношение на този имот по делото се явява безспорно установено, че е придобит чрез договор за покупко продажба, сключен с нот. акт №134/22.ІІІ.2012г. по нот.д.№89/2012 по опис на нотариус В.Т., рег.№312НК и р-н на действие при РРС, между въззиваемата като купувач и нейният баща-Тодор Войнов като продавач(вж. д/во на л.8, грд №202/2017 на РРС). В съдържание и реквизит на договора е посочено изрично, че договорените за цена на имота 9 000,00лв. са били изплатени на 22.ІІІ.2012г. от купувача на продавача изцяло и в брой. Между страните не се спори, че към дата на придобиване на имота са били в граждански брак. Позовано на това обстоятелство и на възмездния характер на сделката, ищецът е претендирал същия до делба при равни права, при презумиран по см. на чл.21 СК съвместен принос в придобиването му.

При възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко - продажба на недвижим имот, съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо. При своевременно заявено в срок за отговор възражение за изключителните й права на собственост върху този имот, въззиваемата е провела пълно и главно доказване относно извънбрачния произход на средствата, които е заплатила при закупуването му, по начин, оборващ презумпцията за съвместния принос при придобиването му, респ. изключващ приноса на въззивника. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен. В своята съвкупност и относимост, ангажираните от въззиваемата писмени и гласни доказателства установяват извънбрачния характер на вложените в придобиването на имота средства.

От показанията на св.Албена Господинова,без.р. и св.Св.Надков(брат на въззиваемата) се установява, че от продажба на свои имоти, бащата на последния реализирал 75 000,00лв., които разпределил по равно между двете си деца - с част от тези пари закупил на сина си жилище в гр.В Търново, а останалата сума от 35 000,00лв. внесъл по см/ка на дъщеря си при изрично отбелязване „за покупко-продажба на И.“. Този факти се явява безспорно установен с приложените като доказателства банкови извлечения от партидата на въззиваемата (вж.л.л.42-47) . От които се следва за безспорно установено и обстоятелството, че на 22.ІІІ.2013г. от тази, съществуваща по партидата й сума, на 22.ІІІ.2012г. въззиваемата е изтеглила 9 000, 00лв., които е заплатила на баща си при закупуването на процесния имот.

Когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг. Обстоятелството, на каквото сочат показанията на свидетелите, че след закупуването му, този имот е бил основно ремонтиран при твърдяно от въззивника участие със средства и труд, не рефлектира върху придобивната стойност на правото на собственост.

След като по делото е установено, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака на съделителите посредством възмезден придобивен способ /договор за продажба, сключен на 22.ІІІ.2012 г./, правилно първоинстанционният съд е приел, че установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос е оборена, тъй като е налице пълно преобразуване на лично имущество на въззиваемата, вписана в акта като титуляр на придобитото право на собственост. Установено е по безспорен начин, че заплатените от нея средства за закупуването на имота са й били лично дарени от нейния баща за закупуване на жилище. В съответствие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 20 СК от 1985 г. и аналогичния чл. 22, ал. 1 от сега действащия СК, първоинстанционният съд е приел, че с оглед установените по делото факти, сумата е дарена само на въззиваемата и представлява нейно лично имущество.

Като правилно, обосновано и законосъобразно, решението в тази си част следва да бъде потвърдено.

По отношение оспорената от въззивника съсобственост върху процесния апартамент и допускането му до делба, в хронология доказателствата сочат на следното: С приложен като доказателство на л.18 Договор за продажба по реда на НДИ, ищецът установява, че на 12.ІХ. 1994г., преди сключване на брака с въззиваемата, е придобил процесния имот в съсобственост със сестра си Бойка Г.. На 24.ХІ.2008г. Бойка Г. продава своята 1/2ид.част от апартамента на въззивника. В съдържание и реквизит на договора, обективиран в приложения като доказателство на л.13 Нот.акт №84/24.ХІ.2008г по нот.д.№1242/2008 по опис на нотариус Н.Стоянова, рег.№291НК и р-н на действие при РРС, е посочено, че за закупуването на процесната ½ ид.ч. въззивникът е заплатил на сестра си изцяло и в брой сумата от 6 541,40лв., договорена като цена на сделката. Считано към дата на з0акупуване на апартамента, Г.Г. е в брак с въззиваемата. Позовано на това обстоятелство и на възмездния характер на сделката, въззиваемата е претендирала същия до делба при права, съобразяващи и придобитите от съпруга й права преди брака. Съответно до размера на ¾ ид.ч. за въззивника и на ¼ д.ч. за въззиваемата.

С предявения от него установителен иск, въззивникът оспорва приноса на въззиваемата в придобиването на апартамента. Твърдейки, че цената за процесната ½ ид.ч. е заплатена изцяло с негови, дарени от майка му средства, същият претендира правото си на изключителен собственик на апартамента и оспорва включването му в делбената маса. В подкрепа на твърдението си за трансформация на негови лични средства в закупуването на процесната ½ ид.ч. от апартамента, въззивникът е ангажирал писмени и гласни доказателства. Които в съвкупност не дават основание на съда да приеме твърдението му за доказано.

На л.74 от делото е приложен като доказателство подписан между въззивника и неговата майка-св.Д.Георгиева „договор за дарение“, в съдържание на който е посочено че последната „предостъпва безвъзмездно и веднага на надарения 11 606 евро поетапно по банкова с/ка ILDN BG 14 I BB 9170 460182 1566“.

В следващ абзац на „договора за дарение“, в качеството си на надарен въззивникът е заявил, че „ приема с благодарност направеното дарение: 22 631,00лв.“

В договора изрично е посочено, че се сключва „на 1.V.2008г. в гр.Разград“.

Касае се за частен документ, подписан от лицата, които са го издали и съответно на чл.180 ГПК, претендиращ да докаже , че съдържимите се в него изявления, са направени от издалите го лица на 1.V.2008г. Посочената в документа дата на издаването му е предхождаща и същевременно относима към датата, на която според приложения като доказателство нот.акт, ищецът е заплатил на сестра си цената на закупената ½ ид.част от апартамента.

Датата на съставяне на документа не е удостоверена нотариално, а по делото липсват доказателства, от които да следва извод за достоверността й с оглед изискванията на чл.181 ГПК. При изрично предоставена му в този смисъл възможност, ищецът не е ангажирал писмени доказателства за това кога и по какъв начин е получил реално „дарената“ му сума.

При дължимото му се по реда на чл.20 ЗЗД тълкуване, съдът констатира в съдържание на този договор, противоречащи си и взаимно изключващи се изявления. Така напр. дарителката е заявила, че дарява сума във валута, а надареният е заявил, че приема дарението в лева. Дарителката е заявила от една страна , че „предостъпва“ сумата в евро веднага, а от друга – че ще стори това поетапно по банков път.

Разпитана като свидетел по делото, майката на въззивника е заявила в показанията си колебание и непоследователност относно размера на „дарената“ от нея сума, за времето и мястото на съставяне на договора, както и относно начина, по който е предала дарената от нея сума. Противно на отразеното в съдържание на договора относно мястото на съставянето му –„в гр.Разград“, същата твърди, че е съставила същия в Гърция, където е работела и реализирала като доход средствата по дарението. Заявява, че е дарила 6 000,00лв. Едва след предявяването на документа е заявила, че се касае за 11 000,00 евро. Веднъж твърди, че сумата е носена на ръка, а в следващ момент, че е превеждана на траншове по см/ка на сина й.

В показанията си Д.Георгиева е заявила, че е изпратила парите, за да могат „брата и сестрата“ да оправят отношенията си във връзка с придобития от тях в съсобственост апартамент –същият да остане за сина й Г., а последният да заплати дела на сестра си, за да може последната да си закупи жилище във Варна, където е установила местоживеенето си. В тази си част, показанията й сочат на относимост към отразеното в съдържание, на ползващият се с доказателствена сила Протокол от с.з., провело се на 24.VІІ.2016г. по бр.д.№893/2016 по опис на РРС(вж.л.л.67-73). Където, в присъствие на въззивника и от негово име, процесуалният му представител е заявил, че: 1/ „ къщата в с. Гецово е придобита по време на брака със средствата на родителите на И.Г. и нямам претенции към нея“; 2/“представям договора за продажба на семейното жилище, което е закупено преди брака и е собственост на Г. и сестра му, но е закупено със средства на майката. За уравнение на дяловете между Г. и сестра му, майката купува друг апартамент на сестрата и тя прехвърля по време на брака ½ ид.ч. от апартамента на Г.“. Обективираното в този смисъл изявление сочи на признание на неизгодни за ищеца в това производство факти и се следва кредитирането му. В този смисъл се следва съобразяване и на гласните доказателства, депозирни в показания на свидетелите без родствена връзка със страните.

Обобщавайки изложеното, в този си състав от фактическа страна съдът приема, че доказателствената сила на т.нар „договор за дарение“ се явява компрометирана. Веднъж поради противоречия в съдържанието на самия документ, а на следващо място и поради противоречието му с останалите доказателства по делото. Фактът, че същият е издаден от свързани в пряка родствена връзка лица, обосновава извод за съставянето му за нуждите на делото и в този смисъл, при липса на изискуемите се по чл.181 ГПК предпоставки, същият е непротивопоставим на въззиваемата като трето на „дарствения“ акт лице.

Съдът приема за безспорно, че оспорваната ½ ид.ч. от процесния апартамент е придобита възмездно, по време на брака между страните и в режим на СИО при необорена, по предвидения за това ред, презумпция за съвместност в приноса за придобиването й. Правилно, при съобразяване на доказателствата по делото и съответно на приложимия материален закон, първоинстанционният съд е допуснал процесният имот до делба и е отхвърлил предявения от въззивника иск за установяване правото му на изключителен собственик на същия.

При така постановения изход на спора, предвид направеното в този смисъл искане,у в полза на въззиваемата се следва присъждане на направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв. Така договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е под предвидения в чл.7, ал.4 Н-ба №1/2004г. минимален размер на адвокатските възнаграждения за съответната фаза на делбеното производство. Същото се преценява от съда като адекватно на действително оказаната правна помощ, изразяваща се в защита срещу повече от един, предявени в кумулативно съединяване искове. Поради което, направеното от въззивника възражение за прекомерност, следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районният съд в атакуваното първоинстанционно решение, на основание чл. 272 от ГПК, РОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №…І/27.Х.2017г. по грд №202/2017 по описа на РРС, В ЧАСТТА, с която между бившите съпрузи Г.И.Г. и И.Т.Г. е допуснат до делба, при право на 3/4ид.ч. за Г.Г. и ¼ ид.ч. за И.Г., жилищен имот- апартамент №2, находящ се в гр.Разград,жк „Освобождение“,Бл.45, ет.2, с идентификатор 61710.502.6341.10.2, заедно с прилежащото му избено помещение №2 и съответните му ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №…І/27.Х.2017г. по грд №202/2017 по описа на РРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявеният от Г.И.Г. против И.Т.Г. иск за делба на недвижим имот, находящ се в с.Гецово, Разградска обл., индивидуализиран като дворно място от 1 312кв.м. с идентификатор №18589.501.367 ведно с построените в него ж.сграда с идентификатор №18589.501.367.1 и навес с идентификатор №18589.501.367.2.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №…І/27.Х.2017г. по грд №202/2017 по описа на РРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявеният от Г.И.Г. против И.Т.Г. иск за установяване правото му на изключителна собственост върху ½ ид.част от жилищен имот - апартамент №2, находящ се в гр.Разград,жк „Освобождение“,Бл.45, ет.2, с идентификатор 61710.502.6341.10.2, заедно с прилежащото му избено помещение №2 и съответните му ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.

В останалата си част като необжалвано решението на РРС е влязло в сила.

Оставя без уважение направеното от Г.И.Г. възражение за прекомерност на направените от И.Т.Г. разноски за адвокатско възнаграждение.

На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА Г.И.Г. да заплати на И.Т.Г. разноски по делото в размер на 500,00лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ