Р Е Ш Е Н И Е № 15
Гр. Разград, 01. 03. 2018 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Диляна Николова
при секретаря М. Н. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 12 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Н.Б.А. чрез пълномощник против Решение № 157/ 27. 10. 2017 г. по гр. д. №
375/ 17 г. по описа на РС Кубрат, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че В. /Р./ Б.
А. не дължи сумите 7000 лв. главница по договор за заем от 08. 11. 2001 г. ,
ведно със законната лихва от 29. 11. 2006 г. и 140 лв. разноски, за които е
издаден изпълнителен лист на осн. чл. 237, чл. 242 и чл. 249 ГПК /отм./ по гр. д.
№ 376/ 06 г. по описа на РС Кубрат, поради
изтекла погасителна давност на вземането и А. е осъдена да заплати на А. 737, 60 лв. разноски по делото. Твърди се, че
решението е недопустимо, необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените
правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
противоречат на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателката моли
решението да бъде отменено.
Въззиваемата
страна чрез повереника си е депозирала писмен отговор, като оспорва въззивната
жалба, като неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след
проверка на обжалвания акт, прие следното:
От приложеното по делото
Определение № 605/ 16. 12. 2006 г. по гр. д. № 376/ 2006 г. по описа на РС
Кубрат се установява, че ответницата по настоящото дело Н.А. е подала молба на
29. 11. 2006 г. за издаване на изпълнителен лист срещу ищеца В. /Р./ Б. Д.,
относно вземане в размер на 7000 лв. Молителката е обосновала вземането си с
представен договор за заем от 08. 11.
2001 г. , с който Р. Д. се е задължил да й върне сумата 7000 лв. в срок до 31.
11. 2001 г.
На 18.01.2007 г. в полза на
ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист на основание чл. 237, чл. 242
и чл. 249 от ГПК(отм.) и Определение № 605/16.12.2006 г. по гр. д. № 376/2006
г. по описа на РС-Кубрат за сумите: 7 000.00 лева – главница, ведно със
законната лихва върху нея считано от 29.11.2006 г. – датата на подаване на
молбата в съда до окончателното плащане и 140.00 лева – разноски по
делото.
Въз основа на изпълнителния
лист и молба на взискателя Н.А., на 25.01.2007 г. е образувано ИД № 6/2007 г.
по описа на ЧСИ Г. С. – рег. № 761 на КЧСИ, което на 25.05.2011 г. е
преобразувано под № 47/2011 г. по описа на ДСИ при РС-Кубрат.
Твърдението на ищеца е, че не
дължи сумата, предмет на издадения на 18. 01. 2007 г. изпълнителен лист, тъй
като вземането на взискателя по изпълнителното дело е било погасено по давност
към момента на образуване на изпълнителното дело.
Този въпрос е предмет на
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК и е процесуално допустим.
Няма
спор между страните, че вземането на А. произтича от сключен между страните
договор за заем за сумата 7 000 лв. , чийто падеж е 31. 11. 2001 г. От този момент вземането на А. е станало
изискуемо, съгл. чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и е започнал да тече общия 5-
годишен давностен срок за погасяване на вземането, според чл. 114, ал. 1 във
вр. с чл. 110 от ЗЗД. С
разрешението по т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК се прие, че подаването на
молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.)
не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла
на чл. 116, б. "в" ЗЗД
и не прекъсва давността за вземането. Посочено е, че едва след като правото на
принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист,
кредиторът може да започне принудителното изпълнение.
Ето
защо в случая с подаването на молбата за
издаване на изпълнителен лист на 29. 11. 2006 г. не е прекъсната давността за
вземането. Давността е изтекла на 31. 11. 2006 г. Изпълнителният лист е издаден
на 18. 01. 2007 г. – след изтичане на давностния 5-годишен срок и към този
момент, както и към момента на образуване на 25.01.2007 г. на ИД № 6/2007 г. по описа на ЧСИ Г. С. – рег. №
761 на КЧСИ вземането на взискателя е било погасено по давност.
Предвид изложеното, крайният извод на районния съд, че
вземането на ответника по издадения в негова полза изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 376/ 2006 г. е погасено по давност
и не подлежи на принудително събиране е законосъобразен и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция,
въззивницата А. следва да бъде осъдена да заплати на въззаемия В. /Р./ Д.
разноските по делото пред въззивния съд в размер на 250 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн.
чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 157/ 27. 10. 2017 г. по гр. д. № 375/
17 г. по описа на РС Кубрат.
ОСЪЖДА Н.Б.А., ЕГН ********** да
заплати на В. Б. А. , ЕГН ********** разноски по делото пред въззивната
инстанция в размер на 250 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
МН