Р Е Ш Е Н И Е № 16
Гр. Разград, 12.03. 2018 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Диляна Николова
при секретаря С. Лазарова разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 13 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Л.Б.А. ***
чрез пълномощник против Решение № 327/ 06. 11. 2017 г. по гр. д. № 1588/ 2017 г. по описа на РРС, с което е отхвърлен
предявения от нея срещу „АПИ-МИЛК“ ЕООД положителен установителен иск, че е
собственик на недвижим имот в с. Веселина. В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание се явява повереникът й. Заявява
становище, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след
проверка на обжалвания акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
Безспорно
е установено от събраните по делото писмени доказателства,че ищцата и О. К.М.на 18. 01. 2007 г. са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот –дворно място с площ
от 440 кв. м. , съставляващ УПИ VII-73 от кв. 52 по плана на с. Веселина, обл. Разград,
заедно с построените в дворното място: Масивна едноетажна жилищна сграда с
дървен гредоред със застроена площ от 66 кв. м.; Сграда – приемателен пункт за
мляко със застроена площ от 40 кв. м. , както и подобрения и трайни насаждения.
Според т. II.2 от договора
със сключване на договора е предадено владението на купувача Л.А.. Според
посочените от ищцата свидетели Х.Х. и И.М. имотът
се владее от нея повече от 15 години. Според Заповед № 205/ 12. 09. 1995
г. на Кмета на гр. Лозница,
Удостоверение изх. № 292/ 29. 08. 2017 г. на Кмета на Община Лозница и
заключението на изслушаната пред РРС СТЕ, по искане на собственика на УПИ VII-73 през 1995 г. е
извършена промяна на плана, като УПИ VII-73 от кв. 52 и имот VI-74 в кв. 52 са обединени и е образуван нов УПИ VI с площ от 1392 кв. м. Ищцата претендира, че е придобила
въз основа на давностно владение и е станала собственик на 440 кв. м. ,
находящи се в югозападната част на новия УПИ VI целия с площ от 1392 кв. м., заедно с построените в тази
част сгради, отразен в жълт цвят на скицата, приложена към заключението на СТЕ
/л. 566/. Според заключението на СТЕ, имотът, претендиран от ищцата, както и
останалата част от него, отговарят на изискванията за самостоятелен имот по ЗУТ и в този смисъл
искът е процесуално допустим.
Не е спорно между страните, че с Постановление за
възлагане по изп. дело № 241/ 2006 г. от 24. 06. 2014 г. на ДСИ при РРС след
проведена публична продан процесният недвижим, представляващ УПИ VI с площ от 1392 кв. м., заедно с построените в него
сгради е възложен на Светослав Петков Славов, който е праводател на ответника. След
като не се твърди и ангажират доказателства публичната продан да е обявена за
недействителна, както и че акта на съдебния изпълнител е влязъл в сила, праводателят на ответника С. С. е станал собственик на
имота.
С Протокол от 20. 11. 2014 г. същият бил въведен от ДСИ при РС Разград във
фактическото му владение. Съгласно чл. 116 б. "в" от ЗЗД, приложим и
по отношение на придобивната давност, съгласно нормата на чл. 84 от ЗС, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. От този момент упражняваното давностно владение от
ищцата е било прекъснато и е започнал да тече нов 10 -годишен давностен срок,
който към момента на завеждане на исковата молба не е изтекъл и ищцата не е
придобила правото на собственост върху претендираната от нея част от имота.
Предвид изложеното, въззивната
жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно. Решението
на районният съд следва да бъде потвърдено, съобразно уточнението за
отстраняване на нередовностите на исковата молба от ищеца, като имота бъде
индивидуализиран според техническите му характеристики към момента на завеждане
на иска.
Предвид изхода на спора пред
въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия разноските по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 327/ 06. 11. 2017 г. по гр. д. № 1588/ 2017 г. по описа на РРС, с което е отхвърлен
предявения от
Л.Б.А. *** против „АПИ-МИЛК“
ЕООД положителен установителен иск, че е собственик на 440 кв. м. , находящи се в югозападната част на УПИ VI целия с площ от 1392 кв. м., заедно с построените в тази
част сгради: Масивна едноетажна жилищна сграда с дървен гредоред със застроена
площ от 66 кв. м., Сграда – приемателен пункт за мляко със застроена площ от 40
кв. м., при граници: от двете страни улици,УПИ VIII-75, УПИ II-77, УПИ III – 78, УПИ V-общ., отразен
в жълт цвят на скицата, приложена към заключението на съдебно-техническата експертиза
/л. 566/.
ОСЪЖДА Л.Б.А. да заплати
на „АПИ-МИЛК“ ООД гр.
Разград разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 600 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ДГ