Р Е Ш Е Н И Е

N

гр. Разград, 14.03.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Николова в. гр. дело N 17 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от О.Р.З.-непълнолетен, действащ със съгласието на родителите си М.О.А. и Р.З.Р., както и от М.О.А. и Р.З.Р.,***, чрез адв. Е.С. ***, съдебен адрес ***, офис№11. Въззивниците обжалват в неговата цялост решение № 248 от 22.08.2017г., постановено по гр.дело №965/2017г. по описа на РС-Разград, с което са осъдени да заплатят солидарно на С.Ш.Я., с адрес ***, непълнолетен, действащ със съгласието на своите родители А.Р.Я. и Ш.Р.Я., сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за деяние, за което О.Р.З. е осъден с одобрено споразумение с протоколно определение № 197 от 20.04.2016г. по НОХД № 153/2017г. по описа на Районен съд-Разград, сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на деликта 26.09.2016г. до окончателното изплащане. В жалбата се сочи на неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на РРС, като се развиват доводи, че по делото е останал недоказан механизма на причинените телесни увреждания, както и претърпените болки и страдания от въззиваемия. Сочи се, че неправилно районният съд е приел, че липсват доказателства за съпричиняване и, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена в законоустановения срок.

Насрещната страна е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, като счита жалбата за неоснователна.

Пред РОС нови доказателства не са ангажирани от страните.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При служебна проверка на обжалваното решение РОС не констатира, пороци водещи до неговата нищожност и недопустимост.

С протоколно определение № 197 от 20.04.2017г. по НОХД№ 153/2017 год. на Районен съд-Разград е одобрено сключеното споразумение между РРП и подсъдимия О.Р.З. - обвиняем по ДП 1873 ЗМ 550/2016г. по описа на РУ МВР Разград, като последният е признат за виновен за това, че на 20.09.2016г., в гр.Разград е причинил средна телесна повреда на С.Ш.Я. ***, изразяваща се в счупване на долна челюст от дясната страна в областта на ъгъла, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието, както и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 129, ал.1 във вр.с чл. 63, ал.1, т.3 от НК. Въпросът за извършването на общественоопасно и противоправно деяние, за авторството му, както и за неговия престъпен характер и наказуемост е решен с влязлото в сила споразумение по НОХД№153/2017г., обвързващо гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК. Съгласно чл.413, ал.2 НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В ал.3 на същата разпоредба е посочено, че разпоредбите на ал.2 се прилагат и за актовете по глава 28 и 29, в които е уредена възможността за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и решаване на делото със споразумение.

Следователно безспорно е доказано по делото, че на 20.09.2016г. в гр.Разград въззивникът О.Р.З. е причинил на въззиваемия С.Ш.Я. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст от дясната страна в областта на ъгъла – престъпление по чл.129, ал.1от НК.

По делото са представени епикриза на С.Ш.Я. от Клиника по лицево-челюстна хирургия-гр. Варна от 28.09.2016г., видно от която въззиваемия е бил опериран по спешност на 22.09.2016г., както и фактура и касов бон за закупен от Я. сет за междучелюстна фиксация, включващ две шини и ластици, на стойност 120 лева.

Пред първостепенния съд са разпитани свидетелите Ш.Я. и Е.А., от чийто показания се установява, че вследствие на инцидента въззиваемият е бил с посинена скула, получил счупване на челюстта, изпитвал интензивни болки и не можел да се храни. След като му била направена рентгенова снимка в гр. Русе се констатирала нуждата от спешна медицинска интервенция, която била извършена в болницата в гр. Варна. Там е претърпял операция и му е били поставени шини и устата защита с тел, за да се свържат двете челюсти. Първоначално имало опасност от задавяне, сложили му ластик, за да не се задуши, в случай, че повърне. Свидетелстват, че в резултата на това въззиваемият станал агресивен и нервен, психически разстроен, не можел да говори и да си отваря устата, както и да се храни нормално. През десет дена посещавал гр. Варна за да му сменят телта, която често се късала. През това време консумирал само натурални сокове, след това и пюрета със сламка, отслабнал с около 10-15 килограма. След около месец лекарите освободили телта, но не премахнали шините. Не е посещавал училище в продължение на месец-месец и половина, като и към момента болките при дъвченето, както и страхът от случилото се, не са отшумели напълно.

Свидетелят М. С., в депозираните показания пред РРС, обяснява, че поводът за сбиването е било момиче, като пет минути след като се срещнали в кафе „Стайко“ видял зад заведението О. върху С.. Двамата се намирали на земята и присъстващите се опитали да ги разтърват, но свидетелят не е възприел въззивникът и въззиваемият да си разменят удари. Изнася данни, че С. неуспешно се опитал да удари О., но не посочва пострадалият първи да е посегнал физически на въззивника, с което да го предизвика за нанесената му средна телесна повреда.

При така възприетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, правилен е изводът на РРС, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника по предявените срещу него искове с правно основание чл.45, ал.1, с която норма е установено от законодателя задължението за деликвента да възстанови причинените от него на трети лица вреди, вследствие на виновните му и противоправни действия или бездействия. Съгласно разпоредбата на чл.48, изр.1 и 3 от ЗЗД родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Тези лица не отговарят само, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, като в тази връзка няма въведени възражения в предмета на делото от ответниците М.О.А. и Р.З.Р., нито ангажирани доказателства за освобождаването им от отговорност.

Не се доказва по делото от ответника, чиято е тежестта на доказване, увреденият да е допринесъл за настъпване на вредите, като сам да е предизвикал побоя, вследствие на което е претърпял телесното увреждане. Следва да се отбележи, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия. По изложените съображения неоснователни са оплакванията в жалбата за необоснованост на извода на районния съд за липса на съпричиняване.

По размера на неимуществените вреди РОС приема следното:

В резултат на непозволеното увреждане въззиваемият е търпял интензивни болки и страдания за месец-месец и половина, през който период не е могъл да се храни пълноценно и да говори нормално, както и да посещава учебни занятия, отслабнал значително, като болките при дъвченето и стресът не са отшумели напълно към момента на приключване на съдебното дирене пред РРС. Следва да се има предвид, че след операцията неколкократно е получавал допълнителна медицинска помощ в гр. Варна. Настоящият съдебен състав, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 10 000 лева. При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид т.II от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, съгласно което понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства от съда; при телесните увреждания такива обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и други. В тази връзка РОС не споделя оплакванията в жалбата на въззивниците, че определеното обезщетение за неимуществени вреди от първоинстанционния съд е завишено по размер.

По размера на имуществените вреди РОС приема следното:

От събраните по делото доказателства се доказва, че въззиваемият е направила разходи във връзка с лечението си за закупуване на шини, вследствие на процесния деликт в размер на 120 лева.

По изложените съображения обжалваното решение, с което РРС е уважил изцяло предявените искове, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Пред РОС разноски не са претендирани от страните.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 248 от 22.08.2017г., постановено по гр.дело №965/2017г. по описа на РС-Разград.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

дг