Р
Е Ш Е
Н И Е
N 19
гр. Разград, 19.03.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЯ ЙОНЧЕВА
ДИЛЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Д. Г., като разгледа докладваното от
съдия Николова в. гр. дело N 22 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Разград против решение№ 315 от 26.10.2017г., постановено по
гр.дело №804/2017г. по описа на РС-Разград, в частта в която е признато за незаконно уволнението на А.Х.Я. ***, ЕГН **********
и отменена заповедта за уволнение, последният е възстановен на заеманата от
него длъжност „шофьор товарен автомобил /международни превози/“, въззивникът е осъден да му заплати сумата от 1972,77лв.
/хиляда деветстотин седемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща неизплатени
командировъчни пари по чл.215 КТ за м.декември 2016г., м.януари 2017г. и
м.февруари 2017г., ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба – 27.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и е
допуснато предварително изпълнение на решението в частта на присъдените
командировъчни. В жалбата се развиват оплаквания, че атакуваното
решение е недопустимо в частта, в която
РРС е възстановил ответника на заеманата преди уволнението длъжност, като с
такъв иск не е бил сезиран. В останалата обжалвана част се сочи на
неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението на РРС, като се моли да неговата отмяна, като въззивният съд постанови ново решение, с което исковете да
бъдат отхвърлени. Сочи се, че районният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е разгледал
предявеното от въззивника при условията на
евентуалност възражение за прихващане със сумата от 1405,60 лева - имуществена
вреда на работодателя, представляваща равностойността на липси на дизелово
гориво в размер на 827 литра.
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена в законоустановения
срок.
Въззиваемата
страна е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, като счита жалбата
за неоснователна.
Депозирана е и въззивна жалба от А.Х.Я. против решение№
315 от 26.10.2017г., постановено по гр.дело №804/2017г. по описа на РС-Разград,
поправено с решение№4560 от 30.11.2017г.,
в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл.224 от КТ за
неползван платен годишен отпуска за периода 2016г.-1017г. като неоснователен,
както и в частта, в която е оставена без уважение молбата на въззиваемия за изменение на решението в частта за
разноските.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При
служебна проверка на обжалваното решение РОС констатира, пороци водещи до
неговата недопустимост в обжалваната част, в която РРС е възстановил работникът
А.Х.Я. на заеманата преди уволнението от него
длъжност „шофьор товарен автомобил /международни превози/“. С исковата молба ищецът не е предявил иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа,
поради което с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск, извън
предмета на търсената от ищеца защита. Предвид това в тази част обжалваното
решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. В
останалата обжалвана част решението на РРС е валидно и допустимо, в това число
по иска с правно основание чл.224 от КТ, по отношение на който съединяването следва
да се счита кумулативно.
При
така очертания предмет на спора, Разградският окръжен съд, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения, както и на
доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред РРС е образувано по следните обективно кумулативно съединени искове: иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 за признаване на уволнението на ищеца,
извършено със заповед№4/01.03.2017г. за незаконно и неговата отмяна, иск с
правно основание чл. 215 от КТ вр.чл.15,
ал.1 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3238,80лева /съгласно допуснатото изменение на размера на иска от РРС
в с.з. от 29.09.2017г./, представляваща неизплатени командировъчни пари за
периода м.декември 2016г.-м. февруари 2017г., иск с правно основание чл. 224 от
КТ за сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за периода 2016г.-2017г., иск с правно основание чл. 128, т.2 вр.
242 от КТ за сумата от 400 лева, представляваща
дължимо трудово възнаграждение за периода 01.03.2017г.-21.03.2017г., иск с
правно основание чл. 220, ал.1 от КТ за сумата от 600 лева, представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие, както и искове за допускане на поправка
на заеманата от ищеца длъжност, на основанието за уволнението, вписано в
трудовата книжка, както и на датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
В срока
за отговор ответникът е оспорил предявените искове, като е предявил възражение
за прихващане с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 от КТ на вземането на ищеца
за командировъчни пари, уточнено пред въззивната
инстанция, със сумата от 1405,60лева, представляваща причинена от работника, на
когото е възложена отчетническа функция, имуществена вреда, произхождаща от
липса на дизелово гориво в размер на 827 литра.
С
обжалваното решение №315 от 26.10.2017г., допълнено с решение №4560 от
30.11.2017г., РРС е признал уволнението за незаконно и отменил заповед №4/01.03.2017г. за
налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ и заповед №22/01.03.2017г. на
управителя на “Арон логистик“ООД,
с която на основание чл.330 ал.1 т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение
на ищеца, възстановил е ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност
„шофьор товарен автомобил /международни превози/“ код по НКПД 83322006, приел е
за установено в отношенията между страните, че трудовият договор е прекратен на
основание заповед №4/01.03.2017г., считано от 21.03.2017г., на основание чл.357
ал.1 във вр. чл.335 ал.2 т.3 КТ, осъдил е ответника
да заплати на ищеца сумата от 1972.77лв./хиляда деветстотин седемдесет и два
лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща неизплатени командировъчни пари по чл.215 КТ за
м.декември 2016г., м.януари 2017г. и м.февруари 2017г., сумата от 267.70 лв.
/двеста шестдесет и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща дължимо
брутно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2017г. до 21.03.2017г., ведно
със законната лихва върху главниците от подаването на исковата
молба-27.04.2017г., до окончателното изплащане, както и е постановил
предварително изпълнение на решението в частта за присъдено трудово
възнаграждение и командировъчните, отхвърлил е исковете за командировъчни пари
и за трудово възнаграждение за горницата над уважените до предявените
размери, изцяло е отхвърлил исковете за
обезщетение за неспазено предизвестие и за обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, както и е оставил без разглеждане исковете за допускане на поправка на
заеманата от ищеца длъжност и на
основанието за уволнението му като недопустими и прекратил производството по
делото в тази част.
Решението
на РРС като необжалвано от страните е влязло в законна сила в частта, в която е
приел е за
установено в отношенията между страните, че трудовият договор е прекратен на
основание заповед №4/01.03.2017г., считано от 21.03.2017г., на основание чл.357
ал.1 във вр. чл.335 ал.2 т.3 КТ, осъдил е ответника
да заплати на ищеца сумата от 267.70 лв. /двеста шестдесет и седем лева и
седемдесет стотинки/, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за
периода от 01.03.2017г. до 21.03.2017г., постановил е предварително изпълнение
на решението в частта за присъдено трудово възнаграждение, отхвърлил е исковете
за командировъчни пари и за трудово възнаграждение за горницата над уважените
до предявените размери, изцяло е
отхвърлил иска за обезщетение за неспазено предизвестие, както и е оставил без
разглеждане исковете за допускане на
поправка на заеманата от ищеца длъжност
и на основанието за уволнението като недопустими и прекратил производството
по делото в тази част.
По възизвната жалба на „АРОН ЛОГИСТИК" ООД
По иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
По делото е
представен трудов договор№15 от 26.05.2016г., съгласно който считано от 27.05.2016г. ищецът
е бил назначен на длъжността шофьор на товарен автомобил /международни превози“
при ответното дружество. С атакуваната заповед №4 от 01.03.2017г. му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на 16 и на 17.02.2017г. не се е
явил на работа и е отчетен завишен разход на дизелово гориво за извършените от
него курсове. Работодателят е прекратил трудовото правоотношение със заповед
№22 от 01.03.2017г., считано от 01.03.2017г. Описаното от фактическа
страна е подведено от работодателя под два състава на дисциплинарни нарушения по чл. 190, ал.1, т.2 и т. 4 от КТ „неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни” и „злоупотреба с доверието на
работодателя“.
Правилен
е изводът на РРС, че от работодателя, чиято е тежестта на доказване, не се
доказва преди налагане на дисциплинарното наказание да е изслушал работника или
да е изискал писмени обяснения във връзка с ангажиране на дисциплинарната му
отговорност на основание чл. 193 от КТ. В тази връзка от депозираните пред РРС
показания на свид. К.С. безпротиворечиво
се установява по делото, че работодателят е изискал устно обяснения от А.Я. единствено
за установените липси на гориво едва на 09.03.2017г. след като вече е наложил
дисциплинарното наказание „уволнение“ с
атакуваната заповед от 01.03.2017г. Свидетелката поддържа, че
работодателят изобщо не е търсил ищеца за даване на обяснения във връзка с
неявяването му на работното място. Фактическата обстановка по делото във връзка
с неизискването на обясненията е правилно
изяснена от първоинстанционния съд. По
отношение на мотивирането на заповедта за уволнение възизвният
съд приема следното. Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание безспорно съдържа мотиви по отношение на първото
нарушение на трудовата дисциплина, което е описано чрез индивидуализиращите си
белези. Що се касае до второто въведено дисциплинарно нарушение същото е осъществявано
в рамките на определен период и спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване
на точния ден и час на
извършването му, поради което за да бъдат
изпълнени изискванията на чл. 195, ал.1 КТ следва да се посочи периода на извършването
му или момента на откриването му. В случая очевидно е, че моментът на откриване на нарушението
е 20.02.2017г., когато е изготвена цитираната в заповедта за уволнение докладна записка на
К.С., към която препраща заповедта. Действително заповедта за уволнение може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на
работодателя, но същият акт трябва
да бъде доведен
до знанието на работника или
служителя, който факт по
делото нито се твърди, нито се доказва
от работодателя.
Неоснователно
е възражението на ответника в отговора на исковата молба, черпещо правно
основание в разпоредбата на чл.
193,
ал. 3 КТ. Съгласно
съдебната практика обясненията на работника не са били изслушани по негова вина
във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното
нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа
да се дадат обяснения; когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска
обяснения от работника, в т. ч. случаите, когато работникът не може да бъде
намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да
получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по
какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с
искане за обяснения да достигне до него. При неустановено поискване на обяснения не са налице
предпоставките на ал. 3 за неприлагане на предходните две алинеи на чл. 193 КТ. Обстоятелството,
че А.Я. е бил отпуск по болест съгласно приложения по делото болничен лист в
периода 16.02-08.03.2017г., верността на чието съдържание работодателят
оспорва, не поставя въззивното дружество в
невъзможност да изпрати покана на работника за даване на обяснения по адреса му,
нито да го уведоми по телефона, че следва да даде обяснения по случая. РРС правилно и в пълнота е анализирал събрания
доказателствен материал по делото, като обосновано е
приел, че следва да отмени наложеното дисциплинарно наказание на осн. чл. 193, ал.2 от КТ предвид неизпълнение на
задължението на работодателя по чл. 193, ал.1 от КТ.
По иска с правно
основание чл. 215 от КТ вр.чл.15, ал.1 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина.
Съгласно разпоредбата
на чл.215 КТ при командироване работникът или служителят има право на
дневни и квартирни пари при условия
и размери, определени от Министерския съвет.
РРС правилно е определил
приложимата материална норма относно начина на изчисляване на дължимите командировъчни
пари на ищеца
при задгранични автомобилни превози, която е чл.31 от Наредбата за служебните
командировки и специализации
в чужбина от 2004 г. РОС споделя изводите на РРС , че
издадената от работодателя заповед №13 от 01.10.2016г. се явява по-благоприятна,
като размерът на командировъчните пари следва да се определи съгласно нея,
включително за м. януари и м. февруари 2017г., доколкото последващата
заповед на работодателя №1 от 03.01.2017г. противоречи на императивната
разпоредба на чл. 31, ал.1 от Наредбата. Не следва да се приспадат предоставените
на Я. авансовите средства, с които са покривани такси и разходи за провеждане
на курсовете, така както посочва свид. Г. в
депозираните показания пред първоинстанционния съд.
От въззивното дружество, чиято е тежестта на
доказване при пълно и главно доказване, не е установено в процеса, че авансовите
парични средства преди изпълнение на курсовете на въззиваемия
са в погашение на задължението за дължимите командировъчни за процесния период, като липса изрично отбелязване в
представените РКО, че касаят именно спорните командировки. Искът е доказан до
размера от 1972,22 лева, така както е приел РРС, както в тази връзка въззивният съд препраща към извършените подробни изчисления
в мотивите на първоинстационното решение относно
начина на изчисление на дължимото на ищеца обезщетение за командировъчни.
По възражението за прихващане
Ответникът не ангажира категорични
и безспорни доказателства по делото относно наличието на липса в твърдения от
него размер. Липсват данни за извършена по надлежния ред проверка на
количеството гориво на поверения на ответника автомобил преди и след извършване
на курсовете. Представените протоколи за липси, находящи
се на лист 39-42 по първоинстанционното производство,
са частни свидетелстващи документи,
които не са подписани от работника, поради което не се ползват с материална
доказателства сила относно отразените в тях констатации от представителите на
работодателя и не следва да бъдат ценени. Показанията на свид.
С., разпитана в първоинстанционното
производство, че при последните курсове на шофьорите са липсвали по около 150-200
литра гориво, не са достатъчни за да създадат сигурна увереност относно наличието
именно на твърдяните липси в посочения от
работодателя размер. Освен това свид. Г. в
показанията си пред РРС поддържа, че през зимата автомобилите имат увеличен
разход на гориво, състоянието на ремаркетата е било окаяно и това също е оказвало
влияние върху размера на разхода. В тази връзка са и показанията на свид. Р., който обяснява, че работодателят никога не ги е
уведомявал за липса на гориво до завеждане на делото. Свид.
С. също посочва, че ремаркета са
били стари и, че в зависимост от тонажа на стоката е възможно да се получат
разлики в разхода на гориво.
При горните мотиви РОС счете
за неоснователно възражението за
прихващане със сумата от 1405,60 лева - имуществена вреда на работодателя,
представляваща равностойността на липси на дизелово гориво в размер на 827
литра, като следва
да се остави без уважение.
С оглед на това обжалваното
решение, в частта в която е уважен иска
за командировъчни до размера от 1972,22 лева, е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
Командировъчните пари
попадат в хипотезата
на чл.242, ал.1 ГПК, поради което правилно и законосъобразно
РРС е допуснал предварително изпълнение по отношение на обезщетението по чл.
215 от КТ / в този смисъл определение
№192/12.04.2017г. по ч.гр.д.№1428/2017г. на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал.3, т.1 ГПК/, поради което.
По въззивната
жалба на А.Х.Я.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд
е приел, че предявеният при условията
на кумулативно съединяване иск с правно
основание чл.224, ал.1 КТ с иска по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ е процесуално допустим /в този
смисъл решение №330 от 05.11.2013г. на ВКС по кас.гр.д.№1220/2013г./, а
разгледан по същество е неоснователен. От изслушаното пред РРС
заключение по съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от страните
в тази му част и следва да бъде кредитирано като детайлно обосновано, безспорно
е установено по делото, че ищецът е имал право на 15 дни платен годишен отпуск
за периода 2016г.-2017г. в размер на 15 дни, които са
изцяло използвани в периода 20.06.2016г.-28.06.2016г. и 16.01.2017г.-
25.01.2017г.
При горните мотиви в частта, в която е
отхвърлил иска по чл. 224, ал.1 от КТ РРС е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на А.Х.Я. срещу постановеното
решение №4560 от 30.11.2017г. от РРС, в частта, в която е оставил без уважение
искането на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за
разноските. Доколкото в представения в първоинстационното
производство договор за правна помощ е уговорено общо адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лева по всички съединени искове, без изрично да е посочено по
кой от исковете какъв е размерът на възнаграждението, правилно РРС е приел, че съразмерно
на уважената част от исковете, на ищеца се следват разноски в размер на 300
лева. РРС не е намалил адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца поради
прекомерност, поради което частната жалба е неоснователна.
По разноските пред РОС.
При този изход на спора на въззивника Я. се следват разноски, в размер на 100 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно неоснователността на жалбата на
противната страна.
Така мотивиран,
Разградският окръжен съд
ОБЕЗСИЛВА решение№ 315 от 26.10.2017г.,
постановено по гр.дело №804/2017г. по описа на РС-Разград, в частта в която А.Х.Я. ***, ЕГН **********, е
възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „шофьор товарен
автомобил /международни превози/, като
постановено по непредявен иск.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 315 от 26.10.2017г.,
постановено по гр.дело №804/2017г. по описа на РС-Разград, допълнено с решение №4560 от
30.11.2017г., в останалата му обжалвана част, в която е признато за незаконно уволнението на А.Х.Я. ***, ЕГН **********
и отменена заповедта за уволнение на „АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Разград, последното е осъдено да заплати на А.Х.Я. сумата от 1972,77лв.
/хиляда деветстотин седемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща неизплатени
командировъчни пари за м.декември 2016г., м.януари 2017г. и м.февруари
2017г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба –
27.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и е допуснато
предварително изпълнение на решението в частта на присъдените командировъчни, както
и в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл.224 от КТ от А.Х.Я. против „АРОН
ЛОГИСТИК" ООД за сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за периода 2016г.-1017г., както и е оставена без уважение
молбата на А.Х.Я. за
изменение на решението в частта за разноските, като „АРОН ЛОГИСТИК" ООД е
осъдено да заплати на А.Х.Я. сумата от 300 лева разноски пред РРС.
ОСЪЖДА „АРОН
ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Разград да заплати на А.Х.Я. ***, ЕГН **********, направените
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство
пред РОС в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 от
ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
2.
НР