РЕШЕНИЕ

№ 31 / 18.04.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шестнадесети април, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: Д.Георгиева

Прокурор: И.Рангелова

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 25 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И.М.Р., подадена чрез пълномощник, против решение № 372 от 20.11.2017г. по гр.д. № 2002 / 2017г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.19 ал.1 ЗГР за промяна на имената му от И.М.Р. на Б.М.Д.. Жалбоподателят излага твърдение, че решението не е съобразено с материалния закон, като изтъква необходимостта от уеднаквявавне на имената му в България и Турция, запазване на семейната традиция във връзка с желаното фамилно име Д. и известността в обществото с името, което желае да носи. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което уважи предявената претенция за промяна на името. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от Община Разград.

Представителят на ОП Разград поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, констатира следната фактическа обстановка: При раждането си молителят е записан с имената Б. М Р. Впоследствие, през 1986г. имената са променени на И.М.Р., с които е записан и към настоящия момент в регистъра на населението. Видно от справките от НБД“Население“, майка му носи имената В М И, баща му е с имена М Р. И, а брат му – Е М.Р.. Молителят притежава българско гражданство. Представил е също така документ за самоличност, издаден от Република Турция, в който е вписан с имена Б. Д..

Молителят твърди, че е завършил ТУ гр.София като чуждестранен студент и в дипломата му е вписан с имената Б. Д.. По делото не са представени доказателства относно тези твърдения, поради което съдът ги приема за недоказани.

От събраните гласни доказателства се установява, че молителят живее в Турция, имената му там са Б. Д.. Свидетелите обясняват значението на собственото и фамилното име, за което е предявил молбата за промяна по чл.19 ал.1 ЗГР.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна.

Съдилищата приемат в своята практика, че при наличие на двойно гражданство, създадените затруднения при идентифицирането с две различни имена биха могли да се отнесат като важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР, като всеки конкретен случай подлежи на конкретна преценка. В настоящото съдебно производство не се установяват подобни затруднения. Като единствено такова молителят посочва, че в дипломата му за завършено висше образование в ТУ гр.София е вписан с имената Б. Д., където е учил като чуждестранен студент. Това твърдение е останало недоказано. Дори и да е доказано обаче, не се установява как този факт създава затруднения на молителя. Установява се от гласните доказателства, че същият живее не в България, а в Турция, където е вписан със същите имена. Самият той в молбата си е посочил, че понастоящем живее в Малта. От горното не може да се установи връзка на молителя с България, обусловена от местоживеене или работа и оттук – затруднение при вписването му в българския регистър на населението с имена И.М.Р..

Преценката за промяната на името при всички случаи следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 ЗГР. Родителите на молителя носят българските си имена, а от това следва, че исканата промяна в бащиното и фамилното име няма да съответства на изискването на чл.13 и чл.14 ЗГР.

Съображенията на жалбоподателя относно значението на името Б. са без значение, защото не е повдигнат спор за възстановяване на името му, с което е записан при раждането.

Законодателят е предоставил решаването на въпроса за допустимостта на промяната на името на преценката на правораздавателен орган с оглед изискванията за стабилност на правната индивидуализация на всеки гражданин. В противен случай промяната на името би била законово уредена не по съдебен ред, а по силата на обикновена декларация от лицето пред съответните административни власти. След като по делото не са доказани предпоставките на чл.19 ал.1 ЗГР, молбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 372 от 20.11.2017г. по гр.д. № 2002 / 2017г. по описа на РС Разград.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.