Р Е Ш Е Н И Е № 27

Гр. Разград, 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на втори април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Й.

ЧЛЕНОВЕ: 1. Рая Йончева

2. Диляна Николова

при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Й. в.гр.дело № 32 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К.Б.П. чрез пълномощник против Решение № 287/ 271. 10. 2017 г. по гр. д. № 5856/ 2017 г. по описа на РРС, с което е обявен за окончателен предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10. 09. 2013 г. , сключен между него и ищцата М.Б.Й. по отношение на недв. имот с адм. адрес гр. Разград, ж. к. „Орел“, бл. 1, вх. В, ет. 8. Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на процесуалния и на материалния закон. Твърди се, че районният съд не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи.

Въззиваемата страна чрез пълномощник е подала писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна.

В съдебно заседание поверениците на страните поддържат заявените становища.

Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвания акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че с нот. акт №85, т.ІІ, рег.№ 4550, дело № 224 от 2011г. на нотариус В.Тодорова на 04.08.2011 г. ищцата - въззиваема, която е баба на ответника – въззивник по делото, му продала собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 24 с идентификатор № 61710.504.9.1.63 в гр.Разград със застроена площ от 75,37 кв.метра, състоящ се от дневна, спалня, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, ведно с прилежащо избено помещение №1, като си е запазила правото безвъзмездно да живее в имота и да го ползва до края на живота си. На същата дата, когато е изповядана сделката за покупко-продажба - 04.08.2011 г., ответникът с нот. заверено пълномощно на подписа и съдържанието, рег. № 4554 и 4555 упълномощил ищцата да се разпорежда както намери за добре с процесния недвижим имот, при цени и условия, каквито намери за добре, включително да договаря сама със себе си.

На 10.09.2013 г. ищцата, действайки като пълномощник на ответника сключила процесния предварителен договор, съгласно който ответникът й е продал имота за сумата от 4 700 лева, като е декларирано, че сумата е изплатена на продавача изцяло преди подписване на договора и че страните са се споразумели да оформят сделката с нотариален акт в срок до 01.10.2013 г.

Според представените: у-ние от Банка ДСК и платежно нареждане, на 14.02.2012 г. ищцата е превела по сметка на ответника сумата от 4100 евро с левова равностойност от 8 027,80 лева.

Видно от материалите по гр.д.№1932/2016г.по описа на РРС на 04.10.2016г. ищцата е депозирала искова молба срещу ответника по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен. С молба от 01.12.2016г. оттеглила иска си и производството по посоченото гр.дело е прекратено.

Представен е договор за спогодба с дата 21.11.2016 г. В същият договор е посочено, че с него страните доброволно уреждат отношенията си по повод сключения предварителен договор от 10. 09. 2013 г. за покупко-продажба на имота. Ответникът се задължил в срок до 31.12.2016г. да прехвърли по нотариален ред собствеността на процесното жилище, а ищцата в 7-дневен срок от изповядване на окончателния договор за покупко-продажба да подаде молба за прекратяване на гр. д. № 1932/ 2016 г. по описа на РС Разград, поради отказ от иска. Страните са заявили, че с изпълнение на условията по договора за спогодба са уредили напълно взаимоотношенията си по повод на сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба от 10. 09. 2013 г. и няма да имат претенции един към друг. На 01. 12. 16 г. ищцата подала молба по делото, че оттегля предявения иск срещу ответника и производството по делото да бъде прекратено, което е направено с Определение № 3967/ 02. 12. 16 г. Ответникът е представил декларация, заверена в консулска служба в гр.Мюнхен, Германия на 23.12.2016 г., с която на основание чл.38 ал.2 от ЗЗД оттеглил пълномощното, което е дал на ищцата с рег.№ 4554 и 4555, издадено на 04.08.2011г.

Въз основа на така изложеното, въззивният съд приема, че е неоснователен доводът изложен от въззивника, че у него липсвала воля за упълномощаване на въззиваемата да се разпорежда с недвижимия имот. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. В пълномощното ясно е изразена волята на упълномощителя за извършване на продажба на имота, чрез ясно и еднозначно посочения пълномощник. Пълномощникът изрично е овластен да договаря и сам със себе си по чл. 38 ЗЗД.Пълномощното е с нотариална заверка и на подписа и на съдържанието му по смисъла на чл. 590, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК. В това им качество документите (заверките на подписа и съдържанието под пълномощното) притежават материална доказателствена сила за следните факти, а именно - че упълномощителят се е явил пред нотариуса лично, положил е собственоръчно подписа си под пълномощно със съдържанието, което съответства на написаното в документа. Следователно от представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието се установява с обвързваща съда доказателствена сила, че упълномощителят към момента на подписването му е бил запознат със съдържанието на документа, в това число и с предоставянето на представителна власт на пълномощника с оглед разпореждането от негово име и за сметка негова сметка със собствения му недвижим имот. Ето защо предварителният договор за покупко-продажба от 10. 09. 2013 г. не е недействителен, поради липса на представителна власт, както твърди въззивникът, тъй като липсвала воля у пълномощника за учредяване на представителната власт с нот. завереното пълномощно, рег. № 4554 и 4555. Пълномощното е оттеглено с нотариално заверена от въззивника декларация на 23.12.2016 г., поради което към момента на сключване на предварителния договор въззиваемата е действала в обема на дадената й от въззивника представителна власт и договора е произвел действие.

В предварителния договор за покупко-продажба, сключен на 10.09.2013г. е удостоверено, че 4 700 лева, представляваща цената на имота е изплатена на продавача изцяло преди подписване на договора. В тази част, удостовереното плащане в предварителния договор има характер на разписка. Въззивникът оспорва плащането на цената на имота и в негова тежест е да обори верността на удостовереното в договора. В този смисъл е и Решение № 402 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 449/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Видно от представените Удостоверение, изх. № 11-00-07-3443/ 15. 11. 16 г. на „Банка ДСК“ ЕАД, платежно нареждане от с. дата , извлечение от сметка, на 14. 02. 2012 г. въззиваемата М.Й. е превела на въззивника 4 100 евро с левова равностойност 8 027, 80 лв. Плащането предхожда сключването на предварителния договор и е в съответствие със съдържащите се в него волеизявления на страните, че цената е платена преди подписване на договора. Плащането се установява и от показанията на св. Еленска и Кунев. От факта, който сочи св. Еленска, че въззивникът си купил кола, след като получил от баба си – въззиваемата Й. 8 000 лв., не може да се направи извод, че сумата е преведена на това основание, а именно да си закупи автомобил. Представеният договор за спогодба с дата 21.11.2016 г. , представляващ частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК и съдържащ изявлението на въззивника, че са уредили напълно взаимоотношенията си с въззиваемата във връзка със сключения предварителен договор за покупко-продажба от 10. 09. 2013 г. и няма да има други претенции, има характер на извънсъдебно признание, че въззивникът е знаел и е съгласен с клаузите на сключения от негово име предварителен договор за покупко-продажба. Получил е цената на имота, а поемайки задължение до 31.12.2016 г. да прехвърли по нотариален ред правото на собственост на процесното жилище на въззиваемата, е изразил съгласие с последиците му. Недоказани са възраженията на въззивника, че договора за спогодба е нищожен, тъй като представлява привидна сделка и че е сключен въз основа на нищожен предварителен договор, както и че е унищожаем. Привидната сделка е тази, волеизявлението по която се нуждае от приемане и със съгласието на другата страна не се желае нейното правно действие. В тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. Такива доказателства не са посочени от въззивника. Св. Стоименова, разпитана пред въззивната инстанция е дала показания, че не знае при какви обстоятелства е сключен договора, освен, че е сключен по повод заведеното гр. д. № 585/ 17 г. пред РРС от въззиваемата, че бил изготвен от нает от въззивника адвокат и му бил изпратен да го подпише в Германия.

Въззивникът твърди, че цената на имота в размер на 4 700 лв. е повече от три пъти по - ниска от данъчната му оценка и два пъти по-ниска от стойността, на която го е придобил, закупувайки го преди 5 години, поради което е налице договаряне от представителя във вреда на представлявания и че предварителният договор е нищожен, като противоречащ на добрите нрави. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. В конкретния случай от обстоятелствата по делото и събраните доказателства не може да се направи извод за договаряне във вреда на представлявания, с оглед клаузите на сключения договор, които подробно бяха обсъдени от съда по-горе. Действително продажната цена е значително занижена предвид данъчната оценка на имота, пазарната цена на такъв вид имоти и принципно такава сделка при нееквивалентност на престациите е увреждаща. „Добрите нрави” съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от най-съществените от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се защитава всеки, признат от законовите разпоредби интерес. В конкретния случай, се установява безспорно от събраните гласни доказателства и от признанията на страните, че въззиваемата и въззивникът като баба и внук в продължение на много години са поддържали емоционална връзка, имали са и други финансови взаимоотношения, освен сключване на процесния предварителен договор за покупко-продажба. На 14.02.2012 г. въззиваемата е превела по сметка на въззивника сумата от 4100 евро – сума, надвишаваща значително цената на имота. Давала му пари, получени от продажба на нейни златни накити и земеделски земи, според гласните доказателства. От своя страна въззивникът й превеждал всеки месец по 50 евро. Недвижимият имот, предмет на договора е бил собственост на въззиваемата преди да прехвърли правото на собственост върху него с нот. акт №85, т.ІІ, рег.№ 4550, дело № 224 от 2011 г. на въззивника. Въззиваемата разчитала на грижите на въззивника, но отношенията им се влошили, след като въззивникът останал да живее в Германия. Предвид тези отношения между страните, по делото не са установени действия, които да са укорими от гледна точка на морала и обществените норми на поведение, поради което констатираната нееквивалентност на престациите не може да се разглежда като накърняване на добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Предвид изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 287/ 271. 10. 2017 г. по гр. д. № 5856/ 2017 г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

НР