РЕШЕНИЕ

№ 32 / 27.04.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шестнадесети април, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: Д.Георгиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 39 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представлявана от ВПД Главен директор Св.Цветанов, подадена чрез пълномощник, против решение № 387 /20.12.2017г. по гр.д. № 523 / 2016г. по описа на РС Разград, с което е прието за установено по отношение на ГД“ИН“ при МП, че за периода 1.01.2005г. – 12.12.2015г. Т.И.Н. има положен извънреден труд при жалбоподателя 2 902,6 часа, който представлява 362 работни дни и 6 часа при 8-часов работен ден и има допълнителен осигурителен стаж от 1 година, 5 месеца 7 дни и 6 часа. Жалбоподателят излага твърдение за недопустимост на предявените искове и моли съда да обезсили първоинстанционното решение. Отделно от това излага твърдение за необоснованост на съдебния акт, поради възприемане от районния съд в цялост на изготвено заключение по съдебно-счетоводна експертиза, която според жалбоподателя е необоснована. Във връзка с това моли съда да отмени решението като неправилно. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се процесуален представител.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Т.И.Н., подаден чрез пълномощник, в който се съдържа становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемият моли съда да потвърди решението на РС Разград. В съдебно заседание поддържа становището си.

Ответникът ТП на НОИ гр.Разград не се е присъединил към въззивната жалба по реда на чл.265 ал.1 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка, установена и от районния съд: Т.Н. е работил в Областна служба “Изпълнение на наказанията“ гр.Разград, по служебно правоотношение на длъжност надзирател в арест – Разград. Със заповед № Л-6661/2 от 8.12.2016г. служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия. Ищецът е сдал длъжността на 12.12.2015г., видно от приложения акт.

Между страните са водени три съдебни производства за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд. С решение по гр.д. № 993 / 2012г. на РРС, частично отменено с решение по в.гр.д. № 140 / 2013г. на ОС Разград, на Т.Н. е присъдено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.06.2009г. – 29.06.2012г. в размер 1 553,72лв. Предявените от него искове за установяване на времето на положения извънреден труд като трудов и осигурителен стаж са преценени като недопустими в това производство, тъй като съдът е приел, че те следва да се разгледат по специалния ред на ЗУТОССР.

С решение по гр.д. № 1192 / 2013г. на РС Разград, частично обезсилено и отменено с решение по в.гр.д. № 186 / 2014г. на ОС Разград, на Т.Н. е присъдено възнаграждение за положен извънреден труд в периода 30.06.2012г. – 30.06.2013г. в размер 459,32лв. Въззивният съд е приел, че за част от предходния период е изтекла погасителна давност за търсене на вземането, а за друга част има влязло в сила решение по гр.д. № 993 / 2012г. на РРС. Признато е правото на ищеца да ползва 101 дни допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд за периода 1.04.1995г. – 30.06.2013г.Предявените от него искове за установяване на времето на положения извънреден труд като трудов и осигурителен стаж са преценени като недопустими поради липса на правен интерес и производството по същите е прекратено. С определение по гр.д. № 5858 / 2014г. на ВКС решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване.

С решение по гр.д. № 298 / 2016г. на РС Разград, на Т.Н. е присъдено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 1.07.2013г. – 12.12.2015г. в размер 660,20лв. В тази част решението не е обжалвано.

От назначената пред районния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода 1.01.2005г. – 12.12.2005г. положеният от ищеца извънреден труд е 2 902,6 часа. Превърнат в работни дни, извънредният труд е 362 дни и 6 часа при осемчасов работен ден. Осигурителният стаж на базата на тези изчисления е 1 година 5 месеца 7 дни и 6 часа. Въззивният съд не споделя възражението на жалоподателя относно необоснованост на представеното заключение. Писменото заключение съдържа данни за часовете извънреден труд по тримесечия за всяка година. В съдебно заседание вещото лице подробно е мотивирало заключението, като е обяснило, че е използвало данните от съдебните решения по предходните съдебни производства. Изчисленията е извършило на база нормативите, съдържащи се в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Предвид горното, заключението е достатъчно обосновано, така щото да служи за установяване на релевантните факти за спора.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.3 ал.2 ЗУТОССР искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно ал.3 на същия член искът за установяване на осигурителен стаж се предявява срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В случая ищецът е предявил и двата иска против двамата ответници – работодателя и ТП на НОИ гр.Разград. Районният съд е приел, че двамата ответници са легитимирани да отговарят и по двата иска. Така с обжалваното решение работодателят е бил обвързан и по иска за установяване на осигурителен стаж, като съдът изрично е приел за установено по отношение на ГД“ИН“, че ищецът има осигурителен стаж от 1 година, 5 месеца, 7 дни и 6 часа. По отношение на обжалвалия ответник решението в тази част следва да бъде обезсилено и производството прекратено, тъй като работодателят не е легитимиран да отговаря по този иск. Другият ответник ТП на НОИ не е обжалвал решението, поради което признатият осигурителен стаж по отношение на него не е предмет на въззивен контрол.

По отношение на признатия трудов стаж в размер 362 дни и 6 часа искът е допустим. Фактът, че в предходните съдебни производства исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж са приети за недопустими и производствата са прекратени, не води до извод за недопустимост поради сила на пресъдено нещо. С такава сила се ползват решенията по същество на повдигнат правен спор, но не и съдебните актове, с които производството по предявен иск е прекратено.

Липсата на удостоверение по чл.5 ал.1 ЗУТОССР също не може да обуслови извод за недопустимост. Посочената от районния съд съдебна практика, съдържаща се в определение № 841 / 14.12.2012г. по ч.гр.дело №706/2012г. на ВКС, ІV г.о., е приложима със съответните изменения и в настоящия случай. В цитираното определение ВКС е приел, че липсата на данни за отработени дни и възнаграждение в съществуващите разплащателни ведомости за определени месеци или периоди, макар и лицето да фигурира с данни за трудов, респективно осигурителен стаж, е доказателство, че липсват писмени данни за претендирания стаж и при това положение предявеният иск без приложено удостоверение за загубени или унищожени документи по смисъла на чл.5 ЗУТОССР е допустим. Обстоятелството, че предметът на спора по делото пред ВКС е бил квалифициран по чл.5 ал.2 ЗУТОССР, не променя съществото на направените изводи, които са приложими и по реда на чл.5 ал.1 от същия закон. Очевидно е, че при действащо служебно правоотношение, което безспорно е установено за процесния период, са налице ведомости за заплати по отношение на ищеца и по този въпрос между страните не съществува спор. В книжата при работодателя обаче не фигурират възнагражденията за извънреден труд – същите са установени по съдебен ред. При това положение и съобразно практиката на ВКС, която въззивният съд приема, искът е допустим.

По същество съдът приема следното: съгласно чл.351 ал.1 КТ трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. В чл.187 ал.5 и сл. и чл.187а ЗМВР, респ. чл.211 ал.5 ЗМВР (отм.) изрично е регламентиран начинът за компенсиране на работата извън работното време: с допълнителен платен годишен отпуск и с изплащане на възнаграждение за извънреден труд. С решението по гр.д. № 1192 / 2013г. на РРС е признато правото на ищеца на 101 дни платен годишен отпуск за положен извънреден труд. Съгласно чл.189 ал.2 в.в. с ал.1 в.в. с чл.187 ал.1 т.5 ЗМВР, съответно чл.212 ал.2 в.в. с ал.1 т.3 в.в. с чл.211 ал.5 ЗМВР (отм.) времето, което се зачита за трудов стаж, е времето на ползвания допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд, а не времето на самия положен извънреден труд. При прекратяване на трудовото правоотношение неползването на отпуска се възмездява с пари и с решението по гр.д. № 298 / 2016г. на РРС работодателят е осъден да заплати на служителя обезщетение за неползвания отпуск, дължим му за положен извънреден труд. Искът за признаване на трудов стаж за положен извънреден труд се явява неоснователен. Решението на РРС в частта, с която е прието за установено по отношение на ГД“ИН“ и ТП на НОИ, че Т.Н. има трудов стаж в размер на 362 дни и 6 часа, следва да бъде отменено, като вместо това искът бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно чл.38 ал.16 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, времето, през което лицето е положило извънреден труд, се зачита само за осигурителен стаж, а не и за трудов. С необжалваната част на първоинстанционното решение извънредният труд е зачетен за осигурителен стаж и по този начин ищецът е получил дължимото му се по закон право.

Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която работодателят е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер 200лв., предвид изхода от правния спор. Пред въззивния съд ГД“ИН“ претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изхода от спора и на осн. чл.78 ал.8 ГПК Т.Н. следва да бъде осъден да му заплати сумата 80лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Обезсилва решение № 387 /20.12.2017г. по гр.д. № 523 / 2016г. по описа на РС Разград в частта, с която е прието за установено по отношение на ГД“ИН“ при МП, че за периода 1.01.2005г. – 12.12.2015г. Т.И.Н. има осигурителен стаж от 1 година, 5 месеца, 7 дни и 6 часа, като постановено по недопустим иск и прекратява съдебното производство в тази част.

Отменя решение № 387 /20.12.2017г. по гр.д. № 523 / 2016г. по описа на РС Разград в частта, с която е прието за установено по отношение на ГД“ИН“ при МП, че за периода 1.01.2005г. – 12.12.2015г. Т.И.Н. има трудов стаж от 362 работни дни и 6 часа при 8-часов работен ден, като вместо това постановява:

Отхвърля иска на Т.И.Н. за приемане на установено по отношение на ГД“ИН“ при МП, че за периода 1.01.2005г. – 12.12.2015г. Т.И.Н. има трудов стаж от 362 работни дни и 6 часа при 8-часов работен ден, като неоснователен.

Отменя решение № 387 /20.12.2017г. по гр.д. № 523 / 2016г. по описа на РС Разград в частта, с която ГД“ИН“ при Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на Т.И.Н. сумата 200лв. за направени деловодни разноски пред районния съд.

Осъжда Т.И.Н. да заплати на ГД“ИН“ при Министерство на правосъдието сумата 80лв. за дължимо във въззивното производство юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.