Р Е Ш Е Н И Е

№20

Разград

25.ІІІ.2018г.

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

26.ІІ.

На Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

публично

В заседание в следния състав:

Секретар:Дияна Георгиева ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В.гражданско

2018

№40

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 267 ГПК.

С Решение №169/ 9.ХІ.2017г. по гр.д.№478 по описа му за 2017г., КРС е отхвърлил исковете, предявени по реда на чл.357КТ от С.К.К. *** като на осн.чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 КТ , с които на осн.чл.344КТ във вр. с чл.225 КТ е поискала от съда да постанови незаконосъобразност на предприетото от ответника със Заповед №35/14.VІ.2017г. прекратяване на трудовото й правоотношение, да я възстанови на заеманата до уволняването й длъжност и да й присъди обезщетение времето, през което е останала б Както правилно е приел в мотиви и първостепенния съд, работа поради незоконното й уволняване.

Недоволна от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие - адв. Чобанов, ищцата обжалва същото. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.

В с.з., лично и чрез процесуалния си представител, въззивницата заявява, че поддържа жалбата. Излага подробни съображения в подкрепа на своите твърдения. Възразява, че районният съд не е обсъдил фактите и обстоятелствата, които са били въведени с исковата молба относно обетивирана с акта на уволняването й злоупотреба с права от страна на работодателя й-чл.8КТ. Оспорва обосноваността на основанието, на което е уволнена. На релевираните основания моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и за постановяване на ново такова, с което по същество, съдът да уважи исковете й като доказани по основание и размер. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор и не ангажира становище по нейната допустимост, и основателност.

В с.з., чрез процесуално представляващият я юриск. Георгиева, въззиваемата Община Кубрат оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.

Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено по същество на предявената по реда на чл.357КТ и на осн.чл.344 КТ защита.

Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест, като в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Пред тази инстанция не се навеждат обстоятелства, внасящи различие в установената от КРС фактическа обстановка.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 269, предл.2 от ГПК, по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и прилагането на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.

С оглед развитите във въззивната жалба оплаквания, въззивният състав намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, чл. 344, ал.1, т.2 КТ и чл. 344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225, ал.1 КТ при изрично въведен с исковата молба спор относно добросъвестността на работодателя при предприемане уволняването на ищцата на посоченото в атакуваната заповед основание-чл.328, ал.1 ,т.6 КТ.

За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1,т.6 КТ в тежест на работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното основание.

По делото е безспорно, а и от доказателствата се следва за установено, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което въззивницата е била назначена и работила като „Главен специалист – счетоводител” в кметство с.Мъдрево по ТД №17/11.ІІ.2016г.(л.99) с шестмесечен срок на изпитване, изтичащ на 11.VІІІ.2016г.

Следват: Двустранно подписано на 28.VІ.2016г. Доп.споразумение №1, с което е внесено изменение в размера на възнаграждението и относно продължителността на работния ден, съответно от пълен, осем часов работен ден на непълен четиричасов раб. ден.

След изтичане на договорения шест месечен срок на изпитване, с подписаното на 11.VІІІ.2016г. Допълнително споразумение №2, страните са приели установеното между тях трудово правоотношение като такова по срочен договор, със срок на действие до 30.ІХ.2016г. (л.93);

С Доп.споразумение №3/28.ІХ.2016 договорът отново е преподписан като срочен, като този път със срок на действие до 31.ХІІ.2016г. Внесено е изменение в размера на възнаграждението, в продължителността на работния ден, съответно от непълен четиричасов раб. ден на пълен, осем часов работен ден, както и в длъжността като същата от „главен специалист-счетоводител кметства“ е трансформирана в „главен специалист- счетоводител“ (л.89);

С Доп.споразумение №4 от 29.ХІІ.2016г. договорът отново е преподписан като срочен, като този път със срок на действие до 31.ХІІ.2017г.(л.84); Следва подписано на 6.ІV.2017г.Доп. споразумение №5(л.76), възпроизвеждащо в съдържанието си изцяло реквизитите на Доп. споразумение №4/29.ХІІ.2016г.

Обсъждането на доп. споразумения в тяхната хронологична последователност, в този си състав съдът намира за необходимо, доколкото изхода по предявения на осн.чл.344, ал.1, т.2 КТ иск за възстановяването на ищцата на заеманата до уволняването й длъжност е поставен в зависимост от характера на установеното между нея и общината трудово правоотношение. Т.е., дали в случая се касае за срочен договор, на каквото сочи буквалният прочит на отразеното в реквизит на доп. споразумения или за договор, сключен за неопределено време.

Съдът намира, че в съвкупността си доказателствата по делото обосновават от фактическа и правна страна извод за безсрочния характер на установените между страните трудови правоотношения. Не са необходими специални познания относно това, че дейностите, дължими от ищцата в изпълнение на заеманата от нея длъжност, не са с временен, сезонен или краткотраен характер о см. на чл.68, ал.3 КТ. От което и по аргумент на предвиденото в чл.68, ал.4 КТ, сключването на срочен договор за тази длъжност от работодателя с едно и също лице, в случая въззивницата, е било възможно в условия на повторност само веднъж и то за срок най-малко от една година. Обсъдените по горе допълнителни споразумения сочат на трикратно предоговаряне на срочния характер на договора и то за срокове, по кратки от една година. Което на нарушение на императивно въведените в чл.68, ал.3 и ал.4 КТ ограничения. А, по регламент на чл.68, ал.5 КТ сключеният в нарушение на тези разпоредби трудов договор, се смята за сключен за неопределено време.

В обобщение, позовано на цитираната законова разпоредба и на безспорно установените по делото факти, в този си състав съдът приема, че сключеният между страните трудов договор е такъв за неопределено време.

Относимо към дата на установяване на трудовото правоотношение, видно от приложена към трудовото й досие длъжностна характеристика, за заеманата от въззивницата длъжност е било изискуемо средно икономическо или гимназиално образование. От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че въззивницата е с полувисше педагогическо образование.

До м.ІV.2017г., заеманата от въззивницата длъжност е била една от трите щатни длъжности за „Главен специалист – счетоводител в кметство” към отдел „Управление на собствеността и финансово-счетоводна дейност”.

Със свое Решение №228/28.ІV.2017г. Общински съвет Кубрат преструктурира отдел „Управление на собствеността и финансово-счетоводна дейност” в отдел „Бюджет, финанси, счетоводна дейност и ТРЗ”, при одобрена численост от 9 души, в това число - един главен счетоводител, един старши счетоводител и трима счетоводители. Т. е., налице е промяна в наименованието, броя, местоизпълнението и подчинението на счетоводните длъжности, но не и в характера на произтичащите от тях функции.

В изпълнение на цитираното решение, със Заповед № 248/16.V.2017 г. Кметът на Община Кубрат утвърдил: една щатна бройка за главен счетоводител с изискване за бакалавърска степен на образование; един старши счетоводител с изискване за бакалавърска степен на образование и два щата за счетоводител , при изискване за професионална бакалавърска степен на образование за единия и средно образование за втория.(вж.л.26 от делото).

Следва издаване на Заповед №263/25.V.2017г., с която кметът на Община Кубрат одобрява поименното щатно разписание(л.28 и сл.), от което е видно, че името на ищцата не фигурира срещу утвърдените щатни длъжности за счетоводители.

С „предложение” изх.№УД-02-22-224/30.V.2017г., отговарящо по съдържанието си на предизвестие по см.на чл.326, ал.2 КТ, ответната Община Кубрат уведомява ищцата, че поради съкращаването на трите щатни бройки за „Главен специалист – счетоводител в кметство” , в това число и заеманата от нея такава, предстои прекратяване на трудовото й правоотношение. В тази връзка й се предлага да заеме длъжността „Общ работник”. В предоставеният й за това тридневен срок, ищцата уведомява работодателя си, че не е съгласна, тъй като е трудоустроена и здравословното й състояние не позволява заемането на предлаганата й длъжност, удостоверявайки това си твърдение с прилагане на Експертно решение №1163815.ІХ.2016г.

Като доказателство на л.103 от делото на КРС е приложено Експертно решение №1090/17.Х.2014г. на МБАЛ-Кубрат, от което е видно, че след прекарано онкологично заболяване и оперативна интервенция, считано от 2012г. ищцата е била трудоустроена със 70% ТНР при противопоказани й - тежък физически труд, напрежение, работа на смени, нощен и извънреден труд.

В отговор на отправено от кмета на общината искане №УД-02-20-790/2.VІ.2017г., със свое Експертно решение №0664/15.VІ.2017г.(вж. л.9) ТЕЛК сочи, че ищцата се ползва от закрилата на чл.333, ал.1 КТ, тъй като страда от заболяване, попадащо в обхвата на Наредба № 5 от 20.ІІ.1987 г. на МЗ.

Със Заповед № 35/14.VІ.2017 г. кметът на Община Кубрат прекратява трудовото правоотношение на ищцата. В реквизит на заповедта е посочено, че трудовото й правоотношение се прекратява на осн.чл.328, ал.1, т.6 КТ – „липса на необходимото образование” като е посочено, че за заемане на длъжността „Счетоводител” се изисква висше икономическо образование, счетоводство и контрол. Заповедта е връчена на ищцата срещу подпис на 19.VІ.2017 г. , трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.6 от КТ – липса на необходимото образование(л.6).

В заключение, назначената по делото експертиза установява, че с взетото от общинския съвет Решение №228/28.ІV.2017г. работните места по кметствата са отразени в раздел ІІ Специализирана администрация, отдел „просвета, култура и техническо обслужване” като за общо 16-те кметства в община Кубрат са одобрени десет щата за длъжност „Главен специалист – техническо обслужване кметства”, един щат за „старши специалист-техническо обслужване кметства” и 4,5 щ.бр. за длъжност „специалист –техническо обслужване кметства”. Не установява изискване за висше образование към длъжността „главен специалист – счетоводител кметства”, както и съществуването на длъжност с такова наименование в структурата на общинската администрация.

Експертът установява, че размерът на получаваното брутно трудово възнаграждение на ищцата за месеца предхождащ уволнението е 502,46 лева. Изчислено на тази база и относимо към дата на постановеното от КПРС решение, за периода от 19.VІ.2017 г. до 26.Х.2017 г. обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на 2 146,90 лева. Депозирано в този смисъл, заключението е било прието от страните и съда като компетентно, обективно и относимо към останалите доказателства.

Относимо към дата на въззивното производство се явява изтекъл предвиденият в чл.225 КТ шестмесечен срок. По делото не се твърди и не се доказва в този период ищцата да е реализирала доходи от друго трудово или приравнено му правоотношение. Съобразено като факт по чл.235, ал.3ГПК, изтичането на шестмесечния срок предпоставя дължимото се по чл.225 КТ обезщетение в размера на 3014,76лв.

С исковата си молба ищцата е навела следните доводи за незаконосъобразност на извършеното й със заповед № 35 от 14.VІ.2017г. уволнение, а именно: с въвеждане на изискване за висше икономическо образование за заеманата от нея длъжност, работодателят недобросъвестно и в нарушение на чл. 8, ал.1 КТ е изменил изискванията за образование; поддържа, че съгласно взетото от общинския съвет решение и утвърденото със заповед на кмета щатно разписание, в действителност се касае за съкращаване на щат за заеманата от нея длъжност; промените в изискванията за заемане на длъжността не се отнасят до необходимостта да се усъвършенства трудовия процес, тъй като към момента на уволнението такъв процес липсва; въведените към нея изисквания за образователен ценз са предприети цел да бъде преодоляна защитата й по чл. 333, ал.1 КТ; поддържа, че ако ответникът беше решил законосъобразно да прекрати трудовото й правоотношение, то това е трябвало да се осъществи или на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ - закриване на част от щатните длъжности за счетоводители, или на осн.чл.328, ал.1, т.11КТ-при промяна на изискванията към заеманата от нея длъжност.

В този си състав съдът намира, че в съвкупността си, относимо на заявената с иска защита, от правна страна доказателствата сочат на незаконосъобразност на уволнението, предприето по отношение на жалбоподателката по реда на чл.328, ал.1,т.6 КТ.

По правило законността на уволнението се оценява с оглед наличие на основанието за уволнение към момента на извършването му, а не с оглед впоследствие настъпили обстоятелства. Основанието по чл. 328, ал. 1, т.6 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните и е свързано с липсата, на необходимото за изпълняваната работа, образование или професионална квалификация. Изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят разполага с правото да въведе, и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика, стига те да не противоречат на нормативно установените. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно, в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението (в този см. вж.Решение № 321 от 31.Х.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 216 от 23.VІ.2015 г. по гр.д. № 6331/2014 г. на ВКС, ІV г.о и др.).

Презумираната по см. на чл.8 КТ добросъвестност на страните по трудовия договор е оборима, а оборването й е в тежест на страната, твърдяща факта на злоупотребата с права .

Настоящият въззивен състав намира, че в съответствие с вменената и доказателствена тежест, в условия на главно и пълно доказване ищцата е оборила презумираната по отношение на работодателя й добросъвестност при уволняването й с процесната заповед. Извод, който се следва от безспорността на установения по делото факт, че уволняването й на посоченото в заповедта основание се явява предприето последващо на взетото от общинския съвет и утвърдено със заповед на кмета преструктуриране и формално заличаване на заеманата от нея длъжност в действащото към дата на уволняването й щатно разписание. На практика е създадена длъжност с променено наименование, място в структурата на общината и в подчинеността й по отношение на други длъжности. С оглед на това хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не е налице. Последното е така, доколкото същата предпоставя запазване на съществуващата трудова функция към изпълнението, на която, по определени обективни причини, работодателят поставя нови изисквания за образование.

За да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността /изцяло или отчасти/ работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.

Този факт, сам по себе си обосновава извод за незаконосъобразността на уволнението, а разгледан в контекста на чл.8КТ, сочи и на обективирана от работодателя злоупотреба с права. Защото, ако бе предприел уволняването й на действително настъпилото основание - съкращаване на щат за заеманата от ищцата длъжност, в какъвто смисъл е и отправеното до нея предизвестие, то работодателят е следвало да се съобрази от една страна със задължението си за подбор, а от друга и със закрилата по чл.333КТ, под която, видно от представените доказателства, е попадала й ищцата.

Предприемайки уволняването й на осн.чл.328, ал.1 ,т.6, при знание за вече съществуващото съкращаване на бройки от заеманата от нея длъжност, в качеството си на работодател Община Кубрат е лишила ищцата от правото й на закрила по чл.333 КТ.

По изложените съображения, в този си състав съдът приема, че е нарушен установеният в чл. 8, ал. 1 от КТ принцип за добросъвестност, поради което извършеното на осн. чл.328, ал.1, т.6 КТ уволнение е незаконно и следва да бъде отменено, както и да бъдат уважени обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.

Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, поради нарушение на материалния закон (чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ). От което и при хипотеза на чл.271 КТ следва отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се уважат предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ .

По предявения на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ иск на ищцата следва да се присъди обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 6 месеца, считано от датата на уволнението - 14.VІ.2017 г. до 14.ХІІ.2017г. възлизащо на 3014,76лв. Присъдената в обезщетение сума е дължима ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска - 14.VІІІ.2017 г. до окончателното й изплащане .

Мотивиран от горното, РОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №169/ 9.ХІ.2017г. по гр.д.№478/ 2017г. по описа на КРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА извършеното със Заповед № 35/14.VІ.2017 г. на кмета на Община Кубрат уволнение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ на С.К.К., ЕГН********** за незаконно и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА С.К.К.,ЕГН********** на заеманата до уволняването й длъжност.

ОСЪЖДА Община Кубрат за заплати на С.К.К., ЕГН********** обезщетение за претърпените от незаконното уволнение вреди за периода от 14.VІ.2017 г. до 14.ХІІ.2017г. в размер на 3014,76лв., дължими ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска - 14.VІІІ.2017 г. до окончателното й изплащане .

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото на в полза на С.К.К., ЕГН********** обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 КТ.

ОСЪЖДА Община Кубрат за заплати на С.К.К., ЕГН********** направени по делото разноски в размер на 660,00лв.

Осъжда Община Кубрат да заплати по см/ка на РОС държавна такса в размер на 120,59лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването ме на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ