Р Е Ш Е Н И Е № 29
Гр. Разград, 2018
г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на втори април
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Рая Йончева
2. Диляна Николова
при секретаря Н. Р. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 50 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от В.И.И., З.А.И.
и Р.И.И. чрез пълномощник против Решение № 188/ 06. 12. 2017 г. по гр. д. № 197/ 2017 г. по описа на КРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите
срещу Е.А.Х. и Ю.Л.Ю. иск
да бъде признато за установено,
че възстановените с Решение № 32П/ 15. 02. 1995 г. на ПК Завет земеделски земи, находящи се в землището на с. Прелез – нива, съставляваща имот № 016006, нива – имот № 010022, нива, съставляваща имот № 051006, към датата на
коопериране са били собственост на Ю. И.Ю., като неоснователен
и недоказан. Изложени са
доводи, че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на процесуалния и на материалния закон.Твърди се, че районният съд
не е обсъдил и анализирал събраните по делото доказателства,
поради което и е достигнал до погрешни
правни изводи. Молят въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск.
Въззиваемата
страна не
е депозирала писмен отговор.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след
проверка на обжалвания акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на
закона. Въззивната инстанция изцяло споделя
изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Въззивниците В.И.И., З.А.И., Р.И.И. са депозирали искова молба пред КРС против ответниците Е.А.Х. и Ю.Л.Ю.. Всички са наследници на общия
наследодател И. Ю. Ч., починал на 26. 08. 1999 г. С Решение № 32/П/ 15. 02.
1995 г. на ПК гр. Завет на И.Ю.Ч.е възстановено правото на собственост
върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. Прелез по
отношение на: 1. Полска култура от 55, 567 дка, имот № 010022; 2. Полска
култура от 20, 033 дка, имот № 016006 и 3. Полска култура от 23, 703 дка, имот
№ 051006. Приживе наследодателят И.Ю.Ч.е прехвърлил правото на собственост
върху същите имоти на ответника Л.Ю.Х. с
нот. акт за дарение срещу гледане и издръжка № 104,
т. ІV, дело № 2118/ 1997 г. Ищците твърдят, че същите земеделски земи са били
собственост на техния наследодател Ю. И.Ю.,
който е син на И. Ю. Ч.. С Решение №
10П/ 29. 05. 1992 г. на ПК гр. Завет е отказано възстановяване на правото на
собственост върху земите на наследниците
на Ю. И.Ю. Чиркин, като са изложени мотиви, че нивите
са на И. Ю. Ч.
От
ОСЗ – Завет е представена преписката, образувана по Заявление вх.
№ 903/21.11.1991 год., по която с Протокол
№ 16П/22.02.1993 г. на основание
чл. 18ж, ал.
2 от ППЗСПЗЗ ПК-Завет е признала и определила за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи с план за
земеразделяне в нови реални граници общо 99.3 дка ниви
на И. Ю.
Ч.. Заявителят
е приложил и в преписката се съдържат Опис-декларация
от емлячна партида № 27, съгласно която И.Ю.Ч.е
внесъл в ТКЗС с. Прелез:
4 дка в м. „Маяда”, 10 дка в м. „Парти орман”, 0.8 дка в м. „Кору”, 2 дка в м. „Кумлук”, 2.5 дка в м. „Гюлемен”, 2 дка в м. „Каршитарла”, 2 дка в м. „Каршитарла”, 10 дка в м. „Кумлук”, нива от
3 дка без посочена местност и нива от 10 дка без
посочена местност, или общо 46.3 дка.
За установяване правото си на
собственост заявителят е представил приложените към образуваната в ПК преписка документи за 119.60 дка
ниви: 1/Нотариален акт за покупко-продажба
№ 31, том ІІ, дело №
352/11.12.1943 г. на Кубратски
околийски съдия и записка за вписването
му (л.85 от делото), видно от който е закупил
следните ниви: 10 дка в м. „Съръ кулак”, 2 дка в м. „Чапралък”, лозе от 0.7 дка, 4 дка
в м. „Чапралък”, 7.3 дка в
м. „Къшлак”, 5 дка в м. „Къшлак”, 4 дка в м. „Чапралък”, 12 дка в м. „Екинлик”, 5 дка в м. „Къшла орман” и 2 дка в м. „Бурун”; 2/Договор от 31.08.1936 г., видно от който
е закупил 12 дка нива в м. „Башкъ Тарла” в землището на с. Прелез; 3/ Изпълнителен лист по гр. д. № 422/1940 г. на Кубратски околийски
съд за собственост
върху 12 дка нива в м. „Пулук Тарласъ” в землището на с. Прелез; 4/Записка за вписване
на Договор за покупко-продажба на 8 дка в м. „Пулук Тарласъ” (л.96 от делото); 5/Договор
от 20.03.1950 г. за покупката на 4 дка нива в м. „Коджа екенлик”; 6/Нотариален акт за покупко-продажба № 29, том ІІ, дело № 398/7.9.1949 г. на Кубратски околийски
съдия за покупка на 20 дка
в м. „Балък чаласъ”; 7/ Нотариален акт за поупко-продажба № 108, том І, дело № 203/22.06.1950 г. на Кубратски околийски
съдия за покупката на следните
ниви в землището на село Прелез:
3.3 дка в м. „Долай”, 8.8 дка в м. „Казал пелит”, 10 дка в м. „Коджа екенлик”, 3 дка в м. „Тутракански път”, з дка в м. „Калето” и 2.5 дка в м. „Дюз екинлик”.
Въззивниците са изложили твърдение, че собственик и вносител на
същите земеделски земи е техният наследодател Ю. И.Ю. и представят опис-
декларации за 33, 3 дка ниви, Заявление – декларация от негово име за членство
в ТКЗС с. Прелез с 34, 2 дка зем. земи през 1958 г.,
удостоверение № 1730/ 05. 02. 92 г. на ТКЗС „Иван Кръстев“ гр. .Завет, че е
внесъл в ТКЗС Завет 79 дка ниви, извлечение от емлячния
регистър. Писмени доказателства, че наследодателят им е бил собственик на тези
земи, които е внесъл в ТКЗС не са приложени. По делото пред районният съд е
разпитана като свидетел А.Т. – сестра на наследодателя на ищците, която твърди,
че баща им дал, дарил на брат й Ю. 70 дка от нивите си, за да влезе с тях в
ТКЗС.
Постоянна и трайна е съдебната практика, че при спор за собственост върху земи, внесени в ТКЗС, меродавно е правото на собственост към датата на
внасянето им, а не от чие
име е станало това. В доказателствена тежест на ищците е да установят, че към
момента на внасяне в ТКЗС на земите от техния наследодател през 1958 г., същите
са били негова собственост. В случая, ищците не са посочили доказателства, установяващи
правото на собственост на техния наследодател Ю. Юмеров върху процесните земеделски земи. Нотариален акт, удостоверяващ
извършено дарение на земите от И.Ю.Ч.на Ю. Ю., както твърди св. Т., че земите
са му дарени, не е представен, а и липсва твърдение на ищците, че е съставян
такъв. Не може да се приеме, че наследодателят им е придобил правото на
собственост и по оригинерен способ – упражнявано давностно владение в продължение на 10 години на осн. чл. 79, ал. 1 ЗС преди внасяне на земите в ТКЗС,тъй
като според показанията на св. Т. земите са му дарени преди внасяне в ТКЗС, а
след това давност
в негова полза
не е текла с оглед на владението
през този период от време
на ТКЗС за сметка на кооператорите.
Предвид изложеното, въззивната
жалба се явява неоснователна. Въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка
на доказателствата,
което според въззивниците е довело районния съд до неправилен
извод, че предявения
иск е неоснователен, е необосновано,
поради което в това отношение не е налице порок
на обжалваното решение. Районният съд е извършил
подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на
което е стигнал до законосъобразни
правни изводи. С оглед на това, решението
на районния съд, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 188/ 06. 12. 2017 г. по гр. д. № 197/ 2017 г. по описа на РС Кубрат.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР