Р Е Ш Е Н И Е

№26

Разград

30.ІV.2018г.

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

26. ІІІ.

На Година

публично

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В заседание в следния състав:

Секретар:Дияна Георгиева

РАЯ ЙОНЧЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2018

№51

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по жалба на Р.М.С., подадена чрез процесуално представляващата я по пълномощие –адв. Кр. Костова против Решение №406/21.ХІІ.2017г. по гр.д.№1916/2017 по опис на РРС, с което по предявен срещу нея иск от Н.Н. Н. на осн.чл.87, ал.3 ЗЗД съдът е развалил съдебната спогодба, сключена между тях на 6.ХІ.2014г. по гр.д.№936/2014 по опис на РРС.

Позовавайки се на недопустимост, неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, жалбоподателката моли за обезсилване, респ. за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново такова, с което предявеният срещу нея иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прави доказателствено искане за прилагане на преписка по изп.д.№456/2016 по опис на ЧСИ Г.Солаков, рег.№761 на КЧСИ и р-н на действие при РОС.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост и основателност.

При редовност в призоваването, страните не се явяват лично в насроченото по същество на жалбата с.з.

Чрез процесуалният си представител пълномощие –адв. Кр. Костова, въззивницата заявява, че поддържа жалбата си. Аргументира становището си за недопустимостта на обжалвания съдебен акт с твърдението за наличие на инициираното от въззиваемия производство по принудително изпълнение на поетото по спогодбата парично задължение. Алтернативно, позовано на същия факт твърди незаконосъобразност на обжалваното решение. Позовава се и на допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на процесуалните правила, поради непроведеното от първоинстанцинния съд всестранно обсъждане на док. материал. На посочените основания моли за обезсилване на решенето и прекратяване на производството поради недопустимостта на предявения срещу ней иск, респ. –за отмяната му и за отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан.

Чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв. Ст. Димитров, въззиваемият Н.Н. оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на доказано направени пред тази инстанция разноски.

Като подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на обжалваем интерес, жалбата е допустима.

Решението на РРС е валидно и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен иск за разваляне на договор – съдебна спогодба, поради неизпълнение на насрещно поетото от въззивницата задължение за заплащане цената на придобития в собственост недвижим имот.

Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Не се установиха релевираните с нея основания за отмяна на решението. Същото е постановено от съда в съответствие с установените по делото факти и приложимия, относим на тези факти материален закон. Пред тази инстанция не се правят допустими по см. на чл.266 ГПК доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия състав. За да уважи предявеният срещу въззивницата иск, първоинстанционният съд е провел обстоен и всестранен анализ на ангажираните от страните и относими към спора доказателства. Които в съвкупността си установяват неизправността й по сключения с въззиваемия договор за спогодба.

С постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 447 от 2.ХІІ.2011 г. по гр. д. № 1182/2010 г. на ВКС, I г. о. е обобщена съдебната практика по въпросите относно действието на спогодбата в делбеното производство и способите за развалянето й. Разяснено е, че по своята правна същност съдебната спогодба в делбен процес е двустранен договор, съдържанието на който се определя свободно от съсобствениците - съделители, които си правят взаимни отстъпки с цел да избегнат един възможен спор.

Със сключената и съдебно одобрена на 5.ХІ.2014г. спогодба, страните са разрешили инициираният между тях спор за делба на придобит в съсобственост недвижим имот, поставяйки го в дял на въззивницата срещу дължимо в уравнение дела на съсобственика –въззиваем изплащане на 17 500,00лв. в срок до 5.V.2015г.

Между страните не се спори, че съдебно постигнатата спогодба е годен изпълнителен титул, въз основа на който, по подадена от него молба, на 5.VІ.2016г. на въззиваемия е издаден изп. лист и срещу въззивницата е било образувано изп.д.№20167610400456 по опис на ЧСИ Г.Солаков, с рег. №761 на КЧСИ и р-н на действие при РОС.

По делото е безспорно установено, че на дата на договорения падеж, въззивницата не е престирала дължимото по спогодбата изпълнение.

От приложената в цялост преписка по изп. дело се установява, че такова изпълнение не е престирано от въззивницата и в предоставеният й срок за доброволно изпълнение, както и че до момента в качеството си на взискател, ищецът не е получил удовлетворение и по способите на принудителното изпълнение.

Обосновано от така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че е налице неизпълнение на парично поетото от въззивницата задължение и че иска за развалянето, на сключената между нея и въззиваемия спогодба, е основателен.

При неизпълнение на поетото с договора насрещно задължение, кредиторът по това вземане има право да иска разваляне на договора за делба (съдебната спогодба). За същността на съдебната спогодба са дадени разяснения с т. 8 от ППВС № 7/1973 г., което не е загубило сила и в което изрично е прието, че постигнатата в производството за делба спогодба е двустранен договор, който може да бъде развален поради неизпълнение единствено по реда на чл. 87 ЗЗД. Конститутивният ефект на спогодбата е доказано настъпил с постигане на съгласието между страните, обективирано в полагане на подпис под спогодителния протокол и постановеното одобрение от съда - чл. 234 ГПК Постигната в производството за делба спогодба е двустранен договор, чието разваляне, поради неизпълнение на поетите с нея задължения, се следва по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Така изложеното сочи на несъстоятелност на въведената с жалбата недопустимост на иска като основание за обезсилване на постановеното срещу въззивницата осъдително решение. Недопустим би бил иск за изпълнение, предявен последващо на съдебно или извънсъдебно развален договор. В случая обаче, относимо към дата на предявяване на иска, договорът е действащ и обвързващ страните с дължимото се по него изпълнение.

Упражняването на потестативното право за едностранно прекратяване /разваляне/ на договора, съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД е свързано с виновно неизпълнение задълженията на приобретателя съобразно уговореното между страните. Едностранното разваляне на договорите е обусловено само от виновно неизпълнение на задълженията на другата страна и е недопустимо, когато след определяне на подходящ срок за изпълнение, кредиторът може и има интерес да получи дължимата престация /чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД/, или когато неизпълнението е незначително с оглед обективния интерес на кредитора /чл. 87, ал. 4 от ЗЗД/. С упражненото право на разваляне в хипотезата на чл. 87, ал.2 ЗЗД, с предявяване на настоящата искова претенция и нейната основателност, въззиваемият е упражнила надлежно това свое потестативно право, което е поражда правните си последици.

В хипотезата на чл. 87, ал.1 ЗЗД , възможността за разваляне на двустранен договор е обусловена от предоставяне от изправната страна на допълнителен срок, подходящ за Възможността за разваляне на двустранен договор в хипотезата на чл. 87, ал.1 ЗЗД е обусловена от предоставяне от изправната страна на допълнителен срок, подходящ за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще счита договора за развален. Но нормата на чл. 87, ал.1 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да се отклонят от нея.

Разгледано в контекста на предвиденото в чл.87, ал.2 и ал.4, образуваното срещу въззивницата и висящо на производство пред ЧСИ изп. дело, предпоставя извода за действия предприети от въззиваемия в качеството му на кредитор, с които от една страна е обективирал интерес от изпълнението, а от друга- за предоставени на въззивницата срокове за изпълнение.

Към настоящия момент изпълнение от въззивницата на уговореното е невъзможно, а поради забавата в плащанията и натрупването на огромни суми по изпълнителното дело, вече е и безполезно за ищеца. Изявлението за разваляне е достигнало до купувача и е породило правните си последици. Налице е и вече трайно установена задължителна съдебна практика за разваляне на договора и със самата искова молба - с нейния петитум, с който се претендират последиците от развалянето.

Постановено в този смисъл решението на РРС е правилно, законосъобразно и обосновано.

В отговор на искането, направено от повереника на въззиваемия за осъждането на въззивницата с разноските по оказаната на въззиваемия безплатна адвокатска помощ, съдът съобрази, че по делото не е бил изготвен отговор на въззивната жалба и че пред тази инстанция, процесуалното представителство на въззиваемия се изразява в явяването на повереника му в с.з. Поради което и по правилото на чл.38 ЗА във вр. с чл.7 (4) НАРЕДБА № 1/ 9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определи следващото се за тази инстанция адвокатско възнаграждение в размера на 600,00лв.

Мотивиран от горното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районният съд в атакуваното първоинстанционно решение, на основание чл. 272 от ГПК, РОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №406/21.ХІІ.2017г. по гр.д.№1916/2017 по опис на РРС .

На осн.чл.38ЗАК ОСЪЖДА Р.М.С.,ЕГН**********,***, Разградска обл., ул.“Средец“№8 да заплати на адв.Стоян Димитров Ненчев, за безплатно оказаната по представителството на Н.Н.Н., ЕГН *********,*** адвокатска услуга, възнаграждение в размер на 600,00лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.