Р Е Ш Е Н И Е

№28

Разград

9.V.2018г.

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

2. ІV.

На Година

публично

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В заседание в следния състав:

Секретар: Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2018

№52

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение №383/22.ХІІ.2017г. по гр.д.№2057 по описа му за 2017 състав на РРС е уважил изцяло иска, предявен от И.Й.И. против „ХОЛИДЕЙ-Н.Ю.С.“ ООД,ЕИК *********, гр.Разград като на осн.чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД е осъдил дружеството да й заплати обезщетение за виновно и противоправно причинените й на 12.VІІІ.2017г. неимуществени вреди, ведно със законна лихва считано от дата на деликта до окончателното им изплащане.

Недоволно от така постановеното решение, ответното дружество обжалва същото като незаконосъобразно в частта, с която съдът е уважил иска за сумата над 1 500,00лв. до първоначалния такъв и като недопустимо в частта, касаеща присъждане на за законната лихва от дата на деликта до дата на предявяване на иска. На релевираните основания моли за отмяна на решението до обжалвания размер на обезщетението, респ. за отхвърляне на иска като неоснователен за сумата над 1 500,00 до 3 000,00лв. и за обезсилване на решението, в частта, касаеща присъждане на за законната лихва от дата на деликта до дата на предявяване на иска.

В с.з., чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв. В.Запрянов , въззивникът заявява,че поддържа жалбата. Счита присъденият в обезщетение размер за завишен и несъответен на реално претърпените от въззиваемата болки и страдания. Счита , че приложената мед. документация не обосновава извод за вида, характера и степента на претендираните до обезщетяването им вреди.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала от правото си на отговор. С подаването му оспорва същата като неоснователна.

В с.з. , чрез процесуално представляващата я по пълномощие адв. Матеева, въззиваемата моли за потвърждаване на обжалваното решение, позовавайки се на неговата правилност, обоснованост и законосъобразност.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.

Като постановено от законен състав и в рамките на правораздавателната му дейност, решението е валидно, но частично недопустимо. В частта, с която съдът е постановил дължимост на претендираната върху главницата лихва от дата на деликта, като постановено свръх петитум и в нарушение на диспозитивното начало, решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Както с исковата си молба, така и в хода на устните състезания, ищцата е сезирала съда с искане за присъждане на законната лихва, считано от дата на предявяване на иска. В тази си част решението е предмет на обжалване, поради което и съответно на правомощията си по чл.270, ал.3 ГПК въззивният съд дължи обезсилване на решението и прекратяване на производството в частта, с която законната лихва е присъдена за периода от дата на деликта до дата на предявяване на иска.

Разгледана по същество, в останалата си част и на конкретно релевираните с нея отменителни основния, жалбата е неоснователна. Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че в тази си част решението е допустимо постановено по същество на предявената по реда на чл.49ЗЗД защита. В случая, значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявена в тази насока активност на страните. Пред тази инстанция не се ангажират допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и док. средства, въз основа на които да следва извод за различна от установената пред РРС фактическа обстановка.

Искът по чл. 49 от ЗЗД е облигаторен по своя характер и с него се цели обезвреда на претърпени от непозволено увреждане вреди, като обезщетението винаги е парично.

При анализа на събраните по делото доказателства, в този си състав съдът намира за законосъобразен изводът на първостепенния съд досежно наличието на визираните в чл.49 ЗЗД предпоставки, ангажиращи обективно и безвиновно деликтната отговорност на въззивника, в чиито задължения е била поддръжката на процесното съоръжение. С допустимо депозирани и относими към предмета на делото доказателства, вкл. и гласни такива, въззиваемата е установила, че на 12.VІІІ.2017, при излизане от собствения на ответника басейн, поради незастопорената метална плоскост на стълбите на басейна, десният й крак пропада и се озовава на около метър дълбочина. В резултат, на което твърди да е получила: хематом на дясното бедро; кръвонасядания и охлузвания върху, и под капачката на лявото коляно; кръвонасядане и оток на външния глезен на десния крак и по гърба на ходилото му; затруднение в активните и пасивни движения на глезенната става на десния крак; разкъсно контузна рана върху костния израстък на десния глезен - скъсване на ставните връзки на ниво глезен и стъпало.

В срок за отговор, както и в настоящото производство, въззивникът въвежда спор относно вида и степента на претендираните до обезвреда неимуществени вреди, а от там и размера на обезщетението. Като ответното дружество оспорва конкретно доказаността на твърдяното от ищцата скъсване на ставните връзки на ниво глезен и стъпало на ляв крак. Твърди като възможно установяването му единствено по способа на ядрено магнитния резонанс, каквото изследване ищцата не доказва да е провела.

По делото е била назначена съдебно-медицинска експертиза, която в заключение констатира, че всяко едно от описаните по горе увреждания се явява установено с приложената по делото медицинска документация . Сочи едновременното им получаване по механизма на заявения с исковата молба начин. Констатира, че скъсването на ставните връзки на ниво глезен и стъпало е довело до трайно затруднение в движението на крайника за срок от едни месец, което по медицински критетирии отговаря на средно изразена по степен телесна повреда. Всяко от останалите телесни увреждания притежава характеристиките на лека телесна повреда- временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. Вещото лице констатира, че така получените увреждания са с висок интензитет и с едномесечна продължителност на оздравителния процес. През този период пострадалата не е била в състояние да се придвижва. Налагало се е ползването на чужда помощ и осъществяването на амбулаторните прегледи в домашни условия. Факт, на който сочи в съвкупността си приложената като доказателство медицинска документация. Във връзка с травмите пострадалата е провела медикаментозно и физиотерапевтично лечение. Вещото лице не изключва късни и спорадично проявявани последици от преживяната травма – при физическо натоварване , промяна на времето, продължително стоене в изправено или висящо за пострадалия крак положение. С ангажираните по делото гласни доказателства, ищцата е установила, че характерът на работата й изисква продължителен престой в изправено положение.

В заключение вещото лице е посочило, че ядрено магнитният резонанс е един, но не и единствен метод за образно изследване на травмата, довела до трайното затруднение в движенията на пострадалата. Провеждането му е възможно по избор и по медицинско направление, каквото на ищцата не е било издадено от лекаря, който я е прегледал и провел лечението й. Медицинската документация по случая сочи установяването на травмата по способа на мануалното изследване и чрез рентгенография, които вещото лице сочи като често и обичайно прилагани от специалистите в ортопедичната практика. Депозирано в този смисъл заключението не е било оспорено и е било прието от страните. Обсъдено в съвкупността на останалите доказателства експертното заключение сочи на относимост към същите. Т.е., медицинската документация, на която ищцата е позовала твърдението си за полученото в десния глезен скъсване на ставни връзки , не е компрометирана и опровергана с допустимо ангажирани от въззивника доказателства и доказателствени средства.

При тези факти, първоинстанционният съд обосновано и съответно на приложимия материален закон е приел, че деликтът е в резултат на непредприети от въззивника действия по обезопасяване и поддръжка на предоставеното за ползване от гражданите съоръжение. Проявено е бездействие, изразяващо се в неосъществен контрол и неизпълнение на задълженията по поддръжка и обезопасяване на стълбата в плувния басейн, което е в пряка връзка с причинения на ищцата вредоносен резултат.

Преценката за размера на дължимото на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД обезщетение е винаги конкретна, при обосновано от конкретните по делото факти чувство за справедливост. РОС намира, че при преценка за размера на дължимото се в обезвреда по чл.49 ЗЗД обезщетение, първоинстанционният съд е отчел всички онези, предпоставящи основателността му фактори: характера и степента на увреждането- едновременно получаване на една средно изразена, довела до трайно затруднение в движението на ищцата телесна повреда и няколко леко изразени по степен телесни повреди в областта и на двата долни крайника; интензитета на търпените болки и страдания; периода на иммобилизация за срок от един месец; протеклия без усложнения оздравителен процес, довел до временната ѝ нетрудоспособност за срок над един месец, обстоятелството, че се касае за увреждане с търпими и в бъдеще неприятни усещания при продължителен престой на крака в изправено положение, и при промяна на времето; обстоятелството, че се касае за млад човек, в трудоспособна възраст, който при изпълнение на трудовите си задължения, ще изпитва и в бъдеще неудобства и дискомфорт от тази травма;

По така изложените мотиви, съдът намира, че в частта, с която РРС е присъдил в полза на ищцата обезщетение за търпените от нея вреди в размера над 1 500,00лв.- до 3000,00лв., решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и в условията на чл.272 и чл.270 ГПК, РОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №383/22.ХІІ.2017г. по гр.д.№2057/2017 по описа на РРС В ЧАСТТА, с която на осн.чл.49 ЗЗД „ХОЛИДЕЙ-Н.Ю.С.“ ООД,ЕИК *********, гр.Разград е осъдено да заплати на И.Й.И., ЕГН********** 3 000,00лв. в обезщетение за причинените й на 12.VІІІ.2017г. неимуществени вреди, дължимо ведно със законна лихва, считано от 4.ІХ.2017 до окончателното му изплащане.

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо постановено свръх петитум Решение №383/22.ХІІ.2017г. по гр.д.№2057/2017 по описа на РРС В ЧАСТТА, с която претендираната върху главницата законна лихва е присъдена като дължима, считано от 12.VІІІ.2017 до 4.ІХ.2017г.

Решението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР