Р
Е Ш Е
Н И Е
N 30
гр. Разград, 04.05.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на единадесети април през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ Й.
ЧЛЕНОВЕ: РАЯ
ЙОНЧЕВА
ДИЛЯНА
НИКОЛОВА
при секретаря Дияна Георгиева, като разгледа докладваното
от съдия Николова в. гр. дело N 55 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
от Г.И.Г.
***, чрез адв.Кремена Джамбазова от АК-Варна, против решение № 423 от
17.01.2018г., постановено по гр.дело №2390/2017г. по описа на РС-Разград, с
което е разрешено на детето И. Г.Г., без съгласието на бащата да напуска пределите на страната и да пътува
до Република Турция и Република Германия през месеците април, юли, август и декември от 2018г. до 2023г. включително,
придружено от своята майка Й.И.А., както и да бъде издаден паспорт за
задгранични пътувания на детето, без съгласието на бащата. В жалбата се сочи на
неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението на РРС. Жалбоподателят навежда доводи, че в
хода на производството пред районния съд е установено, че детето е със
заболяване, което се обостря в месеците, в които съдът е допуснал пътуванията.
Посочва, че не е съобразен факта, че има висящо дело по ЗЗДН и от свидетелските
показания по това дело е установено, че върху детето се упражнява системен
психически тормоз от настоящия съпруг на майката, който според въззивника има
съмнителен бизнес в Република Турция. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго по същество на спора, с което молбата с правно
основание чл.127а от СК да бъде отхвърлена.
Жалбата е процесуално допустима,
като е подадена в законоустановения срок.
Насрещната страна е депозирала
отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, като счита жалбата за неоснователна.
Пред РОС нови
доказателства не са ангажирани от страните.
При служебна проверка
на обжалваното решение РОС не констатира, пороци водещи до неговата нищожност и
недопустимост.
Въззивният съд, като
обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира за установено
следното:
Установено е по делото, че детето И. Г.Г. е родено на ***г. от майка Й. И.А.
и баща Г.И.Г..
С протоколно определение по гр.д.№883/2013г. на РРС е одобрена сключената между Й.И.А.
и Г.И.Г. спогодба, като родителските права по отношение на детето И. Г.Г. са
предоставени на майката, местоживеенето на детето е определено при майката, на
бащата е определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 9 часа в съботния ден до 18ч. в неделния ден, двадесет
дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и
една седмица през зимата, по време на
ваканцията.
Видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак въззиваемата Й.И.А. е сключила
граждански брак с лицето Н.Д.С.на 07.11.2015г. От приложената служебна бележса
от ОД на МВР Разград се установява, че майката е служител на МВР, считано от
01.08.1999г., където продължава да служи понастоящем.
Приложено е удостоверение от ОУ
«Иван Сергеевич Тургениев»-гр. Разград, съгласно което през учебната
2016г.-2017г. детето И. Г.Г. е бил ученик в четвърти клас и е записан за
редовен ученик през учебната 2017г.-2018г.
Установено е от приетия социален
доклад пред първоинстанционния съд, че детето е родено по време на фактичското
съжителстване на страните, които са се разделили през 2013година. Пред
социалните работници Й.А. е съобщила по отношение на пътуванията си в чужбина, че
придружава съпруга си до Република Турция за един ден и след това се връщат,
като това се случва един-два пъти в месеца и съпругът й пътува служебно. Социалните работница са констатирали, че за детето И. Г. са полагани адекватни грижи
от майката и са задоволени всички базови потребности, както и, че между детето и двамата родители има изградена емоционална привързаност, че то се чувства добре в средата, в която се отглежда и желае да живее в семейство на майката. Според данните от социалния доклад детето
е споделило, че е
пътувала в страната с майка си, както и с баща си, като това му харесва. По
данни на майката то е било въодушевено да пътува до Турция, но в последно време
след срещите с бащата се държи хладно и казва, че не обича да пътува.
Детето е изслушано в производството пред
районния съд по реда
на чл. 15, ал.1 от ЗЗкД, като е
заявило, че не обича
да пътува за дълго, тъй като му става лошо по пътя. Обича да играе с телефона,
когато пътува. Посочило е, че е съгласно да пътува с майка си извън страната.
От депозираните пред първоинстанционния съд показания на свид. Стоянова, която е майка на въззиваемата, е установено, че при смяна на сезоните детето
страда от алергия, която се проявява при цъфтеж и застудяване, но същата е
контролирана и се поддържа с лекарства. Обяснява, че И. е любопитно дете и
разказва къде го водят родителите му.
Когато е бил малък е имал издаден международен паспорт и е пътувал до
Гърция. Има покана да гостуват заедно с майката в Германия. Свидетелката е
ходила до Истанбул и е разказвала на детето, че има голяма желязна църква, като
то е проявило любопитство. Свидетелства, че майката пътува понякога до Турция
за 24 часа и придружава съпруга си по работа. От показанията на свид. Р. –сестра на въззивника, е установено, че детето й е споделило, че се
страхува да излезе извън граница, като в Турция се опасява, че може да остане
само и да се случи нещо лошо.
Видно от служебно извършената
справка от въззивната инстанция Г.И.Г. е подал молба за защита от осъществени
актове на домашно насилие в периода 10.10.2017г.-10.11.2017г. спрямо
пострадалото лице И. Г.Г. срещу Й.И.А. и Н.Д.С., като е било образувано
гр.д.№2657/2017г. на РРС. С влязло в сила решение №22 от 23.01.2018г. на РРС по
това дело, потвърдено с решение №21 от 07.03.2018г. на РОС по в.г.д.№43/2018г.
молбата е отхвърлена, като е прието, че са недоказани твърденията, че детето е подложено
на системен психически тормоз от двамата ответници по молбата, както и, че му е
ударен шамар от втория ответник.
От
събраните по делото непротИ.речиви
писмени и гласни доказателства в случая е категорично изяснено, че след настъпилата окончателна
фактическа раздяла между страните ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието
на малолетния
им син се осъществяват изцяло от
майката, на която е предоставено упражняването на родителските права. До момента въззиваемата полага адекватно грижите за детето, като
не се установява поведението
й по някакъв начин
да е застрашило неговото развитие. Напротив майката е осигурила
необходимите
условия за правилното и пълноценно развитие на сина си, обезпечила е по най-добър начин
посрещането на неговите физически,
емоционални и образователни потребности.
Не се доказва
по делото от въззивника заболяването на детето „алергия“ да е
представлява пречка за издаване на исканото разрешение, още повече, че е
установено по делото, че същото успешно се повлиява от предписаното на детето
медикаментозно лечение. На следващо място неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е взел предвид факта на
образуваното висящо дело по реда на ЗЗДН. С оглед принципа за устност и
непосредственост в гражданския процес е недопустимо в настоящото производство
да се ценят и обсъждат събраните по други гражданско дело гласни доказателства.
Както беше коментирано по-горе при анализа на доказателствения материал,
молбата за защита от домашно насилие е била отхвърлена, тъй като не е
установено ответниците да са извършили твърдяните актове на домашно насилие. Изцяло
недоказани са твърденията на въззивника, че съпругът на майката има съмнителен
бизнес в Република Турция.
Въззивният съд намира, че ограничаването
на възможността на детето за пътувания в чужбин до определен кръг държави, с
цел посещение и опознаване на тяхната култура, при липса на доказателства, че
същото ще бъде поставено в риск при извеждането му извън границата на страната,
по същество ограничава основните права и свободи на детето. Такива пътувания с цел екскурзии,
туризъм или посещение на близки познати са изцяло в интерес на детето и следва
да се даде възможност на детето да пътува, придружавано от майката, упражняваща
родителските права извън територията на Република България до Република Турция
и Република Германия.
Съдебната практика на ВКС
сочи интересите на детето като главен критерий при решаването
на спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето,
включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад
граница - Решение № 697 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г., IV г.
о. Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о, Решение № 126 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 6871/2013 г., III г. о. Всяко дете и
неговите родители имат право да напускат която и да е страна,
включително и собствената, като това право подлежи само на тези ограничения,
които са предписани от закона и които са необходими за защита на националната
сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и
свободите на други лица - чл. 10 ал.2 от
Конвенцията на ООН. Този принцип е възпроизведен и прокламиран и в националното
законодателство – в чл. 35 ал.1 от Конституцията на Република България, според
който всеки да има право свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва на територията на страната и да напуска нейните предели, като и
съгласно чл. 33 ал.3 от ЗБЛД правото на детето на свободно придвижване, включително
издаване на паспорт може да бъде ограничено само за защита на националната
сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и правата и свободите на
другите граждани.
Съгласно т.1 на
Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 год. по тълкувателно дело № 1 по описа за
2016 г. на ОСГК на ВКС, съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК,
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия
родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени
държави, респективно държави, чийто кръг е определяем. В
мотивите на същото тълкувателно решение се приема, че при пътуване на детето в чужбина
на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни
прояви, състезания, лечение и пр., съдът подлага на преценка причината за
искането. При липса на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето,
съдът определя параметрите на разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване
на детето в чужбина, възможността да възникне конфликт между правото на детето да
пътува и правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да
възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият родител
следва да търпи това временно ограничаване на правата си.
Настоящият състав на РОС приема, че правилно в
съответствие с дадените указания в т.1 от ТР №1/2017г., районният съд е дал
исканото разрешение, като е определил неговите параметри за определен кръг
държави – Република Турция и Германия, определяйки подходящ срок от пет години
и съобразявайки учебните ваканции на детето през месеците април, юли, август и
декември.
По изложените съображения обжалваното решение, с което
РРС е уважил молбата с правно основание чл.127а от СК, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Пред РОС разноски не са претендирани от страните.
Така мотивиран, Разградският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 423 от
17.01.2018г., постановено по гр.дело №2390/2017г. по описа на РС-Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 от
ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му.