Р Е Ш Е Н И Е

№261

Разград

3.ІV.2018

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

3 .ІV.

закрито

На Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

2018

№56

В. гражданско

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.437 във вр. с чл.435,ал.2, т.6 ГПК.

Образувано е по жалба на Л. Д. Д., длъжник по изп. д.№20157620400634, образувано и висящо на производство пред ЧСИ Д.Драганов, рег.№652 и р-на на действие при РОС .

Жалбата е подадена чрез процесуално представляващата го по пълномощие-адв. Ст. Г. против Разпореждане №…/22.ХІ.2017г., с което ЧСИ отказва да уважи молбата на длъжника по изпълнението за прекратяване на производството по изп.д.№ 20157620400634 при хипотеза на чл.433, ал.1, т.8 ГПК- настъпила перемпция. Позовавайки се на незаконосъобразност и необоснованост, моли за отмяна на обжалваното действие и за прекратяване на образуваното срещу него изп. производство поради обективирано, в срока на чл.433 ГПК бездействие от страна на взискателя. Идентично на изложеното в молбата си за прекратяване на изп.производство, в жалбата си не позовава твърдяната перемпция на факти, а на съдебна практика досежно различията между давностните и преклузивните срокове в изпълнителното производство.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна - Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, взискател по изпълнителното дело не се е възползвала от правото си на отговор и не ангажира становище по нейната допустимост, и основателност.

В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ЧСИ Драганов поддържа, че жалбата макар да е допустима, по същество е неоснователна.Проследява се развитието на изпълнителното производство от образуването му и до момента, като се навежда извод, че взискателят периодично е предприемал дължимите се в производството действия по принудително изпълнение на вземането си. Счита, че по същество искането и възраженията на жалбоподателя визират давностните срокове, а не преклузиивния такъв по см. на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди законосъобразност на отказа си са прекратяване на производството поради настъпила перемпция. производство изп. дело №128 по опис за 2017г.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна в изп. производство и като насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За този си извод, съдът взе предвид доводите на страните, мотивите на съдебния изпълнител и доказателствата по приложеното в цялост изпълнително дело.

От депозираните писмени доказателства се установява, че изп. дело е образувано на производство пред ДСИ при РРС на 16.ІХ.205г. по молба на взискателя Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, въз основа на ИЛ, издаден на 21.ІІІ.2008 г. въз основа на постановените и влезли в сила решения по тд №451/2006 на ВнАС и гд №415/2004 на РОС. Делото е образувано срещу жалбоподателя за вземане в общ размер на 119 983,55лв., от които 34 560,00лв. по главница ведно със законна лихва, възлизаща за периода от 19.Х.2004 до 22.Х.2015г на 44 969,17лв.; главница в размер на 13 909,50лв. със законна лихва за периода от 19.Х.2004 до 22.Х.2015 в размер на 3 911,46лв. и за дължими към 8.Х.2015г. такси по Тарифа към ЗЧСИ в размер на 4 534,51лв.

От материалите по делото е видно, че в хода му, след надлежно уведомяване на страните за висящността му пред ЧСИ Д.Драганов, взискателят е извършвал действия по плащане на изискани му от ЧСИ такси и разноски по събиране на информация за длъжника; с молба вх.№11123/30.Х.2015 е сезирал ЧСИ с искане за насочване на принудителното изпълнение срещу вече възбранените и описани имоти на длъжника(вж.л.24 от изп.д.) и е приложил разпечатка от СВп, удостоверяваща учредена в обезпечение на негов интгерес ипотека върху имот на длъжника(л.25 и сл.). Считано от това, документирано по делото действие на взискателя, на 19.VІІ.2017г., т.е. преди изтичане на двугодишния срок по чл.433ГПК, с молба изх.№92-00-10 – 354/19.VІІ.2017г., регистрирана в канцелария на ЧСИ на 21.VІІ.2017г. с вх.№7382, взискателят е поискал насрочване на публична продан и справки от регистъра на банковите см/ки при БНБ, за разкрити на името на длъжника и на регистрирания от него ЕТ банкови сметки; внесъл е депозит за назначеното от ЧСИ експертиза за определяне пазарната цена на имотите, срещу които е насочено принудителното изпълнение(вж.Ф.№273/5.Х.2017г. на л.46).

С молба вх.№11866 от 16.ХІ.2017г. длъжникът изисква от ЧСИ прекратяване на производството по изп.дело поради обективирано от взискателя бездействие. Позовано на хронологично проследените по горе действия, ЧСИ отказва да прекрати производството с обжалваното разпореждане.

Обосновано от съвкупността на доказателствата, съдът приема постановеният от ЧСИ отказ за законосъобразен, тъй като, относимо към дата на подадената от жалбоподателя молба за прекратяване на изп. производство , се установява, че в предвидените за това срокове по чл.433 ГПК взискателят е обективирал активни действия по принудително събиране на вземането си.

Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 8 от посочената разпоредба, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Срокът, установен с цитираната норма, е преклузивен, а не давностен и започва от тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не води до погасяване на материалното право и след неговото изтичане може да започне ново изпълнително производство.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия (независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запори или възбрани, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещи, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В контекста на изложеното РОС приема, че в разглеждания случай не са налице установените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на жалбоподателя, тъй като взискателят не е бездействал в продължение на 2 години. Извод, който се следва от проследените в хронология действия, които същият е предприемал за удовлетворяване на вземането си в изпълнителното производство.

По изложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Л. Д. Д., длъжник по изп. д.№20157620400634 по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№652 и р-на на действие при РОС против Разпореждане №…/22.ХІ.2017г., с което ЧСИ отказва да уважи молбата на длъжника по изпълнението за прекратяване на производството по изп.д.№ 20157620400634 при хипотеза на чл.433, ал.1, т.8 ГПК- настъпила перемпция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ГО/ЛС