Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N 34

гр. Разград, 03.05.2018 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:   РАЯ ЙОНЧЕВА

                                                                           ДИЛЯНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Дияна Георгиева, като разгледа докладваното от съдия  Николова   в. г. дело №58  по описа за  2018  година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

 Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

 Образувано е по въззивна жалба от  Л. ***, чрез адв. Жоро Чобанов от АК-Разград, против решение № 8 от 24.01.2018г., постановено по гр.дело №1628/2017г. по описа на РС-Разград, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Т.И.Д. ***, сумата от 3940 лева-главница по договор за заем, сумата от 1088,82 лева-обезщетение за забава за периода 01.11.2014г.-20.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная датата на предявяване на исковата молба 21.07.2017г. до окончателното плащане, както и е отхвърлил възражението за прихващане със сумите от 4150 лева и 2400 лева за извършени строително-монтажни работи. В жалбата се сочи на неправилност и незаконосъобразност на решението на РРС, като се развиват доводи, че необосновано първостепенният съд не е обсъдил и приел заключението на вещото лице по назначената  съдебно-икономическа експертиза в частта, в която са остойностени изпълнените СМР от въззивника, както и приел, че въззивникът следва да установи факта на плащане на възнаграждението за СМР. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени, като бъде уважено възражението за пирхващане.

         Жалбата е процесуално допустима, като е подадена в законоустановения срок.

         Насрещната страна не е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК.

                Пред РОС нови доказателства не са ангажирани от страните.

            Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При служебна проверка на обжалваното решение РОС не констатира, пороци водещи до неговата нищожност и недопустимост.

При така очертания предмет на спора, Разградският окръжен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, както и на доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

По делото е представена разписка за получена сума от 30.07.2014г., съгласно която въззивникът е получил от въззиваемия сумата от 6670 лева, която се е задължил да върне в срок до 31.10.2014г. Посочената разписка е двустранно подписана от страните и представлява извънсъдебно признание за неизгодния за въззивника факт относно получаването на сумата, като липсват наведени доводи в жалбата за неправилност и необоснованост на извода на РРС за наличието на валидно възникнало заемно правоотношение между страните. Доколкото в жалбата не се релевират конкретни оплаквания, касаещи приложение на императивни материално-правни норми, за които въззивната инстанция служебно следи, следва да се приеме, че по отношение на  въззивника е възникнало задължението да върне процесната главница в размер на 3940 лева по договор за заем, като дължи изтекла мораторна лихва върху главницата за претендирания период на забава 01.11.2014г.-20.07.2017г. в размера от 1088,82лева, така както е приел РРС в мотивите на обжалваното решение.

РОС не споделя оплакванията във въззивната жалба за неправилно разпределение на доказателствената тежест от районния съд във връзка с установяване на факта на плащане на възнаграждение за извършените СМР от въззивника по  направеното възражение за прихващане с отговора на исковата молба. От показанията на разпитаните пред РРС свидетели безпротиворечиво се установява, че ответникът с неговата бригада са участвали в изграждането на две сгради на ищеца. Свидетелят С.поддържа, че не знае до къде Л. Е. е изградил обектите, единствено знае, че е участвал в изливането на основите и наливане на кофража на офиса, но изработеното от ответника е имало недостатъци и се е наложило да бъдат поправени за сметка на възложителя. Видно от показанията на свидетелите Т. и С.на обектите са работили и други изпълнители, освен ответника. От показанията на свид. М., А. и И. също не се установява точния обем на изпълнените СМР от ответника, както и съответствието им с уговореното. Доказва се от събраните гласни доказателства пред РРС, че покривът на къщата не е изпълнен от бригадата на ответника, нито тя е лепила ондулина на покрива на офиса. Свидетелите М., С.и Т. посочват в показанията си пред РРС, че всяка вечер въззиваемият е плащал на въззивника следващото се възнаграждение за изработеното и няма непогасени задължения към него по договорите за СМР, въпреки че му е дължал пари в размер на около 7000 лева и обещавал да върне заема.

При така установената фактическа обстановка по делото, която е правилно изяснена от РРС, предявените искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в уважените им размери от първоинстанционния съд са основателни, като следва да се отхвърли като недоказано възражението за прихващане със сумите от 4150 лева и 2400 лева за извършени СМР от ответника на къща и офис.

При горните мотиви РОС счете въззивната жалба за неоснователна. Решението на РРС в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В останалата част, в която е отхвърлен частично иска за изтекло обезщетение за забава до първоначално предявения размер от 1089лева решението на РРС е влязло в законна сила като необжалвано от страните.

            С оглед неоснователността на жалбата на въззивника не се следват разноски за въззивното производство.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8 от 24.01.2018г., постановено по гр.дело №1628/2017г. по описа на РС-Разград, в частта, в която Л. И. Е., ЕГН ********** *** е осъден да заплати  на  Т.И.Д., ЕГН ********** ***, сумата 3940 лв. /три хиляди деветстотин и четиридесет лева/ по договор за заем, ведно със законната лихва от 21.07.2017 г. до окончателното плащане, сумата 1088,82 лв. /хиляда осемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава за периода 01.11.2014 г. – 20.07.2017 г. и сумата 781,20 лв. /седемстотин осемдесет и един лева и двадесет стотинки/ разноски по делото пред РРС, както и е отхвърлено  заявеното от Л. И. Е., ЕГН ********** ***, както и е отхвърлено  възражението за прихващане със сумите 4150 лв. и 2400 лв. за извършени строително-монтажни работи на къща и офис.

 

 

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                                           

 

                                                                                                    2.