Р
Е Ш Е
Н И Е
N 34
гр. Разград, 03.05.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЯ
ЙОНЧЕВА
ДИЛЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Дияна Георгиева, като разгледа докладваното
от съдия Николова в. г. дело №58 по описа за
2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Л. ***, чрез адв. Жоро Чобанов от АК-Разград,
против решение № 8 от 24.01.2018г., постановено по гр.дело №1628/2017г. по
описа на РС-Разград, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Т.И.Д.
***, сумата от 3940 лева-главница по договор за заем, сумата от 1088,82
лева-обезщетение за забава за периода 01.11.2014г.-20.07.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная датата на предявяване на исковата
молба 21.07.2017г. до окончателното плащане, както и е отхвърлил възражението
за прихващане със сумите от 4150 лева и 2400 лева за извършени
строително-монтажни работи. В жалбата се сочи на неправилност и
незаконосъобразност на решението на РРС, като се развиват доводи, че
необосновано първостепенният съд не е обсъдил и приел заключението на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза в частта, в която са остойностени изпълнените СМР от въззивника,
както и приел, че въззивникът следва да установи факта на плащане на
възнаграждението за СМР. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат
отхвърлени, като бъде уважено възражението за пирхващане.
Жалбата е процесуално допустима, като
е подадена в законоустановения срок.
Насрещната
страна не е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК.
Пред РОС нови доказателства не са ангажирани от страните.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. При служебна проверка
на обжалваното решение РОС не констатира, пороци водещи до неговата нищожност и
недопустимост.
При
така очертания предмет на спора, Разградският окръжен съд, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения, както и на
доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
По
делото е представена разписка за получена сума от 30.07.2014г., съгласно която
въззивникът е получил от въззиваемия сумата от 6670 лева, която се е задължил
да върне в срок до 31.10.2014г. Посочената разписка е двустранно подписана от
страните и представлява извънсъдебно признание за неизгодния за въззивника факт
относно получаването на сумата, като липсват наведени доводи в жалбата за
неправилност и необоснованост на извода на РРС за наличието на валидно
възникнало заемно правоотношение между страните. Доколкото в жалбата не
се релевират конкретни оплаквания, касаещи приложение на императивни
материално-правни норми, за които въззивната инстанция служебно следи, следва
да се приеме, че по отношение на въззивника е възникнало задължението да върне
процесната главница в размер на 3940 лева по договор за заем, като дължи
изтекла мораторна лихва върху главницата за претендирания период на забава
01.11.2014г.-20.07.2017г. в размера от 1088,82лева, така както е приел РРС в
мотивите на обжалваното решение.
РОС не
споделя оплакванията във въззивната жалба за неправилно разпределение на
доказателствената тежест от районния съд във връзка с установяване на факта на
плащане на възнаграждение за извършените СМР от въззивника по направеното възражение за прихващане с
отговора на исковата молба. От показанията на разпитаните пред РРС свидетели
безпротиворечиво се установява, че ответникът с неговата бригада са участвали в
изграждането на две сгради на ищеца. Свидетелят С.поддържа, че не знае до къде Л.
Е. е изградил обектите, единствено знае, че е участвал в изливането на основите
и наливане на кофража на офиса, но изработеното от ответника е имало
недостатъци и се е наложило да бъдат поправени за сметка на възложителя. Видно
от показанията на свидетелите Т. и С.на обектите са работили и други
изпълнители, освен ответника. От показанията на свид. М., А. и И. също не се
установява точния обем на изпълнените СМР от ответника, както и съответствието
им с уговореното. Доказва се от събраните гласни доказателства пред РРС, че
покривът на къщата не е изпълнен от бригадата на ответника, нито тя е лепила
ондулина на покрива на офиса. Свидетелите М., С.и Т. посочват в показанията си
пред РРС, че всяка вечер въззиваемият е плащал на въззивника следващото се
възнаграждение за изработеното и няма непогасени задължения към него по
договорите за СМР, въпреки че му е дължал пари в размер на около 7000 лева и
обещавал да върне заема.
При
така установената фактическа обстановка по делото, която е правилно изяснена от
РРС, предявените искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в
уважените им размери от първоинстанционния съд са основателни, като следва да
се отхвърли като недоказано възражението за прихващане със сумите от 4150 лева
и 2400 лева за извършени СМР от ответника на къща и офис.
При горните мотиви РОС счете въззивната жалба за неоснователна. Решението
на РРС в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. В останалата част, в която е отхвърлен частично иска за изтекло
обезщетение за забава до първоначално предявения размер от 1089лева решението
на РРС е влязло в законна сила като необжалвано от страните.
С
оглед неоснователността на жалбата на въззивника не се следват разноски за
въззивното производство.
Така мотивиран,
Разградският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 8 от 24.01.2018г., постановено по гр.дело №1628/2017г. по описа на РС-Разград,
в частта, в която Л. И. Е., ЕГН **********
*** е осъден да заплати на Т.И.Д., ЕГН **********
***, сумата 3940 лв. /три хиляди деветстотин и четиридесет лева/ по договор за
заем, ведно със законната лихва от 21.07.2017 г. до окончателното плащане,
сумата 1088,82 лв. /хиляда осемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ - обезщетение
за забава за периода 01.11.2014 г. – 20.07.2017 г. и сумата 781,20 лв. /седемстотин
осемдесет и един лева и двадесет стотинки/ разноски по делото пред РРС, както и
е отхвърлено заявеното от Л. И. Е., ЕГН **********
***, както и е отхвърлено възражението
за прихващане със сумите 4150 лв. и 2400 лв. за извършени строително-монтажни
работи на къща и офис.
2.