Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N37

гр. Разград, 22.05.2018 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  РАЯ ЙОНЧЕВА

                                                                            ДИЛЯНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Д. Г., като разгледа докладваното от съдия  Николова   в. гр. дело N 61 по описа за  2018  година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на  М.А.О. и С.А.О., подадена чрез адв. Д.Д. против Решение № 11/ 22.01.2017г., постановено по гр.дело №179/2017г. по описа на Исперихски РС, с което е прието за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на въззивниците, че поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Тодорово, общ.Исперих, обл.Разград, ул.”Васил Левски” №64, с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, за който е отреден УПИ I, попадащ в квартал №48, образуван от имот № 0.295, с площ 1401 кв.м., ведно с построения в имота самостоятелен обект с начин на трайно ползване – жилищна сграда със застроена площ от 131.00 кв.м., ведно с прилежащото мазе със застроена площ от 22.00кв.м. и подобрения, при граници и съседи: улица, УПИ XVIII и УПИ II и  поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Тодорово, общ.Исперих, обл.Разград, ул.”Васил Левски” №64, с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, за който е отреден УПИ II, попадащ в квартал №48, образуван от имот № 0.295, с площ 769 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ XVIII, УПИ I и УПИ III”, са собственост на наследниците на А. О. А., починал на 06.05.1983г. и А. Ю. А.а, починала на 09.08.1991г. , както и е отменен нотариален акт за собственост на недвижими имот, придобити по давност №23, том Х, рег.№ 9212 по нот. дело № 1255/2011г. на нотариус с рег.№ 254 на НК, в частта, касаеща признаването на М.А.О., ЕГН:********** ***, за собственик на 5/6 идеални части от посочените недвижими имоти. В жалбата се сочи на необоснованост и незаконосъобразност на решението на РРС. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

          Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирани страни в процеса – ответници в първоинстанционното производство.   

        Отговор на същата в законоустановения срок е постъпил от въззиваемата Х.А.М., която счита жалбата за неоснователна.

        На основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК производството по делото е оставено без движение от въззивната инстанция с дадени указания до въззиваемата-ищец в първоинстанционното производство да отстрани констатираните от РОС нередовности на исковата молба, като е постъпила уточнителна молба от 27.03.2018г. от последната, в която посочва, че предявява иск за приемане за установено по отношение на ответниците М.А.О. и С. А.О., че ищцата в качеството й на наследник на А. О. А. и А. Ю. А.а е собственик по наследство на 1/6 ид.част от процесните имоти.

 Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата. При служебна проверка на обжалваното решение РОС не констатира, пороци водещи до неговата нищожност. В конкретния случай въззивният съд обаче намира, че обжалваното решение е недопустимо в частта, в която е прието за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на въззивниците, че поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Тодорово, общ.Исперих, обл.Разград, ул.”Васил Левски” №64, с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, за който е отреден УПИ I, попадащ в квартал №48, образуван от имот № 0.295, с площ 1401 кв.м., ведно с построения в имота самостоятелен обект с начин на трайно ползване – жилищна сграда със застроена площ от 131.00 кв.м., ведно с прилежащото мазе със застроена площ от 22.00кв.м. и подобрения, при граници и съседи: улица, УПИ XVIII и УПИ II и  поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Тодорово, общ.Исперих, обл.Разград, ул.”Васил Левски” №64, с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, за който е отреден УПИ II, попадащ в квартал №48, образуван от имот № 0.295, с площ 769 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ XVIII, УПИ I и УПИ III”, са собственост на наследниците на А. О. А., починал на 06.05.1983г. и А. Ю. А.а, починала на 09.08.1991г. С оглед изложените твърдения от ищцата в първоначално предявената искова молба пред районния съд, че освен нея наследници на А. О. А. и А. Ю. А.а и съсобственици на спорните имоти са още пет лица, сред които и ответникът М.А.О., който е брат на ищцата и правното естество на предявения иск е налице правен интерес от установяване на правото на собственост на ищцата, а не на наследниците на нейните родители. Горните противоречия в исковата молба са отстранени от ищцата пред въззивната инстанция, след като РОС е оставил производството по делото без движение. Като се е произнесъл по нередовна искова молба първостепенният съд е постановил недопустимо решение по иска по чл.124, ал.1 от ГПК, както и в частта, в която е отменил констативния нотариален акт, издаден в полза на ответника за горницата над 1/6 ид.ч. до 5/6 ид.части, което следва да бъде обезсилено в посочените части.

При така очертания предмет на спора, Разградският окръжен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, както и на доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е установено по делото от представените удостоверения за наследници, че въззиваемата Х.А.М. и въззивникът М.А.О., заедно със Севда Ангелова Ангелова, Хубан Ангелова Огнянов, Айше А.О. и Магдалена Ангелова Радева са деца и законни наследници на  А. О. А., починал на 06.05.1983г. и А. Ю. А.а, починала на 07.08.1991г.

Не е спорно между страните, че процесните имоти са били собственост на общите наследодатели на страните. Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Севда Ангелова, която обяснява, че в дома на нейните родители А. О. и А. Ю. след смъртта им,  е останал да живее ответникът М.О., който е нейн брат, заедно със съпругата си С. О.-втората ответница по делото. Свидетелката е обитавала имота до смъртта на родителите си, а след това  се е преселила в Турция, като редовно го е посещавала заедно с останалите сънаследници, по два-три пъти годишно. Посочва, че с брат й М. нищо не са уговаряли за собствеността на бащината им къща, като без да ги пита последният се е снабдил с констативен нотариален акт. Тъй като ответникът е ползвал еднолично имота, само той е заплащал данъците за него, извършил и ремонти, които са били заплатени от неговия син.

Свидетелката А.С. в депозираните показания пред РС-Исперих поддържа, че отношенията между страните са се влошили в началото на 2017г, около Нова година, когато ищцата разбрала, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт. Преди това Х.М. е посещавала редовно имота по три-четири пъти годишно.

Безпротиворечиво се установява от показанията на свид. Р. Ш., И. М.и свид. Х. С., разпитани пред първостепенния съд, че всяка година сестрите на ответника са идвали в дома на родителите си. Не си спомнят М.О. да е демонстрирал по някакъв начин, че къщата е негова, както и, че останалите сънаследници са му идвали само на гости. Свидетелите посочват, че ответникът е заплащал данъците за имота, както и е направил ремонти, но не знаят да съществуват някакви конкретни уговорки между страните за къщата.

Показанията на разпитаните по делото пред първостепенния съд свидетели са детайлни и взаимно допълващи, поради което следва да бъдат кредитирани.

Наследяването като правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници, което включва и владението като фактическо състояние, като част от наследството, се явява правно основание за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване са призовани повече от едно лица, които са приели наследството, между тях възниква наследствена имуществена общност /съсобственост по наследяване/.

От събраните пред РС – Исперих гласни доказателства не се установява при пълно и главно доказване  ответникът  след смъртта на родителите си да е владял еднолично идеалните части на останалите сънаследници,  като в тази връзка РОС препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.  Когато става въпрос за наследствен съсобствен имот  във вътрешните отношения между съсобствениците всеки от тях владее своите идеални части като собственик, като се счита, че е държател на чуждите идеални части. Поради това съсобственик, който не ползва имота, не трябва да доказва активно поведение, а обратното  то трябва да бъде предприето от този, който от държател става владелец. В Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС се приема, че завладяването частите на останалите съсобственици и промяната по начало трябва да се мА.стира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. От обстоятелството, че ищцата е била с известно местожителство в чужбина за ответника и е посещавала през годините дома на родителите си, следва, че не е налице състояние на обективна невъзможност за демонстриране на намерението за еднолично своене.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че само въззивникът  е заплащал данъците и е правил ремонти. Тези действия - заплащането на данъци и консумативни разноски за имота, както и извършването на ремонти в имота не представлява действия на отричане на правата на останалите съсобственици, водещо до мА.стиране пред тях на намерение за своене (Решение № 635 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2009 г., I г. о., ГК, постановено по реда на  чл. 290 ГПК).

По изложените съображения изводът на районният съд, че ответниците не са продобили по давност дела на ищцата в процесните имоти е правилен и законосъобразен.

РОС приема, че въззиваемата надлежно е доказала активната си материална легитимация на посоченото от нея основание в исковата молба като собственик на 1/6 ид.части от процесните имоти. Вместо установителната част на атакуваното решение, която подлежи на обезсилване, като постановена по нередовна искова молба, следва да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъде прието за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на 1/6 идеални части от процесните имоти до размера на наследствените й права. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено до размера на собствените на ищцата 1/6 идеални части от спорните имоти, за които подлежи на отмяна издадения в полза на ответника нотариален акт за собственост на недвижими имот, придобити по давност №23, том Х, рег.№ 9212 по нот. дело № 1255/2011г. на нотариус с рег.№ 254 на НК, като за горницата над посочения размер, за който е отменен констативния нотариален акт, решението е недопустимо като постановено свръх петитум и следва да бъде обезсилено.

С оглед неоснователността на жалбата искането на въззивниците за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция е неоснователно и следва да се  остави без уважение.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 11/ 22.01.2017г., постановено по гр.дело №179/2017г. по описа на Исперихски РС, в ЧАСТТА, в която е прието за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на М.А.О. и С.А.О.,***, че поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Тодорово, общ.Исперих, обл.Разград, ул.”Васил Левски” №64, с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, за който е отреден УПИ I, попадащ в квартал №48, образуван от имот № 0.295, с площ 1401 кв.м., ведно с построения в имота самостоятелен обект с начин на трайно ползване – жилищна сграда със застроена площ от 131.00 кв.м., ведно с прилежащото мазе със застроена площ от 22.00кв.м. и подобрения, при граници и съседи: улица, УПИ XVIII и УПИ II и  поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Тодорово, общ.Исперих, обл.Разград, ул.”Васил Левски” №64, с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, за който е отреден УПИ II, попадащ в квартал №48, образуван от имот № 0.295, с площ 769 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ XVIII, УПИ I и УПИ III, са собственост на наследниците на А. О. А., починал на 06.05.1983г. и А. Ю. А.а, починала на 09.08.1991г. , както и в ЧАСТТА, в която е отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижими имот, придобити по давност №23, том Х, рег.№ 9212 по нот. дело № 1255/2011г. на нотариус с рег.№ 254 на НК, досежно признаването на М.А.О. за собственик за горницата над 1/6 до 5/6 идеални части от посочените недвижими имоти, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на М.А.О. и С.А.О.,***, че Х.А.М., ЕГН ********** ***, е собственик на 1/6 идеална част от поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Тодорово, общ.Исперих, обл.Разград, ул.”Васил Левски” №64, с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, за който е отреден УПИ I, попадащ в квартал №48, образуван от имот № 0.295, с площ 1401 кв.м., както и на 1/6 идеална част от построения в имота самостоятелен обект с начин на трайно ползване – жилищна сграда със застроена площ от 131.00 кв.м., ведно с прилежащото мазе със застроена площ от 22.00кв.м. и подобрения, при граници и съседи: улица, УПИ XVIII и УПИ II и  поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Тодорово, общ.Исперих, обл.Разград, ул.”Васил Левски” №64, с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, за който е отреден УПИ II, попадащ в квартал №48, образуван от имот № 0.295, с площ 769 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ XVIII, УПИ I и УПИ III.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/ 22.01.2017г., постановено по гр.дело №179/2017г. по описа на Исперихски РС, в останалата му част, в която е отменен по отношение на  1/6 идеална част от процесните имоти издадения в полза на М.А.О. констативен нотариален акт за собственост на недвижими имот, придобити по давност №23, том Х, рег.№ 9212 по нот. дело № 1255/2011г. на нотариус с рег.№ 254 на НК.

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                                      

 

                                                                                    2.

 

ДГ