Р Е Ш Е Н И Е № 36

Гр. Разград, 18.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Рая Йончева

2. Ирина Ганева

при секретаря С. Лазарова разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 67 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № I/ 19. 01. 2018 г. по гр. д. № 836/ 2017 г. по описа на ИРС е обявен за нищожен на осн. чл. 75, ал. 2 от ЗН Договор за доброволна делба на земеделски земи от 23. 05. 2006 г. ; признато е за установено, че М.Н. Р. и съпругата му В. Н.Р. са собственици в режим на СИО на земеделска земя – нива с площ от 11 дка в землището на с. Йонково, имот № 019228 на основание давностно владение; допусната е съдебна делба между А.Е., В.К., С.К. и А.А.Х. върху нива с площ от 10 дка, имот № 019229 и нива от 10 дка, имот № 019230 по плана на с. Йонково при описаните права; отхвърлен е иска за делба по отношение на описаните два имота по отношение на съпрузите М.Н. Р. и В. Н.Р., както и е отхвърлен иска за делба на нива с площ от 11 дка, имот № 019228 по плана на с. Йонково; отхвърлен е иска против ответниците на осн. чл. 76 от ЗН за признаване на относителна недействителност на дарението от 14. 06. 06 г. с нот. акт № 45, т. V, рег. № 4079, дело № 781/ 2006 г., като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба от А.Е., В.К., С.К. чрез пълномощник против същото решение в частта, с което е уважен предявения насрещен установителен иск, като е признато за установено, че М.Н. Р. и съпругата му В. Н.Р. са собственици в режим на СИО на земеделска земя – нива с площ от 11 дка в землището на с. Йонково, имот № 019228 на основание давностно владение и в частта, в която е отхвърлен иска за делба на нива с площ от 11 дка, имот № 019228 по плана на с. Йонково; отхвърлен е иска против ответниците на осн. чл. 76 от ЗН за признаване на относителна недействителност на дарението от 14. 06. 06 г. с нот. акт № 45, т. V, рег. № 4079, дело № 781/ 2006 г., като неоснователен и недоказан. Изложени са доводи, че решението в обжалваните му части е необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на процесуалния и на материалния закон. Твърди се, че районният съд не е обсъдил и анА.зирал събраните по делото доказателства, поради което и е достигнал до погрешни правни изводи.

Въззиваемата страна чрез пълномощник е подала писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

В съдебно заседание повереникът на въззиваемата страна поддържа заявеното становище.

Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвания акт, прие следното:

Обжалваното решение е вА.дно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че въззивниците А.Е., В.К., С.К., както и първата ответница и А.А.Х. са законни наследници на Ф. А.Е., починала на 25.08.2002 г. Ответницата е първородното дете на наследодателката, родено от брака й с А.М. К.. Същата наследодателка е сключила следващ брак с О.М. Е.ов, починал преди съпругата си - на 03.03.1984г., от който брак имат родени две деца – въззивника А.Е. и Х.К., починал на 17.01.1994 г. и заместен в наследяването от двете му деца (внучки на наследодателката) – ищците В.К. и С.К..

С влязло в сила Решение № 01ЙВО/30.10.1997г. по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ, постановено по преписка № 01900/06.01.1992г. на ПК-гр.Исперих е възстановено правото на собственост на наследниците на О.М. Е.ов върху: Нива с площ от 31.000 дка, трета категория, находяща се в местността „Черкезлик”, имот № 019039 по плана за земеразделяне на с.Йонково. Ответниците са твърдели пред районния съд, че нивата не е била собственост на О.М. Е.ов, а само на Ф. А.Е.. При съпоставяне записванията в емлячния регистър на с. Йонково не се установява твърдението на ответниците, поради кето следва да се приеме, че нивата е била собственост на О.М. Е.ов, така, както е приел и районният съд и който правен извод не се оспорва от въззивниците. С констативен НА, съставен на 12.06.1998 г., № 79, том VІ, дело № 1319/1998г. по описа на РС-гр.Исперих за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, въззиваемата А.А.Х. заедно с двамата й братя А.Е. и Х.К., са признати за собственици по наследство от О.М. Е.ов на същия недвижим имот на основание влязлото в сила решение на ПК Исперих. Безспорно е, че към момента на издаване на констативния нотариален акт за собственост, Х.К. бил починал /поч. На 19. 01. 1994 г./ Въззивниците развиват довод, че не може да се приеме, че тримата са съсобственици при равни права, след като в нот. акт не е посочено при какви права придобиват правото на собственост, а също така и че с нот акт не могат да бъдат създадени други права на собственост, различни от установените с Решение № 01ЙВО/30.10.1997г. на ПК Исперих.

Въззивният съд в настоящия състав приема, че доводите на въззивниците са неоснователни. Констативен НА, съставен на 12.06.1998г., № 79, том VІ, дело № 1319/1998г. по описа на РС гр.Исперих е издаден в охранително производство по реда на чл. 587 ГПК. Според разясненията на ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК

нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. В случая, издаденият констативен нотариален акт не е оспорен от въззивниците, поради което притежава обвързваща съда доказателствена сила да приеме, че посочените в него лица А.А.Х., А.Е. и Х.К. са собственици на имота. Когато няколко лица придобият общо собствеността върху една вещ, дяловете им се считат равни до доказване на противното, съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗС. Неравенството в дяловете следва да се установи с факти, установяващи друга уговорка между съсобствениците към момента на възникването на съсобствеността, а доказателства за такива вътрешни отношения не са посочени от въззивниците. Ето защо, тримата съсобственици са придобили правото на собственост при равни права.

Сключеният между горните трима съсобственици на 23. 05. 2006 г. договор за доброволна делба, оформен с нотариална заверка на подписите на съделителите, рег.№ 3387/23.05.2006г. по описа на Нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на НК и с район на действие РС гр.Исперих - Акт № 71, том 4, общ рег.№ 3387 по описа на Нотариуса, рег.№ 254, с район на действие РС гр.Исперих, в резултат на който Х.К. е получил в дял и станал изключителен собственик на „Нива с площ от 10.000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Йонково, обл.Разградска, в местността „Черкезлик”, имот № 019230 по плана за земеразделяне на селото; А.Е. е получила в дял и станал изключителен собственик на „Нива с площ от 10.000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Йонково, обл.Разградска, в местността „Черкезлик”, имот № 019229 по плана за земеразделяне на селото и А.А.Х. е получила в дял и станала изключителен собственик на „Нива с площ от 11.000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Йонково, обл.Разградска, в местността „Черкезлик”, имот № 019228 по плана за земеразделяне на селото е нищожен на осн. чл. 75, ал. 2 от ЗН, тъй като в делбата е следвало да участват наследниците на починалия Х.К. – въззивниците В.К., С.К.. В тази част решението на районния съд не е обжалвано.

С Договор за дарение на недвижим имот от 14.06.2006г. (оформен с НА № 45, том V, рег.№ 4079, дело № 520/2006г. по описа на Нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на НК, с район на действие РС-гр.Исперих), А.А.Х. е прехвърлила правото на собственост на сина си М.Н.Р. върху реално обособения и отреден в дял имот № 019228. От този момент М.Н.Р. е осъществявал трайно, необезпокоявано и непрекъснато фактическо владение върху този имот със знанието и без противопоставянето на всички останА.съсобственици. Този факт се установява от събраните по делото гласни доказателства. Св. М., който обработва от 2010 г. процесните земи под аренда, твърди, че от четири години заплащал парите от рентата на С. и В., когато се върнат от Турция и пред тях давал парите на М. за неговите декари, без да имат възражения. Преди 2010 г., от 2005-2006 г. М. обработвал двата имота, а единият се обработвал от М.. Св. С. М. дава показания, които кореспондират на показанията на св. М., че още преди 2006 г. процесните земи се обработвА.от ответника М., който обработвал своята част и от М.. Това положение продължило и след като извършили делбата помежду си през 2006 г. Ищците знаели за извършената доброволна делба, че имат по 10 дка и си получавА.рентата за тяхната част. НямА.нищо против, защото знаели, че тези земи били наследствени от баба им А.. Ищците В. и С. дошли в България за пръв път след като се изселили в Турция преди 4 години. Предявили претенции към нивите, след като узнали, че правото на собственост е възстановено на името на дядо им Осман. Гласните доказателства се подкрепят и от представените договори за ползване на земеделска земя под аренда за периода от 2012 до 2017 г.

Въз основа на изложеното и предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че ответникът М.Р. е осъществявл фактическа власт за себе си върху имот № 019228 със знанието и съгласието на ищците, поради което предявеният насрещен положителен установителен иск, предявен от него, че е станал собственик на имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност е основателен и доказан. Иска за делба по отношение на този имот следва да бъде отхвърлен, както и претенцията на ищците на осн. чл. 76 от ЗН да бъде обявено за относително недействително извършеното дарение в негова полза от А.А. Х. с нот. акт № 45, т. V, рег. № 4079, дело № 520/ 2006 г. на нотариус с рег. № 254, тъй като този имот следва да бъде изключен от делбата.

Предвид изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. Решението в обжалваната част е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На осн. чл. 78 ГПК, предвид изхода на спора, въззивниците следва да заплатят разноските на въззиваемите М.Р. и В.Р. пред въззивната инстанция в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № I/ 19. 01. 2018 г. по гр. д. № 836/ 2017 г. по описа на РС Исперих в частта, с която е уважен предявения насрещен установителен иск, като е признато за установено, че М.Н. Р. и съпругата му В. Н.Р. са собственици в режим на СИО на земеделска земя – нива с площ от 11 дка в землището на с. Йонково, имот № 019228 на основание давностно владение и в частта, в която е отхвърлен иска за делба на нива с площ от 11 дка, имот № 019228 по плана на с. Йонково; отхвърлен е иска против ответниците на осн. чл. 76 от ЗН за признаване на относителна недействителност на дарението от 14. 06. 06 г. с нот. акт № 45, т. V, рег. № 4079, дело № 781/ 2006 г., като неоснователен и недоказан.

В останалата частта, като необжалвано, решението е влязло в сила.

Осъжда А.Е., В.К., С.К. да заплатят на М.Н. Р. и В. Н.Р. сумата 300 лв. разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.