Р Е Ш Е Н И Е №378

Гр.Разград, 15. 05. 2018 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Ирина Ганева

Диляна Николова

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова в. гр. д. № 88 по описа за 2018 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК

Постъпила е жалба от Л.Н.Д. чрез пълномощник срещу Разпореждане от 03. 03. 2018 г., издадено от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г. Стоянов, рег. № 912 с район на действие при ОС Разград, с което е отказал да прекрати производството по изпълнително дело № 20179120401095 по описа на същия ЧСИ. Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно ЧСИ е отказал да прекрати изп. производство, тъй като били образувани две изпълнителни производства за едно и също задължение. Излагат се доводи, че е налице ненадлежно връчване на покана за доброволно изпълнение, наложените обезпечителни мерки са явно несъразмерни с оглед задължението на длъжника, счита, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно, както и че не е ясно как са изчислени таксите по Тарифа към ЗЧСИ.

Взискателят чрез пълномощник е представил писмено становище. Счита, че жалбата в частта, в която е обжалван отказа на ЧСИ да прекрати изп. производство е процесуално допустима, но по същество е неоснователна, а в останалата част е процесуално недопустима.

Постъпило е писмено обяснение от ЧСИ, в което заявява, че жалбата е процесуално допустима, а по същество, че е неоснователна в частта, в която е обжалван отказа на ЧСИ да прекрати изп. производство, а в останалата част е процесуално недопустима.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Пред ЧСИ е било образувано изп. дело № 20179120401095 въз основа на издаден изп. лист от 12. 10. 2017 г. по ч. гр. д. № 694/ 2017 г. по описа на ОС Плевен в полза на кредитора И.И.Д. срещу длъжника Л.Н.Д.. Длъжникът Д. е осъден да заплати сумата 375 евро месечна издръжка за трите си деца Н. Л. Д., Л. Л. Д. и И. Л. Д., считано от 05. 01. 2014 г. въз основа на решение № 444/ 13 г. от 16. 12. 13 г. по описа на Първоинстанционният съд № 3 Сан Лоренсо де Ескориал /Мадрид/ Кралство Испания. По разпореждане на ЧСИ на 06. 11. 17 г. /л.39/ е вписана в Службата по вписванията гр. Плевен възбрана върху недвижим имот с идентификатор 56722.659.301.1.5 по КККР на гр. Плевен, представляващ жилище, апартамент с избено помещение и таванско помещение с адм. адрес гр. Плевен, ул. „Д. Дебелянов“ № 12, ет. 3, ап. 5, възбрана в службата по вписванията гр. София върху имот с идентификатор №68134.1006.998.1.51 по КККР на гр. София, представляващ жилище, апартамент, възбрана върху недвижим имот с идентификатор 68134.1006.998.1.48 по КККР на гр. София, представляващ жилище, апартамент, двата последни с адм. адрес гр.София, район Триадица, кв. „Манастирски ливади“, бл. 22, ет. 6, апартаменти 49 и 46. ЧСИ е изпратил по електронната поща на длъжника покана за доброволно изпълнение, която е получена от последния. Получаването на ПДИ е потвърдено в телефонен разговор с ЧСИ на 18. 12. 17 г. , както е удостоверил ЧСИ /л. 55/. На 29. 01. 2018 г. е постъпила молба от адв. Силвия Йорданова за встъпване в качеството й на процесуален представител на длъжника с приложено пълномощно. На 30. 01. 18 г. чрез електронна поща на адв. Й. са връчени, за което страните не спорят, удостоверение за размера на дълга, уточнение към покана за доброволно изпълнение. Длъжникът чрез процесуалния си представител е направил възражение с подадена молба до ЧСИ, че не дължи сумата по образуваното изп. дело, тъй като решение № 444/ 13 г. от 16. 12. 13 г. представлява постановление относно привременни мерки, съпътстващи развод по № 444/13 г., което е в сила до момента на приключване на делото с развод с влязло в сила решение. На 20. 07. 16 г. е постановено решение за развод № 001211/ 2016 г. по с. дело за развод и според изготвеното удостоверение от 15. 01. 18 г. на първоинстанционния съд, със съдебното решение са обезсилени временните мерки по постановлението от 16. 12. 13 г. Взискателят на 31. 01. 18 г. се е противопоставил и е представил препис от удостоверение от Първоинстанционен съд № 3 Сан Лоренсо де ел Ескориал, че произнесеното решение от 18. 07. 16 г. по делото не е влязло в сила.

На 07. 02. 18 г. адв. С. Й. е предявила пред ЧСИ Възражение вх. № 02064, възразявайки срещу размера на начислените разноски по изп. дело, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., като прекомерно, срещу наложените обезпечителни мерки –възбрана върху три недвижими имота, като несъразмерни, предвид размера на дълга и да бъде вдигнато обезпечението върху недв. имот в гр. Плевен. С Разпореждане от 15. 02. 18 г. ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение и да вдигне наложените възбрани върху недвижимите имоти. Съобщението е връчено по електронната поща на повереника на длъжника на 15. 02. 18 г.

На 20. 02. 18 г. е подадено Възражение вх. № 02892 от адв. С. Й., с което е поискано от ЧСИ да прекрати изп. дело , поради липса на мастна компетентност на осн. чл. 427, ал. 1 т. 3 ГПК да осъществи принудително изпълнение на съдебно решение на държава – членка на ЕС по отношение на страни по делото с обичайно местопребиваване в чужбина. Изложен е довод, че ЧСИ не е връчил разпореждане по ч. г. д. № 694/ 17 г. на ОС Плевен и изпълнителния лист, издаден въз основа на него. С обжалваното Разпореждане от 03. 03. 2018 г. ЧСИ е отказал да прекрати делото, поради липса на местна компетентност.

В жалбата срещу разпореждането от 03. 03. 18 г. на ЧСИ са изложени доводи, че са налице две изпълнителни производства за едно и също задължение по решение № 444/ 13 г. от 16. 12. 13 г. по описа на Първоинстанционният съд № 3 Сан Лоренсо де Ескориал, тъй като освен процесното изп. дело, има образувано изпълнително производство и в Кралство Испания № 174/ 2017, както, че е налице ненадлежно връчване на покана за доброволно изпълнение, наложените обезпечителни мерки са явно несъразмерни с оглед задължението на длъжника, счита, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно, както и че не е ясно как са изчислени таксите по Тарифа към ЗЧСИ.

С оглед на така изложеното, съдът приема следното:

Жалбата в частта, в която се обжалва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е неоснователна, а в останалата част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Изпълнителното производство срещу длъжника е образувано въз основа на издаден изп. лист от 12. 10. 2017 г. по ч. гр. д. № 694/ 2017 г. по описа на ОС Плевен в полза на кредитора И.И.Д.. Изпълнителният лист е издаден в производство по чл. 627б от ГПК от ОС Плевен, в което е допуснато принудително изпълнение на решение № 444/ 13 г. от 16. 12. 13 г. по описа на Първоинстанционния съд № 3 Сан Лоренсо де Ескориал /Мадрид/ Кралство Испания и на осн. чл. 404, т. 3 от ГПК представлява изпълнително основание, подлежащо на принудително изпълнение. Не е в правомощията на съдебния изпълнител да преценява международната компетентност на съда, допуснал изпълнение на решението, постановено от съда в Кралство Испания. Съдебният изпълнител извършва преценка за местна компетентност, преценявайки наличието на условията по чл. 427, ал. 1 от ГПК. В случая, вземането е за издръжка и на осн. чл. 427, ал. 1, т. 3 от ГПК е образувано пред ЧСИ с район на действие ОС Разград по постоянния адрес на взискателя в гр. Разград. Довод и доказателства за наличие на друго образувано в Кралство Испания изпълнително производство за същото вземане на взискателя не е излаган пред ЧСИ. Въпреки това, следва да бъде посочено, че в чл. 433, ал. 1 ГПК са изложени основанията, на които се прекратява изпълнителното производство. Наличието на друго образувано изпълнително производство за същото вземане не е сред основанията за прекратяване на вече образувано такова, след като длъжникът не сочи доказателства, че дължимата сума по изпълнителния лист е платена в другото образувано производство за принудително изпълнение. Предвид изложеното, разпореждането на ЧСИ от 03. 03. 18 г., с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство е законосъобразно и жалбата следва да бъде оставена без уважение. В останалата част, жалбата следва да се остави без разглеждане по следните съображения:

На обжалване подлежат само тези действия и откази на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в закона - чл. 435, чл. 463 и чл. 503 ГПК, като изпълнителните действия и откази може да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и само на посочените в закона основания. Нормата на чл. 435, ал. 1 и ал. 2 от ГПК въвежда изричен списък на действията и отказите на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от страните в изпълнителното производство. Връчването на покана за доброволно изпълнение, действията по налагане на възбрана върху недвижим имот, освен ако длъжникът не се позовава на несеквестируемост, какъвто не е настоящия случай, не е сред действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване. Ето защо, жалбата се явява недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащи на обжалване действия на частния съдебен изпълнител. В частта, в която се твърди, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. е прекомерно, както и че не е ясно как са изчислени таксите по Тарифа към ЗЧСИ, жалбата е просрочена, поради което е недопустима. С Разпореждане от 15. 02. 18 г. , връчено на повереника на длъжника на същата дата ЧСИ се е произнесъл по искането за намаляване на адвокатското възнаграждение и разпореждането не е обжалвано в едноседмичен срок, съгл. чл. 436, ал. 1 ГПК. Уведомлението за разноските е връчена 30. 01. 18 г. и не е обжалвано в едноседмичен срок.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от Л.Н.Д. чрез пълномощник срещу Разпореждане от 03. 03. 2018 г., издадено от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г. Стоянов, рег. № 912 с район на действие при ОС Разград, с което е отказал да прекрати производството по изпълнително дело № 20179120401095 по описа на същия ЧСИ, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ в останалата част подадената жалба от Л.Н.Д. чрез пълномощник, като недопустима.

Решението в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването на длъжника пред АС Варна, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.

ЛС/ГО