Р
Е Ш Е
Н И Е
N 41
гр. Разград, 07.06.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното
заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИРИНА ГАНЕВА
ДИЛЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Светлана Лазарова, като разгледа
докладваното от съдия Николова в. гр. дело N 97 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.267
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЕТ ”Габриела-П.Ц.”, ЕИК116531174, със седалище и
адрес на управление гр.Разград, ж.к.”Орел” бл.21, вх.4, ап.15-гр.Разград
против решение№ 419 от 25.01.2018г., постановено по гр.дело №1985/2015г. по
описа на РС-Разград, допълнено с решение №419 от 25.01.2018г., в частта в която
е обявявен за
недействителен сключения между Л.Р.Х., ЕГН-********** *** и въззивника ЕТ
”Габриела-П.Ц.” трудов
договор №185 от 11.11.2014г., по отношение на чл.І.2 относно „1/един/ час
работно време от 16,00 до 17,00 часа и основно месечно възнаграждение в размер на 45 лева” и на чл.V относно
клаузата „на изпитване 11.05.2015г.” , заместена недействителната клауза в
чл.І.2 с осемчасов работен ден и основно месечно възнаграждение в размер на
минималното трудово възнаграждение предвидено за страна, както и въззивникът е
осъден да заплати на въззиваемата сумата от 770,23 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за времето от 11.11.2014г. до 10.02.2015г. и
сумата от 69 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, полагащ се
за посочения период, ведно със законна лихва, считано от 10.02.2015г. до
окончателното плащане. В жалбата се развиват оплаквания, че атакуваното
решение в обжалваната част е нищожно, алтернативно недопустимо и неправилно.
Сочат се доводи, че при повторното разглеждане на делото пред РРС след
обезсилване от възззивната инстанция на първото решение на районния съд то е
било образувано под същия номер и разпределено на същия докладчик в нарушение
на чл.80, ал.6 от ПАС. На следващо място въззивникът посочва, че делото е
разгледано без участие на задължителния ответник ТП на НОИ-гр. Разград, както
и, че в обжалваната част на решението съдът се
е произнесъл след като производството по делото е било вече прекратено и
исковата молба върната с влезли в сила разпореждания на РРС от 11.12.2015г. и
15.01.2016г. Позовава се на наличие на сила на присъдено нещо по
гр.д.№619/2015г. на РРС, приключило с влязло в сила решение №337 от
02.10.2015г., в което е прието, че сключеният между страните трудов договор е
действителен и не съдържа нищожни клаузи, като със същото решение искът за
трудово възнаграждение за периода 01.11.2014г. до 10.02.2015г е частично уважен до
размера от 60,15лв. и отхвърлен за горницата над уважения размер, както и е
отхвърлен изцяло иска за обезщетение за неплатен годишен отпуск за 2014г. и
2015г. в предявения размер от 200 лева. Моли за обезсилване на обжалваното
решение в обжалваната част, евентуално за неговата отмяна. Претендира разноски
пред РОС.
Жалбата
е процесуално допустима, като е подадена в законоустановения срок.
Въззиваемата
страна е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, като счита жалбата
за неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При служебна проверка на обжалваното решение РОС констатира, пороци водещи
до неговата недопустимост. Производството пред РРС се е развило след
обезсилване на решение №69 от 18.03.2016г. на РРС по гр.д.№1985/2015г. на РРС
като постановено по непредявен иск с
решение №74 от 103.07.2016г. на РОС и връщането на делото на районния съд със задължителни указания на въззивната
инстанция да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 357, ал.1 от
КТ, като признае за установено трудовото правоотношение на ищцата в пълното му
определено от закона съдържание и разгледа спора относно установяване съществуването
на твърдяното от ищцовата страна съдържание
на трудовия договор. След изменението на разпоредбата на чл. 357, ал.1
от КТ през 2001г. трудови са спорове между работника или служителя и
работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовите правоотношения, като извън случаите, когато
работникът или служителят цели да установи трудовия стаж поради загубени или
унищожени документи, установяването на трудовото правоотношение се извършва в
общия исков процес по реда на чл.357, ал.1 от КТ /в този смисъл определение
№327 от 17.06.2009г. на ВКС по гр.д.№1339/2008г., IV ГО/.
При новото разглеждане на делото РРС не е изпълнил задължителните указания,
дадени от въззивната инстанция, като вместо да се произнесе по предявения иск с
правно основание чл.357, ал.1 от КТ е обявил за недействителен по реда на чл.74, ал.4 от КТ сключения
между страните трудов договор №185 от 11.11.2014г., по отношение на чл.І.2 относно
„1/един/ час работно време от 16,00 до 17,00 часа и основно месечно
възнаграждение в размер на 45 лева” и на
чл.V относно клаузата „на изпитване 11.05.2015г.” , заместена недействителната
клауза в чл.І.2 с осемчасов работен ден и основно месечно възнаграждение в
размер на минималното трудово възнаграждение предвидено за страна. По иска по
чл.74 от КТ, както и по исковете за трудово възнаграждение за периода 01.11.2014г.-10.02.2015г., както и за
обезщетение за неплатен годишен отпуск за периода 2014г. и 2015г. производството по делото е било вече
прекратено с влязло в сила разпореждане на РРС №3610 от 11.12.2015г. по
гр.д.№1985/2015г., поради недопустимост, което не е обжалвано от страните. След
прекратяване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт, който подлежи
на обжалване и е неоттегляем, като не може да бъде отменен от същия съд, е
недопустимо в същото производство съдът да постанови решение по иска за
обявяване частичната недействителност на клаузите в трудовия договор, както и
по исковете за трудово
възнаграждение за периода 01.11.2014г.-10.02.2015г., както и за обезщетение за
неплатен годишен отпуск за периода 2014г. и 2015г .
В допълнение на това въззивният съд констатира, че с влязло в сила решение
на РРС№337 от 02.10.2015г. по гр.д.№619/2015г. ЕТ „Габриела-П.Ц.“ е осъдена да
заплати на Л.Р.Х. сумата от 60,15лв. трудово възнаграждение за месец ноември и
месец декември 2014г., като е отхвърлен иска за трудово възнаграждение за
горницата над уважения до предявения размер от 1050 лв. за периода
01.11.2014г.-10.02.2015г., както и иска за обезщетение за неплатен годишен
отпуск за периода 2014г. и 2015г. В мотивите на това решение РРС се е
произнесъл по възражението на работника с правно основание чл.74, ал.4 от КТ,
като го е счел за неоснователно. Посоченото съдебно решение не е обжалвано от
въззивницата в настоящото производство и е влязло в законна сила, като със
същото със сила на присъдено нещо са отречени правото й на трудово
възнаграждение за горницата над 60,15лв. за периода 01.11.2014г.-10.02.2015г.,
както и изцяло правото й на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2014 г. и 2015г. Разрешаването на един правен спор с влязло в сила решение формира
сила на пресъдено нещо между страните за спорното материално право, което е признато или отречено
със съдебното решение. Съгласно чл.229, ал.2 ГПК повторно
заведеното дело се прекратява служебно от съда. Исковете за трудово възнаграждение
за периода 01.11.2014г.-10.02.2015г., както и за обезщетение за неплатен
годишен отпуск за периода 2014г. и 2015г. са недопустим,
тъй като спорът е разрешен с предходно влязло в сила решение между същите страни за същите материални
права. Недопустимо
е в нов исков процес
да се пререшава както спорът за трудово възнаграждение, така и спора за обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, касаещи същия период.
По
изложените съображения обжалваното решение, ведно с извършеното му допълване с
постановеното допълнително решение, с което е постановено предварително
изпълнение на решението в частта по исковете за трудово възнаграждение и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, е недопустимо и подлежи на
обезсилване, като делото следва да бъде върнато на РРС за произнасяне по
предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ,
като първоинстанционният съд следва да остави исковата молба без движение на
осн. чл. 129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК като нередовна с указания на ищцата да
конкретизира установяване на кои елементи от съдържанието на трудовото
правоотношение претендира да бъде установено, както и какъв е периодът на
прослуженото време, което иска да й бъде признато за трудов стаж.
По разноските
При този изход от спора въззиваемата страна следва за заплати на въззивника
сумата от 65 лева-заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
Така мотивиран,
Разградският окръжен съд
ОБЕЗСИЛВА решение№ 419 от 25.01.2018г.,
постановено по гр.дело №1985/2015г. по описа на РС-Разград, допълнено с решение
№419 от 25.01.2018г., постановено по гр.дело №1985/2015г. по описа на
РС-Разград, като недопустимо .
ВРЪЩА делото на РРС за произнасяне по предявения иск
с правно основание чл.357, ал.1 от КТ.
ПРЕКРАТЯВА производство по в.гр.д.№97/2018г.
по описа на РОС в частта, в която е образувано по въззивна жалба от ЕТ ”Габриела-П.Ц.”, ЕИК116531174, със седалище и
адрес на управление гр.Разград, ж.к.”Орел” бл.21, вх.4, ап.15-гр.Разград
против решение№ 419 от 25.01.2018г., постановено по гр.дело №1985/2015г. по
описа на РС-Разград, допълнено с решение №419 от 25.01.2018г., в частта в която
е обявявен за
недействителен сключения между Л.Р.Х., ЕГН-********** *** и въззивника ЕТ
”Габриела-П.Ц.” трудов
договор №185 от 11.11.2014г., по отношение на чл.І.2 относно „1/един/ час
работно време от 16,00 до 17,00 часа и основно месечно възнаграждение в размер на 45 лева” и на чл.V относно клаузата
„на изпитване 11.05.2015г.”, заместена е недействителната клауза в чл.І.2 с
осемчасов работен ден и основно месечно възнаграждение в размер на минималното
трудово възнаграждение, предвидено за страна, както и въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемата сумата от 770,23 лева, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за времето от 11.11.2014г. до 10.02.2015г. и сумата от
69 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
полагащ се за посочения период, ведно със законна лихва, считано от
10.02.2015г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА Л.Р.Х., ЕГН-********** *** да
заплати на от ЕТ ”Габриела-П.Ц.”, ЕИК116531174, със седалище и
адрес на управление гр.Разград, ж.к.”Орел” бл.21, вх.4, ап.15-гр.Разград, направените съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство пред РОС в размер на 65 /шестдесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 от
ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
2.