РЕШЕНИЕ

№ 39 / 30.05.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 98 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Община Исперих, представлявана от кмета Б.Р., подадена чрез пълномощник, против решение № 373 / 23.11.2017г. по гр.д. № 175 / 2017г. по описа на РС Исперих в частта, с която общината е осъдена да заплати на С.Х. А. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер 271 лв. и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер 16 000лв., ведно със законната лихва върху двете суми от датата на непозволеното увреждане. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Жалбоподателят моли съда да го отмени, като вместо това отхвърли в цялост предявените искове.

Въззиваемата С.Х. А. не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание нейният пълномощник изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 20.01.2017г. С. А. решила да посети козметично студио в гр.Исперих, намиращо се на кръстовището на улиците „Христо Ботев“ и „Родопи“. Метеорологичните условия били лоши – пътищата били заледени и с натрупан сняг. Ищцата пътувала с автомобил, управляван от нейния фактически съжител св.Джошкун Салим. Свидетелят спрял автомобила преди да навлезе в кръстовището между двете улици, пред пътния знак, указващ пресичане на път с предимство. С. А. слязла с намерението да пресече първата улица, а след това и втората, за да стигне до козметичното студио. Била с ниски зимни обувки с големи грайфери. Въпреки това, докато преминавала пред управлявания от св.Салим автомобил, който я изчаквал да мине, ищцата се подхлъзнала, загубила равновесие и паднала. Горните обстоятелства се установяват от разпита на св.Салим, както и от св.Б.Исмаил, която в това време била в козметичния салон и възприела непосредствено събитията.

След падането, св.Салим помогнал на ищцата, като я пренесъл на ръце в колата и я откарал до центъра за спешна медицинска помощ в МБАЛ гр.Исперих. Свидетелите М.М. и Тони Цанев, работещи в центъра за СМЦ, констатирали двойна фрактура на левия долен крайник на ищцата и тъй като в болницата нямало ортопедично отделение, я насочили за лечение в МБАЛ гр.Разград.

Видно от приложената епикриза, С. А. постъпила в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ гр.Разград на 20.01.207г. и била изписана три дни по-късно. Констатирани са счупване на тялото на тибията и фибулата вляво. Извършено е закрито наместване на фрактура на тибия и фибула без вътрешна фиксация и е извършена гипсова имобилизация на левия долен крайник с поставяне на гипсов крачол. Ищцата е отказала оперативно лечение. Същата уточнява в исковата молба, че отказът е продиктуван от липсата на парични средства. Св.Салим също обяснява, че операцията в болницата струвала пет хиляди лева, с които последната не разполагала.

От назначената съдебномедицинска експертиза се установява, че освен двете счупвания, С. А. получила хематом над канта на ходилото и оток на пръстите на левия крак. Заключението на вещото лице е, че уврежданията могат да бъдат получени при огъване или падане с фиксирано ходило. В съдебно заседание поддържа заключението, като дава подробно описание на механизма на счупването – при загуба на равновесие се нарушава вертикализацията на тялото, ходилото се фиксира, за да запази тежестта на тялото и този вид счупване на определените две места е признак на описания механизъм. Вещото лице отхвърля вариант за стъпване накриво, като се аргументира с обстоятелството, че тогава локализацията на счупванията ще бъде различна.

Ответникът е направил възражение, че улиците на града във времето на настъпване на травматичното увреждане на ищцата са почистени и че Община Исперих е възложила снегопочистващите дейности на две фирми. Приложени са фактури за изплатени възнаграждения за снегопочистване, както и протокол за установяване на извършено снегопочистване, в който е отбелязано снегопочистване на улиците „Христо Ботев“ и Родопи“ на 18.01.2017г. Св.Събев и А. – управители на двете фирми, заявяват, че са почиствали от сняг улиците, без тротоарите, разбивали са леда, камиони на общината също са се включили в опесъчаването.

За тридневния болничен престой С. А. заплатила 256лв., а за освидетелстване от съдебен лекар и издаване на съдебномедицинско удостоверение – 25лв., т.е. имуществените й разходи възлизат на 281лв.

След дехоспитализацията С. А. се прибрала в дома си. В продължение на четири месеца не можела да ходи. Лежала на легло, като изпитвала силни болки, не можела да спи. Св.Джошкун Салим поел изцяло грижата за нея и за малкото им дете. След този период ищцата започнала бавно да се възстановява, но видно от показанията на св.Салим, тя върши ежедневните дейности с негова помощ.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Първото оплакване в нея е свързано с твърдение за нередовност на исковата молба, свързана с невнасяне на държавни такси за заведените искове. Във връзка с това жалбоподателят навежда довод за неправилно освобождаване на ищцата от внасяне на държавни такси, защото въпреки че е представила доказателства за затруднено финансово състояние, същата е възнамерявала да посети козметично студио, което предполага наличието на доходи. Въззивният съд не споделя направеното възражение, защото използването на козметична услуга не е индиция за наличие или липса на средства. Стойността й е несъизмерима с размера на държавните такси, освен това времето на завеждане на иска е различно от времето на ползване на тази услуга.

Следващото възражение в жалбата е свързано с липсата на фактическия състав на нормата на чл.49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на Община Исперих. Отговорността възниква поради противоправно поведение на лица, на които общината е възложила дейности по снегопочистване на улиците на гр.Исперих: причината, поради която ищцата е изгубила равновесие и е паднала на пътното платно, е непочистването на уличното пътно платно от сняг и лед – дейност, която е възложена на „Агро конструкшан“ООД и „Бруда“ЕООД. За решаване на спора по чл.49 ЗЗД от значение е обстоятелството, че почистването на градските улици от сняг и лед е отговорност на общината и след като това задължение не е изпълнено от изпълнителите, на които е възложила съответните дейности, общината носи отговорност за инцидентите, свързани с непочистването им. Цитираното в писмения отговор на Община Исперих ППВС № 17/1963г. разглежда други хипотези и не намира приложение в настоящия случай.

По-нататък, жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно поради неприемане на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Такова възражение е направено бланкетно в писмения отговор на исковата молба, без да се посочат конкретни факти и обстоятелства, действия или бездействия на пострадалата, които да са в причинна връзка с настъпилите вреди. В писмената защита пред районния съд ответникът е посочил като виновно действие слизането от ищцата от автомобила в средата на кръстовището, вместо в края на уличното платно към тротоара. От приетата фактическа обстановка обаче се установява, че автомобилът е спрял и ищцата е слязла не в средата на кръстовището, а непосредствено преди него, до пътния знак, указващ пресичане на път с предимство. Вече във въззивната жалба, ответникът допълва възражението си с ново твърдение – че ищцата като пешеходец трябва да се движи по тротоара или банкета, а при липса на такива – по платното, противоположно на посоката на движение. Освен, че предявяването на нови факти е преклудирано във фазата на въззивното производство, същото е и неоснователно. Ищцата е пресичала улицата на мястото на кръстовището, а не се е движела успоредно на нея, поради което не е извършила твърдяното от жалбоподателя нарушение като пешеходец.

На последно място, жалбоподателят въвежда оплакване за завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Определеният от районния съд размер от 16 000лв. съответства на характера и вида на причинените на ищцата болки и страдания, начинът и обстоятелствата, при които са получени, вредоносните последици, степен на интензитет на същите, възрастта и социално-обществения статус на пострадалата. В резултат на травмата С. А. е търпяла силни болки след инцидента, четири месеца е била на легло, не е можела да спи. Като майка е била в невъзможност да се грижи за малкото си дете. Не е можела да се грижи за себе си и за семейството си. След изтичане на четиримесечния оздравителен период пострадалата продължава да търпи негативните последици от уврежданията, защото не може да извършва самостоятелно ежедневни дейности, а разчита на помощта на своя фактически съжител. Ако й е била извършена операция с поставяне на остеосинтетичен материал, вероятният оздравителен период би бил по-кратък, според заключението на вещото лице, но в случая липсата на средства за извършване на такава операция не би могла да се вмени във вина на пострадалата, а следва да се приеме като обективно обстоятелство, довело до по-дълъг оздравителен процес.

По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди жалбоподателят не посочва конкретни възражения, поради което и решението в частта за присъждането им не подлежи на анализ. Следва само да се отбележи, че по делото са налице доказателства за извършени от ищцата разходи в размер на 281лв., а районният съд е присъдил обезщетение дори в по-малък размер.

Предвид изложените съображения, решението на РС Исперих в обжалваните части е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Пълномощникът на ищцата претендира присъждане на адв.възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция по реда на чл.38 ал.2 ЗА, като посочва, че представителството е било безплатно. Предвид изхода от правния спор, размерът на обжалваемия интерес във въззивното производство и на осн. чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА, Община Исперих следва да бъде осъдена да заплати в полза на адв.Събева сумата 1 018,13лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ :

Потвърждава решение № 373 / 23.11.2017г. по гр.д. № 175 / 2017г. по описа на РС Исперих в частта, с която Община Исперих е осъдена да заплати на С.Х. А. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер 271 лв. и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер 16 000лв., ведно със законната лихва върху двете суми от датата на непозволеното увреждане – 20.01.2017г. до окончателното им изплащане.

Осъжда Община Исперих да заплати в полза на адвокат Емилия Събева възнаграждение в размер 1 018,13лв. за осъществено безплатно процесуално представителство във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР