Р   Е   Ш    Е   Н   И   Е 

 

№62
 

Разград
 
 


3.ХІ­І.2018г.
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2018
 
                                                 съд                                                                                   

17.ІХ.
 
На                                                                                                                                Година

публично НО        НО 

 

   РАЯ ЙОНЧЕВА

 
 
В                                  заседание в следния състав:

Секретар:Светлана Лазарова                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ

 ИРИНА ГАНЕВА

 АТАНАС ХРИСТОВ
 
                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

                                                                              

  Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

  В. гражданско

 
   

2018
 

    №99
 
      

                              дело                                           по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

            Производство по реда на чл. 258 и сл.    ГПК.

             С Решение №368/17.ХІ.2017г.   по   гр.д.№359 по описа му за 2017г.,  допълнено с Решение №22/31.І.2018г,  състав на ИРС е уважил частично предявените  от Р.  Х.Р. против Н.А.С. и „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД,ЕИК201304848, гр.Пловдив искове, както следва :

        1/на осн.чл.124 ГПК  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Н.А.С., че   ищцата   e изключителен  собственик на имот № 10015.10.18 по кадастралната карта на село Вазово, находящ се в местността „Биюк канете“ с площ от 25512.00 кв.м., придобито на оригинерно  основание - с изтекла на 10.ІV.2008г. десет годишна придобивна давност;

           2/ ОБЯВЯВА за НИЩОЖНО нотариалното действие по съставяне на Нотариален акт №1800/7.ХІ.2016 за поправка на Нотариален акт №180/7.ХІ.2016 за собственост върху недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ, том VIII, рег.№ 8815, дело № 1154 от 10.ІV.1998г. , и двата по опис на нотариус Р.Александров, с рег.№254 и р-н на действие при ИРС.  

            3/ На осн.чл.537 ГПК ОТМЕНЯ   Нотариален акт №180/ 7.ХІ.2016 за поправка на Нотариален акт № 180/10.ІV.1998г.  за собственост върху възстановен по ЗСПЗЗ недвижим имот;

            4/ на осн. чл.108ЗС ОСЪЖДА ответното „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД,ЕИК201304848, гр.Пловдив  да отстъпи на ищцата собствеността  върху  10/ 20 ид.части от поземлен имот № 10015.10.18, придобити на деривативно основание- последователно сключени с ответницата Н.С. договори за дарение за 1/20ид.ч. и  за покупко-продажба на 9/20ид.ч, както и да й предаде владението на целия имот ;

           5/ На осн. чл.194, ал.3 от ГПК ПРИЕМА за доказано  оспорването за 1/ 20 ид.част от имот №10015.10.18 по нотариален акт №25, т. 9, рег. №9081, нотариално дело №1183 от 2016г. по описа на нотариус Р.Александров, с  рег.№254 и за 9/ 20 ид.части от същият имот 10015.10.18 по нотариален акт №26, т. 9, рег.№9092, нотариално дело №1184 от 2016г. по описа на същия нотариус;

           6/ На осн. чл.194, ал.3 от ГПК ПРИЕМА за недоказано  оспорването за 1/ 100 ид.част от имот №10015.13.46 по нотариален акт №25, т. 9, рег. №9081, нотариално дело №1183 от 2016г. по описа на Р.Александров, рег.№254 и в частта за 9/ 100 ид.части от същия имот   по нотариален акт №26, т. 9,рег.№9092, нотариално дело №1184 от 2016г. по описа на същия нотариус;

        С цитираното решение КРС ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, както следва:

       1/ иска на Р.Р. против Н.С.   за установяване правото й на изключителен собственик върху 1/5 ид.част от недвижим имот № 10015.13.46 по кадастралната карта на село Вазово, находящ се в местността „Коджа Екинлик“ с площ от 40098.00 кв.м.;

           2/ ОТХВЪРЛЯ иска на Р. против „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД,ЕИК201304848, гр.Пловдив  за отстъпване собствеността и предаване на владението върху 1/5 ид.част от недвижим имот №10015.13.46 по кадастралната карта на село Вазово, находящ се в местността „Коджа Екинлик“

              Недоволни от така постановеното решение са останали всички страни по делото.

              Ответницата Н.С.  обжалва решението  в частта, с която съдът е уважил предявените срещу  нея искове. Позовавайки се на   неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,   моли за отмяна на решението в тези му части и за отхвърляне на предявените срещу нея искове в цялост.  

            Ответното ЕООД „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“,ЕИК201304848, гр.Пловдив, обжалва решението в частта,  с която съдът е уважил предявеният срещу  ответницата Н.А.С. иск , като на осн. чл.124ГПК е приел за установено, че на оригинерно  основание-придобивна давност     е  придобила в изключително свое право   собствеността върху  имот № 10015.10.18 по кадастралната карта на село Вазово, находящ се в местността „Биюк канете“ с площ от 25512.00 кв.м.; Твърди, че същата като сънаследник на имота не е владяла изключително за себе си, а е осъществявала действия на управлението му в качеството си на  държател на наследствения дял на  въззивницата С.. В тази връзка счита, че е придобил собствеността върху процесните ид. части от имота  от  собственик на същите и че ги  владее  на годно правно основание. Доколкото по предявения на осн.  чл.108 ЗС  ревандикационен иск, съдът дължи произнасяне и по въпроса за принадлежността на претендираното до ревандикация право на собственост, намира иска по чл.124 ГПК за недопустимо предявен при липса на интерес.   На посочените основания претендира отмяна на решението в обжалваните му от него части.

          С депозиран  в срок отговор, ищцата Р.Р. оспорва жалбата на С. като неоснователна и подава насрещна жалба срещу решението на ИРС, в частите, с които са отхвърлени исковите й претенции. Позовавайки се на   неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,   моли за отмяна на решението в тези му части и за уважаване  на исковете й  в цялост.        

              С депозиран в срок на чл.263 ГПК отговор, ответното „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД,ЕИК201304848, гр.Пловдив  оспорва насрещната жалба на Р. като неоснователна и признава основателност на подадената от въззивницата С. жалба.   

              В предоставен й за това срок, въззивницата Н.С. депозира отговор по жалбата на ЕООД „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“,ЕИК201304848, с който  признава основателността й.   В законоустановения и предоставен й за това срок, въззивницата С. не се е възползвала от правото си на отговор по насрещната жалба на Р. и не е ангажирала становище по нейната допустимост, и основателност, но е заявила, че в частта, с която съдът е отхвърлил предявените срещу нея искове, решението е правилно и законосъобразно.

               В с.з., чрез процесуално представляващата я по пълномощие – адв.В., въззивницата Н.С. заявява, че поддържа жалбата си по подробно изложените в нея съображения за незаконосъобразност на решението, в частта, с която първоинстанционният съд е прогласил  нищожността на нот.акт за поправка на констативния нот.акт, позовано на който същата твърди качеството си на съсобственик по наследство и проведена по ЗСПЗЗ реституция.  Моли за отмяна на решението и  в частта с която ИРС е приел  за установено, че въззивницата Р. е придобила по давност правото на собственост върху нивата   с площ от 25512.00 кв.м.,   за която по   кадастралната карта на село Вазово е отреден  имот № 10015.10.18 като оспорва анимуса й на  владеещ за себе си сънаследник. Твърди, че в качеството си на наследник, отдавайки нивите  под наем и аренда, ищцата не е манифестирала пред нея и останалите сънаследници  намерението си за своенето на имотите,  а е   извършвала действия на управление и е упражнявала фактическата власт върху тях   като държател на дяловете им в наследството. Претендира присъждане на доказано направени в производството разноски, съгл. приложен списък по чл.80 ГПК.

                   В с.з., чрез представляващият го юрисконсулт Първановски, въззивното търговско дружество поддържа жалбата си намира жалбата на С. за основателна и оспорва основателността на подадената от Р. жалба. . Претендира присъждане на направени по делото разноски.

                 В с.з., чрез процесуално представляващият я по пълномощие – адв. М., въззивницата Р. завява, че поддържа жалбата си, подадена като насрещна в срока на чл.263 ГПК.  Позовавайки се  на ангажираните от въззивницатга С. гласни доказателства, твърди че   е противопоставила на същата категорично и недвусмислено анимуса си за своене на   процесните ниви. Твърди, че в продължение на повече от 10 години,  е в непрекъснато и необезпокоявано владение на същите, и че към 2008г. ги е придобила в изключителна собственост с изтичане, както на кратката, така и на десет годишната  придобивна давност. Позовавайки се на издаденото й на 12.ІІІ.1992г  У-ние №233, в което е посочена като единствен наследник на починалия на  8.ІІ.1960г. А.П., твърди че до срещата им през 1996г., не е знаела за съществуването на Н.С.  , легитимираща се като еднокръвна сестра на нейния  баща и пряк наследодател - Х.А.Х., поч. на  13.ХІ.1986г.  Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.

              Като подадени в срок, от легитимиращи интерес от обжалването страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбите се преценяват от съда като допустими.   

               По същество на жалбите, съответно на доказателствата и изложените по делото становища, съдът съобрази следното:

              Предмет на заявената по реда на чл.124ГПК  и чл.108 ЗС е претендираното от ищцата право на собственост върху следните зем. имоти:  

       -нива от 25512.00 кв.м., находяща се в местността „Биюк канете“, за която по кадастралната карта на село Вазово, Разградска обл. е отреден поземлен имот с идентификатор № 10015.10.18;

      -1/5 ид.част от нива, цялата от 40 098,00кв.м. находящ се в местността „Коджа Екинлик“, за която по кадастралната карта на село Вазово, Разградска обл. е отреден поземлен имот с идентификатор № 10015.13.46.

         От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че по отношение и на двете ниви, по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ е проведено производство по реституирането им   в  патримониума на наследници на приживе отчуждените наследодатели -  А.Х.П. поч. на 8.ХІ.1960г.и Х.П.У., поч. на 25.ІІ.1962г.   От данните по делото се следва за установено, че за предприетата по реда на ЗСПЗЗ реституция, по отношение на всеки от процесните имоти е била образувана отделна преписка. Съответно: за възстановимите в наследството на починалия на 8.ІІ.1960г.А.П.  25.510 дка  е образувана преписка №06111/12.ІІІ.1992г.(приложена към делото и  с влязло в сила Решение №01ВАЗ/24.VІІ.1996г. ,     по реда на чл.27ППЗСПЗЗ собствеността върху същите е възстановена на Р.Р.    в нови реални граници в местност „Биюк канете“, с.Вазово;  За възстановими в наследство на починалия  на  26.ІІ.1962г.  Х.П.У. 40,098дка е образувана  преписка №07345/2.VІ.1992г и с влязло в сила Решение №02ВАЗ/24.VІІ.1996г.  собствеността върху същите е възстановена на наследниците му в нови реални граници. в местност „Коджа екинлик“,с.Вазово

              Възстановяването на собствеността върху   зем. имот от 25 дка е било заявено на 12.ІІІ.1992г.  от въззивницата   Р., в качеството й на единствен законен    наследник на починалия на 8.ІІ.1960г. А.Х.П.. В приложение към  заявлението за възстановяването на тази нива, въззивницата е депозирала издадено й от кметство с.Вазово У-ние №233/12.ІІІ.10992г.(вж.на л.92).  В съдържание на удостоверението  е посочено, че към дата на смъртта си,  А.П. е бил разведен и е оставил за свой единствен пряк и законен наследник сина  си -  Х.А.П.. Удостоверено е, че последният е починал   и че негови преки наследници са двете му деца-ищцата Р. и починал син Цветомир.  В така представеното удостоверение липсват данни за датите, на които са починали бащата и брата на ищцата.

           В хода на въззивното производство, съдът изиска у-ния за смъртта и наследниците на наследодателите, които в съвкупността си дискредитират отразените в У-ние №233/12.ІІІ.10992г. данни, на които ищцата позовава качеството си на единствен наследник на починалия на 8.ІІ.1960г. А.П.

                 В своята хронологична последователност, тези доказателства сочат на  следното:

                 1/ С приложено на л.39 У-ние №27/12.ІV.2017г. се установява, че починалият на 26.ІІ.1962г .   Х.П.У. е имал пет деца- една дъщеря и четири сина, между които и починалият преди него(на 8.ІІ.1960г.) А.Х.П..

                 2/ С у-ние  №69/12.ІХ.1918г. се установява, че към дата на смъртта си -8.ІІ.1960г. А.П. е бил разведен. В удостоверението е посочено, че след смъртта си А.П. е оставил за свои преки наследници-син Х.А.Х.,  род. на 2.Х.1941г. и починал на 13.ХІ.1986г., и дъщеря-Н.А.С., род. на 15.VІІІ.1949г.

                    Според изисканите и допуснати в това производство доказателства (вж.Акт за женитба №../10.І.1941г. и У-ние за родствени  връзки изх.№АОУ1509/6.VІІІ.2018г.), починалият на 13.ХІ.1986г.  Х.А.П.е син на А.П. от брака му с  М.С.И..

                    Н.А.С. е дъщеря на А.П. от брака му с  Т. В.  Коева, сключен с приложения като доказателство Акт  за женитба №38  на 13.VІ.1949г. и доказано прекратен с развод.  От приложеното като доказателство  У-ние за родствени  връзки изх.№АОУ1509/6.VІІІ.2018г- е видно, че   починалият на 13.ХІ.1986г. Х.А.П.и въззивницата Н.А.С. са еднокръвни, но не и едноутробни брат и сестра.

          Към дата на смъртта си А.П. е бил разведен, което изключва от кръга на наследниците му децата, родени от    бившите му съпруги преди и последващо на сключения с него граждански брак.          

           Поради това, че А.П. е починал преди своя баща Х.У.към наследяване на последния по заместване са призовани неговите деца-бащата на ищцата Х.Х.и неговата сестра, ответник по делото-Н.С.. Съответно при право на 1/ид.ч. за всеки от тях.

            3/ В приложено като доказателство У-ние №061/10.ІХ.2018г. е посочено, че  към дата на  смъртта си,   починалият на 13.ХІ.1986г. Х.А.П.е бил разведен и е оставил за свои преки наследници  - дъщеря Р., родена  на 2.Х.1961г. и син Ц.Х.А., род. на 20.ІV.1967г. и поч. на 10.V.1989г.  

              Към дата на смъртта си Х.А.е бил разведен, което изключва от кръга на наследниците му децата, родени от    бившите му съпруги  последващо на сключения с него граждански брак.  В обясненията си по чл.176 ГПК Р. заявява, че след развода на родителите си, считано от    1965г. не е поддържала контакт със своя баща и неговите роднини.

            На л.92 е приложена преписка на ПК Исперих, от която е видно, че позовано на издаденото й удостоверение за наследници Р. е подала заявление за възстановяване собствеността върху нива от 25 дка , която приживе е била внесена от дядо й по бащина линия в ТКЗС с.Свещари. С Протоколно решение №81 от 6.ХІ.1992г на ПК Исперих , на  наследници  на А.П. е признато   правото на възстановяване на собствеността върху 25 дка зем. земи с план за земеразделяне  по реда на чл.18ж .

           С влизане в сила на зем.план на с.Вазово  процесната нива е индивидуализирана като имот с ЕКАТТЕ №010016. Със свое Решение №01ВАЗ/24.VІІ.1996г.(л.15) на осн.чл.27 ППЗСПЗЗ ПК възстановява правото на собственост върху имота на наследници на А.П.. Като неразделна част на постановеното по реда на чл.27ЗСПЗЗ решение е цитирана и приложена  скица №49/13.ІХ.1996г.  Във  всички актове на ПК, позовано на депозираното   към заявлението у-ние за наследници №233/12.ІІІ.1992, като единствен  наследник е посочена ищцата  Р.Р.. На 23.ІХ.1996г., видно от приложения като доказателство  Протокол №214, ищцата е била въведена във владение на процесната нива.

        На л.30 и сл. от делото като доказателства са приложени  извлечение от  разплащателни сборни ведомости на ЗК“Бъдеще, с.Вазово и наемни договори, депозирани от ищцата в подкрепа на твърдението й, че от 1995г. е отдавала процесните имоти под наем. По отношение на нивата в местност „Биюк канете“ ищцата е реализирала рентата изцяло за себе си, а по отношение на нивата от 40,090дка в местност „Коджа екинлик“     е превеждала дължимата се   рента на останалите , известни й наследници на прадядо й по бащина линия-Х.У.. Последният е бил наследен от баща й Х.Х.по заместване, съгл. чл.10 ЗН . Между страните не се спори, че ответницата Н.С. не е сред лицата, на които ищцата е превеждала полагащият им се дял от рентата за имота в „Коджа екинлик“.  В подкрепа на твърдението  си, че  от възстановяването им е непрекъснато и необезпокоявано владение на процесните имоти, ищцата е ангажирала гласни доказателства.  В показанията си свидетелките Илиева и Миланова, първата колега на ищцата, а втората-нейна роднина по сватовство, независимо една от друга сочат на това, че през годините ищцата никога не е споменавала за свои роднини по бащина линия. Знаели, че имотите в с.Вазово са нейни, че отдава същите под наем, за което ежегодно получава рента.

              И Р.Р., и Н.С. сочат в снетите им по реда на чл.176ГПК обяснения, че до есента на 1996г. те не са се познавали  и никоя от тях не е знаела за съществуването на другата. По този въпрос обясненията ми са едностранчиви. За това, как е протекъл разговорът им за процесните ниви, всяка от тях интерпретира срещата според защитната си позиция.

             В отговор на предявените срещу нея искове, ответницата С. е посочила, че през 1996г.  решила да потърси останалите й в наследство от баща й земи.  Тогава узнала от ПК-Исперих, че процесните имоти са възстановени на ищцата   и че последната, срещу отдаването им под наем, получава рента.  Узнала адреса на ищцата и през м.Х. 1996г. инициирала, състоялата се пред входа на блока среща. Срещата била кратка.  В обясненията си С. твърди, че се представила на ищцата като нейна леля-сестра на баща й. Показала й носеното от нея удостоверение за наследници и заявила, че има претенции за нивите. Показвайки удостоверението за наследници, С. казала:“Виж, какво пише тук“, на   което Р. й отговорила „Не ме интересува“. На въпроса й:“какво става с тези ниви“,   Р. й отговорила:“Каквото трябва съм вземала и  направила“.

           От своя страна, в обясненията си относно срещата си със С., ищцата твърди, че същата  заявила претенции за нивите без да й се представя. Отрича при срещата да й е представян документ, доказващ родствената й връзка с Н.. За това, че С. е нейна леля   узнала едва през 2017г, когато от ПК й се обадили  и й казали , че Н. „ се появила“ с претенции за земите. Интерпретира разговора по следния начин: “ Н. на висок тон ми заяви, че има претенции за тези ниви. Аз й казах, че те са мои и няма да ги отстъпя по никакъв начин. На срещата присъстваше само тя. Тя повиши тон, аз я изслушах. Каза, че има претенции за тези ниви. Аз нищо не  й отговорих и с това приключих. Аз не я познавам“. И следва: „Любопитствах, отидох при майка ми, попитах баща ми дали има сестра. Тя каза, че са живели четири години с баща ми и не познава Н.. Те са женени 1961 и след 1965 се разделят. След 1965 не съм поддържала връзка с баща ми и негови близки. Аз никого не познавах.“

       Обсъдени във връзка помежду си, обясненията на   страните  дават основание на съда да приеме за достоверно твърдението на С.,   че при тази среща   на Р. е станало известно, че тя е нейна леля , че е дъщеря на А.П. и че в това си качество има претенции към наследството му.  

          Обсъдени в съвкупността и на останалите доказателства, в това число и с показанията на ангажираната от С. свидетелка-А-Н-(вж. показания на л.100),     обясненията на страните дават основание на съда да приеме от фактическа страна, че    разговорът им е протекъл на висок тон, с изразено несъгласие на всяка от тях към позицията на другата.   Ето, какво депозира в показанията си дъщерята на С.: „…аз стоях в колата. Майка ми и и Р.Р. се срещнаха пред блока на Р. да разговарят. Започнаха да се чуват викове и се скараха за тези ниви. Майка ми каза, че са се скарали с Р. за нивите.“  Ценени с оглед близката й родствена връзка с ответницата и като депозиращи неизгодни за последната обстоятелства, показанията на св.Николова следва да се кредитират изцяло.

           След тази среща, проследени в хронология доказателствата сочат на следното:

          1/На 10.ІV.1998г. , въз основа на влязлото в сила Решение №01ВАЗ/24.VІІ.1996г. на ПК –Исперих по преписка с вх.№06111/12.ІІІ.1992г. и    считаната за неразделна част от същото Скица №49/13.ІХ.1996г., е издаден констативен Нот акт   №180  (вж.л.17) по нот.д.№1214/1998 по опис на СлВп при   ИРС, с който на осн.чл.483 ГПК(отм.) и чл.34а ЗСПЗЗ  ищцата Р.Р. е призната за собственик по наследство и реституция на нива   от 25.510дка, за която с вл. в сила земеразделителен план в землището на с.Вазово, местност   „Биюк канете“ е отреден имот №010018. Същият е доказано идентичен с претендирания по пункт І от и.м. ПИ с идентификатор 10015.10.18 по КККР на селото, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-18-29/11.ХІ.2007г.;

           2/ На л.18 от делото като доказателство е приложен Нот.акт №180/7.ХІ.2016 по нот. дело №1154/2016 по опис на нотариус Р.Александров, с рег.№254НК и р-на на действие при ИРС, с издаването на който, по молба на въззивницата С.  нотариусът е допуснал „ПОПРАВКА“ на описания по горе констативен нот. акт №180/10.ІV.1998г. КАТО „на  ред девети, отгоре надолу“ след текста „с който признавам молителя Р.Х.Р.,***  и преди текста „на основание влязло в сила решение на поземлената комисия..“ ДОБАВИЛ следния текст  „ и Н.А.С., ЕГН…“;

             На страница І, на ред 12 отгоре надолу от текста на констативен нот. акт №180/10.ІV. 1992г. нанесъл   след „…чл.27 от ППЗСПЗЗ“ корекция като „вместо за  собственик“ да се чете „за собственици“.

      Или според допуснатата от нотариуса поправка, с издаденият на 10.ІV.1998г. констативен нот. акт, при наличие на влязло в сила и неизменено по реда на чл.14, ал.7 и ал.7аЗСПЗЗ решение на ПК относно възстановените върху наследството на А.П. права, нотариусът признава на ответницата  С.,  по наследство и реституция, правото на съсобственост с Р.Р. върху нивата от 25.510дка , за която с вл. в сила земеразделителен план в землището на с.Вазово, местност   „Биюк канете“ е отреден имот №010018. В основание за допуснатата „поправка“ нотариусът се е позовал на представеното му от молителката С. удостоверение за наследници на    А.П. №31/3.ХІ.2016г. и акт за раждане №125/16.VІІІ.V1949г., удостоверяващ факта , че починалият на 8.ІІ.1960г. наследодател е неин баща.

                   3/ Легитимирайки се въз основа на нот. акт за поправка като съсобственик  на процесните имоти,  с  договор за дарение,  сключен на 16.ХІ.2016г. с приложения като доказателство на л.21 - Нот.акт №25/16.ХІ.2016г. по нот.д.№1183/2016 по опис на нотариус Р.Александров, рег.№254НК, ответницата С. дарява на  „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД, 1/20 ид.ч. от  ПИ с идентификатор №10015.10.18 по КККР , представляващ нива от 25.510дка в местност „Биюк канете“, землище с.Вазово   и 1/100ид.ч. от ПИ с идентификатор №10015.13.46, представляващ нива от 40.098дка в местност „Коджа екенлик“, землище с.Вазово. Нот..акт за дарение  е вписан с    вх.рег.№3780 на 16.ХІ.2016г.;

                 4/ Легитимирайки се въз основа на нот. акт за поправка като съсобственик  на процесните имоти,  с  договор за покупко-продажба,  сключен на 16.ХІ.2016г. с приложения като доказателство на л.22 - Нот.акт №26/16.ХІ.2016г. по нот.д.№1184/2016 по опис на нотариус Р.Александров, рег.№254НК, ответницата С. продава  на  „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД, 9/20 ид.ч. от  ПИ с идентификатор №10015.10.18 по КККР , представляващ нива от 25.510дка в местност „Биюк канете“, землище с.Вазово   и 9/100ид.ч. от ПИ с идентификатор №10015.13.46, представляващ нива от 40.098дка в местност „Коджа екенлик“, землище с.Вазово. Нот. акт за дарение  е вписан с    вх.рег.№3780 на 16.ХІ.2016г.; Като за закупените от него идеални част, дружеството е заплатило на С. общо цена в размера на 15 927,70лв. Нот..акт за продажба   е вписан с    вх.рег.№3781 на 16.ХІ.2016г.;

            5/ Легитимирайки се въз основа на нот. акт за поправка като съсобственик  на процесните имоти, на 16.ХІ.2016г. С. сключва с „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ЕООД Договор  за аренда, по силата на който предоставя на дружество  за срок от 15 години ползването на процесните имоти. Арендния договор е нотариално удостоверен от нотариус Р.Александров на 16.ХІ.2016 с рег.№9077. Същият е вписан в служба по вписс8ванията с вх.рег.№3779 на 16.ХІ.2016г.

                 Като представител по пълномощие на дружествата и по трите сделки е посочено лицето  Е.С.А..   

 Въз основа на тази, установена и от двете инстанции фактическа обстановка, в този си състав съдът намира следното:

Правилно, обосновано от доказателствата и съответно на приложимия закон първоинстанционният съд е приел за основателен иска за прогласяване нищожността на нотариалното действие по съставяне на Нот.акт №180/7.ХІ.2016 по нот.д.№1154/2016 на нотариус Р.Александров за поправка на   Нот акт   №180  (вж.л.17) по нот.д.№1214/1998  по опис на СлВп при   ИРС, с който на осн.чл.483 ГПК(отм.) и чл.34а ЗСПЗЗ  ищцата Р.Р. е призната за собственик по наследство и реституция на нива   от 25.510дка в местност   „Биюк канете“, за която със зем. план е отреден    имот №010018, а по КККР ПИ с идентификационен №10015.10.18. В мотиви на решението си в тази му част, първоинстанционният съд е прел, че   с  извършеното нотариално действие по съставяне на нот.акт №180/7.ХІ.2016г. не се допускат поправки на технически и очевидни по характера си грешки, а се касае за „поправка”, накърняваща доказателствената  сила на документа по начин, подменящ констатираното с поправения акт материално право на собственост. Т.нар.  „поправка“ не е техническа, а касае съдържанието на нотариалния акт и е извършена в отсъствие на лицето, по отношение на което е била допусната.

                     В този си състав съдът намира за необходимо, в допълнение на изложените от ИРС мотиви   за нищожност на нотариалното действие да посочи и следното:  Нот.акт №180/10.ІV. 1998г. се явява издаден по реда на действащия към дата на издаването му чл.34аЗСПЗЗ(отм.). В Основание за издаването му е посочено влязло в сила Решение на ПК, с което по реда на   чл.27ППЗСПЗЗ на ищцата е било възстановено в нови реални граници право на собственост върху зем. имот.

            По правната си същност постановеното от ПК решение е с характер на индивидуален административен акт. По делото няма данни същото да е било обжалвано.  Влязло е в сила и относимо към 10.ІV.1998г. се е ползвало със стабилитет. 

            Съгл. чл.14, ал.7а и ал.7 ЗСПЗЗ, единствено в компетентност на ПК е предвидена възможност – служебно или по искане на заинтересовано лице, в случай че са открити нарушения, нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за постановеното по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ решение  да постанови ново такова, с което да измени първоначалното си решение. Като тази възможност не е неограничена във времето, а обвързана с преклузията на едногодишния срок от откриване на обстоятелствата, но не по късно от   2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне(според разпоредбата в редакцията й към 1998г., а според сега действащия чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ-не по късно от три години от влизане в сила на плана за земеразделяне.

         По делото е безспорно установено, че земеразделителният  план на с.Вазово е влязъл в сила през 1995г., а по твърдение на ответницата, обстоятелството, че ищцата Р. не е единствен наследник   на имота в „Биюк канете“, с.Вазово й е станало известно още през 1996г.  По делото не се твърдят  и не се доказват, предприети от ответницата С. действия по сезиране на съответната ПК с обстоятелството, че е сънаследник на имотите, които с Решението си по чл.27 ППЗСПЗЗ комисията е възстановила в собственост на Р. като единствен наследник на починалия на 8.ІІ.1960г А.П..

Правото на собственост е възстановено със стабилен административен акт, поради което въпросът за правата върху имотите не може да се пререшава в приключилата административна процедура по възстановяването им, но може да бъде предмет на съдебен спор в общ  исков процес. Спорът в чие лице следва да се осъществи възстановяването на собствеността, с оглед на обстоятелството на кого е принадлежало правото на собственост към момента на обобществяване, одържавяване или отнемане на земеделските земи, съставлява спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, в резултат на изхода от който следва да се постанови конститутивния по своя характер стабилен индивидуален административен акт на органа на поземлената собственост, с който става реалното възстановяване на правата на собствениците на земеделски земи. А, когато този спор е възникнал между правоимащи, последващо на възстановеното  в  наследствената маса право, то разрешаването му се следва по реда на чл.124 ГПК.

             Съгласно чл. 17 ЗСПЗЗ , в редакцията му към 1996г.,  влязлото в сила решение за възстановяване на собственост върху зем. земи в нови реални граници, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.   Ще рече, че ищцата Р. е легитимирала правото си на собственост по наследство и реституция върху процесната нива по силата на самото решение на ПК. Издаденият й по реда на чл.34аЗСПЗЗ    констативен НА№180/ 10.ІV.1998г. е отменим единствено по способа на чл.431ГПК(отм.), респ. чл.537 на сега действащия ГПК , но не и чрез нотариално действие по издаване на нот.акт за поправката му.

                  В тази връзка, въззивният съдебен състав намира атакуваното с иска нот. действие за извършено от нотариуса  в нарушение на предвидения в чл.34а ЗСПЗЗ(отм.) ред за изменяне на  акта/решението, въз основа на което е издаден поправения от него констативен нотариален акт.   От което и по аргумент на чл.576 във вр. с чл.574 ГПК се следва извод за нищожността на това нотариално действие.

             При доказано констативния характер на обявения за нищожно нот. действие Нот.акт за поправка№180/7.ХІ.2016г., правилно и съответно на заявената в този смисъл защита, първоинстанционният съд е постановил отмяната му по реда на чл.537ГПК.

           В този си състав съдът намира, че първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на въведеното с исковата молба оспорване като такова по оспорване „истинността” на актовете, обективиращи извършените между ответниците действия на разпореждане с имотите.  Стореното от ищцата  оспорване  на въведените в предмет на сделките права, е въпрос по същество на заявената от нея защита по чл.124 ГПК и чл.108 ЗС и не релевира предпоставките за допустимост на производството по чл.194 и сл.ГПК. Освен това, така стореното оспорване касае съдържанието на актовете, с които чрез дарение и покупко-продажба, ответницата е извършила към ответното дружество действия на разпореждане с ид.части от имотите. В съдържанието си, обективиращите сделките нотариални актове са с характер на частен документ .    Съгласно  задължително проведената с ТР5/14.ХІ.2012г. по тд №5 на ВКС, ОСГТК практика, с предвиденото в чл.193 ГПК процесуално право, заинтересованата страна може да оспори - формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ.  

         По така изложените мотиви, решението на ИРС в тази му част следва да бъде обезсилено като недопустимо.

         Като неоснователно се приема от настоящата инстанция въведеното с жалбата на ответното дружество твърдение за недопустимост на иска за установяване правата й на собственост върху имотите, предявен от ищцата в кумулативно единство с иска за ревандикирането им. Безспорно, че   по същество на предявения  по чл.108 ЗС иск съдът дължи произнасяне и по установяване принадлежността на правото в патримониума на ищеца. На първо място, ответното дружество не е страна по   установителния иск. Същият ищцата допустимо е предявила срещу ответницата Н.С., доколкото с предприетите    действия на разпореждане, последната е оспорила правата й върху имотите. Ответното дружество е конституирано като страна по предявения на осн.чл.108 ЗС иск в качеството му на приобретател, намиращ се във фактическа власт на претендираните до ревандикация имоти.  Т.е., исковете по чл.124ГПК и по чл.108ЗС са предявени в условия на субективно, а не обективно съединяване. Поради което и при наличие на доказан за ищцата интерес от заявената с предявяването им защита, първоинстанционният съд допустимо  е приел същите за  съвместно    разглеждане.

           В частта, с която ИРС е уважил, респ. отхвърлил предявените от ищцата искове по чл.124 ГПК и чл.108ЗС, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.  Обоснован  от доказателствата и съответен  на приложимия материален закон       е изводът на първоинстанционния съд, че    на основание изтекла в нейна полза давност, същата е придобила собствеността върху нива от 25.510дка, индивидуализирана като ПИ   е изключителен собственик на ПИ с идентификатор 10015.10.18 по КККР на с.Вазово.

                   В допълнение на изложените по тези искове мотиви, въззивният съд съобрази: В т. 1  на Постановление № 6/27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС на Пленума на ВС е прието, че при разрешаване на въпроса дали чрез осъществяваната върху имота фактическа власт се упражнява владение или държане, следва да се изхожда от презумпцията на чл. 69 ЗС, като се изследва дали същата не е оборена.  

            По делото е безспорно установено, че от м.VІІ. 1996г. въззивницата е упражнявала фактическа власт върху нива с идентификатор №ПИ с 10015.10.18 по КККР на с.Вазово. Въз основа на приложените по делото писмени доказателства, относимо и на депозираните гласни такива, съдът намира, че правното основание, на което същата е установила владението си върху имота е влязлото в сила Решение №01ВАЗ/24.VІІ.1996г. на ПК - Исперих, с което по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ й е било признато право на собственост върху заявени за възстановяване 25.510дка зем. земи, в нови, установени с влязъл в сила зем. пан реални граници. Решението на ПК е валиден  административен акт с вещно правни последици и обективира добросъвестността на установеното върху имота владение. Съдът намира за безспорно, че в хода на инициираната от нея и приключила  с влязъл в сила   акт административна процедура по реституиране на нивата, считано до есента на 1996г., ищцата не е знаела, че нейният праводател и баща –Х.Х.не е единствен наследник на починалия на 8.ІІ.1960г. А.П.. С оглед насрещно депозираните и съвпадащи си изявления на страните, съдът намира, че до есента на 1996г., когато ищцата научава за съществуването  на своята леля-ответницата С., добросъвестността на осъществяваното от нея владение е била налице и от субективна страна.

             С допустимо ангажираните от С. доказателства, презумпцията на чл.70(3)ЗС за добросъвестно осъществяваното от ищцата владение върху реституирания зем. имот се явява оборена. Считано от есента на 1996г. ищцата е била в известност, че праводателят й не е изключителен собственик на нивата и от този момент, владението й върху имота следва да се квалифицира като недобросъвестно.  Като такова то е заварено от влязлата в сила на 22. ХІ.1997г. разпоредба на чл.5(2) ЗВСОНИ, намираща приложение в отношенията между Р. и С. като сънаследници на  реституирани по реда на ЗСПЗЗ имоти. Отговорът на поставения въпрос зависи от тълкуването на съдържанието на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Съобразявайки се със задължителния характер на приетото с ТР№10/5.ХІІ.2012г. на ВКС  по тд №10/12, ОСГК, в този си състав съдът приема, че  с нормата на чл.5(2)ЗВСОНИ „са въведени две правила: че изтеклата давност преди влизане в сила на разпоредбата  не се зачита и че от влизане в сила на нормата започва да тече нова давност“, която е идентична по вид на давността, текла до прекъсването й.   Което, отнесено към конкретиката на спора означава, че на основание възстановената й с годно правно основание собственост върху имота, при оборена презумпция за добросъвестност на осъществяваното от нея владение, ищцата като недобросъвестен владелец може да позове началния момент на изтеклата в нейна полза придобивна давност  към от 22.ХІ.1997г. В случая, същата рамкира значимия за давността времеви  период от 10.VІ.1998г. Като обосновано от депозираното в обясненията на страните, ценени  в относимост с  гласните доказателства,  съдът приема, че ищцата  явно и недвусмислено е демонстрирала пред самата ответница анимуса си за своене на ПИ с идент.  №10015.10.18. като собствен. Правилно, съответно на доказателствата и   на предвиденото в чл.79ЗС първоинстанционният съд е прел, че в резултат на непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота, ищцата е придобила същия  в изключителна своя собственост към м.VІІ. 2008г. на оригинерно основание-изтекла обща придобивна давност.

            По отношение на иска за установяване на собственост върху наследствена идеална част от реституирана по реда на ЗПСЗЗ нива от 40.098дка  находяща се в местност „Коджа екенлик“, за която в землище на с.Вазово с план за земеразделяне е отреден имот ЕКАТТЕ 013046, а с влязъл в сила КККР-ПИ с идентификатор №10015.13.46: Решението следва да бъде потвърдено, но по различни от изложените към него мотиви. В които, неследващо се от доказателствата по делото първоинстанционният съд  приел липса на доказателства за проведената по отношение на този имот административна процедура по възстановяването му в собственост на наследници на приживе отчуждения наследодател-Х.У.. На първо място, по този въпрос между страните не е имало спор. На следващо, от приложените в цялост  преписки по нот.дела с №№1183 и 1184, и двете по опис на нотариус Р.Александров за 2016г., се установя, че въпросните 40дка са били заявени за възстановяване по реда и в сроковете на чл.11ЗСПЗЗ като принадлежащи на наследството, останало след смъртта на починалия на 26.ІІ.1962г .   Х.П.У.. Била е образувана  преписка №07345/2.VІ.1992г и с влязло в сила Решение №02ВАЗ/24.VІІ.1996г.  собствеността върху същите е възстановена на наследниците му в нови реални граници в местност „Коджа екинлик“, с.Вазово. Отреждането им за възстановяване с влязъл в сила земеразделителен план е удостоверено и с издадената за имота скица №15-551807 на СГКК –Разград от 10.ХІ.2016г. Отхвърлянето на така предявения иск се следва пора ди недоказаност на предпоставките за придобиване  на процесните идеални части по давност от ищцата.  В тежест на същата, като един от наследниците на имота, с доказано право на съсобстеност по наследство в размера на 1/5 ид.част е доказването на релевантния за придобивната давност факт, че е била във владение, а не в държане на идеалните части на останалите съсобственици по наследство и то по начин, демонстриращ явно анимуса й за своенето им.  Извършваните от нея действия по отдаване на тази нива под аренда, както и признатия от самата нея факт за разпределяне на рентата за имота към всички известни й наследници, следва да се приемат като действия на управление, а не на явно установено и отблъскващо претенциите на останалите съсобственици поведение.

            Приемайки за доказано правото й на изключителен собственик на нивата от 25.510дка, правилно и съответно на приложимия закон първоинстанционният съд е приел, че с договор за дарение и за покупко-продажба, ответницата С. се е разпоредила в полза на ответното търговско дружество   с части от имот,  по  отношение на които не легитимира право на собственост. С оглед, на което правилно от правна страна е прието, че по отношение на дарените 1/20ид.части  и продадени 9/20 ид. части, за ответното дружество не е настъпил целения със сделките вещно транслативен ефект и същият се намира в тяхно владение без основание. К

                 По отношение на дарените и продадени 10/100 ид.части, равни на 1/10ид.ч. от  нива, цялата от  40.098дка  находяща се в местност „Коджа екенлик“, за която в землище на с.Вазово  е отреден  ПИ с идентификатор №10015.13.46, ответницата като наследник на имота се е разпоредила в рамките на притежаваните от нея в съсобственосттта 2/10  идеални части от имота. Доколко, извършвайки първо дарението, страните по тези сделка са целяли да създадат съсобственост на основание, различно от съществуващата с ищцата съсобственост по наследство, и по начин, освобождаващ  С. от задълженията по чл.33ЗС и предпоставящ валидността на последващо извършената  продажба,  отговорът се следва в различно от настоящото производство.

                  Предвид това, че страните, доказват сторени разноски за държавна такса върху обжалваем интерес  и че подадените от тях жалби са неоснователни, съдът намира за недължими им се претендираните по чл.78 ГПК разноски.   

                  По така изложените мотиви, съдът

                                                    

Р   Е   Ш   И   :

 

 

                  ОБЕЗСИЛВА Решение №368/17.ХІ.2017г.   по   гр.д.№359/2017 по описа    на ИРС в   частта с характер на определение по чл.194 ГПК, с което е признато за   доказано  оспорването на Нот.акт №25, т. 9, рег. №9081, нот. дело №1183 от 2016г. по описа на нотариус Р.Александров, с  рег.№254 за прехвърлени с дарение 1/ 20 ид.части  от имот №10015.10.18; частта    , с която е признато за   доказано  оспорването на нотариален акт №26, т. 9, рег.№9092, нотариално дело №1184 от 2016г. по описа на същия нотариус за продажба на 9/ 20 ид.части от   имот 10015.10.18; в частта, с която е прието за недоказано оспорването на нотариален акт №25, т. 9, рег. №9081, нотариално дело №1183 от 2016г. по описа на Р.Александров, рег.№254 за дарение на 1/ 100 ид.част от имот №10015.13.46   и в частта, с която е прието за недоказано  оспорването на нотариален акт №26, т. 9,рег.№9092, нотариално дело №1184 от 2016г. по описа на същия нотариус   за продажба 9/ 100 ид.части от същия имот   №10015.13.46.

                        ПОТВЪРЖДАВА Решение №368/17.ХІ.2017г.   по   гр.д.№359/2017 по описа    на ИРС в останалата му част.

                        Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.