Р Е Ш Е Н И Е № 44

Гр. Разград . 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева

2. Диляна Николова

при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 101 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ц.К. Х.против Решение № 52/ 28. 02. 2018 г. по гр. д. № 2221/ 17 г. по описа на РС Разград, с което са изменени мерките, относно упражняване на родителските права и заплащането на издръжка с решение по бр. д. № 1855/ 2016 г. по описа на РРС и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето П.А.И. на бащата А.И.С., а на майката е определен режим на лични отношения с детето, като е осъдена да заплаща издръжка в размер на 150 лв. за детето П., считано от 01. 06. 2017 г. и 180 лв. за детето Г. считано от 25. 09. 17 г. до 24. 02. 18 г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Със същото решение е прекратено производството по иска на А.С. против Ц. Х.за изменение на мерките за упражняване на родителските права спрямо детето Г.И.. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че не са обсъдени фактите по делото и че правните изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, като оспорва жалбата, като неоснователна.

В съдебно заседание страните поддържат изложените доводи.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Безспорно се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто гр. брак е прекратен с Решение № 430/ 24. 11. 2016 г. по бр. д. № 1855/ 2016 г. по описа на РРС на осн. чл. 50 от СК. Според постигнатото между страните споразумение, упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца – непълнолетната тогава Г. род. на *** г. и малолетния П., род. на *** г. е предоставено на майката, като по отношение на бащата е определен подходящ режим на лични отношения с децата. Понастоящем Г. е пълнолетна. Страните по делото – двамата родители на децата са явно в много лоши отношения, за което може да се направи извод от приложените многобройни преписки, заведени в РП Разград, както и от съдебното производство по ЗЗДН, предмет на разглеждане по гр. д. № 2011/ 16 г. по описа на РРС. През м. май 2017 г. децата заживели при баща си в дома на баба си и дядо си. Въззиваемият работи като шофьор на тежкотоварен камион ТИР и през по-голямата част от месеца пътува извън страната, завръща се за период от около една седмица. Живее в дома на родителите си и при Я., с която има връзка. През време на отсъствието му, децата се отглеждат от неговите родители. Въззивницата живее на фактически съпружески начала с друг мъж – Р. и двете му деца Р. на 5-годишна възраст и Габриела, 16-годишна. Според изготвения социален доклад от Д „Социално подпомагане” Разград, представен пред районния съд, двамата родители разполагат с добри битови условия за отглеждане на детето П. и с висок родителски капацитет. За формирането му като личност са спомогнали бабата и дядото по бащина линия.

Изслушано пред районния съд, детето П. е заявило, че със сестра си живеят при баба си Г., която е майка на баща му. Последният също живеел там, но пътувал, живеел и при приятелката си Я.. Не иска да живее при майка си, защото там не му е приятно, неприятен му бил съжителника й Р.. Сам избрал да живее при баща си. Майка му се карала, карали се и заради малкия Р.. С майка си почти не се виждали, само разговаряли понякога по телефона. Изслушано е и детето Г.. Детето заявява, че много пъти е разговаряло с брат си П., за да усети дали има намеса на близките му и дали правилно е преценил къде да живее. Забелязала, че когато П. заяви, че ще се среща с майка си, му казвали да отиде, но по такъв начин, че усещането било по-скоро да не ходи. Заживял при баща си, тъй като не се чувствал в свой дом там, където живеел с майка си.

Пред настоящата инстанция е назначена и изслушана психологическа експертиза, която е изготвила психологически портрет на двамата родители и на детето, на личните отношения между тях. Според резултатите от изследването и двамата родители отчитат развитие на психичните сфери в норма. Отчитайки семейната ситуация, раздялата на родителите, разстроените им отношения в ситуация на т. нар. семейна война, прави извод, че това е довело до промяна и объркване в психо-емоционалния свят на детето. Според вещото лице е налице съзнателно или несъзнателно манипулиране на детето и създаване на негативен образ на майката, което с течение на времето води до отчужденост към майката, вследствие на неефиктивните взаимоотношения с нея. П. се чувства напрегнат от факта, че възрастните, с които живее не одобряват контактите с майка му. В сложната ситуация на семейните взаимоотношения, детето търси начини да защити психическото си спокойствие, да се изолира и скрие от безпокойството и поради тази причина и предвид честото отсъствие на бащата, което спомага за по-спокойния му психоклимат, избира позната среда – да живее при баба си и дядо си. От психологическото изследване се установява, че към момента са налице белези на т. нар. Синдром на родителско отчуждаване в лека форма. Поради спецификата на възрастта му /в тийнеджърска възраста/, конфликтът на лоялност е много по- силен и травматизиращ. Постоянния конфликт и задълбочаването му може сериозно да увреди психичното здраве както на детето, така и на родителите му. Вещото лице дава заключение, че между П. и съжителника на майката Р. не е идентифициран конфликт, а по - скоро липса на възможност да се приеме новия партньор в нормална светлина, за което са способствали ежедневните негативни коментари на обгрижващите го , както и силнто чувство на лоялност към бащата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивницата е представила заверено копие от ученическата книжка на детето П. с текущите оценки и забележки, получени в обучението му в 6-ти клас и Справка за успеха му през учебната 2016-2017 г. , издадена от ОУ „Васил Левски“. Въззиваемият е направил изявление, че понастоящем работи като шофьор, изпълняващ вътрешни превози и курсовете му продължават максимално време от едно денонощие.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема, че въззивната жалба е основателна. Искът по чл. 59, ал. 9 СК

следва да бъде отхвърлен, тъй като не се установяват нови обстоятелства, даващи основание за изменение на първоначалните мерки за упражняване на родителските права по отношение на детето П..

След постановяване на първоначалните реки за упражняване на родителските права по отношение на П. и двамата родители са установили трайно съжителство с други лица - въззивницата с Р., а въззиваемият с Я.. И двамата родители имат подходящи социално - битови условия и притежават необходимите родителски качества за отглеждане и възпитание на детето и имат желанието да бъдат пряко и непосредствено ангажирани с това. Не се установява от събраните по делото гласни доказателства между детето П. и съжителника на майката Р. да е налице конфликт, а само липса на предоставена възможност да приеме новия партньор на майка си, за да бъдат подобрени отношенията между тях. Това състояние на отношенията може да се преодолее с помощта на майката със създаване на условия за по-добра комуникация между тях, избягване на конфликтни ситуации в семейството, засилване на емоционалната връзка на доверие между тях.

Безспорно от гласните доказателства, признанията на страните, изявленията на децата П. и Г. социалния доклад се установява, че от м. май 2017 г. П. живее в дома на родителите на бащата и се обгрижва основно от бабата и дядото. Бащата работи като шофьор и осъществява международни превози, като се завръща в страната за около период от една седмица в месеца. Този факт е определящ за желанието на детето да живее при баща си. Видно от психологическото изследване на назначената пред въззивния съд експертиза, детето търси начини да защити психическото си спокойствие, да се изолира и скрие от безпокойството, създадено от сложната семейна ситуация и предвид честото отсъствие на бащата, което спомага за по-спокойния му психоклимат, избира позната среда – да живее при баба си и дядо си. Поради продължителните отсъствия на бащата, детето се отглежда от неговите родители. Установява се от представените пред въззивния съд писмени доказателства – ученическа книжка за обучението му в 6-ти клас и Справка за успеха му през учебната 2016-2017 г., че П. е понижил успеха си, има забележки, че редовно ходи на училище без подготовка на домашни работи, което свидетелства за липса на упражняван или занижен контрол от обгрижващите го. Родителските права следва да се упражняват пряко и непосредствено от родителя, на когото са възложени и е явно, че бащата няма такава възможност да ги упражнява лично. Изявлението му пред въззивния съд, че понастоящем работи като шофьор, изпълняващ вътрешни превози и курсовете му продължават максимално време от едно денонощие, съдът не намира за достоверно, тъй като не е подкрепено с надлежни доказателства. За правилното психическо и физическо израстване на детето, за формирането му като личност е необходимо създаване на постоянна и стабилна семейна среда. От психологическото изследване се установява, че към момента са налице белези на т. нар. Синдром на родителско отчуждаване в лека форма между детето и майка му, за което вина има бащата, тъй като негативното отношение на бащата към майката е причина за възникналото нарушение в привързаността и емоционалната връзка с майката. Изхождайки от интересите на детето, съдът приема, че на този етап от развитието му са от значение преживяванията с хората и контактите с тях, да се чувства сигурно и уверено, че го обичат и полагат грижи за него, което в най- голяма степен може да бъде осигурено от майката, която пряко и ефективно е ангажирана с отглеждането му, а не от неговите баба и дядо. В този смисъл и в съответствие с указаното в ППВС № 1/74 г. на ВС, както и трайната съдебна практика, не е налице изменение на обстоятелствата, влошаващи положението на детето при майката, при която е оставено за отглеждане с Решение № 430/ 24. 11. 2016 г. по бр. д. № 1855/ 2016 г. по описа на РРС, както и обстоятелства, които биха подобрили положението му при ново разрешение на този въпрос, като упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение на районния съд в частта, в която са изменени мерките, относно упражняване на родителските права и заплащането на издръжка с решение по бр. д. № 1855/ 2016 г. по описа на РРС и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето П.А.И. на бащата А.И.С., а на майката е определен режим на лични отношения с детето, като е осъдена да заплаща издръжка в размер на 150 лв. за детето П., считано от 01. 06. 2017 г. и 180 лв. за детето Г. считано от 25. 09. 17 г. до 24. 02. 18 г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска е необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Предвидената в чл. 149 СК възможност да бъде присъдена издръжка за минал момент е в изключение от правилото, че съдебното решение внася безспорност в отношенията между страните за в бъдеще, като законът предоставя особена закрила на лицето, на което се дължи издръжка, да я търси и за минал период. При изменение на обстоятелствата правоимащото лице следва да поиска преразглеждане размера на издръжката, което законът допуска да се осъществи само за в бъдеще - тук специалната закрила при първоначално определяне на издръжка не е необходима, тъй като издръжка е дадена и за този минал период не може да се презюмира нуждата от такава.В този смисъл е Постановление № 5/ 16. 11. 1970 г. на Пленума на ВС. Производството по делото правилно е прекратено по отношение на предявения иск за изменение на мерките за упражняване на родителските права над детето Г. тъй като в хода на съдебното производство пред районния съд е навършила пълнолетие. В тази част решението следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 52/ 28. 02. 2018 г. по гр. д. № 2221/ 17 г. по описа на РС Разград, В ЧАСТТА, С КОЯТО са изменени мерките, относно упражняване на родителските права и заплащането на издръжка с решение по бр. д. № 1855/ 2016 г. по описа на РРС и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето П.А.И. на бащата А.И.С., а на майката е определен режим на лични отношения с детето, като е осъдена да заплаща издръжка в размер на 150 лв. за детето П., считано от 01. 06. 2017 г. и 180 лв. за детето Г. считано от 25. 09. 17 г. до 24. 02. 18 г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, Ц.К.С. е осъдена да заплати по сметка на РС Разград държавна такса в размер на 475, 20 лв. и на А.И.С. сумата 480 лева, постановено е предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ от А.И.С. против Ц.К.С. за изменение на осн. чл. 59, ал. 9 от СК на мерките, относно упражняване на родителските права и заплащането на издръжка с решение по бр. д. № 1855/ 2016 г. по описа на РРС,като упражняването на родителските права по отношение на детето П.А.И. да бъде предоставено на бащата А.И.С. и майката Ц.К.С. да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 200 лв. за детето П., считано от 01. 06. 2017 г. и 200 лв. за детето Г. считано от 25. 09. 17 г. до 24. 02. 18 г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като неоснователни.

ПОТВЪРЖДАВА в останалата част Решение № 52/ 28. 02. 2018 г. по гр. д. № 2221/ 17 г. по описа на Разградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР