Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

15. VІ.2018

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

15.VІ.

закрито

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

гражданско

2018

№104

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.437 във вр. с 435, ал.2 и чл.274 ГПК.

Образувано е по жалба М.М.К., подадена чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв. М.Кулова против против действията на ЧСИ Г.Солаков, рег. І№761 и р-н дна действие при ОС-Разград, предпиети по образуваното му на производство изп.д.№82/2018 чрез наложен върху банкови см/ки на жалбоподателя запор и срещу вменените му в отговорност разноски в образуваното срещу него изпълнително дело. Сезира съда с искане за спиране на изп. производство в условията на чл.438ГПК.

Като предпоставки, обоснноваващи допустимостта и основателността на жалбата, в качеството си на длъжник в изп. производство г-н К. твърди: наложен в нарушение на чл.446аГПК и на чл.449ГПК запор в срок за доброволно изпълнение и върху несеквестируемо вземане; прекомерност на разноски, включващи адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя и начислените от ЧСИ такси за производството по Тарифата към ЗЧСИ, вменени му в отговорност с призовката за доброволно изпълнение.

На посочените основания моли за отмяна на обжалваните дейс8твия като незаконосъобразни. Претендира присъждане на доказано направени в това производство разноски.

С отговор, депозиран чрез представляващия го по пълномощие - адв.Стоянов, в предоставения му за това срок взискателят И.Д. оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

В изложените по реда на чл.436,ал.3 ГПК обяснения ЧСИ твърди законосъобразност на предприетите от него действия по запориране банковите сметки на жалбоподателя, в качеството му на длъжник по образуваното му на производство изп.д.№82/2018г. и съгласно, постъпило в този смисъл искане от страна на взискателите. Досежно разноските твърди определянето им съгласно изискванията на Тарифа ЗЧСИ и с оглед действително сторените такива от взискателя.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и въз основа на доказателствата по приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:

Като подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК и срещу запора, наложен върху твърдените като несеквестируеми вземания, жалбата е допустима. Разгледана по същество, в тази си част е неоснователна.

Изп. дело №82/2016 по опис на ЧСИ Г.Солаков е образувано в съответствие с изискванията на чл.426ГПК по молба вх.№ 3252/11.ІV.2018г., подадена от И.В.Д., към която е приложен изпълнителен лист, издаден на 9.ІV.2017г. срещу жалбоподателя К. и лицето Христо Бошков въз основа на постановеното по гр.д.№217/2014 по опис на РРС и влязло в сила на 4.Х.2017г. Определение №257/20.VІІ.2016г., съгл. което същите са осъдени за солидарно дължими в полза на Д. съдебни разноски в размер на 500,00лв.

Към молбата е приложен и договор за правна помощ, от който е видно, че взискателят е упълномощил адв. Стоянов с действията по образуване и водене на изп. дело при договорено и заплатено възнаграждение в размер на 300,00лв. Договорът е подписан от клиента и адвоката.

С образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал насочване на изпълнението върху вземанията на длъжнициге - чрез налагане на запор върху банковите им сметки , открити в различни кредитни институции.

За наложения запор и за дължимите се в производството разноски, включващи такси по тарифа към ЗЧСИ и разноски за адвокат на взискателя, жалбоподателят е бил уведомен с връчената му на 13.ІV.2018г. покана за доброволно изпълнение.

Към преписката по изп. дело са приложени запорни съобщения, адресирани от ЧСИ към различни кредитни институции. С писмо изх.№5323И/20.ІV.2018г.(вж.л.45), в отговор на отправено запорно съобщение, „ТОКУДА БАНК“АД уведомява съдебния изпълнител, че жалбоподателят е нейн клиент и че приема запора за наложен до посочения в съобщението размер при съобразяване на същес8твуващите по партидата му несеквестируеми, по см. на чл.446 ГПК вземания.

Жалбоподателят твърди, че със Заповед №ЗИХУ32/Д-РР/1265 от/28.ІХ.2017 от Д“СП“Разград му е отпусната помощ по чл.42 от Закона за интеграция на хора с увреждания. Плащанията на „месечните добавки за социална интеграция“ постъпвали по сметката му „Токуда банк“АДС. Позоававйки се на периодичния им характер и на тяхното предназначение, счита, че част от вземанията му по запорирарната в „ТОКУДА БАНК“ сметка, като такива по чл.42 от ЗИХУ са несеквестируеми по см. на чл.446аГПК.

Съдът счита, че по образуваното изпълнително дело частният съдебен изпълнител се е ръководил от доказателствата по делото и действията му са съобразени със закона.

Съгл. проведената с Тълкувателно решение № 3/ 10.VІІ.2017 г. на ВКС задължителна за съдилищата практика, запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него, а на третото задължено лице-да извършва плащания на длъжника. Целта му е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като наред с това осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането плащане, за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя.

Спрямо длъжника по изпълнението запорът се налага чрез посочването му в поканата за доброволно изпълнение, от което следва извод за неоснователност на твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност по чл.449ГПК. Освен това цитираната норма, касае действието по опис на вещи и е неотносима към действията по налагане на запор върху вземане.

Съдът приема за доказано твърдението на жалбоподателя, че отпусканата му социална добавка еима характер на несеквестируемо вземане.

Налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице.

Съгл. ТР№№ 2/ 26.VІ.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част.

При съобразяване на изложеното дотук, съдът приема, че в тази си част като неоснователна, жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на въведения спор относно претендираните от него разноски по изпълнението, съдът намира следното:

Възраженията на жалбоподателя досежно ПДИ в частта за разноските са две: На първо място се оспорва включването към разноските, съответно дължимостта на адв. възнаграждение в размер на 300 лева, както и на сумата от 241,92лв, тъй като липсват данни какви такси и на какво конкретно основание същите са начислени, за да формират общия дълг

На второ място, жалбоподателят, счита, че договореният размер на адв. възнаграждение от 300 лева противоречи на изискванията на чл. 36, ал.2 от ЗА за справедливост и обоснованост, предвид което моли дължимият адв. хонорар да бъде намален до минималния размер съобразно с чл. 10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия Адвокатски съвет, който при посочения материален интерес е ЗЗЗ.27 лева.

За да се произнесе по основателността на жалбата в тази част, съдът съобрази следното:

В Поканата за доброволно изпълнение /стр. 10от изп. дело/ освен сумите по изпълнителния лист /500/ лв., въз основа на който е образувано изпълнителното производство са посочени и: 300 лв. -разноски по изпълнителното дело, и 241,92 лв. -такси по Тарифата към ЗЧСИ.

На първо място, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, като в същите се включва както адвокатското възнаграждение, така и дължимите такси за образуване на изпълнителното производство, определени по тарифата на ЗЧСИ. В ал.2 от с.чл. е посочено, че когато таксите не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника.

Настоящият състав, като съобрази цитираната правна уредба, намира, че с оглед представените по делото доказателства- пълномощно и договор за правна защита и съдействие, законосъобразно разноските за адвокатски хонорара са включени в разноските, претендирани от взискателя. Пълномощното и договорът са изготвени в изискуемата от закона писмена форма, подписани са от двете страни- клиент и адвоката, и удостоверяват извършено плащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът намира, че предметът на договора е индивидуализиран в достатъчна степен, като е видно, че мандатът е за образуване и водене на изп. дело от клиента Д. срещу длъжниците К. и Бошков.

Също така следва да се отбележи, че таксите по изпълнението може и да не бъдат предварително внесени от взискателя. В този смисъл е както разпоредбата на чл. 79, ал.2 ГПК, така и практиката на ВКС, според която когато дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител. Законът дава възможност за авансово събиране на таксите, но също така и те да бъдат събирани в впоследствие. Последният начин на събиране на таксите не е във вреда нито на взискателя, нито на длъжника, още повече, че при приключване на изпълнителното производство те са в тежест на длъжника. / в този см. решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров/.

Досежно начинът и размерът на определените разноски, адв. възнаграждение и във връзка с възражението за прекомерност, настоящият състав съобрази следното:

Според практиката на ВКС въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата в ГПК е в част първа "Общи правила". Тази част е приложима за исковия процес във всичките му етапи и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е уредено в чл. 79, ал. 1 ГПК - раздел втори, глава осма, част първа - Общи правила. Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност и постановеният акт на съдебния изпълнител по това искане подлежи на обжалване пред окръжния съд. Поради това на основание чл. 7, ал. 2 ГПК ЧСИ актът на съдебния изпълнител, постановен по искане на длъжника за намаляване разноските на взискателя, поради прекомерност следва да бъде съобщен на страните, тъй като подлежи на самостоятелно обжалване. /в този см. решение № 393 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5473/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова.

В настоящия случай постановление за изменение не е издадено, но приетите като разноски по делото претендирани от взискателя суми, са посочени в ПДИ. Дължимостта и размерът на разноските извършени в хода на изпълнителното производство, които приема и признава на взискателя и които подлежат на заплащане от длъжника, ЧСИ следва да определи с нарочен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, изречение последно от ГПК. По своята същност обективираното в настоящата жалба искане за намаляване на разноските, претендирани от взискателя по същество представлява искане за изменение на разпореждането на ЧСИ, обективирано в ПДИ в частта на приетите разноски.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че производството по жалбата в тази част следва да бъде прекратено, като същата бъде върната на ЧСИ за произнасяне по нея с изричен акт по искането за изменение на приетите разноски, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2 ГПК, който ще подлежи на самостоятелно обжалване, на осн. чл. 435, ал.2 ГПК.

Водим от гореизложеното, настоящият състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.М.К., подадена чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв. М.Кулова срещу наложения от ЧСИ Г.Солаков, рег. І№761 и р-н на действие при ОС-Разград, по изп.д.№82/2018 запор върху вземания на длъжника К. в банкова см/ка с IBAN *** „Токуда банк“АД

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№104/2018г. по описа на РОС по жалбата на М.М.К. В ЧАСТТА, с която се възразява срещу разноските, приети от ЧСИ и посочени в ПДИ по изп.д.№982/2018 на ЧСИ Г.Солаков и

ИЗПРАЩА жалба вх.№ 3357/16.ІV.2018г. , подадена от М.М.К., чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв. М.Кулова по изп. дело №84/2018 по опис на Ч)СИ Г.Солаков per. № 762 в КЧСИ с район на действие РОС, за произнасяне по съдържащото се в нея искане за изменение на приетите разноски, обективирани в ПДИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ГО/ЛС