Р Е Ш Е Н И Е

№56

Разград

17.VІІ.2018г.

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

9.VІІ.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В з заседание в следния състав:

Секретар:Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

при участие на прокурор Османов ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2018

№110

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 546, ал.2 във вр. с чл.258 и сл.ГПК.

С Решение №93/19.ІІ.2018г. по гр.д.№779 по описа му за 2017г., приемайки , че е сезиран с производство по чл. 549ГПК, състав на ИРС е отхвърлил като неоснователна и недоказана молбата на С.Б.А.,ЕГН**********, Н.Б.Р., ЕГН********** и А.Б.А., ЕГН********** *** за установяване на обстоятелството, че сочената като тяхна майка и наследодател- А.А.С.,ЕГН********** е починала на 2.VІІІ.1989г. в болнично заведение в гр. Русе от онкологично заболяване.

Недоволни от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие - адв.А.М., ищците обжалват решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в лишаването им от възможността да ангажират относими към спора доказателства. Сезират съда с искане за отстраняване на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила с допускане на гласни доказателства.

При редовност в призоваването им, въззивниците не се явяват в насроченото по същество на жалбата им с.з. Чрез процесуално представляващият ги по пълномощие адв. А.М., същите заявяват, че поддържат жалбата. Пледират за отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на решение, с което, при доказано нали(чие на визираните в чл.542 ГПК предпоставки, съдът да уважи иска им като разпореди и съставянето на акт за смъртта на сочената като тяхна майка и наследодател - А.А.С.,ЕГН**********.

В законоустановения и предоставен й за това срок, в качеството си на насрещна по жалбата страна, Община Исперих се е възползвала от правото си на отговор. С отговора си , при липса на насрещно подадена жалба, въвежда спор относно приетата с обжалваното решение квалификация на спора и допустимостта на воденото срещу нея исково производство. Позовавайки се на предвиденото в чл.35 ЗГР оспорва материално правната си легитимация по иска. При редовност в призоваването й , въззиваемата страна не се явява и не изпраща свой представител в насроченото по същество на жалбата с.з.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура, Разград намира жалбата за основателна, а атакуваното с нея решение за неправилно.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимиращи интерес от обжалването страни, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Решението е постановено при непълнота на доказателствата, допусната в нарушение на засиленото служебно начало на съда относно наличието на визираните чл.542 ГПК предпоставки за установяване факта на смъртта на А.А.С., ЕГН**********. В приложеното като доказателство у-ние за родствени връзки А.А.С. е установена като майка на молителите С.Б.А., Н.Б.Р. и А.Б.А.. Доказано родствената връзка на молителите с лицето, чиято смърт се претендира до установяването й по съдебен ред, обуславя активната им процесуална легитимация на заинтересовани от установяването на факта лица, респ. допустимостта на охранителното производство като такова по чл.542 ГПК, неправилно квалифицирано от първостепенния съд като такова по чл.549 ГПК.

При дължимите се по реда на чл.101 ГПК действия, съобразявайки и засиленото служебно начало в охранителните производства по гл.49 ГПК, въззивният съдебен състав установи, че относно релевантните за изхода на делото обстоятелства е налице противоречие между служебно извършената от ИРС справка в НБД и приложеният в отговор на негово искане Акт за смърт №25/5.І.1989г. на Община Русе. Отчитайки, че в съвкупността си, доказателствата по делото не позволяват разрешаването на това противоречие по категоричен и безспорен начин, РОС прие, че обжалваното решение е постановено при отстранимо от тази инстанция нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка, в този си състав съдът допусна поисканите от въззивниците гласни доказателства и предприе служебно действия по събирането на такива.

В съвкупността си, относимо на поддържаните от страните становища, доказателствата дават основание на съда да приеме за установено следното :

Съгласно чл. 542 от ГПК, когато определен факт с правно значение следва да се установи посредством съставен по надлежен ред документ и същия документ е унищожен или изгубен, и не може да се възстанови, то по молба на заинтересованото лице установяването му се следва по съдебен ред. В настоящия случай молителите твърдят, че в съответната администрация не се намира съставен акт за смъртта на тяхната майка, което препятства последващо свързаните с този факт от гражданското й състояние последици-уреждане на наследствени правоотношения. Искането им е допустимо, т.к. съгласно разпоредбите на ЗГР фактът на смъртта се удостоверява единствено посредством акт за гражданско състояние.

Поддържаното от въззиваемата Община Исперих твърдение за недоказаност на материално правната й легитимация на страна в инициираното от въззивниците охранително производство, се явява опровергано от събраните по делото доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 2 от ЗМСМА общината е административно-териториалната структура, която и съгл. чл. 14 от същия закон притежава правосубектност . Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗГР актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданско състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. Правилото на чл. 35, ал.2 от ЗГР, на което въззиваемата страна позовава възражението си за липса на материално правна легитимация, има предвид случаите, в които Актът за смърт се съставя въз основа на съобщение за смърт не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта. В изключение от това правило обаче, разпоредбата на чл.59ЗГР предвижда съставянето на акта за смърт от общината по постоянен адрес на починалото лице, в случаите когато факта на смъртта е установен по съдебен ред.

В обобщение на изложеното до тук, в този си състав съдът приема, че молбата, неправилно формулирана от въззивниците като искова, е допустимо предявена срещу Община Исперих като община по постоянен адрес на лицето - А.А.С.,ЕГН**********, установяването на чиято смърт се претендира от нейните деца по съдебен ред.

Съдебното производство по установяване факта на смъртта и за съставянето на акт за смърт по съдебно разпореждане, се явява допустимо при наличие на т.нар. начало на писмени доказателства. С приложеното към молбата им У-ние №…/5.ІХ.2009г. на Община Русе за липса на съставен акт за смърт на тяхната майка, въззивниците са спазитили тези особени изисквания за допустимостта на производството. В хода на делото са събрани доказателства, отричащи съставянето на акта за смърт на майка им и от общината по постоянния й адрес(вж. на л.35 у-ние изх.№2911/15.ХІ.2017 на Община Исперих).

По твърдение на молителите, явяващо се доказано и с ангажираните от тях гласни доказателства, тяхната майка А.А.С. е починала на 2.VІІІ.1989г. в онкологична болница гр.Русе след тежко заболяване - „ карцином на бял дроб“. Последователно и независичо един от друг, допуснатите в хода на въззивното производство свидетели- Юмер Енвер и Кадир Абдил заявяват в показанията си, че майката на молителите е починала през м.VІІІ.1989г. в болнично заведение в гр.Русе. Св. Енвер, твърди, че като неин племенник е придружавал А. в болничните заведения, в които е провеждано лечението й. Последно била приета на лечение в онкологичната болница в гр.Русе, където починала на 2.VІІІ. 1989г. Оттам, с осигурен от молителя С. А. камион, била превозена до с.Старо селище, където била погребана в християнската част на селските гробища. Към днешна дата на надгробния й паметник било изписано тюркоезичното й име Х. О. С., с което била известна до принудително извършената промяна в имената на българските граждани с турски произход.

При изискана от съда справка , със свое писмо изх.№К-2251/1/21.VІ.2018г. Община Исперих удостоверявано, че за смъртта на лицето няма съставен акт и с тюркоезичните му имена.

В отговор на отправеното й от съда запитване, със свое писмо изх.№3352/21.VІ.2018г. УМБАЛ, гр. Русе удостоверява, че в болничния архив не е регистрирано съобщение за смърт на лице с имена А.А.С./ХА. Османова Сюлейманова.

Така установените по делото факти, дават основание на съда да приеме за безспорно установено по делото обстоятелството, че в срока по чл. 54, ал. 1 от ЗГР не е бил съставен акт за смъртта на А.А.С.,ЕГН**********.

Св. С.Х., работеща като длъжностно лице по гражданско състояние в кметство с.Старо селище, в показанията си сочи, че по молба на въззивниците, за удостоверяване пред ПК на наследствените им права по отношение на зем. земи, е издала, приложеното като доказателство У-ние за наследници изх.№77/4.ІХ.2017г., в което за да удостовери смъртта на наследодателката им А. Стоянова е ползвала данните за съставен акт за смърт от №25/2.VІІІ.1989г. на Община Русе, нанесени в нейния ЛРК и в регистрите за населението. Приложен като доказателство, издаденият от Община Русе акт за смърт №0025/ 1989г. като касае смъртта на друго лице, починало на 5.І.1989г. Номерацията на актовете за гражданско състояние са за съответната на съставянето им година. Установявайки, че отразеният в ЛРК акт за смърт касае друго лице, св. Х. извършила справка в регистрите за гражданско състояние в Община Исперих, където установила, че за смъртта на А. Стоянова няма съставен акт. Като относими към приложените по делото писмени доказателства, съдът кредитира депозираните в този смисъл свидетелски показания.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, за доказани визираните в чл.542 ГПК предпоставки за установяване смъртта на лицето А. С. като правно значим за гражданското й състояние факт, за който не е бил съставен изискуемият се по ЗГР свидетелстващ документ. Респ. не е бил отразен и в съответните регистри на Община Исперих, доказано община по постоянен адрес на починалото лице. По делото се следва за безспорно установено, че А. С. е майка на молителите, че същата е починала поради заболяване на 2.VІІІ.21989г. в УМБАЛ Русе и че факта на смъртта й не е регистриран с нарочно издаден за това акт в регистрите по гражданско състояние на общината, където е настъпила смъртта й.

С оглед на изложеното съдът намира обжалваното решение за неправилно . Следва да бъде посочено, че охранителното производство в случая е за установяване на известен факт с правно значение, а не за обявяване смъртта на лицето по съдебен ред., под каквато квалификация е подвел спора първоинстанционният съд. Производството по чл. 549 от ГПК касае обявяване на отсъствието или смъртта на изчезнало лице, каквато хипотеза не е налице в конкретния случай.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №93/19.ІІ.2018г. по гр.д.№779/2017 по описа на Исперихски районен съд и вместо това ПОСТАНОВИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че родената на 10.VІІ.1938г. А.А.С., приживе известна и като ХА. Османова Сюлейманова, с ЕГН********** и постоянен адрес ***, е починала на 2.VІІІ.1989г. в УМБАЛ гр.Русе .

ПОСТАНОВЯВА да се издаде акт за смърт на починалата на 2.VІІІ.1989г. А.А.С. от Община Исперих .

На основание чл. 59 от ЗГР, във връзка с чл. 551 от ГПК, заверен препис от решението да се изпрати служебно на Община Исперих за съставяне на акта за смърт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и по аргумент на чл. 537, ал. 1 ГПК, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР