№ 63
град
Разград, 16.10.2018 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично съдебно заседание на 17.09.2018 г. в състав:
Председател:
Рая Йончева
Членове: Ирина Ганева
Атанас Христов
при секретаря Светлана
Лазарова и с участието на прокурор ............ разгледа докладваното от
съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 116 по описа за
2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С Решение № 82 от 19.03.2018г.,
постановено по гр.дело №1909/2015г. по описа на РС-Разград, съдът е постановил
че:
„по иск с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК, вр. чл. 79 ЗС, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на: З.А.А., родена на ***г***, сега с
неизвестен адрес; С.А.А., роден на ***г. с неизвестен адрес, М.А. ***, живуща в Р Турция с неизвестен адрес, родена на ***., С.С.Х. с ЕГН-********** ***, Т.С.А. с ЕГН-********** ***, А.С.А. с ЕГН-**********
***, М. Ъ., от гр.Разград, роден на ***г. сега с
неизвестен адрес, Д.А.А. с ЕГН-**********
***, Н.А.А. с ЕГН-********** ***, В.Б.А. с ЕГН-********** ***, М.В.Х. с ЕГН-**********
***, В.В.А. с ЕГН-********** ***, Ю.Ф.И. с ЕГН-********** ***, Ж.И.И. с ЕГН-**********
***, Ф.И.И. с ЕГН-********** *** и И.И.И. с ЕГН ********** ***, че Р.Р.М. с ЕГН-********** *** е СОБСТВЕНИК
на основание давност по чл.79 ал.1 от ЗС на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-НИВА с площ от 13,64 дка,
втора категория, находяща се в землището на с.Манастирско, община Лозница,
обл.Разград в местността „Тюлю К/Мусуджук
Сърт”, съставляващ имот №010045 по плана за земеразделяне
на землището на селото, при граници и съседи: ПИ-нива №10046; ПИ-Нива №10039;
ПИ-нива №10044 и ПИ-полски път №341.
ОСЪЖДА З.А.А., родена на ***г***,
сега с неизвестен адрес; С.А.А., роден на ***г. с неизвестен адрес, М.А. ***, живуща в РТурция с
неизвестен адрес, родена на ***., С.С.Х.
с ЕГН-********** ***, Т.С.А. с ЕГН-********** ***, А.С.А. с ЕГН-**********
***,М. Ъ., от гр.Разград, роден на ***г. сега с
неизвестен адрес, Д.А.А. с ЕГН-**********
***, Н.А.А. с ЕГН-********** ***, В.Б.А. с ЕГН-********** ***, М.В.Х. с ЕГН-**********
***, В.В.А. с ЕГН-********** ***, Ю.Ф.И. с ЕГН-********** ***, Ж.И.И. с ЕГН-**********
***, Ф.И.И. с ЕГН-********** *** и И.И.И. с ЕГН ********** *** да
заплатят на Р.Р.М. с ЕГН-**********
*** сумата 1 235лева /хиляда двеста тридесет и пет лева/ разноски по делото.“
Срещу това решение е подадена въззивна
жалба от А.С.А. и И.И.И., чрез адв. Е.С. ***. В жалбата се сочи на недопустимост, неправилност и необоснованост
на решението. Прави се искане за неговата отмяна. Излагат се подробни
съображения. Претендират се разноски. В открито съдебно заседание, при
редовност в призоваването, жалбоподателите не се явяват. Явява се пълномощникът
им адв. Е.С. ***, който
поддържа жалбата, моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенци. Излага допълнителни съображения.
По реда на чл. 265, ал.1 ГПК, в първото
заседание във въззивната инстанция, чрез подаване на писмена молба, към
въззивна жалба срещу решението се присъединиха и съответниците В.Б.А., М.В.Х., В.В.А., Д.А.А., Н.А.А., С.С.Х. и Т.С.А., всички действащи чрез пълномощника си адв. С.К.С. ***. В откритото съдебно
заседание, при редовност в призоваването, горепосочените лица не се явяват.
Явява се пълномощникът им адв. С.К.С. ***, който излага подробни съображения в подкрепа на
жалбата.
Въззиваемият Р.Р.М.
чрез процесуалния му представител адв. А.М. ***, депозира отговор на жалбата. Счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването въззиваемият Р.Р.М.
не се явява. Явява се пълномощника му адв. А.М. ***, който поддържа отговора на жалбата и излага подробни
съображения.
Ответниците З.А.,
С.А., М.А. представлявани
от особения им представител адвокат Н. ***, не вземат
становище по жалбата. В открито съдебно заседание тези ответници редовно
призовани, чрез особения си представител, не се явяват. Не се явява и особения
им представител.
Ответникът М. Армак
представлявани от особения представител адвокат Г.А.М.
***, не взема становище по жалбата. В открито съдебно
заседание този ответник редовно призован, чрез особения си представител, не се
явява. Не се явява и особения му представител.
Ответникът Ю.Ф.И.,
редовно призован с призовка връчена му лично, не се явява и не изпраща
представител. Не депозира становище по жалбата.
Ответниците Ж.И.
и Ф.И., редовно призовани по см. на чл. 41, ал.2 във
вр. с ал.1 ГПК, не се явяват в открито съдебно заседание, не изпращат
представител и не депозират становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от активно легитимирани страни, против
валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което са допустими и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото
съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема следното:
Производството пред първоинстанционният
съд е образувано по подадена от Р.Р.М. чрез процесуалния
му представител адв. А.М. ***
искова молба, с която против З.А.А., С.А.А., М.А.А., С.С.Х., Т.С.А., А.С.А., М. Ъ., Д.А.А., Н.А.А., В.Б.А., М.В.Х., В.В.А., Ю.Ф.И., Ж.И.И., Ф.И.И. и И.И.И. е предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗС да се признае за установено
по отношение на ответниците, че ищеца е собственик по силата на изтекла в
негова полза придобивна давност, на:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-НИВА с площ от 13,64 дка, втора категория, находяща се в землището на
с.Манастирско, община Лозница, обл.Разград в местността „Тюлю
К/Мусуджук Сърт”,
съставляващ имот №010045 по плана за земеразделяне на землището на селото, при
граници и съседи: ПИ-нива №10046; ПИ-Нива №10039; ПИ-нива №10044 и ПИ-полски
път №341.
Ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, наследници на А. А.
Т., починал на 07.06.1956г., б.ж. на с.Манастирско, община Лозница, че е станал
собственик напроцесния имот придобивна давност /непрекъснато
владение от края на 1999г- до есента на 2015г./. Сочи, че в края на 1999г. устно
се договорили с една от наследниците-Ф.А., за
покупко-продажба на процесната нива. На 10.11.1999 г. ищецът и заплатил
500 000 неденом лв.,
а остатъка от договорената цена в размер
на 500 лв. й заплатил на 02.02.2000г., за което А.
подписала разписки. Още на 10.11.1999г. заплащайки първата вноска от
уговорената цена, ищецът влязъл във владение
на процесния имот, който считал за собствен. Сочи, че това владение е
продължило повече от 15 години, без някой да му е оспорил владението, поради
което е придобил правото на собственост
върху процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност,
на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД. Ищецът претендира и разноски по делото.
Ответниците: З.А.,
С.А. и М.А., призовани по
реда на чл.48 от ГПК, назначеният им от съда особен представител - адв Н. М.,
считат, че ако ищецът доказва непрекъснато владее на имота над 10 години, искът
като основателен следва да се уважи.
Ответникът: М. Ъ.,
призован по реда на чл.48 ГПК, назначеният му от съда особен представител-адв.М., заявява, че предоставя решението на спора на
преценката на съда.
Ответниците: С., Т. С., В.Б., М.В., В.В.,
Д. и Н. Андонови, чрез упълномощения от тях адв.С.С.,
считат, че владението на имота от страна на ищеца над 10 години е недоказано и
настояват иска да се отхвърли с присъждане на направените от тях по делото
разноски.
Ответниците: Ж.
и Ф. Исаеви, редовно призовани не заявяват становище
по иска, не са допизирали и писмен отговор.
Ответникът Ю.И.
заявява в съдебно заседание пред РРС, че нищо не знае за процесната нива.
Ответникът И.И.И.
и А.С.А., чрез упълномощения от тях адв. С., считат
иска за недоказан и настояват за отхвърлянето му с присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно решение
№119А на ПК-гр.Лозница /л.33 от
дело РРС/, е възстановено правото на собственост върху земеделски земи съгласно
плана за земеразделяне на землището на с.Манастирско, община Лозница на
наследниците на А. А. Т., б.ж. на с.Манастирско,
починал на 07.06.1956г.- три броя ниви, една от който е процесната, а именно:
нива с площ 13,64 дка, съставляваща имот №010045, втора категория в местността
„Тюлю К/Мусуджук сърт”.
Видно от приетите по делото удостоверения за
наследници /л. 80-87,91,94-96 РОС/, е че А. А. Т. се
явява общ наследодател на всички ответници по делото, което е безспорно.
Пред първоинстанционния съд са събрани и
гласни доказателства.
Свидетелят СА/без
родство, л. 217 дело РРС/ сочи, че през септември – октомври 1999г. ищецът
купил нивата от Ф.. Свидетелят сочи, че в негово
присъствие Ф.А. и ищецът са направили „пазарлъка“ за
нивата. Ищецът я обработвал над 10,11 и повече години докато от кооперацията в
с. Синя вода я взели. Свидетелят сочи, че ищецът го наел за свой работник и
като такъв свидетелят му е обработвал нивата, която през годините била засявана
с различни култури – царевица люцерна, жито.
Свидетелят БН/без
родство, л. 217 дело РРС/, сочи, че е чувал от хора различни от ищеца, че
ищецът е купил нивата от Ф.. Ищецът е обработвал от
1999г., 2000г. до есента на 2015г., когато Кооперацията в с. Синя вода я взела.
Ищецът сеел в нивата царевица, жито, люцерна. Свидетелят помагал на ищеца в
обработката на нивата.
Свидетелят К. А. /родственик на
жалбоподателите, л. 216 дело РРС/, сочи че Ф.всяка година е отивала за рента в с. Манастирско и се
отбивала при майката на свидетеля. Някой път Ф.вземала
заем от майката на свидетеля и връщала заема при получаване на рентата. Ф.вземала рента от нивите на баща си А., които били около
30-35 дка. Ф.разпределяла парите и на другите си
сестри. Тя не била споменавала на свидетеля за продажба на ниви.
По делото са представени две разписки в
оригинал- /л.165 и л.166 от дело РРС/, за получени от Ф.А. на два пъти пари съответно на 10.11.1999г. -
500 000 лева/ неденоминирани/ и на 2.02.2000г. - 500 лева предадени от Р.Р. Ф.. След оспорване от страна
на ответниците на авторството на двете разписки по делото е назначена съдебно почеркова експертиза, вещото лице по която дава заключение,
че подписите на двете разписки са на Ф.А. /л.179 и л.180 дело РРС/. Съдът
приема това заключението за пълно, обективно и компетентно изготвено.
По делото са приети две пълномощни от
1994г. /л.60 и л.61 РРС/, с които двете сестри М. и Х
и племенницата й С. са упълномощили Ф.А. да получава
рента за земеделските земи останали от баща им А. А..
Приет е и договор за наем /л.211 дело
РРС/, с дата 9.10.2000г., сключен между Ф.А. Х и ЗКПУ-с.Синя
вода за 23,6 дка земя, на страница втора от договора в графа „опис на внесената
земя” са записани две ниви, едната с номера на процесната.
Приет е и договор за наем №234 с дата
03.06.2015г. /л.62 РРС/, сключен между С.С. и ЗКПУ”Единство-СВ”-с.Синя
вода за три броя ниви, включително и процесната.
Видно от представеното писмо /л.218 дело
РРС/, от Об.СЗ-гр.Лозница, процесната нива е заявявана за обработка от ЗКПУ”Единство-СВ”-с.Синя вода, община
Лозница за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г.
При така установените факти съдът прави
следните изводи:
Съдът е сезиран с положителен
установителен иск за собственост върху недвижим имот с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗС.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез
правни сделки, по давност или чрез друг правен способ, предвиден в закона.
Предвид това, предявеният положителен
установителен иск за собственост е допустим, при установен от ищеца правен
интерес от търсената искова защита - спор между страните за процесното
субективно материално право. Въведеното от ищците правно основание като
правопораждащ процесното право на собственост
юридически факт е придобивна давност въз основа на владение.
Придобивната давност е оригинерно
основание за придобиване право на собственост- способ за придобиване на право
на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване
съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време.
Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и
изтичане на определен срок. За придобиването по давност е необходимо на първо
място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От
това легално определение на правния термин владение се извличат двата основни
признака на владението като юридически факт: обективен - упражняване на
фактическа власт върху вещ /corpus/ и субективен -
държане на вещта като своя /animus/, които следва да
са осъществени едновременно. Освен главните признаци на владението, следва да
са осъществени и допълнителните му признаци, които конкретизират и допълват
първите: владението да е постоянно и непрекъснато; да е несъмнително, спокойно,
т.е. придобито без насилие и да е явно, т.е. да не е установено по скрит начин,
тайно от предишния владелец. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния
елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото
вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни
процедури по попълване на кадастрална карта и т. н. До момента в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост.
При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право -
се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.Позоваването не е елемент от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок.(ТР № 4/17.12.2012 г. на ОСГК постановено по т.д. № 4/2012 г.)
От приетите по делото писмени и гласни доказателства,
се установява, че в края на 1999г. ищецът и
Ф.А., която е един от наследниците на общия
наследодател на ответниците, устно се уговорили че тя му продава процесния
имот. Ищецът платил цената по уговорената сделка на два пъти – 500 000 лв.
/неденом./ и 500 лв /деном/, като още през 1999г. започнал да обработва
въпросната нива, като така упражнявал фактическата власт върху имота.
Съдът счита, че показанията на свидетелите
САи БНследва да бъдат изцяло кредитирани, тъй като са
последователни, непротиворечиви и логични, както и се подкрепят от
представените писмени доказателства в т.ч. разписките за предадени суми.
Показанията на К. А. /в родство със
жалбоподателите/ не следва да се кредитират, тъй като са неконкретизирани и
изолирани от доказателствения материал.
В чл. 6 от Договора за наем от
09.10.2000г. /л. 211 РРС/, в който се сочи че процесния имот е бил отдаден под наем от Ф.А. на ЗКПУ с. Синя вода е посочено, че същия е
със срок до 01.10.2001г. Липсват
доказателства, а дори и твърдения този договор да е бил продължен след тази
дата. Безспорно, е че на 03.06.2015г. С.С.Х. - един
от наследниците на общия праводател, е сключила
Договор за наем със ЗКПУ „Единство – СВ“ с. Синя вода, с който е отдала под
наем процесния имот, за периода 01.10.2015г.
– 01.10.2016г. Дори и да се приеме, че ищецът е започнал да владее процесния
имот не в края на 1999г., а след 01.10.2001г. /когато е изтекъл договора за наем сключен на 09.10.2000г./, то
отново би се оказало че към 2015г. /когато
че ЗКПУ „Единство – СВ“ с. Синя вода, като наемател започнал да обработва
имота/ 10 годишния срок по чл. 79, ал.1 ЗС е изтекъл.
Съдът намира, че в конкретния случай,
упражняваната от ищеца фактическа власт е израз на волята и разбирането че
имотът е негова собственост. Намерението на ищеца да държи имота за себе си е
изразено по ясен (несъмнен) начин, начин който не буди съмнение за отричане на
чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Установеното
по делото цялостно поведение на владелеца - ищец не изразява каквото и да е
съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт върху имота,
осъществявайки всички правомощия на собственика в рамките на установения срок
на придобивна давност. Установено е по делото, че владението на ищеца е
спокойно, явно е - фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован
е научил за това и не е установено по скрит начин и тайно от предишен владелец.
Настоящия състав напълно споделя извода на
първоинстанциоонния съд, че в конкретния случай, в
полза на ищеца в качеството му на владелец е изтекъл срок, с който законът
свързва придобиване на право на собственост върху имота - повече от десет
години. Фактическата власт на ищеца не е смущавана по никакъв начин до 2015г.,
когато на 03.06.2015г. С.С.Х. - един от наследниците
на общия праводател, е сключила Договор за наем със
ЗКПУ „Единство – СВ“ с. Синя вода, с който е отдала под наем процесния имот, за
периода 01.10.2015г. – 01.10.2016г.
и е безспорно установено, че наемателят започнал да обработва имота.
Предвид изложеното до тук, съдът приема,
че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот по давност- по силата на
непрекъснато, спокойно и явно владение в продължение на повече от 10 години.
По възражението на жалбоподателите, че първоинстанционият
съд не е конституирал всички наследници на общия наследодател А. А. Т., тъй
като пред него били представени неактуални удостоверения за наследници.
Удостоверенията за наследници били от 2015г., т.е. с изтекъл 6 месечен срок.
Така РРС бил лишил част от живите наследници да участват в делото и защитят
имуществените си права.
Видно от приетите пред настоящата инстанция нови
Удостоверения за наследници на общия наследодател А. А. Т., издадени след
подаването на въззивната жалба, е че съдържанието на същите съвпада изцяло със
съдържанието на Удостоверенията за наследници представени пред РРС, въпреки че
същите са били издадени още през 2015г. /л. 80-87,91,94-96 РОС/. Така безспорно
се установява, че всички наследници на общия наследодател са ответници по
делото. Ето защо, възражението е неоснователно.
По
възражението на жалбоподателите, че част от наследниците на общия наследодател А.
А. Т., за които в Удостоверенията за наследници е посочено, че са живи в
същност са били починали в Р Турция където са живеели, но не е била подадена
информация за смъртта им към ГРАО, поради което в регистрите в РБ същите
неправилно се води че са живи.
Жалбоподателите не ангажираха абсолютно никакви
доказателства в подкрепа на това си възражение, поради което съдът го намира за
неоснователно.
По
възражението на жалбоподателите, че Ф.А., с която
ищецът твърди че сключил устен договор за покупко продажба на имота, е била
упълномощена от част от останалите съсобственици само за действия по управление
с имота, но не и с действия по разпореждане със същия, поради което е нямала
право да го продава.
Въпросът дали Ф.А. е била
упълномощена от останалите съсобственици да се разпорежда с имота би имал
значение, ако ищецът твърдеше, че е придобил собствеността на деривативно
основание /например договор за покупко-продажба на имота/. В настоящия случай
ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност - оригинерен способ за
придобиване правото на собственост. Ето защо, и това възражение се явява неоснователно.
Неоснователно е и възражението за липса на мотиви в
обжалваното решение.
По
разноските.
На основание
чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят
на въззиваемата страна сумата от 150.00 лв., представлява реално сторени разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 82 от
19.03.2018г., постановено по гр.дело №1909/2015г. по описа на РС-Разград.
ОСЪЖДА С.С.Х. с ЕГН-********** ***, Т.С.А. с ЕГН-********** ***, А.С.А. с ЕГН-**********
***, Д.А.А. с ЕГН-********** ***, Н.А.А. с ЕГН-********** ***, В.Б.А. с ЕГН-**********
***, М.В.Х. с ЕГН-********** ***, В.В.А. с ЕГН-********** ***, И.И.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Р.М. с ЕГН-********** ***, на правно основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 150.00
лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Препис от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд при предпоставките на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.