Р Е Ш Е Н И Е № 50
Гр. Разград, 2018 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Рая Йончева
2. Ирина
Ганева
при секретаря Н. Р. с участието
на прокурора Емил Енчев разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело
№ 126 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 99/ 23. 03. 2018 г. по гр. д. № 410/ 2017 г. по
описа на РС Исперих е прекратено производството по иска на А.Ю.К. ответникът Прокуратурата на Р България да
му заплати обезщетение в размер на 3000 лв. , представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от необосновано налагане на мярка
за неотклонение „Подписка“ в продължение
на единадесет месеца за периода от 31. 03. 16 г. до 09. 02. 17 г. , ведно със законната
лихва от 21. 03. 16 г. , като недопустимо. Ответникът Прокуратурата на
Р България е осъден да заплати на
А.К. сумата 5 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконното му обвинение в извършване на престъпление
по ДП № 275 ЗМ-196/ 2015 г. по
описа на РУ на МВР Разград, ведно със законната
лихва , считано от 09. 02. 17 г. , като до първоначално
предявения размер от 8 000 лв. иска е отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата 171, 52 лв. обезщетение за
имуществени вреди, произтичащи от същото повдигнато незаконно обвинение, както и сумата 486, 98 лв. разноски по
производството. К. е осъден да заплати
на Прокуратурата на Р България сумата
750 лв. разноски
по същото производство.
Постъпила
е въззивна жалба от Прокуратурата на Р България срещу
решението в осъдителната му част.
Твърди се, че присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди са завишени по размер
и в този смисъл решението е необосновано и неправилно. Моли въззивната инстанция
да го отмени
изцяло или частично в тази част.
Постъпила
е въззивна жалба от А.Ю.К. срещу
същото решение в частта, в която производството по единият от предявените
искове е прекратено и в отхвърлителната му част. Изложени са доводи,
че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като районният съд не е обсъдил и не е анализирал всички събрани по делото
доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни
изводи. Моли въззивната инстанция да отмени
решението в обжалваните му части и да постанови друго,
с което да уважи изцяло предявените
искове.
Разградският окръжен
съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение на районния съд в частта, с която се
е произнесъл по претенцията на ищеца за обезщетение на претърпени от него
неимуществени вреди в размер на
11 000 лева в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение е
процесуално недопустимо. Ищецът е
предявил против ответника иск за
обезщетение на неимуществени вреди от
неоснователното му привличане в качеството на обвиняем и вземането спрямо него
на мярка за неотклонение „подписка“ по
ДП № 275 ЗМ-196/ 2015 г. по описа на РУМВР Исперих, преписка вх. № 352/ 2015 г.
на РП Исперих, прекратени с НП № ГГР 21522106 о 09. 02. 2017 г. на РП Исперих,
като в обстоятелствената част и петитума на исковата
молба ги е посочил в общ размер на 11 000 лв. По нататък в петитума е разграничил неимуществените вреди, като
претендира сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение от неоснователно
налагане на мярка за неотклонение „подписка“ в продължение на 11 месеца в
периода от 21. 03. 2016 г. до 09. 02. 2017 г. , ведно със законната лихва до
окончателното им изплащане; сумата 8 000 лв. обезщетение за неоснователно предявено и
поддържано обвинение от Прокуратурата на Република България чрез РП Исперих в
досъдебната фаза в периода от 21. 03. 2016 г. до 09. 02. 2017 г., ведно със
законната лихва до окончателното им изплащане. Предвид така изложения петитум следва да се приеме, че районният съд е бил сезиран
да се произнесе по същество по предявен иск, имащ за предмет претенцията на
ищеца за обезщетение на причинените му неимуществени вреди, които той е
разграничил по произход. С постановеното по делото решение съдът е приел, че са
предявени два отделни иска за обезщетение на причинени неимуществени вреди.
Приел, че иска за незаконно повдигнатото обвинение спрямо ищеца обхваща и взетата
спрямо него мярка за неотклонение „подписка“ и не следва да се присъжда отделно
обезщетение. По тези съображения е прекратил производството по претенцията на
ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 3 000 лв. Присъдил е обезщетение в размер на 5 000
лв. за неимуществени вреди, причинени от неоснователно предявено и поддържано
обвинение от прокуратурата и отчитайки обстоятелството, че в периода, в който
му е било повдигнатото незаконното обвинение, е била ограничена възможността на
ищеца от свободно придвижване, поради взетата мярка за неотклонение. В
останалата част до размера на 8 000 лв.
иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Като не се е произнесъл
по същество по претенцията на ищеца за обезщетение на неимуществени вреди в
пълния размер до 11 000 лв. , районният съд е постановил в тази част
недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и делото да бъде върнато
в тази част за ново разглеждане от друг състав на съда.
В частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 171,
52 лв. обезщетение
за имуществени вреди, произтичащи от същото повдигнато
незаконно обвинение, обжалваното решение следва да бъде частично отменено.
Сумата 171, 52 лв., според заключението на съдебно-счетоводната експертиза е за
транспортни разходи на ищеца за
пътуванията му от гр. Бургас - гр. Исперих - гр. Бургас на 13. 01. 2016 г. на
стойност 46, 43 лв., 23. 03. 2016 г., 24. 03. 2016 г. на стойност 41, 62 лв. и
13. 04. 2016 г. на стойност по 41, 86 лв. На първо място следва да се вземе
предвид, че ищецът е претендирал пътни разноски за периода от 21. 03.
2016 г., когато му е повдигнато обвинение до 09. 02. 2017 г. Претенция за
заплащане на пътни разноски , направени на 13. 01. 2016 г. не е предявена. На
следващо място следва да се отбележи, че на 13. 01. 2016 г. пътуването на ищеца
от гр. Бургас до гр. Исперих не е било за него сметка, тъй като е бил
принудително доведен. Явяването му пред органите на досъдебното производство на
тази дата е да бъде разпитан в качеството му на свидетел. Обвинение му е
повдигнато на 21. 03. 16 г. Налице е многобройна и трайна съдебна практика,
която приема, че в
периода на наказателно преследване, преценяван в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, се
включва периодът от образуване на
досъдебно производство срещу съответното лице, което производство
може да бъде
прекратено и без същото това лице
да е привлечено като обвиняем, но не и периодът
преди това, когато лицето е участвало в отделни действия при разследването,
без да е имало качеството на лице, срещу
което е образувано досъдебно производство. Предвид
изложеното от сумата 171, 52 лв. следва да бъде извадена сумата 46, 43 лв. за
пътуването на 13. 01. 16 г. и до този
размер иска да бъде отхвърлен като неоснователен, а в останалата част до
размера на 125, 09 лв. решението да бъде потвърдено. Необосновано е възражението на ищеца – въззивник в настоящото производство, че решението на
районния съд в частта, с която е отхвърлил иска до размера на 1 000 лв. е
незаконосъобразно. Видно от изложението
и петитума на исковата молба, същият е претендирал
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди само за транспортни
разходи за пътуване от гр. Бургас, без да се сочи, че се претендира адвокатско възнаграждение, заплатено в досъдебното производство,
нито пък в какъв размер. Петитумът на исковата молба
индивидуализира конкретното
спорно право и трябва да се
посочи неговото съдържание, заедно с вида на търсената
защита. Ищецът следва да посочи точно в какво се състои
искането му. След като в исковата молба не се съдържа такова искане,
законосъобразно съдът не го е разгледал. Претенцията на ищеца, съдържаща се в
предявения от него иск, отнасящ се до имуществените вреди за заплащане на транспортните разходи е уважена, поради
което и разноските, направени от ищеца за ССЕ в размер на 120 лв. следва да му
бъдат присъдени, както и държавната такса в размер на 10 лв. В останалата част
по отношение на разноските по делото, предвид изхода на спора, решението следва
да бъде отменено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 99/ 23. 03. 2018 г. по гр. д. № 410/ 2017 г. по
описа на РС Исперих В ЧАСТТА, с която
е прекратено
производството по иска на А.Ю.К. ответникът Прокуратурата на Р България да
му заплати обезщетение в размер на 3000 лв. , представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от необосновано налагане на мярка
за неотклонение „Подписка“ в продължение
на единадесет месеца за периода от 31. 03. 16 г. до 09. 02. 17 г. , ведно със законната
лихва от 21. 03. 16 г. , като недопустимо,
ответникът Прокуратурата
на Р България е осъден да заплати
на А.К. сумата 5 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди вследствие на незаконното му обвинение в извършване на престъпление
по ДП № 275 ЗМ-196/ 2015 г. по
описа на РУ на МВР Исперих, ведно
със законната лихва , считано от 09. 02. 17 г. , като до първоначално
предявения размер от 8 000 лв. иска е отхвърлен
като неоснователен и недоказан и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг
състав на същия съд.
ОТМЕНЯ Решение № 99/ 23. 03. 2018 г. по гр. д. № 410/ 2017 г. по
описа на РС Исперих В ЧАСТТА, с която ответникът Прокуратурата на Р България е осъден да заплати на
А.Ю.К. сумата 46,
43 лв. / за разликата над размера от 125, 09 лв. до 171, 52 лв./ обезщетение за имуществени вреди и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от А.Ю.К. против Прокуратурата
на Р България да му заплати
обезщетение в размер
на 46, 43 лева за имуществени вреди от незаконно обвинение по ДП
№ 275 ЗМ-196/ 2015 г. по описа
на РУ на МВР Исперих, като
неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение № 99/ 23. 03. 2018 г. по гр. д. № 410/ 2017 г. по
описа на РС Исперих В ЧАСТТА, с която ответникът Прокуратурата на Р България е осъден да заплати на
А.Ю.К. сумата над
размера от 356, 98 лева разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99/ 23. 03. 2018 г. по гр. д. № 410/ 2017 г. по
описа на РС Исперих В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен от А.Ю.К. против Прокуратурата на Р България да
му заплати обезщетение за горницата над
171, 52 лева до първоначално предявения размер от 1 000 лева за
имуществени вреди от незаконно обвинение по ДП №
275 ЗМ-196/ 2015 г. по описа на РУ на МВР Исперих, като
неоснователен.
Решението
в частта, в която е обезсилено Решение № 99/ 23. 03. 2018 г. по гр. д. № 410/ 2017 г. по
описа на РС Исперих и делото е върнато за ново разглеждане на районния съд
подлежи на касационно обжалване в 30- дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС, а в останалата
част е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР