Р Е Ш Е Н И Е № 53
Гр. Разград, 24. 07. 2018 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на втори юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: Рая Йончева
Ирина Ганева
при секретаря Д. Георгиева разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 131 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от С. З.Б.чрез пълномощник против Решение № 103/ 16. 04. 2018 г. по гр. д. № 1586/ 2017 г. по описа на РС Разград, в частта, с
която в производство във втората фаза по извършване на делбата съдът е осъдил
жалбоподателката да заплати на въззиваемия
Ф.Б.Ч. сумата 6 583, 33 лв. , представляваща увеличената стойност
на имота, допуснат до делба, съобразно притежаваните от нея 5/6 ид. ч. и сумата
235, 19 лв. , представляваща разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице.
Твърди, че решението в обжалваната част е необосновано и незаконосъобразно, тъй
като е постановено при липса на мотиви,
както и че не са анализирани правилно събраните по делото доказателства. Моли въззивната инстанция да отмени решението в
обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск по
сметки от въззиваемия.
Въззиваемата
страна чрез повереника си е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, като
излага съображения за нейната неоснователност.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Според Решение № I / 06. 10. 2017 г., постановено по първата фаза на
делбата, страните са съсобственици на процесния недвижим имот при права по 5/6 ид. ч. за С.
З.Б.и 1/6 ид. ч. за Ф.Б.Ч.. Б. Е.М., който е дядо на въззивниицата и баща на
въззиваемия е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане 4/6 ид. части от
имота на бащата на въззивницата, като си е запазил правото на ползване върху
имота в притежавания преди сключването на договора обем на права. В предявения
иск по сметки съделителят Ф.Ч. твърди, че е извършил подобрения в имота: Изградена вътрешна тоалетна на жилищната
сграда – 2015 г.; навес на входната
врата на жилищната сграда - 2014 г.; поставяне на улуци на жилищната сграда - 2014
г.; изработване на асмовидна формировка -
2013 г., на декоративен парапет, подови плочки и кръгла маса под асмата – 2014
г; намиране и изкопаване на сондаж за вода – 2014 г.; изграждане на навес за
селскостопански инвентар - 2015 г.; изграждане на помещения за птици и
бетониране на площадка за отглеждането им – 2014 г.; изграждане на оранжерия –
2012 г.; изграждане на масивно помещение за съхраняване на дърва за огрев –
2013 г.; засадил 4 бр. овощни дръвчета през 2013 г. и засадил лозе през 2015 г.
Заключението на назначената и изслушана пред районния съд съдебно-техническата
експертиза установява, че претендираните от Ф.Б.Ч. подобрения в имота са
реално извършени. Общата стойност
на всички подобрения в
имота възлиза на 14 040 лв. , като са подробно изброени по видове и по стойност. В резултата на направените подобрения, стойността на имота се е увеличила
с 7 900 лв. Вещото лице е извършило оглед на имота и съобразно физическото
му състояние е определило, че претендираните видове работи са извършени в
периода от време, за който се твърди от Ф.Б.Ч.. Заключението е
обективно, пълно и компетентно, не е оспорено от страните, поради което следва
да се кредитира като доказателство по делото.
По делото
са разпитани като свидетели Ф.И., Б. М.,
Ф. С., С.Р.. Св. Ф. И. заявява, че в къщата освен Ф. живее и Б. в две стаички,
отделени от по-голямата къща. Къщата на Ф. имала улуци, които Ф. сменил. В
двора има сушина, кокошарник, сайвант за съхранение на дърва, оранжерия. Не
знае кой ги е правил. Св. Б. М., ползвател на имота, твърди, че Ф. направил
беседка, маса, парапет, асмалък, оранжерия, сложил фазер на покрива, засадил
фиданки и лозе от южната страна. Направил навес за лятна кухня. Къщата имала
улуци, които той сложил, а Ф. сложил улуци от към пътя. Б. правил курника преди
да замине в Турция, тогава с големия си син правили кладенеца. Св. С. твърди, че Ф. слагал улуци, направил навес
над входната врата, килер след входната врата преди 4-5 години. Ф. направил
тоалетна в къщата, направил навес
за дърва, покрил го с керемиди. Преди повече от 5 години направил асмалък, а
под него от дървен материал нещо като
беседка с кръгла маса, а отдолу излят бетон.
Направил оранжерия, трайно прикрепена.
Купил железа, когато разваляли завода за пили в с. Дянково. Докарал човек
да направи сондаж за вода, след това сам наредил камъните вътре в
кладенеца. Ф. направил пилчарника преди много години, което свидетелят видял
лично. Засадил овощни дръвчета, направил
асмалък с бетонни колчета и желязо, като взел желязото от завода за пили. Св.
Русев също твърди, че Ф. направил остъклен навес, сложил улуци,
направил оранжерия пред 3-4 години. Кладенеца също бил направен от Ф., направил
вътрешна тоалетна. Направил навес за животните. Засадил овошки, направил
асмалък, а под него беседка с маса, а отдолу сложил плочи.
От така събраните гласни доказателства може
да се направи единствения извод, че строителните работи в делбения имот са изградени
и заплатени с доходи на Ф.Б.Ч.. Първият
разпитан по делото свидетел Ф.И. явно няма впечатления от кого са направени
подобренията, но всички останали свидетели имат преки и непосредствени такива. Дори и св. Б. М.,
който е баща на Ф. и са в лоши отношения,
дава показания, че подобренията в имота са извършени от последния, като
показанията му се различават от останалите гласни доказателства само по
отношение на кладенеца и пилчарника, за които твърди, че той ги е направил. Ф.Ч. е пояснил в съдебно заседание, че в имота имало стар
курник, но той направил ново помещение за птици, направил ново лозе. Имало стар сондаж за вода, но водата
„изчезнала“. Тогава той копал с негов колега
отново и направил друг кладенец. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С. и Русев, тъй като са
последователни и обективни, подкрепят се от заключението на СТЕ, че подобрения
в имота са реално извършени и съобразно
физическото им състояние, са извършени в периода от време, за който се твърди
от Ф.Б.Ч.. По делото не са
наведени доводи и посочени доказателства, че подобренията са извършени със
знанието и без провитопоставянето от ответницата по иска по сметки С.
З.Б.. С оглед на това, подобренията от Ф.Б.Ч. са извършени в качеството му на владелец на своята част и държател на частта
на съсобственика Б.. В този случай, не могат да му бъдат признати правата по чл. 72
и 74,
ал. 2 ЗС, а отношенията следва да се уредят по правилата за водене на чужда
работа без пълномощие и в частност по чл.
61, ал. 2 ЗЗД, т. е. дължи се по-малката
сума между направените разходи и увеличената стойност на имота.
Тъй като направените разходи възлизат на 14 040
лв.,
а увеличената стойност на имота според техническата експертиза е 7 900 лв., следва да се присъди по-малката сума от
двете – 7 900 лв. Съответно, припадаща се част на
ответницата Б., която следва да заплати на другия съделител е 6 583, 33 лв.
Предвид
изложеното, въззивната инстанция намира, че решението на районния съд в обжалваната част, с която
съделителката Б. е осъдена
да заплати на сумата 6 583, 33 лв. и разноски по делото е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 103/
16. 04. 2018 г. по гр. д. № 1586/ 2017 г. по описа на РС Разград
в частта, с която в производство във втората фаза по извършване на делбата
съдът е осъдил С. З.Б.да заплати на Ф.Б.Ч.
сумата 6 583, 33 лв. , представляваща увеличената стойност на имота,
допуснат до делба, съобразно притежаваните от нея 5/6 ид. ч. и сумата 235, 19
лв. , представляваща разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице.
В
останалата част, като необжалвано Решение № 103/ 16. 04. 2018 г. по гр. д. № 1586/ 2017 г. по описа на РС Разград е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ