Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N 45

гр. Разград, 19.06.2018г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:            РАЯ ЙОНЧЕВА 

                                  ЧЛЕНОВЕ:                      ИРИНА ГАНЕВА

                                                                            ДИЛЯНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Дияна Георгиева, като разгледа докладваното от съдия  Николова   в. гр. дело N 134 по описа за  2018  година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

            Производството е въззивно и се развива по глава „Двадесет и пета”  - Бързо производство, чл.317 във връзка с чл.310  и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

          Образувано е по въззивна жалба Ф.Т.  А., ЕГН **********, с адрес ***, против решение№ 130 от 19.04.2018г., постановено по гр.дело №273/2018г. по описа на РС-Разград, с което са отхвърлени предявените от въззивницата против  Театрално Музикален Център – гр. Разград, Булстат  000499400, със седалище и адрес на управление град Разград, площад Независимост № 2, представляван от Т.Д.М.– директор, искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението, извършено със заповед № 1 от 04.01 2018 г. на директора на Театрално Музикален Център - Разград за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ, за възстановяването на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за оставяне без работа поради уволнението като неоснователни. В жалбата се сочи, че атакуваното решение на РРС е незаконосъобразно, като се моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение от въззивната инстанция, с което исковете да бъдат уважени. Релевират се оплаквания, че в картата за оценка на комисията, извършила подбора, е включен само показателят „образование“, без отчитане на другите показатели от критерия „професионална квалификация“ и най-вече на професионалния опит, като не е съобразено, че въззивницата е с най-голям професионален опит сред участвалите в подбора служители. Навеждат се доводи, че в подбора не е следвало да участва лицето Дияна Рачева Герганова, назначена на длъжността „домакин“ и „втори асистент режисьор“, която изпълнява различни трудови функции, поради което е опорочена процедурата на подбора. На следващо място извършеният подбор се оспорва като незаконосъобразен поради липсата на знания и умения на комисията, провела подбора. Претендират се разноски пред РОС.

     Жалбата е процесуално допустима, като е подадена в законоустановения срок.

    Въззиваемата страна е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, като счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.

          Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При служебна проверка на обжалваното решение РОС не констатира, пороци водещи до неговата нищожност и недопустимост.

   Разградският окръжен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, както и на доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

   Безспорно е установено в производството пред районния съд, че работодателят със заповед № 01/04.01.2018 г. на директора на Театрално-музикален център- гр. Разград е прекратил трудовото правоотношение  на въззивницата Фатие Т.А. на длъжността „втори асистент режисьор“, считано от 05.01.2018г. поради съкращаване на щата на осн. чл. 326, ал.1 от КТ вр. чл. 328, ал.1, т.2 от КТ и чл.329 от КТ. С решение от 11.10.2017г. е утвърдена промяна на щатното разписание, считано от 01.11.2017г., като е съкратена един брой от наличните две длъжности „втори асистент режисьор“ по старото щатно разписание, в сила от 01.07.2017г. Преди промяната в Театрално музикалния център –гр. Разград е имало две длъжности „втори асистент режисьор“ и една длъжност „домакин-втори асистент режисьор“, а в новото щатно разписание е предвидена една длъжност „втори асистент режисьор“ и една длъжност „домакин-втори асистент режисьор“.   Видно от представените длъжностни характеристики на въззивницата и на останалите служители, участвали в подбора Любка Иванова, заемаща длъжността „втори асистент режисьор“ и Дияна Герганова, заемаща длъжността „домакин-втори асистент режисьор“, основните задължения на длъжността „домакин-втори асистент режисьор“ включват допълнителни и специфични трудови функции, които не се включват в  длъжността „втори асистент режисьор“, а именно да следи за правилното съхраняване на материалните запаси и основни средства в театъра, да оказва съдействие при изработване на декор, реквизити и костюми, като предоставя наличните материали от склада, редовно да завежда по всички документи, получени в склада, както и да отразява движението на материалните ценности и контролира целесъобразното им използване. При тези въззивният съд намира, че длъжността "домакин-втори асистент режисьор" не е сходна и не е следвало да участва в подбора. Следователно не е възникнало задължение  за работодателя подборът да обхване и  тази длъжност заедно с останалите две длъжности за втори асистент режисьор, макар в някои части трудовите им функции да съвпадат, тъй като задължение за подбор може да възникне, само когато трудовите функции на различните длъжности не се различават съществено.

Въззивният съд счете за неоснователни оплакванията в жалбата за незаконосъобразност на подбора поради участието на лицето Дияна Герганова, заемаща длъжността „домакин-втори асистент режисьор“.  От обстоятелството, че в подбора е участвало лице, чиято длъжност не се съкращава, не се засягат негативно интересите на въззивницата, която е назначена на съкращаваната длъжност, напротив – създава се възможност вместо нея да бъде уволнено друго лице, макар то да заема длъжност, която не се съкращава.

     В производството пред РРС е приета заповед №81 от 12.10.2017г., с която на осн. чл. 329, ал.1 от КТ и във връзка с утвърденото ново щатно разписание, в сила от 01.11.2017г. работодателят е наредил да се пристъпи към процедура за извършване на подбор на служителите за ТМЦ-Разград за един брой длъжност „втори асистент режисьор“, като е определил комисия в състав Т.А.Д.-заместник директор ТВ, Г.Р.С.-заместник директор АВ и Г.И.А.-театър майстор. Доколкото титуляр на правото на подбор е работодателят и комисията е само негов помощен орган, няма значение за законосъобразността на подбора дали той е извършен направо от работодателя или същият е назначил комисия, която да сравни оценяваните работници. Не съществува изискване членовете на комисията да са специалисти в съответната област или да имат специфични познания и практически умения във връзка със съкратената длъжност.

От въззиваемия в първоинстанционното производство е  ангажирана заповед №80 от 12.10.2017г., с която  е утвърден формуляр с критериите за оценка, обхващащи квалификация с подкатегории образование и ниво на изпълнение на възложената работа, включващо спазването на правилника за вътрешния трудов ред, инструкциите за работа и изискванията за длъжността, познаване на сценичните съоръжения и оборудване, умение за суфлиране, познаване на всички нормативни документи и правила, свързани с длъжността, осигуряване на координация между всички служби и звена за протичане на репетицията или спектакъла, отговорност, качество, коректност при изпълнение на задълженията и поставените задачи, умение за работа в екип, умение за вземане на навременни и адекватни решения в процеса на работа, толерантност, етичност, комуникативност  и взаимодействие с колеги. Членовете на комисията са попълнили посочения формуляр като всеки от тях е дал оценка по утвърдените от работодателя критерии за всяко едно от участвалите в подбора служители, след което комисията е обективирала резултатите  в  протокол от 08.11.2017г.  При подбора въззивницата Ф.Т.А. е получила най-ниска оценка -  4.43, останалите служители са оценени както следва: Л.И.Д.– 4.70 и Д.Р.Г.– 4.93.

Пред РРС са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т. Д. и Г. А. - членове на комисията, извършила подбора. Свидетелят Д.в депозираните показания пред първоинстанционния съд поддържа, че са се съобразили с образованието  на участниците в подбора, както и с други данни в трудовите им досиета, относими към подбора. Посочва, че е получавал сигнали за ищцата относно неизвършване на някои дейности, като ги е свеждал до знанието на директора, като е имало проблеми с воденето на сведения от нея докато тече репетицията. По отношение на останалите участвали в подбора лица е нямало такива проблеми. Свидетелства, че ищцата не е техническа грамотна и няма как да познава техническите съоръжения и оборудване, ако има познания те са повърхностни, имало е й забележки от актьори във връзка с дикцията й при суфлиране. Свидетелства, че са налице и леки пропуски на ищцата при работа в екип, като в тази връзка е имало оплаквания от колеги. Относно уменията за комуникация в екип, които са много важни за работата на помощник режисьора, посочва, че ищцата  е имала търкания на работното място с други колеги. При работата си с музикалната част и с оркестрантите ищцата не винаги е попълвала сведения как са протичали занятията, прикривала е моменти кога отиват на работа, като в тази връзка е постъпил сигнал, която свидетелят е обсъждал с нея. От показанията на свидетеля Г. А. пред РРС безпротиворечиво се установява, че по формулярите всеки от членовете на комисията е работил самостоятелно. Посочва, че ищцата не е била достатъчно запозната с работата на сценичните съоръжения и е имало забележки към дикцията й. При дадени постановки не е вземала  активно участие за промени по сцената, като според длъжностна характеристика е следвало да взема самостоятелни решения в тези случаи. Имала е колебания при вземане на решения във връзка с поставените й задачи. Показанията на разпитаните пред РРС свидетели са детайлни и последователни, като не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че работодателят не е отчел другите показатели от критерия „професионална квалификация“ и най-вече професионалния опит на въззивницата. Професионалната квалификация се определя от образованието, трудовия опит, знанията и уменията и професионалния опит. Преценката на работодателя по какви критерии да бъде извършен подборът и невключването сред тях на определени критерии, не подлежи на съдебен контрол, освен при довод за злоупотреба с право /в т. см. Решение № 65/26.02.2015 г. по гр. д. № 5184/2014 г. на ВКС, ІV г. о./, като такива твърдения  не са въведени в настоящото производство в срока по чл. 312, ал.2 от ГПК пред първоинстанционния съд, включително и пред въззивната инстанция. Същността на подбора се изразява в това да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи еднакви или сходни трудови функции. В тази връзка, работникът или служителят може да притежава опит, който работодателят да не цени, или да не счита достатъчно полезен за ефективното изпълнение на възложената работа. Целта на подбора е на работа да останат тези работници, които по-пълно отговарят на законово установените критерии - ниво на изпълнение на трудовите задължения и професионална квалификация. Законодателят е посочил общо критериите за оценка, без да определя тяхната тежест. Каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на всяко производство или служба, респективно с оглед значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на преценка на работодателя, освен ако нормативен акт предписва друго. За извършването на някои дейности квалификацията на работника може да има решаващо значение, а за извършването на други да е почти без значение. Преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не подлежи на съдебен контрол. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителни качества на работника този смисъл решение № 109/21.05.2013г. по гр.д. № 1756/2011г. ІV г.о. на ВКС, решение №84 от 23.08.2016г. на ВКС по гр.д.№3959/2015г на ІV г.о. на ВКС/.

В случая методиката, възприета от работодателя включва и двата критерия на чл.329 от КТ, като въвеждането на отделни показатели, включени в критериите, както и вида и обхвата на тези показатели е право на работодателя, който с оглед характера на работата и с оглед целесъобразността  на работа да останат по-добрите работници или служители може да включва или изключва  по своя преценка показатели и тази субективна преценка на работодателя  подлежи на съдебен контрол, само дотолкова, че въведените показатели не трябва да противоречат,или да заобикалят нормативно определените критерии по чл.329 от КТ. По изложените съображения въззивният съд намира, че методиката, възприета от работодателя, с включените в нея критерии и отделните показатели, по която е извършван подбора, е изготвена при спазване изискванията на чл.329 от КТ

По делото е безспорно доказано, че работодателят е назначил комисия, която в съответствие със законовите критерии квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа е използвала показателите образование и ниво на изпълнение на възложената работа, включващо спазването на правилника за вътрешния трудов ред, инструкциите за работа и изискванията за длъжността, познаване на сценичните съоръжения и оборудване, умение за суфлиране, познаване на всички нормативни документи и правила, свързани с длъжността, осигуряване на координация между всички служби и звена за протичане на репетицията или спектакъла, отговорност, качество, коректност при изпълнение на задълженията и поставените задачи, умение за работа в екип, умение за вземане на навременни и адекватни решения в процеса на работа, толерантност, етичност, комуникативност  и взаимодействие с колеги.

С оглед гореизложеното правилно районният съд е приел от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че въззиваемият е доказал по-лошото ниво на изпълнение на възложената работата от въззивницата в сравнение с другия служител, участвал в подбора Любка Дочева, поради което е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение.    

Обжалваното решение, с което са отхвърлени иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските пред РОС.

     При този изход на спора искането на въззивницата за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски следва да се остави без уважение като неоснователно. Въззиваемият не е доказал реално понесени разноски в производство пред РОС, поради което искането му за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение.

        

 

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение№ 130 от 19.04.2018г., постановено по гр.дело №273/2018г. по описа на РС-Разград.

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България от страните в едномесечен срок, считано от   02.07.2018г.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:    1.                                   

 

                                                                                         2.

 

ДГ