Р Е Ш Е Н И Е № 51

Гр.Разград, 12. 12. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Н. Р. и с участието на прокурора Веселин Якимов, като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 138 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Д.Р.С. против Прокуратурата на РБългария. Ищецът твърди, че вследствие на незаконно повдигнато обвинение по ДП № ЗМ-В-327/ 2009 г. на ОД на МВР Разград, преобразувано по-късно в сл. д. № 39/ 2013 г. по описа на ОСлО при ОП Разград, по което е образувано нох дело № 73/2014 г. на ОС гр. Разград, приключило окончателно на 20. 02. 2018 г. с влязла в сила оправдателна присъда, е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в претърпени от него болки и страдания, разстройство на физическото и психическото му здраве, злепоставяне пред обществото и накърняване на репутацията му. Твърди, че към момента на повдигане на обвинение бил с добро самочувствие, контактен, жизнерадостен, имал сравнително спокоен живот, поддържал добри взаимоотношения със семейството си, близките и съседите си. Продължилите дълго време досъдебно и съдебни производства са станали достояние на близките му, роднини, съседи, жители на малкото населено място, в което живее, на бизнес партньори, с които работи, заради което се срамувал и се чувствал унизен. Бил едноличен собственик на капитала и управител на „Агростил 73“ ЕООД и наложилите се отсъствия за участие в съдебни заседания създавали проблеми в дейността на дружеството. Вследствие на повдигнатото му обвинение, ищецът изпитвал вътрешно безпокойство, не можел да спи, да се храни, бил в състояние на непрекъсната тревожност. Престанал да управлява автомобил, изолирал се от околните. Претендира заплащане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от ответника за периода от 11. 03. 11 г. до 22. 02. 2018 г. в размер на 50 000 лв. и законната лихва от 22. 02. 2018 г. до окончателно изплащане на сумата, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство.

Депозиран е писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБългария. В отговора се излагат съображения, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е недоказан, както по основание, така и по размер, както и че претендирания от ищеца размер на обезщетение е неоснователно завишен. Не е доказана причинната връзка между влошаване на здравословното състояние на ищеца и воденото наказателно производство срещу него. Прави възражение в съд.заседание, че наказателното производство е продължило в съдебната фаза много дълго, поради процесуалното поведение на останалите обвиняеми по делото и поради тази негова продължителност се следва изключване или намаляване отговорността на държавата. Публикациите в пресата не съдържат изявления на прокуратурата, поради което и последната не следва да носи отговорност за наличието на тези статии. Искът за обезщетение за имуществени вреди се оспорва по размер, тъй като заплатеното адв. възнаграждение в размер на 4 500 лв. надвишава предвидения минимален размер в тарифата за адвокатските възнаграждения и следва да бъде редуциран до минимално предвидения размер.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено Постановление за привличане на обвиняем от 11. 03. 2011 г. на разследващ полицай при ОДМВР – Разград, с което на ищеца Д.Р.С. е повдигнато обвинение за това, че на 08. 06. 2009 г. в гр. Лозница в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание-Протокол от 08. 06. 2009 г. за установяване на завършването и заплащане на видовете СМР за обект Църква с. Манастирци, Протокол от 08. 06. 2009 г. за установяване на завършването и заплащане на видовете СМР за обект Кметство и Читалище с. Манастирци съзнателно е дал възможност на юридическото лице „Агростил 73“ ЕООД гр. Варна да получи без правно основание чуждо движимо имущество – пари, предоставени от Междуведомствена Комисия за възстановяване и подпомагане към МС с Решение № СБ-1 от 24. 03. 2009 г. и Решение № СБ-2 от 20. 05. 2009 г. , отпуснати на Община Лозница за ремонт и възстановяване на обекти на територията на Община Лозница в размер на 80 938, 59 лв., представляващи надактувани СМР както следва: За обект Църква с. Манастирци в размер на 33 988, 24 лв. , за обект Кметство и Читалище с. Манастирци в размер на 46 950, 35 лв. , като документната измама е в големи размери – престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.Със същото постановление по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 25. 11. 2013 г. на следовател от ОСлО при ОП Разград на ищеца е повдигнато обвинение за същите фактически обстоятелства, изменена правна квалификация, като е прието, че документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай- престъпление по чл. 212, ал. 5 във вр. с ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. От приложената от съда служебно разпечатка от електронната програма по движение на делото, се установява, че на 28. 02. 2014 г. е бил внесен обвинителен акт от ОП Разград в ОС Разград и е било образувано нохд № 73/ 2014 г. В периода от 14. 05. 2014 г. до 30. 05. 2016 г. са били проведени пред РОС 12 открити съдебни заседания по делото, в които ищецът се е явявал лично. На 30. 05. 2016 г. е постановена Присъда № 29 по нох дело № 73/2014 г. на ОС гр. Разград, с която ищецът е бил признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 5 във вр. с ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Присъдата е протестирана от прокуро от РОП пред ВапАС. Пред този съд е било проведено едно съдебно заседание, като с Присъда от 26. 01. 2017 г. по внохд №737/2016 г. на Апелативен съд Варна присъдата, постановена от РОС по отношение на ищеца е потвърдена и е влязла в сила на 11. 02. 2017 г.

По делото са разпитани свидетелите С. С. и Д. Т.. Според показанията на св. Станев, образуваното наказателното производство се отразило много тежко на ищеца. Когато му повдигнали обвинение през 2011 г., бил много притеснен. Променил се. Изпитвал голяма тревожност и притеснение, затворил се в себе си, престанал да контактува с приятели, защото често му задавали въпроси, свързани с делото. Много от близките му започнали да го избягват, когато разбрали за делото. Често имало скандали между ищеца и съпругата му, тъй като тя била притеснена, че може да го осъдят и да влезе в затвора, а тя да се грижи сама за детето им, натяквала му, че е позволил всичко това да се случи. Напуснала го през 2012 г. и живели разделени до 2014 г. Фирмата на ищеца извършвала строителна дейност и била известна във Варна. След като се разчуло за воденото срещу него дело, хората започнали да го избягват и да не му възлагат работа, защото се опасявали, че няма да има възможност да я изпълни. По тази причина, през 2012 г. фирмата престанала да работи и след приключване на делото ищецът заминал на работа в Германия. Влошило се здравето му, започнал да вдига кръвно, не можел да спи, страдал от главоболие. Тъй като не се чувствал добре физически и психически, престанал да управлява автомобила си.

Св. Д. Т. също дава показания, че образуваното наказателното производство се отразило много тежко на ищеца. Изпитвал голяма тревожност и притеснение, че може да го осъдят ефективно. Бил много потиснат, отчаян, спрял да излиза и да контактува с приятелите си. Много от приятелите му се отдръпнали, като разбрали за воденото срещу него дело. Фирмата му имала дейност в строителния бизнес и участвала в процедури по възлагане на обществени поръчки. Ищецът спрял да работи и фирмата преустановила дейността си, защото не му възлагали работа. Заминал да работи в чужбина. Съпругата му го напуснала една година след обвинението, тъй като се притеснявала, че може да влезе в затвора, а хората обсъждали, говорели за делото и репутацията му пострадала. Живели разделени до 2014 г.

По делото е изслушано заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза. Видно от заключението, за период от около шест години след предявеното обвинение и последвалите съдебни дела, ищецът е имал оплаквания от напрегнатост, потиснатост, тревожност, нарушения на съня, напрежение, повишени стойности на кръвно налягане, главоболие, световъртеж, ограничени контакти, понижение на апетита, песимистични нагласи, малоценностни изживявания, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията и планиране на бъдещето, които са били с различни интензивности. Някои от оплакванията, по-слабо изразени, съществуват и до сега. При проведения преглед вещото лице е установило анамнезни данни за преживяно „Смесено тревожно-депресивно разстройство“, водещо до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което се приравнява на лека телесна повреда.

По делото са представени разписки по договори за правна защита и съдействие по нохд №73/2014 г. по описа на РОС и по внохд №737/2016 г. по описа на Апелативен съд Варна, сключени между ищеца и адвокат Атанасов от АК Варна за заплащане от ищеца на защитника сумата от 2000 лева - адвокатско възнаграждение по нохд №73/2014г. на РОС и сумата от 2500 лева – адвокатско възнаграждение по внохд №737/2016 г. на Апелативен съд Варна, които не са оспорени от ответника.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно обвинение има своето правно основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че след като е бил обвинен за това, че на 08. 06. 2009 г. в гр. Лозница в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание - Протокол от 08. 06. 2009 г. за установяване на завършването и заплащане на видовете СМР за обект Църква с. Манастирци, Протокол от 08. 06. 2009 г. за установяване на завършването и заплащане на видовете СМР за обект Кметство и Читалище с. Манастирци съзнателно е дал възможност на юридическото лице „Агростил 73“ ЕООД гр. Варна да получи без правно основание чуждо движимо имущество – пари, предоставени от Междуведомствена Комисия за възстановяване и подпомагане към МС с Решение № СБ-1 от 24. 03. 2009 г. и Решение № СБ-2 от 20. 05. 2009 г. , отпуснати на Община Лозница за ремонт и възстановяване на обекти на територията на Община Лозница в размер на 80 938, 59 лв., представляващи надактувани СМР както следва: За обект Църква с. Манастирци в размер на 33 988, 24 лв. , за обект Кметство и Читалище с. Манастирци в размер на 46 950, 35 лв. , като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай- престъпление по чл. 212, ал. 5 във вр. с ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Ищецът с влязла в сила присъда по НОХД № 73/2014 г. на РОС е бил признат за невинен да е извършил престъплението и бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Първото обвинение му е било повдигнато с Постановление от 11. 03. 2011 г. на разследващ полицай при ОДМВР – Разград, а оправдателната присъда е влязла в сила на 11.02.2017 г. , когато е влязла в сила постановената по отношение на ищеца присъда по внохд №737/2016 г. на Апелативен съд Варна.

Съгласно чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ

, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съд от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В същия смисъл е и т.13 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според която, ако лицето е оправдано, държавата отговаря по чл. 2, ал.1, т. 2 /сега т. 3/ от ЗОДОВ, Съдът счита, че от събраните доказателства се установява, че са налице основанията на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и държавата отговаря за претърпените от ищеца Д.Р.С. неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение в това, че е извършил престъпление. Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Тази отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В конкретния случай, вредите са причинени от незаконни актове на прокуратурата, с които е било образувано и водено досъдебно производство за обвинение в извършване на престъпление срещу ищеца и наказателното производство е приключило с присъда, с която е оправдан. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред, както е в процесния случай. В този смисъл възражението на прокуратурата, че наказателното производство продължило в съдебната фаза много дълго и поради тази негова продължителност се следва изключване или намаляване отговорността на държавата е необосновано, още повече, че от приложените протоколи от проведените съд. заседания по делото, не се установява поведението на ищеца да е станало причина за отлагането му.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид конкретните обстоятелства. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки, душевни страдания и неудобства, когато са засегнали чувствата на пострадалия.

Съдът приема, предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, че наказателното производство, завършило с оправдателна присъда е предизвикало душевни страдания у ищеца. От ангажираните от последния доказателства се установява, че в резултат на незаконното обвинение за извършено от него престъпление е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му, в изживян стрес, тревожност и притеснения в продължение на 5 години и 10 месеца. От събраните от съда служебно писмени доказателства се установява, че пред РОС са проведени 12 открити съдебни заседания по делото, пред ВапС 1 съдебно заседание, в които ищецът се е явявал лично и неговото процесуално поведение не е ставало причина за отлагане на делото. Обвинението против ищеца е било повдигнато и е било свързано с професионалната му дейност и това обвинение е станало обществено достояние, което е дискредитирало ищеца в професионален и обществен план, накърнило е името му на почтен човек и професионалист. Доказателства, че е коментирано в пресата не са посочени от ищеца.

От показанията на разпитаните двама свидетели и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че в резултат на преживяното по повод на незаконното обвинение, ищецът е изпаднала в силен психологически стрес, изпитвал притеснения и тревожност, срам и унижение. Тези обстоятелства са довели до коренна промяна в личното му поведение и до неблагоприятно развитие на начина му на живот. Според гласните доказателства, вследствие на преживения психологически стрес се влошило здравословното му състояние, оплаквал се от безсъние, главоболие и световъртеж. След повдигане на обвинението, ищецът се затворила в себе си, отчуждил се, ограничил социалните си контакти, станал напрегнат и неспокоен. Влошили се отношенията му със семейството и за период от около две години се разделил със съпругата си. Фирмата на ищеца извършвала строителна дейност и след като се разчуло за повдигнатото срещу него обвинение, останал без работа Съдът отчита, че свидетелите, като близки на ищеца хора са заинтересовани от изхода на спора, но показанията им са последователни, непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги приема за обективни. Подкрепят се и от заключението на вещото лице по назначената е, според което ищецът е преживял „Смесено-тревожно-депресивно разстройство“, като някои от оплакванията, по-слабо изразени, съществуват и до сега.

На осн. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи във вр. с чл. 52 от ЗЗД по справедливост. При определяне на обезщетението, както е прието в съдебната практика, от съществено значение е как обвиненията са се отразили върху пострадалия именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания, други увреждания и неудобства; колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. В случая следва да се вземе предвид, че повдигнатото обвинение е във връзка с трудовата функция на ищеца, което го компрометира и като професионалист. Личността и средата на пострадалия, начина му на живот, трудовата му биография, обуславят висок интензитет на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за справедливост. Налице е многобройна и постоянна съдебна практика, включително и постановена в производства по чл. 290 ГПК, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, от които се гради заключение и за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице; в каква степен и колко продължително са засегнати неговите чувства. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че с оглед характера на увреждането, свързано с периода на разследването, продължило 5 години и 10 месеца, отзвука от това обстоятелство между близките и колегите на ищеца, както и в обществото, негативните емоции, които е изпитвал във връзка с това, субективните възприятия и личностна самооценка на ищеца, влошаване на здравословното му състояние, достатъчен размер на обезщетението е сумата 15 000 лв., което е съответно и на степента на доказване на претърпени вреди от ищеца. Обезщетението се дължи със законната лихва, считано от момента на влизане в сила на оправдателната присъда внохд№737/2016 г. на Апелативен съд Варна - 11.02.2017 г. до окончателното изплащане на главницата. В останалата част, до първоначално предявения размер от 50 000 лв. искът за обезщетение на неимуществени вреди следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Заплатените от ищеца разноски по водените съдебни наказателни производства пред РОС – 2 000 лв. и АС-Варна – 2 500 лв. представляват претърпени имуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Разписките за заплащане на адвокатско възнаграждение са писмено доказателствено средство за изпълнението на парично задължение от страна на ищеца. Искът за имуществени вреди е доказан по своето основание. По отношение на неговия размер съдът счете за неоснователно възражението на ответната прокуратура за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Въпросът допустимо ли е да бъде намалено от гражданския съд, поради прекомерност заплатеното адвокатското възнаграждение по наказателно дело по иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е предмет на т.д. №1/17г. на ОСГК на ВКС, по което понастоящем не е постановено решение. Налице съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на съда /Решение №442/2015/08.04.2016 по дело №1643/2015 на ВКС, ГК, IV г.о,/, съгласно която не следва да се извършва преценка относно заплатения в наказателното производство адвокатски хонорар с оглед неговата прекомерност, съобразно действителна правна и фактическа сложност на делото. Независимо от това, с оглед вида и обема на извършената процесуална защита по нохд № 73/2014 г. по описа на РОС и по внохд №373/2016г. на АС-Варна, съдът прецени размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение за обоснован и справедлив по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, така, че не би могло да се приеме, че възнаграждението се явява прекомерно.

Ищецът е заплатил в настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на 2165 лв. На вещото лице е заплатено възнаграждение в размер на 200 лв. от бюджета на съда. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото, съразмерно с уважената част от иска в размер на 774, 63 лв.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище гр. София да заплати на Д.Р.С. ***, ж. к. „Възраждане“ № 15, вх. 2, ет. 3, ап. 32, ЕГН ********** на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 15 000 (петнадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.02.2017 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2018 г. до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по нохд № 73/2014 г. по описа на Разградският окръжен съд, както и сумата 774, 63 лева разноски по делото за настоящата инстанция.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Р.С. против Прокуратурата на Република България със седалище гр. София за обезщетение на неимуществени вреди в останалата част за разликата над уважения размер от 15 000 лева до първоначално предявения размер от 50 000 лева на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

НР