РЕШЕНИЕ

№ гр. Разград, 20.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 142 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 101/03.04.2018 г., постановено по гр. дело № 147/2018 г. по описа на Районен съд Разград, са уважени предявените от „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК*********, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя Михаил Николаев Ковачев, срещу К.Б.Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение №4575 по чл.410 ГПК, издадена по гр. д. № 2794/2017 г. по описа на Районен съд Разград, представляващо незаплатена топлинна енергия за периода 31.10.15 г. - 14.07.17 г. за имот находящ се в гр. Разград, ж.к. „Освобождение“ бл.10 ап.13 в размер на 164,35лв. - главница, ведно със законна лихва считано от 28.11.2017 г. до окончателното заплащане, както и сумата в размер на 17,43 лв. мораторна лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 01.12.2015 г. до 27.11.2017 г.. Въззивникът К.Л. е осъдена на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, да заплати на въззиваемата страна „Топлофикация Разград” ЕАД, разноските по първоинстанционното и заповедното производство в размер на 648,82 лв.

За да постанови решението си, Районен съд Разград е приел, че в процеса на доказване ищецът, комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), е установил по несъмнен и безспорен начин правнорелевантното обстоятелство, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия до процесния имот за релевантния период. Счел е, че е възникнало облигационно договорно правоотношение между ответника и топлофикационното дружество за продажба на топлинна енергия, по силата на което за ответника е възникнало задължението да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия съобразно квотата му в съсобствеността, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично, съгласно нормата на чл.150, ал.2, изр.2 Закон за енергетиката /ЗЕ/. Съобразявайки събраните по делото доказателства и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, районният съд е приел, че на ответника са начислени единствено суми за ползвана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е обща част на сградата, представляваща етажна собственост. При така приетите за установени правнорелевантни факти районният съд е достигнал до правния извод, че всички материални предпоставки (юридически факти), обуславящи пораждането на спорното материално право, са възникнали в обективната действителност, поради което предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни искове са изцяло основателни.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл. 259 ГПК, е предявена въззивна жалба от ответничката, с която моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Счита, че обжалваното решение не е следвало да бъде постановено в полза на „Топлофикация Разград” ЕАД, тъй като апартаментът й от 1994 г. е в състояние, което не позволява да се живее в него - няма ток, вода и врати, т.е. от както е построен. Твърди, че не живее в него, а при родителите си, които гледа, тъй като са болни. Изтъква, че състоянието на апартамента е видяно и от вещото лице. Заявява, че не е ползвала никаква топлинна енергия.

В съдебно заседание, въззивницата поддържа жалбата и моли съдът да постанови решение в нейна полза, тъй като в апартамента й, никога не е имало отоплителни тела. Посочва, че през апартамента й има преминаващи щрангове. Няма доказателствени искания.

Въззиваемият е подал в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който поддържа, че обжалваното решение е правилно, мотивирано и обосновано, тъй като Районен съд Разград е изложил всички значими за решаването на правния спор факти и обстоятелства, изложил е правилно и законосъобрано изводите си от изяснената фактическа обстановка, след което е достигнал до постановяване на обосновано решение, с което е съгласен. Моли съдът да отхвърли изцяло въззивната жалба, като неоснователна.

Смята, че посоченото от въззивницата твърдение, че жилището е необитаемо и е в незавършен вид са неоснователни, тъй като императивната разпоредба на чл.153, ал.1 ЗЕ, установява страните по възникналото облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия. Твърди, че въззивничката е собственик на въпросното жилище, което не се оспорва и от нея. Счита, че съществуването на облигационното правоотношение между двете страни доказва и основателността на предявените искове претенции.

Въззиваемото дружество намира за неоснователно и твърдението на въззивника, че жилището няма ток и вода, което намира за неотносимо към настоящия случай. Акцентира, че претендираната сума е за топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, а не за отопление на отделен имот, в конкретния случай апартамента на въззивната страна, от което следва извода, че е ирелевантно дали в апартамента има отоплителни тела, които да служат за отдаване на топлинна енергия и дали се обитава.

В съдебно заседание въззиваемата страна - „Топлофикация Разград” ЕАД, чрез процесуалния си представител младши юрисконсулт Светлана Недялкова Неделчева счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Няма доказателствени искания.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд Разград е бил сезиран с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.1 ЗЗД.

Делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна, приетите за установени фактически положения от районния съд се подкрепят от събраните доказателствени материали и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, като се има предвид и следното.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №4575 по чл.410 ГПК, срещу К.Б.Л., издадена по гр. д. № 2794/2017 г. по описа на Районен съд Разград както следва: 164.35лв. - представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 31.10.15г. - 14.07.17г., ведно със законна лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповедта, до окончателното й заплащане; 17.43лв. мораторна лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 01.12.2015 г. до 27.11.2017 г., както и направените съдебни разноски – 25,00 лв. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатена топлинна енергия за периода 31.10.2015 г. – 14.07.2017 г., за имот в гр. Разград, ж.к. „Освобождение“ бл.10, ап.13.

Срещу така издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника. В указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите кумулативно обективно съединени положителни установителни искове, поради което същите са допустими.

По делото не се спори, че въззивничката К.Б.Л., е собственик на топлоснабден имот, находящ се гр. Разград, ж.к. „Освобождение“ бл.10, ап.13. Приобщена като доказателство е подписана от въззивника молба до въззиваемия, за включване като редовен абонат за ползване на топлоснабдяване относно процесния имот. Видно е от приложените към първоинстанционното гражданско дело „Справка за задължения“, фактури и дебитно известие, че въззивницата е титуляр на партида с аб.№ 13625, за топлоснабден имот находящ се на горепосочения адрес. Не се спори и обстоятелството, че въззивничката през процесния период не е живяла в апартамента. Поради тази причина правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно доказателственото искането на въззивницата, да бъде предоставена декларация, която е подала до „Топлофикация Разград” ЕАД, за да ги уведоми, че не живее в апартамента си и, че в него няма закачени отоплителни тела, тъй като е необитаем.

Основните възражения на въззивницата са, че от 1994 г. – когато е построена сградата, в която се намира апартаментът, тя не го обитава, като живее при своите родители, както и че в апартамента няма никакви отоплителни тела, поради което счита, че не дължи никакви суми за топлинна енергия на въззиваемото дружество.

Тези възражения са неоснователни. Изцяло правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че въззивницата, като собственик на имот в режим на етажна собственост, по силата на чл.153 ал.1 ЗЕ е клиент на топлинна енергия, длъжна е да монтира средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплаща цена за топлинната енергия, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ. Съгласно чл.145 ЗЕ, ползвателя на топлинна енергия, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 ЗЕ/. От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че имотите на блок №10, където се намира процесният апартамент, са присъединен към абонаментна станция №172 с проекта мощност 193 кВт, от което следва, че за въззивницата се поражда задължението да заплаща топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. Този извод се налага от съвкупна преценка на събраните доказателства – писмените и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което правилно е било кредитирано от Районен съд Разград, доколкото не е било опровергано от останалия доказателствен материал по делото.

Съгласно чл. 153, ал.6 ЗЕ потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. При това положение макар подаването на топлинна енергия към имота на ответницата да е преустановено, поради причината, че няма поставени отоплителни тела, същата остава задължена за заплащането на цената на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация.

Настоящият въззивен състав намира, че за пълнота на своето решение следва да посочи, че постановките на закона за енергетиката са изцяло приложими в случая. За съда е налице задължително тълкуване на разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП дадено с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК. Независимо кога е настъпило присъединяването на сградата етажна собственост към централно топлоснабдяване, дали преди действието на ЗЕЕЕ /отм./ или по времето, по което същият е бил в сила, разрешението на основния въпрос за дължимост на плащане на доставена топлоенергия в сграда етажна собственост е разрешен от ВКС еднозначно и за двата случая. Приложението на чл.153 ЗЕ е задължително, тъй като не е в противоречие с чл.62 от ЗЗП и §1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Изрично в това решение е посочено, че „Разрешението важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са топлоснабдени преди влизане в сила както на този закон, така и на ЗЗП. Възприет е нов принцип за разпределение на постъпващото в сградата общо количество енергия (чл. 139 и сл. ЗЕ), а прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).“

„Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП.“

При така даденото задължително тълкуване на правните норми съдът е длъжен да приеме, че чл.153 ЗЕ е приложим в случая и по отношение на собственика на имота К.Б.Л.. Независимо, че същата не живее в него, очевидно е, че топлоподаването в сградата етажна собственост не е прекратено и тя носи отговорност за заплащането на постъпилата топлинна енергия отдадена от сградната инсталация.

Спорен по настоящото дело е и въпросът, дължи ли въззивницата заплащането на сумите предмет на исковата претенция.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че въззивничката не твърди и не е установено по делото, да е заявила надлежно възражения срещу начисленията и отчетите съгласно чл.32, ал.3 от Общите условия приети от „Топлофикация Разград” ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, които имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят. Поради което, следва да се приеме, че въззиваемият е доставил посочените количества топлинна енергия на жалбоподателката по отношение на процесния имот находящ се в Разград, ж.к. „Освобождение“ бл.10, ап.13, отразени във фактурите, което ангажира договорната й отговорност.

Съгласно заключението на вещото лице, количеството потребена топлинна енергия за процесния период, е определена в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. От него се установи, че стойността на доставяната топлинна енергия отдадена от сградната инсталация за процесния период е в размер на 164.35 лв., а мораторната лихва за периода 31.12.2015г. – 27.11.2017г. е 17.43 лв.. Вещото лице е констатирало, че в апартамента няма монтирани уреди към отоплителната инсталация, което не освобождава въззивницата от задължението си да заплати горепосочените суми. В подкрепа на породеното задължение на въззивницата, за заплащане на сумите за доставяната топлинна енергия отдадена от сградната инсталация е и заявеното от нея в хода на съдебното заседание, че през апартамента й преминават щрангове на топлопреносната мрежа. Следователно по делото установи по несъмнен и категоричен начин отдадена от сградната инсталация топлинна енергия в определено количество и нейната стойност за исковия период.

По делото няма представени доказателства за извършено плащане на топлинна енергия за процесния период, а такова и не се твърди да е направено.

Ето защо изцяло правилен и обоснован е изводът на Разградския районен съд, че искът е доказан по своето основание и изцяло по размер и следва да се приеме за установено спрямо К.Л., че дължи сумата от 164,35лв. - главница, ведно със законна лихва считано от 28.11.2017 г. до окончателното заплащане, както и сумата в размер на 17,43 лв. мораторна лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 01.12.2015 г. до 27.11.2017 г..

С оглед на всичко гореизложено Разградският окръжният съд приема, че обжалваното решение на Районен съд Разград е валидно, допустимо, обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора в полза на въззиваемия-ищец трябва да се присъдят на основание чл.78, ал.3, във вр. с чл.78, ал.8ГПК съдебни разноски в размер на 100,00 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101/03.04.2018 г., постановено по гр. дело № 147/2018 г. по описа на Районен съд Разград, с което са уважени предявените от „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК *********, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя Михаил Николаев Ковачев, срещу К.Б.Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.1 ЗЗД, за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение №4575 по чл.410 ГПК, издадена по гр. д. № 2794/2017 г. по описа на Районен съд Разград, представляващо незаплатена топлинна енергия за периода 31.10.15г. - 14.07.17г. за имот находящ се в гр. Разград, ж.к. „Освобождение“ бл.10 ап.13 в размер на 164,35лв. - главница, ведно със законна лихва считано от 28.11.2017 г. до окончателното заплащане, както и сумата в размер на 17,43 лв. мораторна лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 01.12.2015 г. до 27.11.2017 г..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, във вр. с чл. 78, ал.8 ГПК К.Б.Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД” ЕАД, ЕИК *********, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя Михаил Николаев Ковачев сумата от 100,00 лв. – разноски пред Окръжен съд Разград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР